Джулиан Асандж или "развитите демокрации" срещу свободата

Има нещо много гнило в света на държавите, който наричаме с поетичното, но шизофренично клише "развити демокрации". Аферата със създателят на сайта "Уикилийкс" Джулиан Асандж напълно доказва това.

Швеция започна да преследва безкомпромисния хакер по напълно измислени обвинения в сексуално насилничество (на английски формулировката звучи удивително - "sex by surprise"). След това Великобритания реши, че Асандж трябва да бъде екстрадиран обратно в Швеция, откъде най-вероятно директно ще бъде доставен в САЩ. И тогава създателят на Уикилийкс, човекът, който пусна хиляди американски дипломатически шифрограми в интернет, за да има свободен достъп до тях, се реши на отчаяна постъпка - поиска политическо убежище в Еквадор.

И точно тук "развитите демокрации" решиха да покажат своята безкрайна свобода. От посолството на Еквадор в Лондон се оплакаха, че са получили директна заплаха, че мисията им ще бъде щурмувана, ако не предадат Асандж. Не е ли това триумф на старата демокрация? Да влизаш, където си поискаш газейки международните закони и правила, само, защото си решил, че трябва да бъде своята воля.

През годините многократно ни учиха, че трябва да сме благодарни, че принадлежим към демократичния свят, където политиците уважавали законите, спазвали правилата и разрешавали на рок-музикантите да пишат протестни песни. И ни се даваше обратния пример - как стенат прогресивните хора в Иран, стъпкани от ботуша на теократичната диктатура, тормозени от диктатори, които не признават закони и човешки права.

А къде останаха правата на Асандж във Великобритания? Как така изведнъж развитата демокрация реши, че няма да уважава правото на Еквадор да дава политическо убежище?

Представяте ли си обратната страна - някоя друга държава да търси сметка от Англия защо приема определени лица на своя територия. Нека да припомним  - достатъчно съмнителна фигура като Борис Березовски живее охолно и непритеснено в Лондон. Лидерът на чеченските сепаратисти Ахмед Закаев бе приет от "демократичен" Лондон с отворени обятия, защото нали в гадната Русия се отнасят безмилостно с всички, а Закаев бе видян като светец, който трябва да бъде подслонен.

Оказа се обаче, че демокрацията изведнъж спира, когато става дума за Асандж. Срещу него бе приложена правова репресия, непозната скоро в Европа. Изведнъж "развитите демокрации" ужасно много заприличаха на Иран в своето неистово желание да арестуват и пратят в затвора един човек, който наруши техните интереси, освободи информацията и я даде на обикновените хора.

Вероятно, защото от тази информация обикновените хора, видяха, че "развитите демокрации" имат доста окървавени ръце, а и самата демокрация се е превърнална в празно клише, което да прикрива политически кошмари, достойни за холивудски филм.

Еквадор обаче не се пречупи. Даде убежище на Асандж и го спаси от мощният приток на демокрация, който заплашваше да го удави. Въпрос на време е да чуем скоро реч на някой загрижен западен "демократ" как в Еквадор тъпчат хората и не уважават правата на личността, а президентът Кореа е самозабравен диктатор.

Въпрос на време е страните, които показаха, че тотално не уважават свободата като ценност, да се изкарат първи пазачи на човешкото достойнство. Защото в старите демокрации достойнство е позволено само на послушните, на агентите на статуквото, на мазнещите се на системата.

Какви демокрации са това, когато реагираха на Асандж като вампир на слънчева светлина? Изведнъж се оказа, че няма голяма разлика в отношението - цялата репресивна мощ на демокрациите бе впрегната, за да стъпче един-единствен човек. Не е важен мащаба на репресията, важното е, че тя е факт. Че Асандж с кожата на гърба си установи всички екстри на "свободния" свят - интригантство на дребно, предателства, полицейски апарат, командвано отгоре правосъдие, измислени обвинения, дипломатическо притискане в стената, извиване на ръце, пречупването на волята на малките държави.

Това е истината за света в който живеем. Добре, че беше самият Асандж. Покрай него ние я видяхме най-добре. И слава богу, че все още е жив.

Защото нали, така е при в модерния свят, важното е да не оставиш след себе си живи, които да разказват за всички прелести на развитата демокрация...