Огромният розов балон "Кристалина Георгиева"

На ГЕРБ, чийто номера перфектно се продават на българския политически пазар, никак не им върви в строго ритуализирания свят на европейската политика. Там, където всяка дума, запетайка или интонация е от значение, кадрите на Бойко Борисов са като носорози в магазин за стъклария и тежкарското перчене, както и нарцистичните изхвърляния изглеждат неуместно като Митьо Пищова на вегетарианска сбирка и йога семинар. Нека да припомним, че през 2010 година ГЕРБ за първи път преживяха огромен еврошамар, който обаче се писа на сметката на България. Тогава, въпреки, че получаваха предупреждение от всички страни те силово наложиха кандидат за еврокомисарр на България да бъде позабравената Румяна Желева и резултатът беше пълно парламентарно фиаско. На препитването в Европейския парламент Желева се разпадна грандиозно като политик. Острите въпроси на представителите от всички европейски страни разкриха, че тя не само не е подготвена за ресора, който й се даваше "хуманитарна помощ и реакция при кризи", но и като политик нивото й е изключително ниско, защото и до днес като легенда из кулоарите в Брюксел се носи как Желева разви като основа на своето експозе, че всяка държава трябва да дава отчет с колко палатки разполага, а никой и до сега не се е престрашил да преброи колко пъти забравената гербаджийка произнесе думата "проактивно" все едно от това й зависи заплатата. Когата стана ясно, че провалът е драматичен, Бойко Борисов побърза да заличи следите от местопрестъплението. Желева бе натирена от кабинета, пратена в заточение в Бургас, а кризисният пиар роди идеята спасител на цялата ситуация да стане служителката на Световната банка Кристалина Георгиева, която да вади потъналата в блатото каруца на партия ГЕРБ. И Кристалина си свърши работата. От 2010 година името й трайно се настани в българския политически живот. Социологическите агенции почнаха да й мерят рекордни рейтинги, от време на време някой снобеещ се анализатор вадеше името й като универсално лепило за всяка политически кризисна ситуация, а пък ГЕРБ направиха й невъзможното да се опитат да паразитират върху нейната медийна популярност, прикривайки скелетът на европейските си провали в гардероба. Много социолози се затъвали в обяснения на какво може да се дължи популярността на българската еврокомисарка. Защото нека да бъдем честни - България не натрупа особен политически дивидент от нейното присъствие в Брюксел, да не говорим за това, че почти никой в тази страна не е наясно с това какви идеи изповядва Георгиева и дали изобщо е в състояние да ги защити. В случая обаче действа старата магия на оптическата илюзия - тя е далече, не се замесва в киселинните скандали на българска почва и колкото по-малко се набиваш в очите на електората, толкова повече те харесва той. Заради подобно отношение много хора си въобразиха, че Кристалина Георгиева е някаква суперзвезда на българската политика и ще може да изгрее по невъобразим начин във висшите сфери на европейското управление.

От два месеца насам ГЕРБ и присъдружните им протестърски организации започнаха много масирана кампания, която придоби чудовищни размери, за това, че Кристалина е някакво политическо чудо, което е напълно достойно да стане върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика. Един страничен детайл. Върховният представител е нещо като външен министър на целия Евросъюз, и на практика е нещо като трета по сила фигура в целия ЕС. Тоест постът наистина е много важен, особено във времена, когато светът се тресе от отдавна невиждана геополитическа криза покрай ситуацията в Украйна. Проблемът е, че в европейската политика нещата не се случват с рекламни кампании или политическа грандоманщина, а е продукт на сериозни преговори между най-големите партии в ЕП. След като ЕНП победиха на изборите, за да получат подкрепата на ПЕС за техния кандидат за шеф на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, те обещаха, че върховният представител по външната политика ще бъде за представител на социалистите. А кандидатурата на ПЕС беше ясна от самото начало - италианската външна министърка Федерика Могерини. Италианската левица се представи най-добре на европейските избори и съответно имаше самочувствието да предложи свой представител. Срещу Могерини започна сериозна кампания, защото тя веднага бе заподозряна в топли чувства към Русия и Владимир Путин, а очевидно в новия европейски ред това е все едно да имаш снимка със Сатаната. Десницата се опита да лансира името на полякът Радослав Шикорски, но кандидатурата му пропадна след като в пресата излязоха негови записи в които бе записано как той се оплаква от американците и твърди, че страната му ги обслужва орално, но не получава нищо в замяна. Когато Шикорски гръмна като фойерверк и стана ясно, че е изгубил всякакви шансове, на европейско ниво се появи идеята Кристалина Георгиева да поеме този пост като компромисна фигура, която не дразни много нито една от големите партии.

И точно тук започна серията от български политически провали, в основата на които стоят ГЕРБ, контролираното от ГЕРБ служебно правителство и президентът Росен Плевнелиев. Техните грешни ходове само за един месец бяха толкова много, че страничен наблюдател би решил, че с такива приятели на Кристалина Георгиева просто не й трябват никакви врагове.

