На кого пречи Паисий?

Изтънчените и изнежени "либерални" съвести на България много обичат да си се самовъзхищават като обясняват на всички сред какви идиоти живеят. И често колективно се присмиват на лековерните дебили, че вярват дори и най-измислените новини. Повод за такъв сардоничен присмех тези дни стана това, че много хора във фейсбук споделиха информацията, че Европейският съд по правата на човека забранява кръщенетата. Ех, колко ефектни иронии бяха изсипани, ама какви водопади от токсично презрение и морализаторски статуси на тема мозъчни клетки, хибридна война и количества изпит алкохол. Разбира се в тази драма бе пропуснат факта, че новината е създадена не от български, а италиански медии, а това предполага, че общото доверие в европейските институции по целия стар континент вече е драматично ниско. Тоест само брюкселският планктон и бюрократичните пиявици пазят някаква вяра в ЕС в този му вид, останалите хора очакват само най-лошото. Всъщност вярата в подобни новини доказва само едно - Европа започва да се дезинтегрира, защото, когато доверието си отиде, остава само хаосът. Но това са процеси, които тепърва ще набират сила и ще имаме цялото време на света да говорим за тях в окото на бурята.

Междувременно обаче една новина с български адрес лично на мен толкова много ми прозвуча като измислена, че половин ден не само не вярвах в нея, но и пуфтях срещу поредния опит да се събуждат елементарни патриотарски страсти и то все в истеричен порядък. Прочетох някъде, че от програмите за 6 клас отпада изучаването на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и това моментално ми прозвуча като поредната измислица на някоя от полудивите жълти медии, които обитават виртуалната джунгла. По-късно разбрах, че този път здравият разум е напуснал не мен, а ръководството на Министерството на образованието, защото информацията се оказа истина. Вместо "Историята" в 6-ти клас щели да изучават "Робинзон Крузо", както и книгата на Джерард Даръл "Моето семейство и другите животни". И двете нови книги са леки, приятни за четене и е добре всеки шестокласник да се запознае и с тях, но защо, защо, по дволите, трябва да махат "История славянобългарска"? Ако има ключово четиво за българската идентичност това е именно този текст. Изучаването му има не само научна, но предимно нравствена стойност. Защото духът на този отдаден и пламенен монах и до днес е пример за това как един човек трябва да отстоява собствената си националност. В най-мрачните години на робството Паисий се заема с нелеката задача да открие българите в световната история, да намери бляскавата следа на забравеното царство, да прерови древните хроники, за да даде на своите съвременици увереност, че те не са дървета без корен, не са обречени да бъдат робски народ, че имат минало, което може да вдъхне сила, увереност и светлина.

Ако България съществува днес то една от най-огромните заслуги на това е на Паисий, човек, който можем да определим като духовен родоначалник на българското национално възраждане. Той пали искрата на духовността и осъзнаването, които разгарят огъня на освободителното движение, който води бунтовния дух на Левски, априлските въстаници и изгорените им къщи, а в крайна сметка и величавото опълчение дало своя огромен принос в Освобождението.

И като лишиш младите поколения от Паисий ти всъщност ги лишаваш не само от идентичност, ти им взимаш духа, кастрираш ги национално. Какво точно може да се цели с отпадането на "История славянобългарска", ако не това? Тук не говорим за някакъв дебел том, а за една тънка книжка, която на всичкото отгоре е и интересна за четене, защото това не е баналният исторически текст, а пламенен документ и за своя автор, който ни прави свидетели на своето вълнение, когато открива историческата диря на народа си. Опияняващо е днес да попаднеш в света на този монах, защото той по най-чист начин ни разкрива всеки факт до който се е добрал. Именно през неговия текст можем да обясним махането на тази книга от програмите. Защото очевидно още Паисий е бил свидетел на един демон в българския народ, който днес е получил нов живот. Вижте какво пише той: "Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език, а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език". Днес отцеругателите май са окупирали властта и постепенно се опитват да подменят онази памет, която е съхранила народа до днес. Народ без памет е лесно уязвим на всички бури, защото, когато оставиш дървото без корени първата светкавица го изпепелява. Нима една от мисиите на образованието е на само да даде знания на децата, но и да ги научи кои са те, да им даде кротката гордост от историята на техния народ и самоувереност, че те не са някакъв случаен израстък на битието.

