Десните икономически клонинги на Наталия Кобилкина

Наталия Кобилкина, надявам се вече всички я знаете, е онова пърхащо с мигли създание, което има универсални съвети за добър секс и хармонични връзки. В тези съвети жените винаги са ненаситни стръвници, а мъжете са меланхолични зверове, които трябва да бъдат укротени с някакви добре известни сексуални техники и само това е достатъчно, за да може във вселената да царува перфектно фън-шуй и оргонна енергия, която да стигне за захранването на порноиндустрията поне за две години. Кобилкина е майстор на позитивния статус - в нейната вселена няма проблем на душата, който да не може да се реши чрез здрав секс, но и, разбира се, чрез хонорари за посещаване на лекциите на майсторката на еротичния позитивизъм.

Медийният десен икономист е явление от абсолютно същия порядък като Кобилкина. С едно малко изключение - той е четири пъти по-скучен. Кобилкина поне говори вълнуващи неща, а десният икономист обикновено хвърля истерични плюнки и заплашва с това, че болшевизмът чука на вратата в момента в който споменеш, че вероятно е добре все пак по-заможните да плащат по-високи данъци.

Кобилкина е господарка на перманентния оргазъм, десният икономист не й отстъпва и е тотален адепт на плоския данък. В неговия свят на постоянно дебнещ комунизъм, той все пак намира причини да изсъска две-три добри думи за БСП понеже го е въвела, ама после с почва да хока всеки, който дори иска да постави на дебат идеята, че този данък трябва да е вечен, да не говорим, че е на абсурдно ниските нива от 10 процента.

Точно, както в света на Кобилкина съществуват единствено жени, чиято единствена цел е да станат тигрици в секса, така и във фантазията на десния икономист всички хора са водени единствено от непогрешимата алчност да натрупат повече пари. Такова нещо като алтруистични пориви на душата не се признават, защото опасно много намирисват на социализъм, а социализъм означава по-високи данъци, повече пари за социални помощи, а според десния икономист това е първата стъпка към това спонсорите му да му спрат кранчето, че не е изпълнил докрай задачата.

Парадоксално е, но след като много хора побързаха да погребат лявата утопия, не забелязаха, че дясната е разцъфнала като поглед на сексоложка пред нова клиентка от богата фирма. Дясната утопия, че хората са рационални същества с кристално ясно мотиви, които във всеки един момент могат да си дадат сметка за целия набор от събития в усложняващия се като интелектуално порно свят, и да вземат най-изгодното и пазарно правоверно решение. Най-големите и яростни битки в този свят са се водили за изпушили и мъртви каузи, а точно такава днес е неолиберализма. Той подпали и за малко щеше да унищожи целия свят в своя финансов разгул и пристъп на необуздана алчност. Хайде сега да ви поставя една задачка - пробвайте да намерите десен икономист, който да признае тази грешка. Ще срещнете хиляди клетви, че това не е било дясна политика, а обикновен социализъм. Ще ви бомбардират с мнението, че провалът се дължи, защото държавата много се месела, а не, че е дезертирала напълно от регулациите. Ако трябва дори ще изкарат Джордж Буш-младши потаен марксист, член на социалистически култ от Тексас, но никога няма да признаят, че техните идеи са прецакани изначално и просто вече не само не работят, но и вредят жестоко.

В българския вариант на това обяснение виновни за неравенството не са изначалните дефекти на водената дясна политика, а мистичната червена олигархия. Опитах се да поведа спор, че дори и да прикачим цвят към олигархията, това не отменя факта, че у нас се действа по мракобесен десен начин - сектантска вяра в приватизацията, религиозни поклони на концесиите, мистично преклонение пред частния бизнес като панацея за всичко. Това е икономически вариант на рецептите на Кобилкина за щастлив живот. Скоро трябва да очакваме някой десен икономист да почне да води и предаване на тема "Как да подобрим сексуалния си живот чрез трудовете на Айн Ранд".

Характерна черта за десния икономист е чувството му за всезнаене, което се дължи на прочетените от него около 2 книги и три статии. Те пренебрегват и всички факти, защото им прецакват елегантните теории. Всеки от тях може да става и да ляга с набора си от 500 думи, които в различни комбинации все образуват изречения като - "повишаването на минималната работна заплата е неразумно", "национализацията е път на никъде", "увеличаването на данъците е болшевизъм". Именно това прави невъзможно провеждането на свестен икономически дебат, защото десните икономисти са затънали в тресавището ала Кобилкина и имат универсално лекарство за всичко точно като аналога си Кобилкина.

Десният икономист също така си представя, че е въоръжен с мисия в живота. Заради това говори като пророк, който се е смахнал от слънцето в пустинята. Как пък става така, че всичко, което е добро за мнозинството от хората е все див популизъм, а всичко, което облагодетелства един миниатюрен кръг от богаташи е важно и държавническо решение. Това е почти като теорията за оргазмите на Кобилкина - чрез нея тя решава всички житейски дилеми. Ама те и десните икономисти са абсолютно същите, ако ме питате мен. Защитници на миража, талибани на проваления свят, кръстоносци на уголемяващото се неравенство.

С други думи, ако трябва да избирам между десен икономист и Кобилкина, аз категорично избирам Кобилкина. 

Тя поне гледа да се погрижи за удоволствието и на двете страни в една връзка.