Sunday, June 18, 2023

Бомбите, които новото управление самичко си заложи

 

"Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация".  

Това е една от крилатите мисли на Кристиан Таков, човекът, който либералната общност обича да размята из виртуалното пространство като своя икона, библия за морал и политически гуру. Ненавремената му смърт превърна Таков във виртуален полубог, име с което започва и свършва всеки разговор за съдебна реформа и баналната природа на политическите дивотии, които ни давят всеки ден.

Ироничното е, че точно неговите адепти, точно най-сълзливите му фенове показаха на практика колко прав е бил той с тази си мисъл. Защото политическият разврат на новото управление започна с едно малко компромисче. Няма да преследваме Бойко Борисов, няма да му търсим отговорност за миналото, а ще го използваме, за да закрепим своята власт и кабинет. А след това започваме великата реформаторска дейност - променяме България, правим лифтинг на Конституцията, развъртаме из икономиката и изнасяме тонове оръжие за Киев. Все великоморални и високоблагородни деяние.

Така Борисов беше сложен в графата "маркетингов враг" и либералната общност изгълта този буламач с наслаждение. "Борисов най-много да ти открадне портфейла, виж комунистите или Радев могат да ти откраднат бъдещето", беше написала във фейсбук една полуинтелектуалка и инфлуенсърка в отговор на голямата протестна буря, която я заля. Все пак пред очите на българския народ партията, която се заричаше никога да не влиза в коалиция с ГЕРБ ги прие за свой партньор в управлението. И така в кръвосмесителна пот, лъжа и сумрак се роди кабинетът "Денков/Габриел".

И точно тук дойде голямата изненада - групата на ДПС напусна пленарната зала при гласуването. Само двама от тях останаха, за да дадат вот "за". Имената им - Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски.

Изведнъж Делян Пеевски се оказа най-незаменимия парламентарен партньор на новото управление. Още в деня на гласуването на кабинета от ДПС официално внесоха решение за това Пеевски да влезе в конституционната комисия в парламента. Нещо повече - още на следващия ден той беше избран в нея. Хилавите опити на депутатите от ПП/ДБ да имитират възмущение и гласуване "против" се изляха в една основна опорна точка - че изборът на Пеевски се дължал на "Възраждане", които не били в зала. Това, разбира се, е съмнително, но няма как да обясни факта, че Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев, тоест лидерите на коалицията, всъщност са гласували "въздържал се" по тази тема. Защото налице вече имаме втори компромис - Делян Пеевски като автор на промените в конституцията.

Всъщност това веднага беше потвърдено и от популярния депутат. След серия от совалки в парламента той обяви, че съвместно с ПП/ДБ ще вкарат проект за промени в Конституцията. След това новият правосъден министър Атанас Славов след горещо заседание на ВСС, продължило над 14 часа, още недоспал отиде в парламента, за да се види лично с Пеевски, превръщайки го в незаобиколим фактор в този процес. Оказа се, че депутатът от ДПС става ключова и централна фигура на новото управление в поне една от големите заложени реформи. Кристиан Таков би хванал автомат и би тръгнал по улиците, за да издирва с престъпни намерения днешните си фенове, ако знаеше в какъв разврат са в състояние да потънат и то в името на властта. Защото и другата част от мисълта на Таков беше изпълнена със съдържание. Страхът от нови избори беше маскиран като грижа за държавата, необходимост от редовно управление и реформи. А безчестието, върховното безчестие и измама, бяха гримирани като битка за европейския път на България, безпощаден отпор на митичното руско влияние и какво ли още не. Гласовете на трезвомислещите, които припомняха как ДБ наричаха Борисов "васал на Путин" у нас бяха удавени в розов медиен позитивизъм и задъхани гласове на млади репортерки, които ни съобщаваха кадровите промени във властта и грандиозните намерения.

