Пьотр Толстой като огледало на българските демони

Всеки руснак със стратегия за придобиване на известност, вече е наясно какво трябва да прави. Достатъчно е да намери подходяща платформа (социална мрежа, телевизия, статия, а дори и просто разговор на висок глас в ресторант), за да каже нещо шеговито или не чак дотам за България. В самата Русия няма да му обърнат никакво внимание, но в България като минимум му е гарантиран парламентарен дебат и гневни декларации, присъствие на темата във всички сутрешни блокове, специално изявление на премиера, неодобрителен статус във фейсбук от външния министър и обилно слюноотделяне на всички психодесни публицисти. Точно по тази схема само за 24 часа даже и кокошките на село научиха името на Пьотр Толстой, депутат от "Единна Русия" и потенциален заместник-председател на Руската дума. ГЕРБ му посветиха декларация, а Иво Инджев дори душевен оргазъм.

С какво се провини този руснак? В кратко интервю пред БНТ, точно в деня на изборите в Русия, на въпрос на БНТ дали ще води доброжелателна политика към България, Толстой отсече: "Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме". Репликата е хулиганска, глупава и абсолютно неприемлива. Но все пак, за да бъде оценена правилно трябва да се познава и човека, който я произнесе. Опасявам се, че мнозина от коментиращите за първи път чуха името Толстой (дайте да бъдем честни, една част от тях даже и за писателя не знаят), когато видяха изявата му БНТ. И, разбира се, пропуснали са голямо шоу. Толстой е известен телевизионен журналист, водещ на предаването "Время покажет" (Времето ще покаже) по Първи канал. Неговият стил е радикален, саркастичен, хулигански и провокативен. На моменти е дразнещ, но друг път неочаквано дълбок. С други думи ще е голяма грешка журналистическите изявления на Толстой да бъдат тълкувани като проявление на някаква необичайна враждебност или откровена наглост. Слагането на корона на глупостта я прави да изглежда важна в собствените си очи. И този урок в България от времената на прехода май никога не успяхме да го научим докрай.

Покрай аферата "Толстой" се случи и един мини-провал на българската журналистика, но това вече е толкова системно, че едва ли някой забелязва. В окото на бурята, в разгара на скандала нито една телевизия не се сети да потърси Толстой, за да обясни думите си, да каже какво е имал предвид. Това няма как да отмени първоначалната реплика, но по правилата на журналистиката и обвиненията би трябвало да получи право на мнение. Но и парламентарните скандали, както и безкрайните телевизионни говорилни се случиха без някой да се опита да чуе мнението на новия демон в съзнанията на колективното кукудясно у нас. Едно-единствено издание намери Толстой за коментар и там той вече беше на висота. Заряза високомерните изцепки, отърва се от позите и иронично отвърна: "Да се извиняваш за шега, дори за български политици, е малко прекалено".

Тук стреличката му вече попадна на точното място. Защото тези думи на Толстой са дори по-изобличаващи от първата му реплика. Първата му беше просто израз на тъпо хулиганство, а втората вече е премислена бухалка по черепите на тези, които се опитаха да го сатанизират докрай.

Всъщност големият въпрос не е защо един руски депутат си е позволил да се шегува тъпо, а защо България е удобна мишена за шеги. Съществуването в нашата самозатворена реалност от крещящи заглавия и телевизионно безвремие ни пречи да видим, че България отвън изглежда като карикатурна държава без елементарна самостоятелност на политическите действия. Все пак само у нас могат да се появят "либерални" анализатори, които да твърдят, че страната ни е твърде малка, за да има собствени интереси и единственият начин да имаме самостоятелност е да отстояваме интересите на големите общности към които принадлежим. Което преведено означава - ние нямаме интерес, интересите на НАТО и ЕС са нашите единствени възможности да постигнем нещо. Имаме и премиер, който действа изцяло в съзвучие с подобна доктрина на пълното лакейството. Един ден Бойко Борисов се изживява като геополитически балансьор, в друг ден решава да си говори с Путин по телефона, а трети път дава загрижени интервюта как не е съгласен с европейските политики по определени теми. Тази мачовщина обаче е само за местна употреба. Данните от гласуванията на Европейските съвети показват, че всеки път българският министър-председател чинно е подкрепял политиките срещу които след това недоволства. Изобщо имиджът на България е на толкова ниски нива, че всеки чужденец може да ни вземе за мезе. Бил той с фамилия Толстой, или пък с нещо по-евроатлантическо като име. Българската външна политика е в руини. България стана страната, която се опита да саботира собствения си кандидат за ООН, и в то името на интереси, които нямат нищо общо с националния просперитет. А най-лошото от всичко е, че липсата на международен имидж вече води дотам, че страната ни става обект на вицове и на шеги. По-лошо от омразата е само тоталното пренебрежение. Проблемът е, че всички, които започнаха да късат косите от репликата на Толстой, не биха реагирали, ако подобно отношение идваше от друга страна. И точно заради това ситуацията с руснака напомня на спектакъл на абсурда. Хорът на крякащи негодници изведнъж изви патриотичната песен. Снобите, чийто основен повод за гордост е, че отдавна не са стъпвали на Черноморието изведнъж започнаха да плачат заради руските туристи. Този танц на подлеците и символ на всичко най-лошо, което те задушава в България. 

