„На кого да
искам оставката? Тя партията е негова. То ГЕРБ е негов, той е моторът на
партията". С това легендарно признание за Цветан Цветанов в ранната пролет
на миналата година Бойко Борисов за първи път освети подземните потайности на
партийните дела в една политическа формация, която изглеждаше монолитна и
непоклатима като Искра Фидосова в летен ветрец. От невзрачен заместник-кмет на
София, чието име никой не може да си спомни, Цветанов израсна в до партиен
строител, дясна ръка на лидера и вътрешен министър, който бързо разви
непоносимост към всяка форма на различно мнение. Именно неговото лунатично
въображение роди идеята акциите на МВР да бъдат филмирани, кръщавани помпозно и
пускани в медиите. Нали си спомняте холивудските сцени на ареста на Николай
Цонев или на Алексей Петров - това беше типичен Цветанов в разцвета на неговата
политическа сила, във времената, когато репортерките подтичваха палаво след
него и се опитваха да разберат граматическите конструкции не неговите
изречения, които бяха най-близкото нещо, което може да съществува до
изнасилване на българския език. Именно вътрешният министър в кабинета на
Борисов изработи схемата на полицейската държава, която бе рекламирана като
своеобразен връх на демокрацията, държава близка до Оруел с идеята, че всеки
гражданин трябва да е готов да бъде подслушван, защото ако е честен пред
партията (ГЕРБ) и пред държавата, няма защо да се притеснява, че е попаднал в
обръчи от СРС-та, нали?
Бойко
Борисов в не един и два сутрешни блока защити именно този модел на развитие на
неговото управление, а нека да припомним, че като основен политически натегач
блесна тогавашния регионален министър, настоящ обитател на "Дондуков"
2, който обяви, че нямал нищо против да бъде слушан. За да могат да прикрият
радикалния си икономически провал, ГЕРБ трябваше да се правят на силова партия
и ролята на лошото ченге се падна именно на Цветанов, който сякаш бе роден за
нея. Обаче дори написването на химна "Моята полиция ме пази" в изпълнение
на Веселин Маринов (определил Цветанов като "рицар от светлина") не
успя да извоюва светъл образ на тази полицейщина. Защото, когато кабинетът на
ГЕРБ се срина от властта се видя, че всички спецакции и големи разследвания са
всъщност пиротехника и димни ефекти. Мъглата се разсея и стана безпощадно ясно,
че филмите не могат да заменят липсата на истински резултати. Именно след
падането на Бойко Борисов стана ясно, че Цветан Цветанов и неговата арогантна
безпардонност стават котвата, която упори влачи ГЕРБ към електоралното дъно.
Цветанов никога не се е отличавал с телевизионна харизма, а видът му на треньор
по физическо с перманентен махмурлук не спомага за намирането на някаква
политическа опора и резултатът от това се бързо се усети - един от най-верните
на Борисов министри Мирослав Найденов наруши омертата и се изповяда в
телевизионно студио, че четири години всички от правителството са знаели, че
Цветанов ги подслушва постоянно и са били наясно, че ГЕРБ е партия, която се
държи единна не само в името на властта, но и от постоянната заплаха на
полицейската палка, която да се стовари върху бизнес-интересите на всеки един
от събраните във формацията кариеристи. Властта - основната дрога на ГЕРБ
започна да страда от хроничен недостиг и тази тънка спойка се стопи
безвъзвратно. В епохата на поствластовата абстиненция поне половината гербаджии
започнаха да се гърчат в истински конвулсии, защото се изясни, че промени по
управленския връх няма да има. Именно тогава Борисов изрече признанието за
Цветанов и медиите, освободени от бича на егото, започнаха да си задават
въпроси дали всъщност Борисов и неговият заместник не са свързани от нещо
тъмно, недоизказано, нещо могъщо и мощно, много по-голямо от факта, че
структурите са заклели във вярност на Цветанов, а бившият премиер за тях беше
просто един образ от екрана на телевизията, който пощипва похотливо репортерки
в паузите.
Вероятно
заради тази предистория всички чакаха с нетърпение да видят какво ще се случи
на поредната конференция на ГЕРБ. Няколко дни преди нея вселената бе пълна със
знаци, че Борисов се опитва да се отърве от Цветанов по всякакъв начин. Вотът
на недоверие на ГЕРБ срещу правителството на тема "провал в политиката за
сигурност" се превърна в политическа екзекуция на бившия вътрешен министър.
От трибуната в парламента бяха извадени скандални факти не само за
управленските неумения на Цветанов, но и за неговата деспотична природа, която
е проспала основните проблеми на държавата в името на използването на полицията
за политически натиск. Цветанов изглеждаше безпомощен като манекенка, която е
нарушила лунната си диета докато слушаше изобличаващите го факти. А Борисов
дори не се появи в парламента по време на дебатите, за да покаже съпричастност
към налагането с факти на неговия заместник. Вместо миг на парламентарен
триумф, Цветанов бе подложен на древнокитайско мъчение - реч след реч неговият
образ се рушеше систематично.
После в
атаката срещу бившия министър влезе и Делян Пеевски, който даде разобличителни
интервюта за управленските кадрувания на заместник-председателят на ГЕРБ.
