Много обичам, когато свръхморалистичната, богоизбраната,
богатата и хиперактивната българска виртуална общност, обречена доживот да стои
парламентарно непредставена, защото никой не може да се огледа в небесносините
й очи както трябва, започне да дивее, да пали огньове и да търси виртуални
жертвоприношения, за да засити глада си. Тази общност постоянно се нуждае от
обект за колективна омраза, защото тя съществува като вампир, който смуче кръв
и няма как да си самодоказва, че е избраница на небесата, ако не тъпче нечии
кости. И така тези дни на мушката се оказаха всички селяни, идиоти, простаци,
кретени, балканци и животни, които не искали да приемат Истанбулската
конвенция, и каква пошлост, господи, подозирали, че чрез нея в България се
промъква законова възможност за признаването на "третия пол".
Носителите на последната и окончателна истина обичат да фучат иронично и да
пишат дълги статуси за дивотията на селяндурите. Не си истински градски десен,
ако поне два пъти на ден не напишеш текст в който да подчертаеш, че още в
детската градина си чел Джудит Бътлър, а понятието "джендър" ти е
близо до сърцето като луксозния стриптийз-клуб, който посещаваш, когато трябва
да си починеш от ужаса на това да живееш в България, заобиколен от комуняги,
путинисти и хейтъри на третия пол.
Започваме така шеговито, за да подчертаем един много
важен факт. Щом описаните по-горе се вдигнат като един да громят народа и да
защитават нещо, то значи човек е задължително да почне да се оглежда
подозрително. Щом дори черният богослов Калин Янакиев се включи в защитата на
Истанбулската конвенция, то значи в нея със сигурност има заложена бомба, която
чака да избухне в лицата ни. Нивата на истерия достигнаха забележителни нива,
което е ясен знак, че ни се поднася юридически троянски кон, който трябва да
бъде огледан внимателно. Свръхинтелектуалците, небесните разуми така и не
разбраха, че вече не са в състояние да задават дневния ред на страната по
начина по който го разбират. "Селяните" просто схванаха механизмите
по които ги работят и именно те задават дневния ред на страната. Видях, че
мнозина се горещят: "Ама третият пол ли е най-важната тема за
страната?". Ами щом хората кипят, щом ги вълнува, щом не искат да се
примирят, то това със сигурност означава, че в темата има заряд и не е
маловажна.
Нека точно тук да кажа няколко думи от себе си. Нямам
нищо против това всеки да се чувства добре в собствената си кожа и да има
правото да го изрази. Както и никога не бих приел някой да бъде тормозен заради
сексуалната си ориентация. Но въвеждането на "третия пол" не е опит
за защита, а насаждането на определен вид идеология. И тази идеология е
абсолютно чужда на българската душа, както и на българските ценности. Някой
някъде е решил, че в блестящия нов свят всички трябва да бъдем уеднаквени,
стъпкани, превърната в консуматори, третополови създания единствено с
икономически страсти в душата си, но това среща и ще среща все повече
съпротива. Ясно е, че разговорът за сексуалната ориентация ще бъде воден у нас,
но, ако някой иска той да има успешен край, то дискусията не бива да се води
под дулото на конвенции и всякакви други текстове, които се опитват да взривят
нормите на местното право и конституция.
Появи се и интелектуална версия за защита на темата. В
Истанбулската конвеция, казват защитниците, понятие "трети пол" няма.
