Оставката на
ген. Румен Радев от ВВС имаше ефекта на противопехотна мина, която взриви
театралното спокойствие на Бойко Борисов. Изнервен, стреснат, ядосан, изплашен
и бесен премиерът панически се спусна да си прави кризисен пиар. За целта обаче
му беше необходим грандиозен декор, за да може страхът му да бъде гримиран и
скрит.
Само за 16 часа
спешно бе организирано военно учение, където Борисов да се появи неясно в
качеството си на какъв (той не е върховен главнокомандващ и импровизациите му в
отбраната са опасно близо до крупен политически гаф) и да обругае Радев. При това
с думи, които сами по себе си като червена аларма, че паниката му наближава до
критични стойности. "Аз като гледам Попов (началника на отбраната
Константин Попов), кво му е на Попов. Да вземем по един генерал от тук, и да го
направим кандидат президент и да развалим армията".
Това не е
политически анализ. Пред нас имаме самопризнание на човек, който смята, че само
неговата воля и мнение са важни. Това е отзвук на древното му откровение от
2011 година, че и магаре да бе вързал е щяло да стане президент. След такава
изцепка единствената смислена постъпка на ген. Попов трябваше да е хвърлянето
на оставка. Премиерът на една държава не е пъдар, който сочи пътя на
заблудените овци, не може да се изживява като политически нарцис, играещ си със
съдбите на другите.
Сега се
намираме в 2016 година и ситуацията е съвсем друга. Борисов сам се натика в
лабиринт без изход, защото медийните му изхвърляния за лидерска битка започват
да играят срещу него. Той отчаяно се опитва да се откачи от въдичката, която
сам хвърли в езерото, но досега това не му се отдава. Именно Борисов
грандомански обяви, че искал на изборите да се яви в истинско политическо
състезание и тогава той щял да участва в тях. След като получи пряко
предизвикателство от Корнелия Нинова и го нямаше никакъв в течение на 16 часа,
в крайна сметка премиерът отхвърли ултиматума. Но остана усещането за страх, за
паническо нежелание за участие в пряка битка, защото президентският пост може и
да е престижен, но нашият пожарникар държи да е там, където се разпределят
парите, където е възелът на истинската власт. Топлото кресло на
"Дондуков" 2 не го блазни особено много, но именно Борисов беше
човека, който докара дебатът за президентските избори до тази улица без изход
за самия себе си.
Имайте предвид,
че БСП все още не е избрала кой да е нейният кандидат, още е в процес на
обсъждане, а министър-председателят вече се чувства заплашен, защото неговото
картонено "генералство" за първи може да рухне в пепел и пламъци. В
своята паника Борисов е на път да обърне и цялата армия срещу себе си. Тези дни
бригадият генерал от резерва Стефан Стефанов даде убийствена оценка на
политическата паника на Борисов. Според Стефанов Борисов се бои от армията и
приема всеки инакомислещ от офицерския състав като непосредствена заплаха. Нима
това не си пролича едно към едно в отношението му към Радев? Дребнаво, злобно и
страхливо. Няма как да е по друг начин. Монополът на генерала върху
политическите процеси бе разбит.
А тепърва ще му става и по-зле...
No comments:
Post a Comment