Култура на дезинформацията

 

"Дезинформацията вече е заплаха за националната сигурност на всички ни". 

С това изречение запомних беседата в национален ефир на Джеймс Рубин, специален пратеник на Държавния департамент на САЩ, който координирал борбата срещу чуждото влияние чрез дезинформация.

Трудно е човек да не се съгласи с американския костюмар. Дезиинформацията разнищва едно общество и го потапя в истерична култура на постоянната лъжа, както казваше Дубравка Угрешич.

Проблемът, разбира се, е каква е дефиницията за дезинформация. Знам какво ще ни кажат от Държавния департамент - руската пропаганда, фалшивите новини, пипането на фините настройки на консервативната българска душа. Всеки път, когато някой изръмжи срещу безумията на българските истерици, пардон, евроатлантици - това е директна дезинформация и печално следствие от пропагандата на Кремъл.

Но хайде не нас тия.

Дезинформация ли е например цяла година да твърдиш, че ти си основната алтернатива на ГЕРБ, че никога няма да подкрепиш правителство с участието на хора на Бойко Борисов, а най-накрая да се изметнеш като танцьорка на кючек и да направиш обратното?

Според мен точно това е дезинформация.

Целенасочена, смазваща, цинична дезинформация, която детонира и последните остатъци и здрав разум в българското общество. Господин Рубин обаче остана странно мълчалив по темата.

Очевидно политическите лъжи на американските проекти не влизат в обхвата на битката с дезинформацията.

Дезинформация ли е това да акостираш с гумена лодка в Росенец и да твърдиш, че водиш битка за връщането на това парче печална земя обратно в България, а само три години по-късно да се снимаш ухилен с Делян Пеевски, който като политически бей да дава благословия за управление и конституционна реформа.

Кремъл ли е виновен за тези лъжи? Това всичко руска пропаганда ли е?

Това е културата на лъжата с която жълтопаветния планктон се опитва да се изплъзне от присъдата на българския народ.

Защото проблемът на България съвсем не е в руската пропаганда. Самото й вкарване като тема на разговор също е подмяна. Нашият проблем са именно местните лъжци, които като вампири осмукаха гневният протест на хората, а след това влязоха на пръсти в харема на Бойко Борисов и му полегнаха под мускула.

Всъщност под благовидния предлог за борба с дезинформацията винаги най-големите политически мошеници са се опитвали да изперат своите биографии и съвести. Да припишеш всички проблеми на дезинформацията е начин да се опиташ да смажеш предварително всяко критично мислене и да дадеш индулгенция на геополитическите си лакеи и икономи.

В тези размирни дни на ГМО-експерименти с търпението последното от което се нуждаем е някой да ни дава акъл за борба с дезинформацията. Основните дезинформатори ги виждаме всеки ден - лъжците, които се обявиха за инженери на промяната, а после моментално се вписаха в най-мрачното статукво на държавата.

Културата на лъжата е болезнено жива. 

Опасявам се обаче, че Джеймс Рубин точно срещу нея няма да направи абсолютно нищо.