След ГЕРБ и Пеевски дойде и третият, драматичният, най-якият компромис - как ПП/ДБ се опитаха да издигнат стена пред искания имунитет на Бойко Борисов. Главният прокурор Иван Гешев вкара в Народното събрание всички важни данни по "Барселонагейт", но мнозинството така и не докара въпроса до пленарна зала. Единствено Корнелия Нинова официално поиската темата да бъде гледана, но това искане беше отклонено моментално. От ГЕРБ дори заговориха, че няма да свалят депутатски имунитети докато не бъдат направени промените в Конституцията, а от ПП/ДБ позорно замълчаха. Разбираемо е - бяха заети да преглъщат и поглъщат всичките си компромиси, глупости и политически посегателства.

И точно тук вече се отваря поле не просто за регистрация на процесите, които се отприщиха, а за политически анализ. Именно в този компромиси е заложена цъкащата бомба, която новото правителство самичко постави под своята власт и е въпрос на време този взрив да отнесе всичко и да ни стане безпощадно ясно, че кризата проъдължава да вилнее.

Темата за промените в Конституцията всъщност е бонбончето, което ДБ се опитва да хвърли на своите избиратели. Това е любимата дъвка за съзнанията на жълтопаветния планктон. Въпреки че у нас всяка политическа импотентност се прикрива с реформаторско усилие за промяна в основния закон. И точно тук е големият капан, който е на път да щракне. Христо Иванов вече един път се издъни с  конституционните реформи и то точно заради съюза с ГЕРБ и ДПС (Пеевски). Опитът за "конституционно мнозинство" тогава изхвърли градското дясно от политическия процес

Сега ситуацията е абсолютно същата. Христо Иванов така и не дефинирал каква промяна в основния закон иска. Което означава, че или знае и не иска да каже, защото ще е страшно и опасно, или, че всичко това е политическа пиратка за градски вегани и виртуални борци с Путин. Точно това използват ДПС и ще го тролят докрай с Пеевски. Което е знак, че не просто конституционна реформа, която е полезна е невъзможна, а че всяка една промяна ще бъде олигархично мотивирана и пленник на цялата лудост на ситуацията.

Но тази тема е важна и значима само за ДБ. От ПП съвсем не впрягат толкова усилия по нея и при първият голям проблем като нищо ще се разкачат. Забележете, че представителите на ПП мълчат по тази тема и са оставили Христо Иванов сам да вади въглените на своите реформаторски мъки, които са с предизвестен и безславен край. Още отсега има политическо разцепление в коалицията по тази стратегическа насока на новото управление, а постепенно напрежението ще нараства, защото именно заради промените в Конституцията ДПС станаха не просто незаобиколим, а жизнено важен фактор за градското дясно. Тоест пред очите ни всички компромиси лъсват един и по един, за да разкрият отвратителното лице на една власт, удавена в лъжи, лицемерен евроатлантизъм и порочни компромиси.

И на второ място ГЕРБ бяха неприятно сюрпризирани от връщането на Румен Спецов, както ще бъдат сюрпризирани и от всички други кадрови бомби на Асен Василев. Към момента те не могат да направят нищо освен да раждат дзен-коани от рода на това, че са "управляващи опозиционери", както рече Румен Христов, но и това напрежение не може да клокочи до безкрай без рано или късно да се превърне в експлозия.

И този разврат от компромиси и експерименти става в на фона на едно разбунено общество в което болката от лъжата не е прекипяла. Общество, което вижда как пред очите му се извършва някаква гигантска пластична операция на миналото и крайният резултат от нея ще е някакъв чист, изпран и добър Борисов. А това ще е върховната гавра с всички, които с години се бореха срещу неговия авторитаризъм и схеми и бяха директни техни жертви. Ето заради това компромисите убиват и директно пращат в гробищата. Този път леталния край няма да е много далече, но всяко негово отлагане ще превръща общество в тенджера под налягане и този процес ще избие в най-неочаквана посока. Тогава всички рефоматори на конституции няма да има къде да се скрият, нито ще остане какво да променят. 

Просто мрежата от лъжи винаги изригва в лицата дори и на тези, които си мислят, че са усвоили нейното изкуство перфектно.

 

 

No comments: