Проклятие или благословия за Путин са Pussy Riot?

Една руска политическо-културна история в момента вдига шум по целия свят. По нея се изказват политици, музиканти, интелектуалци. Чешкият президент остро коментира темата, световни артисти започнаха да навдигат глас, цялата западна преса се интересува от историята.Наскоро дори самата Мадона взе отношение по темата и бе срязана остро в Туитър от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин, който написа, че всяка бивша курва с напредването на възрастта се опитва да чете лекции по морал. "Или си свали кръста, или си вдигни гащите", обобщи още Рогозин. А това се превърна в един пикантен детайл от драма, която има потенциала още много време да става световно събитие и то с все по-нарастваща мощ.

Каква е историята?

На 21 февруари 2012 година като част от протестното движение срещу избирането на Владимир Путин  за президент,  няколко девойки от групата Pussy riot (име, достатъчно цинично на английски език) нахлуват в храма "Христос Спасител" в Москва и провеждат нещо, което западната преса нарича "пънк-литургия", а всъщност просто изпълняват една песен в която призовават Богородица да отърве Русия от Путин – „Богородица, Путина прогони...”

Цялото шоу трае само няколко  минути преди пънкарките да бъдат изведени навън от храма. Десетина дни по-късно три от  изпълнителките нахлули в храма (Мария Альохина, Надежда Толоконикова и Екатерина Самуцевич) са арестувани и в момента срещу тях тече дело за хулиганство. Именно това дело стана причина целия свят да обърне поглед към Русия, а пънкарките да станат световен феномен.

Резултатът днес е полярно раздвоение на мненията. Едната част от хората са убедени, че процесът срещу тези жени е ексцесия на диктаторския режим на Путин, прочетох сравнения дори с Московските процеси от Сталиново време, начин авторитарната руска власт да смачка завинаги своята опозиция. Другата част от хората обаче смятат, че Pussy Riot прекрачват изключително важна граница в своя бунт с нахлуването си в един храм, особено в страна в която православието наистина е важна част от живота.

В Москва с изумление видях, че тази тема също сред най-коментираните. В един телевизионен дебат по темата, когато още не бях свикнал с руския начин на произнасяне на английските думи, постоянно чувах думата "посирают" (нека да не превеждаме точно този руски глагол, той и без това е достаточно ясен). Името на състава Pussy Riot звучи максимално близко до този руски глагол, а противниците на акцията направо произнасят глагола, а не точно наименованието.  

И понеже темата набира сила, а присъдата срещу тях се очаква до няколко дни реших, че е хубаво да дам една различна гледна точка към това съдебно дело. Ще се опитам да ядосам максимално всички страни, защото ми се струва, че досега не съм прочел обективно мнение за този процес, понеже като всяко горещо събитие и това замъглява сетивата, а в такива случаи първата жертва винаги е една - истината. Да не говорим, че в събития като тези обикновено и истина няма.

Време за стрелба

Трябва да си призная нещо - аз към фен на Pussy riot.

Техният пърформанс ми хареса в мига в който чух за него, а сега с натрупването на подробности и  политически метафори, той ме вдъхновява още повече. В Русия има сериозна територия за пънк-модернизъм, да не говорим, че бунтарският дух на руския пънк надминава с поне една обиколка дори този на Sex pistols.

Аз приемам проявата на девойките като една сериозна поп-акция, която ги направи световно известни буквално за секунди, а това изисква като мининум добро познаване на цялата колективна световна лудост. Това беше изключителен и мащабен пиар.
Много държа да прочетете отново последното ми изречение.

Това си беше пиар, а не политическа акция. Пусек (така ги нарича руската преса) няколко пъти се опитваха да налучкат рецептата за световен възход и най-накрая я улучиха. Въпреки политическите послания на литургията и вкарването й в политическата карта на света, тя едва ли е била замислена като нещо друго, освен като фабрика за бърза популярност.

Сега ще обясня и защо.

