Защитниците на незащитимото. Как бг-интелектуалците бранят Запада с голи гърди?

Проблемът с бежанската вълна, която вече няколко пъти разтърси устоите на Европа като земетресение с магнитуд поне 6 по скалата на Рихтер, започва да се превръща в основен политически проблем на западния свят. И, разбира се, няма как да се стигне до решение, ако първо не минем през класическото самоизтезание как се стигна доук, кой беше толкова сляп, че го допусна и чии действия накараха света да полудее. Отговорът е очевиден за всеки, който не е прекалил с хероина или с поемането на грантове в банковата си сметка. И очевидният отговор създава взривопасна ситуация, защото политическите елити на Запада никак не искат да бъдат сочени с пръст, защото бежанската вълна плюс вътрешното недоволство може да формира толкова радикални политически настроения, че един ден да се събудим в една съвсем различна Европа. Тя и без това се разпада пред очите ни. Най-малкото Шенгенският механизъм, превърнат в политически фетиш на българската управленска немощ вече е мъртъв. Дори "гостоприемната" Германия затвори своите граници и така допълнително наля петрол в огъня. Пред нас е една неразрешима политическа ситуация, управленски пъзел, който прилича на минно поле, самурайски меч с който Европа най-много да може да издълбае своите вътрешности.

Обаче това не беше достатъчно. В периферията на драмата тези дни попаднах на две статии, които се опитваха да ни убедят в едно - Западът няма никаква вина, той е невинен като младенец, а за бежанците не е виновен никой, просто вселената минава през някакъв звезден махмурлук.

Първата статия е в "Дойче веле" и е на проф. Ивайло Дичев. Той като кадър на "Фемен" с голи гърди се е впуснал да брани виновникът за полудяването на света - т.нар. митологичен Запад. Това не е лека задача, защото изисква абсолютна слепота за фактите и пълно отдаване на вътрешните ти политически фантазии. Няма да привеждаме много доказателства, просто ще разбием началната теза на проф. Дичев. С политическа самоувереност достойна за Джордж Буш-младши той пише: " Тунис привлече вниманието с една европейска по дух демократична революция, която възхити света. Със сигурност все още е трудно да се установи ред, но ако изразът "Арабска пролет" има смисъл, то е именно там - в спомена за юристите, които дефилират мирно с тогите си. Окуражаваше ли ги западното обществено мнение? Сигурно. Заляти ли сме от туниски бежанци? Не.".

Не знам дали има бежанци от Тунис или не. Но проф. Дичев пропуска каква е последната новина с която Тунис влезе в световния обмен на новина. Става дума за кървавия терористичен акт от края на юни, когато някакъв ислямист с автомат "Калашников" изби над 40 души на плаж в курортния град Сус.

След "жасминовата революция" Тунис се управлява от консервативно ислямско правителство. И премиерът на това правителство Хабиб Есид смята точно обратното на това, което проф. Дичев е написал. В началото на август "Гардиън" го цитира за това, че Великобритания и Франция носят голяма вина за трагичното положение в региона и за превръщането на Либия в нещо като полигон за обучение на терористи. Значи в самия Тунис не мислят като домораслите ни защитницици на незащитимото! Но така е - дори и целият ЕС да се разпадне, все ще се намери някой българин с голи гърди да се прави на най-големият и съответно последният европеец.

Дичев не прави това с лоша цел. Негова идея е да се опита да нюансира понятието "Запад" и да преподаде урока, че от една обобщена оценка не бива да се стига до налудничави изводи като "диктатурата е нещо добро, защото предотвратява ислямизма". Това пожелателно мислене е много романтично, но се опасявам, че то е точно подобие на това срещу, което се бори. Обобщава критиката към поведението на Запада толкова на едро, че се превръща в манипулация.

Сигурно има някакви пет процента от хората, които одобряват диктатурата като кървав начин за справяне с радикализмите, останалата част обаче задава другият, големият въпрос - може ли да изнасяш своя собствен модел за развитие и да го превръщаш в универсална стойност. Задължително ли е да се опитваш да оформяш света според собствените ти възгледи? На всяка цена ли трябва да има "Макдоналдс" в Кабул? И още един важен въпрос - ако разбъркваш света в името на каква цел го правиш? В името на просперитета на големите корпорации?

В този смисъл т.нар ислямизъм идва като най-лесният и бърз идеологически отпор на външните ценности, на натрапените визии и на спонсорираните с американски и европейски пари политически елити. И там на място, в арабският сват, хората прекрасно го знаят. Заради това са наясно и кой е виновникът за разбъркването на света.

