Тъгата и терзанията на ол-инклузив класата

Ако има нещо по-досадно от вечното мрънкане, то това е вечното мрънкане на задоволените хора, безкрайният хленч на бг-консуматорите, които са в плен на глобалната легенда за богатия човек, който отива с парите си някъде и целият свят превива гръбнак пред него в опит да му угоди така все едно робовладелския строй се е върнал. Повод за този размисъл ми даде един текст, който придоби неочаквана популярност. Става дума за блогърската ирония, наречена "Как Вълчо изяде ол инклузива". Това е иронично терзание на тема "Как прекарах лятната си ваканция в хотел на Ветко Арабаджиев" и точно поради тази причина влезе в медиите. Адвокатите на богаташа се бяха обадили на собственичката на сайта (която може и да е автора), за да я заплашват със съд, ако не го свали. Ако ме питате мен Арабаджиев може ходи да се гръмне. Такива като него не заслужават никаква милост, защото те се отнасят безмилостно с всеки автентичен културен обект, който е паднал в ръцете им. За такива като него е отредено специално сепаре в ада, където цяла вечност и малко отгоре ще ги пържат на свърхсилен огън.

Текстът за ол-инклузива в неговия хотел обаче е не по-малко отвратителен. Той е пълен с буржоазна патетика, с чудовищно високомерие, откровен расизъм и разкрива политическата мизерия с която една цяла група се отнася към света. Тия никога няма да напишат нещо протестно по социален проблем или пък по политически. Техният поглед винаги, ама винаги опира единствено до личния им комфорт и заради това основната социална кауза, която може да раздвижи сърцата им недоволството на тема "Как почивах зле в България". Това е повтарящ се мотив сред групата на тези хленчещи, които нека в името на науката да я наречем "ол-инклузив класата". Разбира се, този хленч издава тежък провинциализъм. Най-голямата мечта на която са способни бг-консуматорите е да почиват като италианскате бедни. Иначе как да си обясним факта, че състоятелни хора са отишли да почиват ол-инклузив и то в хотел на Ветко Арабаджиев. Колко точно главата трябва да ти е завряна в асфалта, за да направиш това? Ол-инклузива пък не бих искал да коментирам. Това е възможно най-лошата опция за почивка, но пък новата бг-буржоазия очевидно обича да знае, че между нея и новото ядене има най-много 50 метра.

И, за да не каже някой, че съм хейтър без причина, сега ще се опитам заедно с вас да прелетим над този блогърски писък, за да видите точно за какво говорим. Затегнете коланите - адски е лигаво в миговете в които не искаш да си извадиш очите от политически ужас.

И така след въведението веднага следва консуматорския оргазъм. Авторът почва да се хвали: "За да не съм капо, зарибявам още двама приятели – изпълнителни директори на доста големи фирми. Цената изглежда солена (272 лв. за стая в бунгало), но кога ли това ни е спирало? Зер кефът на децата може да има цена".

Колко много послания събрани само в няколко изречения. Първото е - аз съм желязно класов, движа се в компанията само на изпълнителни директори, няма да ви тръгна с пролетариата на почивка, я! Следва хвалбата - какво са мене 272 лева на ден, мен финансите не ме спират. Независимо какво си мислите това е класова хвалба. Пред нас се очертават контурите на социалната прослойка. За автора е от жизнено значение да я определи нейните граници, защото иначе няма смисъл да ражда протеста в по-долните редове. Ние богатите даваме парите си в България, казва той, а пък не получаваме нищо насреща. Мъка. Направо ужас.

Ще пропуснем другите мрънкания, въпреки, че е добре да отбележим как авторът не може да си представи да отиде пеш до някой плаж. За такива хора почивката е, ако може да се топнат от терасата си направо в морето. Ходенето е смърт за богаташа. Безценните му телеса ще се свършат, ако направи повече от половин километър на ден. В текста това е озвучено с огромно мрънкане, че трябвало да бичи път от паркинга до бунгалото, а след това от бунгалото до плажа. Така де - друго щеше да е колите да могат да се паркират директно на пясъка. Ето това е автентичен кеф, братче, ама тая държава е безмилостна към успелите мрънкачи.

Следва любимата ми реплика, която щях да пропусна, ако не беше една дискусия в групата "Солидарна България", където наблюдателен колега я наби в очите ми: "Пясъкът е пълен с камъни, на което едното дете успява да си изкълчи крака, а другото да си спука замъка. В резултат на това и двете реват, та се късат".

