Държава на скандали и побоища

 

Неусетно, коварно и подло от парламентарна криза влязохме в политическа, а тази смъртоносна комбинация ни набута в морален капан от който няма излизане.

Боят в парламента, уви, вече не е новина, а просто симптом за фаталното заболяване. Политиката се изпразни от смисъл, а там, където няма здрав разум има обиди, чупене на очила, дране, плюнки, крясъци и истерия.

Тъжно е, но, ако се замислите това е повече от нормален процес. От три години насам страната ни е подложена на чудовищни лабораторни експерименти и медийна зомбификация. 

За всеки пореден избор никнат нови политически проекти, шарлатаните се множат, а политическата система вече буквално е в кома.

Солената цена я плащат българските граждани затворени в лабиринта на служебно безвремие и политически проекти, които пет пари не дават за техните проблеми. Освен властта и безвремието развращава безгранично.

И когато не даваш пет пари за народа си, когато не ти пука за неговите проблеми единственият начин да имитираш политика е да се биеш, скачаш и дереш.

Точно това ни демонстрираха "Възраждане" и ПП/ДБ вчера.

Те са като скачени съдове, които си преливат безсмислие един на друг.

Позорните парламентарни сценки показват не просто ниското ниво на политическите партии, а узаконяват културата на лъжата в която живеем днес.

ПП/ДБ предадоха своите избиратели. Излъгаха ги зловещо, точно както измамиха цялото общество, че са алтернатива на Бойко Борисов. Днес "алтернативата" е готова да брани до последно гърба на своя нов коалиционен партньор и да крещи да посиняване, че е единствен защитник на европейския път на България.

Къде в този европейски път се вписва политическото мошеничество и съгласуванията с Посолството не става ясно.

Както не става ясно и от крясъците на "Възраждане" каква точно алтернатива са те. Фактът, че можеш да плюеш не те прави закрилник на хората. Можеш до утре да късаш ризите си, че си гласа на българския народ, но парламентарната равносметка е драматична - няма закони, няма каузи, няма битка с проблемите.

Всичко е театър.

Всичко е драматургия.

И на фона на това политическо безвремие и перманентно скандалджийство единствено БСП остана като гарант за това, че има кой да мисли за хората. Че не всичко е изгубено в блатото от политическа алхимия и микроорганизми.

Защото днес съществуването на България е ударило своеобразно дъно. Страната живее в апокалиптичен кошмар без изход, защото тези, които кресливо настояват, че са добрите, до един се оказаха шарлатани. Независимо дали са правени в президенството или извън него.

Но може би тази морална криза е шансът да прогледнем и да видим кой кой е на тази раздрана и раздробена политическа сцена.