Следизборният хаос и нелогичния оптимизъм от него

Някъде около 16.30 часа във вторник Пламен Орешарски си тръгна от пленума на Националния съвет на БСП. Предварително много медии със злорад тон бяха написали, че той няма да дойде, че решил да покаже среден пръст на партията, но той все пак се появи да говори пред социалистите. На излизане около "Позитано" 20 се появиха 5 или 6 представители на образуванието, наречено "Протестна мрежа", които бяха решили да изпратят министър-председателят с викове "Уволнение". Интересно беше. На тяхно място не бих викал. Защото един кабинет не успяха да свалят като хората. Една моя колежка написа нещо в смисъл, че няма защо да се радват, защото този кабинет се свали сам. Всъщност това е иронията на ситуацията. Кабинетът остана стабилен при цялата симулация на гражданска активност и медийна тарапана. Но, когато всичко това приключи безславно, оказа се, че добрите дела са останали в миналото, а бъдещето се очертава безрадостно, трудно и невъзможно за достигане. Имам чувството, в последните четири месеца БСП просто не знаеше какво иска да постигне в управлението, не беше наясно със самата себе си, загуби се някъде из формулите на "експертното управление", из лабиринтите на така и неизнесената истина за ГЕРБ и техните позорни години на власт. Сега е тъжно да го пишеш, но нима не е по-тъжно това, че левите избиратели предпочетоха да си останат вкъщи. Те просто повече не разпознаваха тази битка като тяхна. Това не е дезертьорство, а политическа позиция, която трябва да бъде осъзната. Ето защо ми беше интересно да гледам "Протестна мрежа". Не те, негласувалите социалисти свалиха този кабинет и сложиха черта на това управление. Но не очаквам "гражданите" да го признаят. Те имат нужда от своята малка победичка, за да могат да се фукат. Проблемът е, че нищо не могат да постигнат с нея.

На този прословут и дълго чакан пленум Станишев предложи изборите да се проведат максимално бързо - още в края на юли. Оставяме настрана дали това е възможно да се случи или не (възможно е, казаха експертите, но трябва политически консенсус), интересно е защо за пореден път срещу БСП блъвна такава нечиста утайка от коментари, гадория и жълти интриги. Изведнъж тези, които ставаха и лягаха с идеята за това, че трябва незабавно да има предсрочни избори, почнаха да съзират висши конспирации в идеята. Тези, които проглушиха ушите на зрителите на сутрешните блокове, че ще се откажат от обедите си в луксозен ресторант в петък, ако незабавно няма оставка и избори, изведнъж решиха, че бързият вот не им е по вкуса. Интересно какво толкова ги уплаши тази идея. ГЕРБ ще спечелят, ако изборите са през юли, казваха някои социалисти. Ама като гледам и самите ГЕРБ не горяха от желание да се впуснат в тази своя чакана победа. Поне реакциите им не издаваха това. Ако БСП беше предложиха избори догодина всички щяха да креснат: "Червените боклуци бавят топката!". БСП предлага максимално бързи избори, веднага се чува вой: "Тия нямат право да искат нещо такова!". Очевидно е, че самото присъствие на БСП в политическото пространство разваля съня на много хора, ама да бяха уточнили какво точно искат. Аз дори се пошегувах, че като гледам реакциите няма да се учудя, ако на 14 юни изведнъж видим протестърски митинг в подкрепа на кабинета.

А после като се видяха парламентарните маневри стана ясно, че нежеланието за бързи избори е съвсем повсеместно. Нещо като епидемия, която броди сред хората, които твърдяха, че искат гласът им да се чуе максимално бързо. Странен свят, мама му старе.

Разбира се трябва да разберем дежурните луди. Не са виновни те. Опасявам се, че БСП самичка си е виновна за този техен нов пристъп. Тя (БСП) имаше цялото време на света да обърне кормилото на тази държава, да промени нещо радикално, да положи основите на едно икономическо съживяване, което да отива отвъд увеличаването на помощи и тогава дори и да беше загубила изборите, левицата щеше да има реална кауза, която да остоява. Сега БСП пак може да си намери кауза, но тя ще е пожелателна. Каузата, че БСП може да стане друга партия. Каузата, че БСП може да се промени и да открие, че отказът от основни принципи е това, което я отдалечава от хората, а не някави демонични външни сили. Но това е кауза, голяма като света и безкрайна като него. Хората. Тях е трудно да ги върнеш, защото разочарованието е мощна сила. То е като любов, но с обратен знак - разкъсва душата и обезверява. Левият човек не е случайна сила в този свят. Той иска да вярва, но когато няма в кой, тогава какъв е смисълът от всичко?

Добре е, че БСП намира сили да търси изненадващи ходове, които да изумяват противника. Но още по-добре щеше да бъде БСП да успее да се обърне към онези разочаровани избиратели и да им покаже, че ги е чула, че ги е разбрала. Тези хора вероятно не искат кървава сеч в партията или нощ на дългите ножове, но се надяват на истинска, автентична промяна, която да им върне БСП. През 2013 година левицата излезе с лозунга: "Да върнем държавата на хората". Време да е каже същото и за БСП. БСП е замъглена от апаратни ходове и админстративни боричкания. Дори самото втренчване в кадровите назначения като белег за истинска власт издаваше нещо радикално сбъркано. БСП страда от жесток дефицит на искреност. Най-вече за самата себе си. А от своите истини тя не може да бяга безкрайно много. Аз заради това искам бързи избори. Отдавна беше ясно, че трябва да ги има, особено след евровота, защото оценката на хората е важна, а не изстрелите на самоназначените герои. Ако хората преценят, че трябва да сме в опозиция - нека така да бъде.

Но, ако алтернативата са петимата души, които се опитваха да викат "Уволнение", или пък всеядната годзила на име ГЕРБ, тогава наистина страната има проблем. Левицата не успя да покаже, че е левица, но пък "гражданите" така и не доказаха, че не са пощенски кутии на някакъв тъмен и сенчест интерес. Моралната перверзия е в това, че срещу БСП няма застанали никакви ангели, а точно обратното - сили от миналото за които всички знаем как управляват. И вероятно заради това бяха изметени от властта с протест. Ама е гадно да знаеш, че възможното бъдеще е добре познатото минало. Заради това ни остава една надежда - че този процес на кипеж ще е началото на едно повсеместно пречистване. Всички иронизирахме думата "катарзис" и то с право, защото е очевидно, че нещо с обема на Пеевски се нуждае поне от 500 катарзиса, но всички се нуждаят от някакво усещане за политическа чистота. И особено партиите, които сега са си въобразили, че се състоят от ангели. Ангели в политиката няма и като гледам няма да дойдат, както май се пееше в една песен на "Рамщайн". Това създава усещането за известна депресия. Но пък мен ме е обхванал един странен, нелогичен и съвсем непоискан оптимизъм. Знам, че е странно, знам, че може да е проява на започваща лудост, но пък сега и леви и десни колективно чакат някаква промяна.

Интересно е като усещане.