„Визия 2020” – идеология на слугата

Политическият оргазъм на добра платенето хейтърство срещу Русия този път продължи така кратко и завърши така скоростно, че съм убеден, че русофобските истерици сега продължават да слюноотделят като кучета на Павлов с идеята да удължат по изкуствен начин халюцинираното си щастие.

Документът (нещо като нищо друго на света), наречен помпозно "Визия 2020", пуснат подмолно, за да проучи почвата като терористична ядка, възмути всеки мислещ човек с откритото посочване на Русия като враг на България. Днешните трубадури на крайната омраза сега шестват като цветарки из нета, за да твърдят, че това не било така, че България всъщност се опитвала да формулира не Русия, а кризата в Украйна като проблем, но този поток от думи всъщност цели да прикрие един страх. Защото колективната реакция на обикновените хора беше на крайно възмущение. 15 души на жълтите павета се опитаха да подменят автентичното усещане на обществото, да го подлъжат, че едва ли не изпълняват някаква натовска директива, а всъщност да се опитат прокарат текст, който пряко вреди на външната политика и по същество завинаги да унищожи едно от сравнителните предимства на България - това, че ние сме страна, която може да разбира руснаците и следователно винаги можем да станем територия на диалог, а не фабрика за конфронтанция.

Някой обаче много искаше да тества докъде стигат съпротивителните сили на хората и дали прокарването на толкова изопачен, неверен, откровено манипулативен и по същество вреден текст ще мине между другото във всеобщия хаос от събития по нашите ширини.

Само забележете какво е коварството. В пуснатия набързо текст на "Визия 2020", който после скоростно бе свален, за да се заличат следите от местопрестъплението, се говореше, че Русия водила информационна война срещу страната ни. Интересно обаче как наричате пробутването на подобни текстове в официална стратегия? Да не би това да е някакъв информационен мир? Това е по-скоро информационен тероризъм, опит за официализирането на една лъжа и то представена като някаква върховна загриженост за страната.

Опитах се да прочета малко текстове по темата от представителите на истеричната русофобия. Няма да ви преразказвам драматургията на Иво Инджев, който се изживява като натовски опълченец, който пише задъхани сводки от своята луксозна землянка, докато в далечината му се привиждат руските сили, които искат да го хранят с хайвер и водка, за да задушат натовското му сърце и удавят американските му ценности. Дори и да приемем, че формулирането на текст по подобен начин е опит да се повторят натовски фрази с българска пудра, веднага възниква плашещият въпрос - ние в НАТО съюзник ли сме или слуга. Разликата е в това, че съюзникът би трябвало да има своето право на отделно мнение, на различно мислене, да участва в спорове при формирането на политика. Това, което при нас обаче минава за натовска мисъл всъщност е лакейско по подразбиране. За тях има смисъл, когато НАТО ни хвърли кокалче, а ние трепетно мигаме с очички, за да можем напълно да задовил господарят отгоре. Независимо колко пъти ще използваш думата "дискурс" идеологията на лакея си личи от всеки текст и тя е най-отвратителното в тази ситуация. Нас ни набутват да ставаме ястреби в един свят, който е все по-нестабилен и никой не мисли за интересите на българския народ, икономика или развитие, основното нещо е да махаме радостно с опашка.

В крайна сметка "Визия 2020" не бе приета в нейния първоначален вариант. Шаламанов и сие се стреснаха от реакциите и разбраха, че ще им е трудно поне в този случай да бъдат проводник на външен интерес.

Много по-страшно е друго. Отказът на Българя да признае зверските действия на украинската армия в районите, където има опълчение - това е истинският удар по нашите ценности и национална сигурност. Защото разписването на индулгенция за постоянната атака срещу цивилно население, жилищни сгради, училища и дори болници, няма нищо общо с ценностите към които твърдим, че сме се присъединили. В света на русофобските истерици действията на украинската армия дори не съществуват като проблем, което подсказва, че те всъщност нищо не анализират, а само обличат в свои думи чужди мисли.

И проблемът е, че това е по същество е опит за авторитаризъм на незнанието, който лишава България от всеки опит да формулира наистина независима позиция по световни проблеми. Парадоксално е, но дори в САЩ е много по-лесно да си критичен към позицията на Вашингтон и да посочваш огромните пукнатини в нея, отколкото в България, страна, която успешно е продала суверинитета си. Давам ви пример. Тези дни Велизар Шаламанов обяви като безспорен факт това, че Русия е планирала отдавна своята инвазия и сега се е разраствала. Всеки журналист, който чуе нещо такова от министър трябва да го пита поне елементарното: "На какво почива това ваше мнение?". Наскоро във "Форин полиси" излезе статия от американския политолог Джон Миърсхаймър, който посочва, че подобно твърдение е абсолютна митологема. Без да бъде привърженик на Путин или на Русия изобщо, той описва действията на Москва в Украйна като защитни, защото посочва примери за това как в последните 10 години при всеки възможен случай Путин е посочвал къде за него минава червената линия, тоест западните сили няма как претендират за изненада, че Русия реагира. Но думата "инвазия" трябва да замести липсата на смисъл в опита България да бъде изтикана на предни позиции в този фронт. "Инвазия" красиво отменя всяка идея да се търси отговорност от украинците за обстрелването на цивилни и, ако това е даване на индулгенция на хунтата в Киев, значи България сериозно е настъпила мотиката този път заради безкрайното желание на нейния елит да бъде слуга, а не истински съюзник.

Заради това можем да наречем "Визия 2020" - идеология на слугата. Поне стана ясно кои са те и за какво се борят. Не се борят за доброто на България при всички положения.