Ако целта на Pussy riot е била наистина сваляне на Путин и рязко събуждане на огромната руска страна за чернотата на неговата диктатура, тогава младите девойки е трябвало да си дадат ясна сметка, че с акцията си те ще постигнат точно обратното. Защото, ако приемем, че Путин е някакъв основен генератор на източноправославен фундаментализъм като идеологическа база на руското общество, то нахлуването в "Христос Спасител" мигом е убедило всички му фенове (а те съвсем не са малко), че руският президент не говори празни приказки, а срещу него наистина стоят сили, които най-малкото искат да унищожат православието, а следователно и Русия. Тоест - всеки малко по-вярващ човек в Русия, който не може да приеме такава акция, извършена в храм, сега волю-неволю трябва да заеме страната на властта. 
Това е политическият проблем на Pussy riot - с техните действия, искат или не, на практика те извършиха такава услуга на Путин, че той сигурно дълго е питал небесата с какво е заслужил тяхната милост. На практика трите девойки потвърждават неговата основна теза - хората, които са срещу мен всъщност искат да разрушат основните фундаменти на които се крепи Русия и заради това те не нахлуха в Кремъл, а в храма "Христос Спасител". Всъщност тази теза Путин никъде не я е изявявал, няма как да я намерите в неговите речи, той може и да не го мисли, но защитниците по на Pussy Riot по цял свят са убеден, че Путин е злодей, а ако е злодей, той би мислил по този начин. 
В крайна сметка самият руски президент също няма особено голямо поле за действие, независимо какво смята света по този повод. Хората, които го подкрепят едва ли биха посрещнали с разбиране пускането на пънкарките на свобода.

Попарт, а не политика

Понеже всеки опит за обръщане срещу небесна институция ме изпълва с поетично възхищение, аз не мога да не изпитвам гореща любов към Pussy Riot. Бих написал любовно писмо на всяка една от тях, а и смятам, че не е редно една държава да преследва няколко свободолюбиви девойки само, защото са превърнали една църква в арт-форум. Може пък това да е един от начините църквата да стане полезна не само за бъдещето небесно тяло на човека, но и за сегашното му биологическо.

Моето преклонение пред тях обаче не бива да ви обърква. Чисто политически ходът им беше  чудовищно грешен, толкова грешен, че човек започва да си мисли дали пък тези рок-интелектуалки не падат от някоя планета в Русия. От години се говори, че това е траен проблем на тази страна - нейната интелигенция е невероятно идейна, тя е един от най-мощните генератори на модерна Европа, но точно тази прослойка има изключително малко общо с народа, който представлява.

Заради това отново ще кажа - аз разглеждам тяхната акция, а и тя е силна единствено и само в творчески и арт-аспект. Артистът умишлено търси провокацията, сблъсъкът с господстващото  настроение, противопоставяне срещу абсолютно всички в името на изкуството и неговата вечност. Политикът обаче няма това право, защото политикът работи на конкретен терен, а почитатели на политическа кауза не се печелят с агресия и сблъсък.

В този смисъл артистките Pussy Riot удариха джакпота. Политиците Pussy Riot забиха глава в ледената стена и нищо не направиха.

Трябва да обясним и друго. Какво точно е „Христос Спасител” в руската психика, защото съдбата на този храм е удивителна като историята  на цяла Русия. Храмът започва да се строи през 1812 години, но заради хиляди исторически въртели, неговото освещане става чак през 1883 година. Но църквата оцелява само 48 години. През 1931 година лично Сталин дава заповед за неговото разрушаване и „Христос Спасител” е сринат до земята с динамит. Храмът е толкова голям, че само разчистването на останките е отнело година и половина. Плановете на Сталин да построи Дворец на съветите на оголеното пространство са провалени от Втората световна война. След нея пък на същото място се прави басейн на открито.

След рухването на Съветския съюз, само за 5 години в периода 1995 – 2000 година храмът е възстановен отново. За много вярващи в Русия той е знак за повторния възход на страната им, за възраждането на нейния блясък, знак за нова духовна сила. Нахлуването там може да бъде тържество на арта, но абсолютен провал като политика.

Заради това днес е трудно да защитиш Pussy Riot като политици. 

Аз обаче докрай ще отстоявам правото на един артист да търси начини за провокация, дори и с цената на собствената си свобода. Като политическа акция не струват. Ама като творчество - вдъхновяват.

Още малко неудобна истина

Това, което никой не иска да признае, че опозиция като Pussy riot в нейния карнавален вид е изключително удобна за Путин. Тя му е направо като подарък, защото монолитна власт в голяма държава не може да бъде спечелена като пърформанс. Олекването на политическите послания на опозицията и свеждането й до фигури като дъщерята на елита Ксения Собчак, самотният блогър Алексей Навалний, олигархът Михаил Прохоров, ярстният комунист Сергей Удалцов и вдъхновените пънкарки като Pussy riot всъщност дават голям коз на Кремъл в неговата политическа игра. Срещу тях има не организирана сила, а карнавал на свободна практика. Което не е чак толкова лошо, ако искаш да станеш световна поп-звезда.

Ако искаш обаче да си алтернатива, шоуто вече не върши работа. И това всъщност е извод преизпълнен с тъга. Властта е адски сериозно нещо. Властта в Русия три пъти повече.

Заради това Богородица, дай им малко акъл в главата! 

Че както са я подкарали наистина ще подпечатат властта на Путин до 2024 година. 
Но изкуството обича политическите парадокси, нали?