Спомнете си, макар че трудно да възстановиш напълно
моментите от махмурлука, новогодишната нощ в началото на 2013 година. На екрана
цъфна Росен Плевнелиев в първата си президентска реч по случай празниците.
Помпозността беше смразяваща. Вместо прав пред българските граждани милионерът
беше седнал в тежко кожено кресло и ръсеше картечни откоси от баналности. За да
направят положението още по-тежко сценаристите на този политически пърформанс
бяха решили да илюстрират с картинки думите на Плевнелиев. И така докато той се
възторгваше от красотата на българската природа на екрана се появиха кадри от
Скалистите планини. Още тогава стана болезнено ясно, че поредицата от гафове на
този президент не е случайна, че гафът е естественото му състояние, че целият
мандат ще бъде една болезнена издънка, един фнатачен коктейл от клишета,
тъпизми и неадекватни действия.
Припомняме всичко това, защото в политиката оценките са най-правилни,
когато се дават в контраст. Навръх новатата 2018 година в речта на Румен Радев
имаше всичко онова, което през годините Плевнелиев подминаваше като
незначително. Той се опияняваше от клъстери, иновации и евроатлантизъм и беше
слях за огромната бедност, социалното неравенство, пълзящия гняв на хората и
експлозивното им отчаяние. Точно заради това в единственият случай в който
Плевнелиев реши да се изправи пред автентичния народ, а не пред жълтопаветните
сноби, хората го свалиха с освирквания от трибуната. Много хора чакаха да чуят
какво ще каже Радев в първото си новогодишно обръщение, защото имаше негласното
усещане, че то ще бъде обобщение на годината откакто е на "Дондуков"
2, опит за различна визия за България и най-важното изчистване на президентската
институция от клишираната мисъл, тоест всички виждаха в думите на Радев някакъв
политически ексорсизъм, който ще прогони и последните остатъци от Плевнелиев.
Речта на президента обаче се оказа много повече. Тя беше
безпощадна диагноза на състоянието на България, където справедливостта и
законността остават несбъднати очаквания, извод максимално далечен от розовите
видения на Бойко Борисов и ГЕРБ за стабилност, геополитически завоевания и
икономически успехи. Думите на Радев бяха човешки, там, където можеха да бъдат
патетични, загрижени, там, където можеха да минат с общи пожелания и реално
топли там, където номерът можеше да бъде отбит с общи фрази за Европейския
съюз, НАТО и европредседателството. Да, нито една фраза от последните три не бе
спомената в речта на президента, но не, защото Радев е антиевропеец, а защото
вече имаме президент, който ясно осъзнава, че пяната на баналното ежедневие не
може да бъде качествено решение на дълбоките проблеми, които раздират
българското общество от години и които стават все по-жестоки, защото никой не
ги адресира както трябва. Че членството в ЕС е само някаква бледа сянка за
всички онези, които се чудят с какви пари да си купят лекарство, че
присъствието ни в НАТО не топли много родителите, които са потънали в кредити,
за да пратят децата си на училище, както и, че европейското председателство
едва ли означава нещо за онези, които са затворени в концлагера на здравната
реформа и се чудят могат ли да оцелеят в България. Речта на Радев се оказа в
остър контраст с една оптимистична равносметка, която премиерът Бойко Борисов
пусна във фейсбук. Това показва, че като минимум идва две визии за България -
едната, която нарцистично твърди, че вървим все по-нагоре и напред и другата,
която настоява за вглеждане в острите социални нераванства и патологичната
липса на справедливост преди да правим каквото й да е друго.
Всичко описано показва само едно - Радев е държавник,
който не се бои да казва истината. И я посочва, дори и това да му струва
яростните храчки и залпове на дежурните по любов към властта медии, които се
надпреварват по злоба и стръв. И това е негов стил от самото начало на
обществения му път.
Още при клетвата си в Народното събрание през януари
миналата година той роди култовата фраза: "Остава ви още една седмица"
с която даде знак, че на "Дондуков" 2 идва човек с характер, човек,
който няма да се остави да бъде превърнат в марионетка на правителството или
кукла на конци на която й да е партията. И в продължение на година Радев даде
знак, че съвсем точно е отговорил на очакванията на онези над 2 милиона
българи, които са гласували за него. А вотът за Радев бе мотивиран от една
основна причина - промяна. Хората искаха промяна и я припознаха в човек без
политически опит, но пък носител на онези позабравени качества в родната
реалност като достойнство, чест, гордост и упоритост. В първите 12 месеца от
мандата си президентът бързо доказа, че е костелив орех, който няма намерение
да трепери пред правителството и да го слуша, а ще бъде негов реален коректив. "Управляващите са на път да изгубят
човешки облик", изригна той, когато наложи вето върху мораториума върху
новите лекарства за онкоболни, който бе заложен в бюджета на НЗОК. През
изминалата година той не щади управляващите и посичаше част от техните юридически
разгулства като закона за концесиите, станал скандално известен в цялото
общество. Може би заради това ГЕРБ още от началото на третия си мандат го
припознаха като свой враг. Медийния таран на партията Антон Тодоров-Мумията
обикаляше от телевизия на телевизия да обяснява за фантазираните корупционни
схеми около избора на изтребителя "Грипен" за боен самолет на
българската армия. Междувременно мнозинството създаде и специална комисия по
темата с основна насоченост срещу президента. Това беше нещо като изстрел във
въздуха, опит за сплашване, подрънкване на оръжия, но срещу себе си ГЕРБ нямаха
някакъв Плевнелиев-2, а човек с твърд гръбнак. Именно тогава Радев произведе
друга легендарна реплика: "Ако ГЕРБ искат война ще я получат".
Медийният слугинаж веднага тръгна да се жали как това било нечувано надвишаване
на правомощията на институцията, а всъщност това беше предупреждение. Нищо
повече. Малко след това управляващата партия уж сви знамената, но на всички ни
е ясно, че това е само кратко примирие преди новата битка. Битка, която ГЕРБ са
обречени да загубят. Между другото рухна и един друг налаган мит - че Радев бил
в политическа изолация, а цялата външна политика я правел премиера.
Статистиката отчете президентски рекорд - 21 визити зад граница на президента.
Което показва, че той бавно, но сигурно напипва мястото си в тази област. В
този кратък текст можем да отбележим едно от най-смелите неща, които направи -
в Полша официално обяви, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат свалени.
Психодесните у нас тръгнаха да говорят, че видите ли Радев не знаел къде какво
да говори, как можело да го каже в Полша. Пълна аматьорщина. Ако имаш ясна
геополитическа визия и идеи, трябва да ги обявяваш именно там, където те могат
да получат съпротива. Защото това показва, че не говориш колкото да не заспиш,
а имаш намерение да ги отстояваш качествено. Разбира се, няма човек без грешки
и Радев допусна такива. Например - служебното правителство. То беше издънка и
то голяма. Но въпреки това изминалите 12 месеца доказаха едно - България има
президент.
След пет години вакуум това е една много добра новина.
No comments:
Post a Comment