В българския превод се появява странното словосъчетание "социален
пол", което всъщност било лош превод на термина "джендър". А
джендърът, казват те, е идеологически разказ за ролята на пола и поведението на
мъжа и жената и поради тази причина нямало никаква опасност това да вкара пред
задната врата (ох, съзнавам двусмислието, но ще го оставя умишлено) третия пол
у нас. Винаги съм знаел, че интелектуалната патетика може да бъде опияняваща и
да даде на човек усещането, че държи ключът към обяснението на целия свят. Но
поради строго специфични причини "третият пол" е основно
идеологически разказ и нищо друго. Той не съществува в естествен вид в
природата и следователно отварянето на възможност за всякакъв разказ, пък бил
той идеологически, поетически или поетичен, всъщност го узаконява. Третият пол
е идеология. И то идеология, която голяма част от Европа отказва да приеме,
защото противоречи на изконни ценности и разбирания. Тази идеология обаче се
насажда с огън и меч. Наскоро от Великобритания дойде новината, че вече няма да
се казва "бременна жена", а "бременен човек" все едно някой
друг пол може да ражда. Това е доста иронично, защото при проверка се оказа, че
Великобритания е една от страните, която е подписала, но не е ратифицирала
Истанбулската конвенция и едва ли скоро ще го направи. Между другото аз имам
тежък опит с един от идеолозите на идеята за пол отвъд мъжа и жената - Джудит
Бътлър. Преди много години в ръцете ми попадна книгата "Безпокойства около
родовия пол" и още заглавието ме накара да подозирам, че аз и авторката
няма да станем първи приятели. След това няколко дни правих напразни опити да я
чета, а най-накрая рухнах от безсилие и се отказах. Доста време живях с
усещането, че съм тъп, но после видях, че дори и на родната й американска земя
Бътлър не е оценява докрай - през 1998 година й дават награда за лошо писане,
защото само който не се е опитал да я чете, само той може да стои без ужас на
мястото си като говори за нея.
Другият мотив в защита на конвенцията е по-изразителен и
смислен. Той гласи, че това е текст, който се противопоставя на насилието над
жените и заради това трябва да бъде приветстван. В аргумента има логика и е
факт, че насилието над жени е нещо отвратително, което трябва да бъде
изкоренено по всякакъв начин. Проблемът е, че България и сега има
законодателство, което предвижда такава защита. Но то буксува отвратително.
Много жени в страната могат да ви разкажат истории за това как полицаите на
практика не реагират на сигнали за домашно насилие. Появяват се на място,
предупреждават, а след това отново отлитат в нощта без да предприемат реални
мерки. Малко след Нова година Софийски градски съд осъди 65-годишния Венцислав
Василев на 13 години и 4 месеца затвор за убийството на неговата 22 години
по-млада съпруга Елена. Случаят е поразителен, защото след убийството стана
ясно, че жената няколко пъти е алармирала полицията за тормоз от страна на
съпруга си, за това, че той я преследва, но никой не бе предприел никакво
действия. И сега някой сериозно твърди, че като приемем Инстанбулската
конвенция това ще промени с магическа пръчка, така ли? А и тези, които смятат,
че правата на жените не са докрай защитени спокойно могат да поискат някои
текстове от конвенцията да отпаднат, нали така? Само, че никой не го прави.
Защото целта не са правата на жените. Целта е да бъде спусното отгоре и
узаконено различното от мъжа и жената разбиране за пола, което се нарича
"трети пол".
Всъщност цялата тази дискусия за третия пол цели да ни
отклони от най-важното. Бруталният начин по който се опитват да насадят у нас
тотално чужди на разбирането ни ценности и то без какъвто й да е опит за
елементарна дискусия. Както всяка нередност в живота ни и тази става с бързо
заседание на правителството, неясни мотиви за придвижване на текста, пускане по
пързалката на целия народ и поредната порция от безродници, които се опитват да
ни представят външни умотворения като някакво небесно послание. А всъщност
българите искат толкова малко - те настояват правителството да не стреля в
гърба им за пореден път. Народът прие с мълчание това, че го ограбиха, това, че
посегнаха на бъдещето му, това, че го лъгаха толкова много години и откри
своето упование в кротката идея, че един ден тази буря ще свърши. Само че,
когато посегнат на ценностите му, тогава става страшно. Опитаха се да
пренапишат историята и изведнъж Шипка се оказа най-посещаваното място за 3
март. Сега се опитват да посегнат на някои вечни неща и след това ще се чудят
защо тези тъпи българи, които по план отдавна вече не трябваше да мърдат и да
шават, не само се съпротивляват, но и гледат лошо и псуват под мустак. Ами
защото така се прави, когато ти отнемат всичко друго. И се опитат да го
заместят с третия пол.
No comments:
Post a Comment