Цветанов реагира отчаяно - започна да обвинява главния прокурор Сотир Цацаров,
разпиля се в теории на конспирацията, а след като Бойко Борисов също го скастри
публично, изглеждаше, че политическият път на двамата драматично се разделя.
"Абсолютно
подкрепям Цветан Цветанов", това обяви Борисов на 1 март 2013 година,
когато стана ясно, че прокуратурата повдига серия от обвинения срещу неговия
заместник. В началото на миналата седмица позицията на лидера на ГЕРБ претърпя
кардинална промяна. Изведнъж в нея се появиха ледени нотки и раздразнение:
"На Цветанов съм казал няколко пъти, че разбирам, че след като има
обвинение трябва да се защитава и да говори тези неща. Но той ги говори като
пряко засегнат от делата човек". Тази политическа еволюция на Борисов
обаче се оказа просто театър на сенките. Някакъв опит за измиване на ръцете
пред широката публика, защото резултатът от конференцията бе категоричен -
Цветанов остава сред заместник-председателите на ГЕРБ, макар и този път не
единствен, а с двама нови колеги. Очевидно някъде в драматичните дни между вота
по сигурността и партийният форум Борисов е осъзнал, че не може да се отърва от
Цветанов без самият той да бъде торпилиран като немски кораб по време на
Втората световна война. Ето как парадоксалното се случи - най-голямата сила на
ГЕРБ - тяхната силоващина изведнъж се оказа ахилесова пета за цялата партия.
Защото ако Цветанов бе захвърлен на политическото бунище на бял свят щяха да
изплуват всички нелицеприятни факти за ГЕРБ, които "традиционната"
десница се опитва умишлено да забрави докато говори за единство на дясното и за
възможно сътрудничество с ГЕРБ.
Очевидно
Цветанов не е просто обикновен скелет в гардероба на виновното минало, а
предводител на цяла армия от демони, които чакат само удобния миг да
компроментират всеки, който си позволи да мисли, че е възможен друг сценарий за
развитие на партийните събития.
Но ще
сбъркаме жестоко и много драматично, ако стоварим цялата вина за ситуацията
върху Цветанов. Бившият министър може да бъде разглеждан дори като жертва на
собствените си сбъркани избори, защото да обвържеш политическата си биография с
човек като Борисов си е направо опит за руска рулетка. Виждаме, че лидерът на
ГЕРБ прави и невъзможното да заличи следите не само за своето далечно, но и за
своето близко минало и вероятно това е продиктувало стратегическия избор да
запази Цветанов край себе си. Един почитател на филма "Кръстникът"
като Борисов със сигурност разсъждава в този кино-код. Планът не е много
дълбок, но е достатъчно ефективен. Защото видяхме в очите на вожда на ГЕРБ
повторното желание за власт, този път поръсено с обилна европейска пудра.
Изобщо цялата конференция на ГЕРБ бе замислена като спектакъл, който да прикрие
основните въпроси и да създаде усещането, че целият Европейски съюз с трепет
чака повторното пришествие Борисово във властта. Заради това вероятно като
гости бяха поканени и обичайните луди - Георги Марков, Едвин Сугарев, цялата
мътилка на прехода привидя в ГЕРБ още един шанс демоните на тяхната вътрешна
психиатрия да получат достъп до властта отново. И това трябва да плаши всеки
мислещ човек, защото е тъпо да твърдиш, че си алтернатива на статуквото, когато
излъчваш единствено реваншизъм на скърцащите зъби и ярост на провалените
корпоративни интереси. На този фон оцеляването на Цветанов дори не е
най-голямата новина, а изглежда безобиден факт от някакъв сериал за престъпна империя.
Според една
популярна фейсбук-шега от деня на конференцията - Цветанов е останал член, но
без функции в ръководството на ГЕРБ. Както винаги хуморът е най-добрия начин да
проумеем вселената - политическата импотентност на тази партия пролича именно
от режисурата на цялата минала седмица. Това беше опит да се създаде усещането
за някакъв развълнуван вътрешнопартиен живот с цел да се прикрие абсолютната
липса на нормалност в тази формация. Вероятно ГЕРБ не са единствените, но те
демонстрират тази имитативност най-добре. Цялата политическа система с бързи
крачки се стреми към превръщането на всякакъв вид политически форуми в
риалити-шоу. Всичко е изпипано като спектакъл, аранжирано, подредено,
изчистено. Липса на всякакви импровизации, което е самоубийствено за всякакъв
вид политика.
Така човек остава наистина с усещането, че политиката не се прави
пред очите му, а накъде в тъмнината отзад, в някаква пъклена алхимична
лаборатория, а на него му вадят крайния продукт, обикновено някъкъв проклет
хомункулус и той трябва да го приеме, независимо дали иска или не. Задкулисието
не винаги е някаква конспирация. То може да бъде и приемането на спектакъла
като единствена форма на съществуване. То може да бъде и примиряването с това,
че скелетите в гардероба са единствените лидери, които може да съществуват.
Заради това е леко страшно, но не е точно като филм на ужасите.
По-психарско е.
Цветанов се опита да говори като борец срещу задкулисието.
Не ви ли се
разтракват зъбите от това?
No comments:
Post a Comment