Тук вече на ол-инклузив класата им е виновна самата природа. Защото е съвсем нормално на един плаж да има камъни. Не съм виждал бг-буржоа да се оплаква от каменистите брегове на Средиземно море като се върне от почивка в Италия, но тук това е повод за мрънкане. Значи, ако има начин да махнем всички камъни от брега и да му изсипем една равна настилка, а? А най-вероятно авторът е от хората, които веднага биха писнали, че е за запазване на естествения вид на плажовете, че се бори да няма бетон по морето. Е, да, ама когато трябва да се оплаква, тогава и камъните му пречат. Висококачествено терзание!

Пропускаме доста мрънкания за качеството на храната, но ще отбележим колко фиксиран е автора в цените на нещата, които е платил от джоба си. Така де - читателите трябва да знаят, че стоят пред икономически колос,  който се бърка 18 кинта за мешана скара. Защо да имаш пари като не можеш да креснеш на света как ги харчиш?

Следва класическо софийско мрънкане присъщо на една леко алкохолизирана част от жълтите павета. Авторът го дразнят руснаците. И руската музика. И руския химн. Абе всичко руско. Как така един европеец, фен на ЕС, гласоподавател на ГЕРБ или на РБ, ще се блъска с тия на едно място? Как може такъв позор? Тази фобия е прикрита в иронични изречения писани с буржоазно вдъхновение и пот на челото: "Да ви кажа честно, не знаех, че Филип Киркоров и Ала Пугачова имат толкова песни. И ако от българския химн се отървахме, нещата не стоят така с руския, който чухме точно в 12 часа, преди заведението да затвори". Европейските чувства на автора сигурно още са в кома от това посегателство.

И стигаме до моята любима част. Зализаният и ироничен консуматор всъщност е зъл расист. Само автентичните расисти използват реплики като ето тези: "Няколко думи за хигиената. Още на влизане в комплекса прави впечатление, че обслужвашият персонал е с доста тъмен тен на кожата. Илюзията, че са почернели от слънцето, се разнася още на третия ден, в който боклукът ни стои пред вратата. Хората от гетото, не че сме расисти, го подминават като малка гара".

"Хората от гетото, не че сме расисти" е реплика подобна на "Мразя расизма и всички негри". Това е върховното обвинение в текста. Как няма да е мръсно като за хигиената се грижат цигани? Това е момента в който Ветко дори не е изкаран виновен, а са виновни ромите. Защото, ако авторът имаше поне една нормална мозъчна клетка щеше да разбере, че ромите с нищо не са му виновни. Нали точно това искат "патриотите" от тях - да работят. По морето са отишли хора, които искат да се трудят, при това го правят за малко пари. Но за автора в този момент най-важен е цветът на тяхната кожа. Не го знам този пич какъв е, но да подава документи в Ку-Клукс-Кан - там веднага ще го приемат. В името на омразата към циганите дори омразата към Арабаджиев е паднала. А зализаното "не че сме расисти" е сложено като грим на мръсно лице. Точно използването му издава автентичен расизъм. Той мрази работещите роми, тези, които превиват гръбнак и са най-яростните жертви на мутренския модел на туризъм, защото българите отдавна бачкат в чужбина. Но пък кой е казал, че ол-инклузив класата е способна на такова политическо размишление за света? Тя (оли-инклузив класата) иска като е дала 272 лева на ден целият свят да върви на пръсти край нея, природата да изтръгне камъните, а слънцето да не ги изгаря.

Разказвам всичко това, защото битката - ол-инклузив класата срещу Арабаджиев е битка в която няма добри и в която не мога да заема никаква страна. Вечната претенция на някакви консуматори е толкова дразнеща, защото това е психика в стил "Сексът и градът". За парите, които авторът твърди, че е изсипал семейството му можеше да изкара великолепна ваканция далече от арабаджиевщината, стига, разбира се, да нямаш високомерното разбиране, че не можеш да се мешаш с пролетариата в по-народните курорти. Това е особеното отмъщение на проваления български преход. Скапаха цялата държава по такъв начин, че даже богаташите са недоволни от нея. Това е черен виц, братче. Но докато терзанията и страданията им са насочени единствено на тема "Как си прекарах лятната ваканция" трябва да сте наясно, че от тези хора промяна няма как да дойде.