Бягството на Бойко Борисов от местопрестъплението...

Представете си само каква кампания щяха да водят ГЕРБ, ако служебното правителство не се бе оказало издънка като пластична хирургия на фолкпевица, която изначално е прекалила с козметичните процедури. Бойко Борисов през ден щеше да се снима с Георги Близнашки и да прави своето телевизионно турне из сутрешните блокове, за да описва как той със своя политически нюх, интелект и безкрайна мъдрост е изкарал България от блатото и е дал на страната шанс да живне. Гербаджиите, които са нещо като бледи клонинги на водача и имат право да дишат само докъдето Той им каже, също щяха да дефилират като звезди във ВИП-брадър, за да обясняват как благодарение на усилията на изключителният им президент страната сега живее по-волно и оптимистично в сравнение с мрачните дни на кабинета на Орешарски, където, о, ужас, наглите комуняги вдигаха пенсии без да се съобразяват с интересите на най-едрия бизнес, които общо-взето винаги се въртят около това колко любовници може да си хване някой работодател.

Само че очевидно замисълът на служебното правителство беше съвсем друг. Кабинетът на Близнашки бе част от готина схема за размиване на отговорности. Служебните министри бяха натоворени със свръхзадачата не да организират изборите, а да се опитат в рамките на малкото време, което им се полага да свършат цялата мръсна работа на ГЕРБ, за да може лидерът на тази партия да се явява в ролята на невинно ангелче, което е неопорочено от мръснишкото нещо, наречено реалност. Всяка лабораторна дейност обаче в българската политически почва винаги завършв с нещо радиоактивно и мутирило и сега, когато изборите вече чукат на вратата, дори ГЕРБ се опита да се отърве подмолно от своя Франкенщайн и да се разграничи от него.

"Аз съм крайно недоволен от това служебно правителство. Стотици пъти публично, а и на тези, които ги познавам, им казвах: „Недейте да сменяте хората, изчакайте 5 октомври. Има кой да ги сменя, ако трябва да се сменят”, орева света тези дни в Пазарджик Бойко Борисов. Той дори използва странен глагол, за да опише работата на правителството - "Те се вгламиха". Това е някакво футуристично словотворчество, защото подобно дума отсъства от речниковите хроники. Съществува прилагателното "гламав" за което се казва, че означава нещо като глуповат. Тоест трябвя да положим усилия да разтълкуваме какво точно казва вечният кандидат за премире. Ако се опитаме да преведем от банкянски - това сигурно ще рече - "те не изпипаха работата както трябва". Глуповати и тъповати хора - човекът им е поръчал всичко да стане изящно и тихо, а те се държат като Евгений Минчев на светско парти - очевидно отвсякъде, заловени на местопрестъплението с окървавени ръце в не едно и две провинения.

Ако трябва да бъдем честни - Бойко Борисов е прав. Служебният кабинет сътвори толкова много гафове за краткото време на съществуването си, че постигна нещо рекордно - за първи път социологическите проучвания регистрираха огромно недоверие към правителството. Хей, това е сензация. Временните кабинети в България са обречени на любов. Разочораваният електорат обича политиците за които е ясно кога ще си тръгнат. Да си служебен премиер и да доведеш правителството си до крах в доверието, това е все едно млада кандидатка за слава да съблече, но нито едно мъжко списание да не й предложи офертва за фотосесия. Заради това Бойко Борисов реагира панически и ги обвини във вгламяване, което, че нещата в неговия мозък също не са далеч от това състояние.

Познавайки ГЕРБ, бъдете убедени, че в оставащите дни до изборите след тази изречена команда, със сигурност ще се опитат да изкарат БСП виновна за провалите на служебния кабинет. Да, кабинетът представлява тежка реваншистка смесица от истерични кадри на Протестна мрежа, досадни кариеристи на ГЕРБ и зле прикрити адепти на Реформаторския блок, но като едно нищо Бойко Борисов ще се сети, че Близнашки е бил социалист, а от това до обвинението, че лично Миков е съсипал държавата чрез кадрите на своята партия съвсем няма много разстояние по този път.

Обвиненията във вгламяване придават един нов заряд на тази иначе скучна и вяла кампания, защото се води от позициите на безкраен песимизъм. Никой не очаква нищо добро от бъдещето и вероятно заради това вместо жилещи удари всички просто имитират политика с идеята мъката по-бързо да свършва.

Просто от много гламави идеи Борисов се оказа в капана на собствената си логорея, защото безкрайните телевизионни тиради така го прикачиха към действията на служебния кабинет, че той трудно ще може да се отскубне от тях. Очевидно е, че този захват му пречи да се изявава в пълния си блясък и заради това трябва да прогнозираме мъчителна и трудна съдба на служебния премиер Близнашки, защото това е в ситуацията е необходима жертва и ще го отнесе той, въпреки всичките си физически упражнения по кряскане в последната една година.

Хрониката на вгламяването тепърва стартира, проблемът, както го виждам аз обаче идва от там, че май истинското вгламяване ще започне след вота. Тогава, както обикновено, жертвите на вгламяването се събуждат и почват да се чудят кой е прецакал живота им. Този път, по изключение, е добре въпросът да дойде преди изборите. Иначе господарят на новите глаголи с основание си разиграва коня. 

Щом всеки път номерът му минава...