Още на 5 август, когато анонсира състава на служебното правителство Росен Плевнелиев номинира Кристалина Георгиева за еврокомисар. С това прибързано действие държавният глава наруши една от основните договорки, постигнати на консултациите при него, а именно да се постигне консенсус по името на българския представител в Еврокомисията. Нещо повече - още на следващия ден, на първото заседание на служебния кабинет, първото решение на правителството беше, че номинира Георгиева за върховен представител по външната политика на ЕС. Нека да оставим настрани факта, че вместо да мисли начини да помогне на бедстващата Мизия, кабинетът реши да се занимава с конюнктурен проблем, самият опит за импровизация на политическо поле, където всичко е въпрос на договорка е изключителен гаф сам по себи, защото издава аматьорщина в непоносими нива. Веднага след заседанието служебният премиер Георги Близнашки сътвори нов гаф - той обяви, че ще напише открито писмо до лидера на ПЕС Сергей Станишев с което да го помоли да подкрепи Кристалина Георгиева. Това може да се окачестви само като върховна глупост. Преговорите за подобна подкрепа просто не могат да се водят епистоларно и пост-фактум. Писмото всъщност беше опит за политически рекет във вътрешнополитически план. Някаква елементарна стратегия за извиването на ръцете на Станишев и желание толкова важна фигура на ЕС да бъде одобрена само по национален признак. Междувременно анализаторите у нас започнаха да ни описват някаква халюцинаторна картина на положението в ЕС. Едни твърдяха, че Кристалина била толкова популярна, че нямало начин да не получи поста. Други допълваха, че опозицията срещу Могерини била толкова голяма и така яростна, че италианката няма никакви шансове, за разлика от наперената българка, която покривала идеалния профил за международник номер 1 на ЕС. Опитите да бъдат чути трезвите гласове у нас просто удариха на камък. Но така или иначе тяхната аргументация бе много по-смислена. На първо място и до днес никой не е регистрирал нито едно интервю на Кристалина в което тя да е развила дори елементарна идея за това какви цели смята да преследва като представител по международната политика. Могерини натрупа опозиция срещу себе си, защото обяви идеи. Георгиева потъна в мълчание и разчиташе единствено на това, че е източноевропейка и жена да работи в нейна полза. И тази тактика на практика я унищожи като потенциален кандидат, защото в момента ЕС яростно се нуждае от нова визия и подходи, а кандидатката на България просто не показа нищо различно. Нещо повече - опитът да бъде лансирана именно от служебен кабинет и като някакъв безпартиен евробюрократ, който се вписва идеално във всяко политическо поле се оказа пътят на камикадзето, което просто няма бъдеще. Заради това отговорът на Станишев до Близнашки беше безкомпромисен и категоричен. Той отказа да даде автоматична подкрепа на Кристалина Георгиева и посочи нейните три основни дефекта - сенчестият начин на номинирането й, липсата на някакви идеи и това, че дори самата тя не знае към кое политическо пространство принадлежи. Беше много тъпо и огроме фал от страна на управляващия президент, на неговата партия ГЕРБ и на тяхното служебно правителство да се опитат да подложат точно такава динена кора на Станишев, който е врял и кипял в европейската политика и насила го принудиха да им преподаде изящен урок за това как се наказват господарите на безкрайния гаф.

Резултатът в крайна сметка беше безпощаден. Съветът на ЕС одобри Могерини за върховен представител по външната политика и така за пореден път показа, че у нас самозваните анализатори на европейската политика служат по-скоро за вдигането на димна завеса, отколкото за изясняване на това какво наистина се случва в Брюксел. След заседанието медиите съобщиха, че Борисов бил бесен на Станишев и обявил, че Георгива била фаворит в Европа, но в България не била. Ти да видиш! Първото решение на служебния кабинет бе за Кристалина, но тя бедната, значи, не била фаворит. Именно тази драматична серия от лъжи и самозаблуди доведе до този резултат. Сега да се връщаме ли да четем помпозните анализи, които твърдяха, че Могерини нямала никакъв шанс да бъде избрана, а? Интересното е, че тези, които твърдят, че са представители на проевропейската линия май най-много вредят изобщо на европейския имидж на България.

В крайна сметка след месец колебания и маневри, Кристали Георгиева стана заместник-председател на ЕК, който отговаря за бюджета и човешките ресурси. И съм убеден, че въпреки грандиозните изхвърляния на служебния премиер и ухилените послания на президента, те и двамата знаят, че всъщност българката можеше да получи много по-централен пост, ако не бяха техните нелепи плонжове в пространството. Защото, ако можем да наречем постът й успех, то той е неин, а не на кабинета или на управляващата подмолно партия. Те бяха на път да торпилират единствената си европейска звезда, а все още не е ясно дали не го направиха, защото свръхупотребата на едно комисарство с вътрешнополитическа цел, може да разклати сериозно имиджа на новата заместник-председателка.

Удивителното в цялата ситуация обаче е мълчаливото поведение на Кристалина Георгиева. Тя нито един път не се намеси, за да пресече мръсните игрички в нейна полза, или поне да разсее някои от съмненията, че и представя си няма какво да прави. И това все повече навежда на мисълта, че тя е просто един раздут до безкрайност от медийната пропаганда розов балон, който лети безсмислено над европейските полета и в хаотичните му движения няма никакъв смисъл. Което показва само едно, че Гражданите за европейско развитие на България всъщност са най-голямата опасност за нашето място в ЕС, защото техният политически тероризъм може да се продава в България, но в Европа изглежда съвсем безпомощен, нелеп, трагичен и провален. Политиката по създаване на розови балони върви към своя окончателен край. Май пак европейците първи ще започнат да пукат това, което ние трябваше да сме спукали отдавна.