Най-накрая Дичев вади и камшика. България забравила участието си в коалицията на желаещите в Ирак и заради това трябвало да внимама, защото щяло да излезе, че българите също са част от проблема. Ами точно така е. Българите с очите си видяха как техният продажен политически елит натика България в иракската авантюра от която не спечелихме нищо - нито престиж, нито пари, а платихме за нея с цената на доста отнети животи на български военни, както и с отрязаните глави на двама шофьори. Ние зорлем се натикахме да бъдем част от проблема и да, България носи своята вина. Лакейската политика винаги катострофира в глобална, а съответно и национална катастрофа. Това не сваля вината от Запада. Независимо дали сме част от него или не, няма смисъл да маневрираме в територията на лъжата.

Втората статия с която се сблъсках не подлежи на преразказ. Тя представлява вътрешните терзания, изхвърляния и халюцинации на Иво Беров с цел да изкара изостаналите страни, че сами са виновни за своето положение. За тази стратегическа цел обаче на Беров са му необходими исторически реминисценции и той започва да маже на едро - вина за робството имат не европейците, а, дръжте се, самите африканци и, разбира се, гадните араби, защото в погледа на Беров да си арабин е почти толкова гадно колкото да си социалист. Абе направо за лагер си. Европейците, казва Беров, са невинни, защото само купували робите. Стоели на брега, чакали да им ги доставят, кеширали за тях, водели ги в памуковите плантации, но точно заради това били невинни. Значи за робството са си виновни самите роби. Не са оценили колко е прелестно да вършиш черната работа на развитата цивилизация.

След това - колониализъм ли? Глупости. Др. Белов има готов отговор - нефтът бил ценен само за белите, защото се изобретили колата, газовия двигател и другите глезотии. За туземците това били само "миризлива, гадна, отвратителна и безполезна течност, която излиза на повърхността на земята във вид на гадни, отвратителни, смрадливи локви...". От това следва да знаете, че всъщност прекрасните и ангелоподобни цивилизовани европейци никога не са взимали ценните ресурси. Възхитете се моментално.

А това, че свободата на тези страни била отнета... О, престанета да занимавате чичо си Иво Беров с такива простотии. Той като истински бял аристократ храни презрение към идеята, че някакви си там второстепенни нации изобщо дават пет пари за свободата. Свободата в неговата идеология е само за богатите, цивилизованите, за белите, така да се каже. Не бива обаче да го изкарваме пълен расист. Защото освен чернокожите, арабите и разни други второстепенни етноси, Беров на едро мрази и руснаците, тоест ксенофобията му не признава само една раса, ами има по-глобален подход. Но пък иначе той е европеец. И толкова запален европеец, че с гордост открива повод за гордост в това, че двете войни на нашия континент са взели много повече жертви от разните изостанали страни. Защото това било страничен ефект на индустриализацията. Европейците знаят да убиват по-масово и това е доказателство за тяхното превъзходство. Цивилизация, която не знае как да убива, к'ва цивилизация е изобщо бе, лузъри?

И най-накрая се стига до грандиозния извод. Човечеството има нужда от върховен полицай, от световен жандарм. Щото Обама се бил разсеял и това позволило Путин да си разиграва коня в Сирия. Ама това, че Путин насочва удар срещу "Ислямска държава", а пък малко по-надолу в текста си Беров иска тя да бъде попиляна, него не го засяга. Америка трябва да властва над света със желязна ръка. И да не допуска някакви араби, африканци, руснаци, всякаква паплач да се домогва до крехката прелест на западната цивилизация. Поради едва сдържаното презрение към неговите сънародници, очевидно трябва да поставим и нашенци към тези генетични мутанти, които не са в състояние да оценят прелестта на цивилизацията и са склонни да мрънкат, хленчат и проклинат, когато гледат как белите хора опустошават планетата. Добре обаче, че е Иво Беров - нашият фар в мрака, нашият европеец до поискване, екзекуторът на надеждите на лузърите, които си мислят, че справедливост трябва да има. Добре е и, че тия незначителни раси не четат масово български. Защото толкова тесногръд, маниакален и подтискащ текст едва ли би могъл да се роди на друг език. Това е иронията. В момента в който се опиташ да опишеш своето превъзходство по-такъв начин, ти доказваш само, че принадлежиш към сметището на историята. Клошарят на миналото. Нищо повече.

Ето това е тъжната съдба на защитниците на незащитимото. Обитатели на интелектуалното сметище.