В разгара на
атомната параноя и парализиращият страх, че един ден от небето апокалиптично ще
рукне радиоактивен дъжд, през 1964 година (само две години след Карибската
криза) Стенли Кубрик прави великолепният филм "Д-р Стрейнджлав или как
престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба". Той е уникално добра
сатира на влюбените в разрушението егоманиаци, които не могат да си представят
света да съществува в състояние на мир. През всички епохи на света е имало
такива господари на разрушението, които вместо да търсят нормален живот,
предпочитат ексцесията, кървавият сблъсък, защото обикновено пращат други да
свършат черната работа, а те си стоят защитени в подземните бункери и чакат в
мрака прахолякът от атомната буря да се размине.
Това, разбира
се, е леко преувеличение на случая, който стана ясен тези дни, но просто в него
като поетично сравнение си личи възможността да се извади по-голям извод.
Протестна мрежа и сайта "Бивол" сезираха тези дни прокуратурата за
действията на премиера Бойко Борисов, който наскоро призна, че лично той е разрешил
минаването на руски самолет над страната. Борисов тогава описа ситуацията
мелодраматично - предпочел да обясни на натовските партньори своето решение
вместо да брои трупове на пилоти в морето.
Много интересен
обрат. Протестна мрежа е групировката, която на практика върна и инсталира
Борисов отново на власт. Не напразно повечето й кадри днес са на държавна
службица и съскат като древни вещици, ако някой се опита да критикува
управлението. Тоест в хладната есен на 2014 година протестърите показаха, че
нямат никакъв проблем да гледат на власт човека, който твърдяха, че не приемат,
защото финансовите им претенции бяха удовлетворени, а кариеристичните им амбции
здраво напомпани.
Днес обаче
протестърското съсловие, преяло от новите грантове, е било дресирано да бъде агент
на разрухата. На тях не им необходима България, която е в добри отношения с
Русия, защото им се плаща положението да е точно обратното. Ето откъде идва
тази злост, която стигна до подаването на абсурдни сигнали в прокуратурата.
Забележете - тях не ги заболя, когато тази власт изтръска джобовете на бедните
с 16 милиарда, а се възмутиха, когато премиерът е взел едно от малкото разумни
решения в кариерата си.
Аргументацията
им е просто нелепа. С действията си Борисов бил застрашил сигурността на НАТО.
И как точно е станало това? Някой да е чул този коварен самолет да е пуснал
бомби над щаб-квартирата на НАТО? И това, че България е член на Алианса съвсем
не отнема правото на страната да взима самостоятелни решения. Все пак руският
самолет е превозвал хуманитарна помощ за Сирия, а не оръжия за масово
поразяване. И понеже не са сигурни за това обвинение - Протестна мрежа и сие
цакат с второто - премиерът бил иззел правомощия на президента. Интересно. А
защо самият президент първи не се оплака от изземването на тези правомощия?
Защо самият Плевнелиев не сезира медиите, че така нагло са го ограбили от право
на глас за самолетите в българското небе?
През този
сигнал си проличава един ясен опит. Управляващата коза ностра вече се опитва да
се раздели на две - добрата евроатлантическа част, която да се опише като
непорочна и идеалистична и лошата останала, която е като маша на Путин. Този
опит обаче е смешен, защото по-дискредитирана групировка от Протестна мрежа
няма. Те са доказателството, че задгробен живот все пак е възможен, особено,
когато си на хранилката на "Америка за България". И май това е
пропуснал да опише навремето във филма си Стенли Кубрик. По-лоши от самите
господари на унищожението са техните отдадени слуги и мазни лакеи.
И заради
това всичко, което направят вече ще прилича на черна сатира.
No comments:
Post a Comment