Покерджийските страсти на реформаторите

В прословутото си писмо, или пък да го наречем носталгично политическо есе, "Jet lag размисли", което Радан Кънев написа веднага след връщането си от САЩ у нас, той създава една фентъзи реалност. В това магично място Реформаторският блок е нещо като претворяващата сила на доброто, явление от алтернативна вселена, което "за първи път от повече от десетилетие, управляваща партия разглежда властта като инструмент за промяна". И ако това не ви е достатъчно вземете още малко от тази дрога - РБ наложил в политиката "непознат стил на управление: стилът на преговорите и компромиса". Никъде не изкривявам изводите, виденията раданови са предадени в цялата тяхна еуфоричност. Jet-lag означава часова разлика, което ще рече, че прехвърляйки се по самолитите от своя задокеански воаяж Кънев е разсъждавал над своите размисли и страсти и най-накрая е решил да ги пресъздаде, въпреки тяхната нестройност, което ще отдадем на стомашни проблеми, предизвикани от лошата храна в авиолиниите...

Интересно е само едно - как така от всички лидери забъркани в прословутия исторически компромис, единствено Радан Кънев изпита необходимост и тревожна нужда да си напише оправдателна реч. Защо Бойко Борисов не го направи например? Или пък Лютви Местан? Те минаха през компромиса като фолкпевица през поредния бар и след това всичко се оказа пито-платено, а дори и медиите престанаха да дълбаят, за да търсят конспиративни подробности около хода на преговорите?

Едно старо правило, което е изпълнено с философска дълбочина гласи, че когато седнеш на масата за покер е много важно да откриеш балъка. Ако не успееш да го намериш трябва да си наясно, че има голяма вероятност балъкът да си самия ти. Ето тази непреходна мъдрост бяха забравили реформаторите. Можем до утре да си говорим, че политиката трябва да е нещо, което стъпва на принципна основа и трябва да се води от идеи, а не от технология, но точно в драмата покрай промените в Конституцията си беше политически покер от чист вид. И хората на Радан постъпиха като тийнейджъри, които за първи път хващат карти. Неизброими и неизчислими са грешките им, но ще посочим само две.

Първо, от Реформаторският блок заложиха всичко без изобщо да са убедени, че държат най-големите козове. Дори точно обратното. Парламентарният пейзаж е така пъстър, а коалиционното управление се осъществява по толкова сложен начин, че блъфовете просто не вървят. РБ впрегнаха всичките си медийни ресурси и цялата империя на Прокопиев бе ангажирана, за да изографиса образа на непокорните реформатори, които се борят срещу злото, но реалността беше толкова по-банална с сравнение с измислиците, че никой не ги взе на сериозно. Промените в Конституцията дори и преди историческия компромис съвсем не бяха толкова смели, колкото се опитват да ги изкарат техните автори. Те много повече приличаха на някакъв прах в очите, опит за бърза политическа маскировка, отколкото на реална промяна. И Реформаторите със сигурност са знаели, че е така, защото те изобщо не се напънаха да си осигурят парламентарно мнозинство. Не можеш да стоиш и да тропаш с крак, а след това да очакваш останалите политически сили да идват при теб възбудени и вдъхновени като млада фенка при рок-звезда. РБ не само не държеше козовете за промените, но дори наподобиха на картоиграча, които прекалява с пиенето и започва да се държи арогантно.

Втората им грешка вече е концептуална. След като трябваше лично Бойко Борисов да се намесва в процеса по промените в Конституцията и достигането на съгласие стана трудно и мъчително, реформаторите решиха да покажат това като победа. Дори и техният електорат, който обикновено вярва на всичко, не се хвана на тази въдица. Из фейсбук захвърчаха едни мелодраматични вопли, защото в крайна сметка едва ли някой от психодесните си е представял ситуация в която подписите на Радан, Местан и Делян Пеевски стоят в един и същи списък. Това е все едно да видиш Костов с влог в КТБ. Опп, пардон, последното да се задраска...

Нещо от целия този вопъл все пак трябва да е стигнал до Радан Кънев, за да породи необходимостта от толкова сюрреалистична статия като неговата. Но все пак в нея има и друга дълбочина. След историческия компромис лидерът на ДСБ на практика се опитва да остави партията си във властта като предлага оферта на ГЕРБ. Не напразно в текста е казано, че темата на есента била бюджета, а на местните избори. По същество Кънев формулира конкретно бизнес-предложение към ГЕРБ  - вие се занимавайте с изборите, на нас оставете бюджета. За да стигне до ситуация обаче в която коалиционни партньори си говорят с открити писма, това поражда съмнението, че покорджийските номера при набирането на мнозинство за промяната на Конституцията са разрушили крехките мостове в управляващата коалиция.

Едва ли някой някога е очаквал при създаването на кабинета, че именно реформаторите ще бъдат най-големите му издънки. Но това е факт. Реформата на Петър Москов зацикли жестоко. Всяка негова идея за промяна се посреща на нож, а обявената инициатива за сливането на Спешната помощ в София град и София-област ще удари като бомба изборният резултат на реформаторите. Военният министър Николай Ненчев пък се оказа най-големият шут на кабинета. Неговата канцелария е по-заета с това да ражда декларации как Путин трепери всеки път като му споменат името Николай Ненчев, но не с реална работа по въпросите на отбраната. Правосъдният министър Христо (Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук) Иванов също забатачи ресора си, независимо от любовните статии за него в „Капитал”. А най-накрая и икономическият министър Божидар Лукарски също не се прочу с някакви особено впечатлителни действия. С други думи, ако правителството понася пасиви, една огромна част от тях се дължат именно на психодесните, които обикновено съществуват в състояние на постоянна истерия. И някъде в дълбочините на реформаторското колективно съзнание, те много добре осъзнават, че са голямата издънка, която ще изгърми на изборите трагично и смешно.

Така се получава като седнеш на покер-масата пиян. Рискуваш да си тръгнеш без пари. И без дрехи. И без достойнство. 

Само с едни jet-lag размисли.