Махането на Паисий от учебната програма става толкова по-тъмно, неясно и странно, особено, ако си припомним как през далечната 2012 година Росен Плевнелиев в своите карикатурни опити за пренаписване на историята обяви авторът на "История славянобългарска" едва ли не за родоначалник на Европейския съюз. Точно така го каза - че Паисий ни бил оставил завет да бъдем достойни българи и толерантни европейци. С първата част от фразата е трудно да не се съгласим, защото, ако днес имаме някакви идентичност в главата си голяма част от нея е родена в килията на Хилендарския монах. Но къде и как да открием завета да бъдем толерантни европейци. Това е мистерия в стил "шифърът на Ленонардо".

Ако отворите История славянобългарска" ще срещнете три или четири пъти споменаването на Европа. Думата "европеец" обаче абсолютно отсъства от текста. И това е съвсем нормално. Времената, в които твори Паисий, не са били времена на общностно осъзнаване на цял континент, а на яростна битка за запазване на национална идентичност. Паисий не би разбрал и приел думата "европеец", независимо какво може да си мисли по този повод Плевнелиев. Но няма никакво значение - Плевнелиев обаче дума не издума като коментар на смяната на учебните програми. Защо? Не можеше ли да се възмути, че махат родоначалникът на Европейския съюз? Не можеше ли поне веднъж да покаже, че съществува в тази реалност, а местожителството му не е в някаква алтернативна вселена.

През живота си успешно съм отбягнал вярата във всякакви конспирации, но в главата ми вече трайно съществува убеждението, че има план за умишленото затъпяване на българският народ. "Преди да ни направят бедни ще ни направят глупави", бе казал навремето проф. Андрей Пантев и неговата мисъл трябва да се разглежда като пътеводител към всичко лошо, което се случи в живота ни. Защото пред очите ни в последните 25 години има яростен план за подмяна на историческите истини. Започна се тихо и подмолно с идеята, че тук не е имало робство, а само османско присъствие. Така в учебниците се появиха текстове, че Османската империя е била една пъстра палитра от етноси, които си съжителствали в историческо бохемство и само от време на време били смущавани от някое и друго клане. Да, ама не. После дори кланетата се оказаха просто мит. Една псевдоисторичка Мартина Балева обяви Баташкото клане за измислица. И не само го обяви - тя получи солидни грантове за това си "открие", издадоха й книгата, обявиха я за нов пророк. После пак се почна атаката, че робството било някаква русофилска измислица, а българите цъфтели радостно под великолепните грижи на султана. Започнаха отдалече, за да стигнат по-наблизо. След като обявиха, че няма робство, стигнаха дотам, че обявяват част от българските политически чудовища и психопати за национални светци. Кръстиха аудитория на името на Богдан Филов в университета, без да отчитат факта, че по неговите ръце има повече кръв отколкото по ръцете на масов убиец. Почнаха да твърдят, че Александър Цанков, останал завинаги в историята с прозвището си Кръволока, всъщност бил голям държавник и патриот. Изкараха откровения нацист ген. Христо Луков национален герой. Възродиха призраците на толкова много фашаги и маниакални злодеи, за да ги изкарат жертва на комунистите, че границите между добро и зло просто бяха заличени. И до днес на паметника на жертвите на комунизма пред НДК стоят имената на хора, които биха били достойни герои на роман на ужасите. Призраците на този исторически реваншизъм обаче не са безопасни. Защото в началото танца с тях изглежда почти някакво дисиденство, докато най-накрая не се окаже, че си отворил вратата на ада и оттам са се изсипали повече демони отколкото можеш да си представиш. Това се случи с България за 25 години. И днес виждаме, че агентите на историческата забрава вече посягат с кървави пръсти и към основите на националната идентичност, защото, когато срутят тях няма да има точно българи. Ще има някакви глобални консуматори на световна идиотщина, хора без корени, без памет, призраци от Балканския полуостров за които едва ли ще се появи човек, който да напише нова история или поне една "Епопея на забравените". 

Опасявам се, че сме свидетели на някаква започваща трагедия, която може да приключи с изличаването на България от картата, ако точно сега и днес не започне съпротива срещу това торнадо на амнезията.