В ситуацията с Достоевски (един телевизионен водещ изрече точно така фамилията на Толстой) има и друг ироничен елемент. Най-остро, гневно и яростно на идеята, че България ще бъде изкупена от руснаците реагираха точно онези, които от две години насам обясняват, че Русия всеки момент ще фалира и ще се срине в огромна икономическа пропаст. Все пак и ние четем десни анализатори у нас и знаем с какво ни пълнят главите от доста време. Чакаме всеки момент бунт на гладните в Москва, а гневни тълпи ще нахлуят в Кремъл, за да изнесат Путин на ръце и да пируват с неговите останки. Русия трябва буквално утре да се продъни вдън земя, да остане без пари, да затъне в сирийските пясъци, да се разцепи на стотици части и напълно да изчезне от картата. Как така държава, която едвам крепи глава над водата, ако четем текстовете на Илиян Василев, ще има средствата да ни изкупи? Това поставя остро въпроса дали тези, които са готови да раждат по три текста на ден вярват на собствените си теории. Ако вярваха естествената реакция на думите на Толстой нямаше да бъде гняв, а само присмех в стил "елате да купувате де, да видим откъде ще вземете пари". Истеричната реакция на думите на един скандален шок-водещ обаче издадоха, че грантовите анализатори не искат да приемат на доверие дори собствените си текстове. Един руснак каза, че ще идват да изкупуват земя и те веднага зарязаха собствените си писания, за стенат от морално възмущение и да се търкалят на земята в лека форма на ужас. Коя Русия е истинската? Тази, която всеки момент ще потъне подобно на Атлантида или тази, която е в състояние да дойде тук и да купи държавата? А може би и двата образа са просто огледални хиперболизации на еднакво неприятни състояния - фанатичната русофобия и геополитическото гаменство? Но е важно да направим този извод - десните шамани не вярват на собствените си послания. Следващият път като четете статия за морала, правилата и благородния капитализъм да сте наясно, че отсрещната страна ви продава топъл въздух.

Казусът "Толстой" обаче не спира дотук. Той има още по-сардонични измерения. От две години насам една група от градски сноби упорито се дави в собствената си ксенофобия и параноясва от броя на имотите на руснаци в България. Ако направите проверка ще видите какви теории са развити по тази тема. Нещо повече - появяват се подозрения, че руснаците съвсем целенасочено инвестират в имоти и земя, нещо като създаването на фронтпост, който да превърне България в нов Крим, където зелените човечета ще нахлуят коварно. И, разбира се, тази теория е продукт основно на хората, които бяха най-големите радетели на това земята свободно да се продава на чужденци. Това е иронията - да видиш как една група от хора в момента е в параноя заради собствените си действия във виновното минало.

Още през 2004 година, когато се заговори за промяна в конституцията, която да позволи продажбата на земя на чужденци, защото така искат от ЕС, БСП предлагаше земя да може да се продава само на граждани на ЕС. Тогава десницата съскаше злокобно и наричаше подобно предложение "антиевропейско" и "антипазарно". За тях тогава беше важно да оставят възможност и американци да купуват земя, защото тогавашната политкоректна фантазия беше как американците идват с огромни инвестиции. Нещо повече, когато през 2013 година по предложение на "Атака" бе гласувано удължаване на мораториуама за продажбата на земя на чужденци, Реформаторския блок свика протест срещу него. "Днес виждаме, че в Народното събрание се състави коалиция против Европа, против свободата и против българите", пишеше в декларацията им тогава. Какво нещо, а? Продажбата на земя на чужденци за тях беше равна на свобода.

Днес тогавашната им позиция вече им изглежда нелепа, иначе няма как да си обясним воплите откъде-накъде се позволява на чужденци извън ЕС (разбирай руснаци) да придобиват имоти и земя от нас. Късно е, либе, за китка. Дали ще дочакаме обаче поне веднъж признание, че позицията на БСП беше правилна. Ако бяха слушали БСП днес психодесните щяха да спят спокойно. Но когато човек не прави политика, а преследва въображаемите си демони, винаги катастрофира насред път. Ленин имаше една статия „Лев Толстой като огледало на руската революция”. Ако беше жив сега трябваше да напише продължение: „Пьотр Толстой като огледало на българските демони”. 

Историята просто обожава подобни шегички.