В книгата "В сянката на меча. Битката за глобална империя и краят на античния свят" авторът Том Холанд много старателно описва каква идеологическа задача стои пред християнството в зората на новите епохи. То трябва да надмогне националното и да се превърне в глобална идеология.
Едва ли някой подозира колко тежък богословски труд е хвърлен, за да може да се избистри тази концепция, а и концепцията за религия по принцип.
Но християнството е глобална идеология и заради това намесването на национални категории в нея е не просто нелепо, то върви срещу неговите основи.
Правим този увод, защото той е важен на фона на поредната бесовщина, която ни залива медийно тези дни.
Парадът на суетата на политическите микроорганизми намери нова кауза - дайте да прекръстим храм-паметника "Св. Александър Невски" на "Св. Иван Рилски".
В неговия хор се включи и проф. Иван Илчев със забележителен аргумент: "Аз се чудя светецът Александър Невски какво смислово значение има за българския народ. Реално няма".
Това е някаква психологическа патология. убеден съм, че за истинския християнин всеки светец е от значение.
Християнството едва ли е като духовно гурме-меню в което си избираш кой светец да почиташ и кой не.
"Два пъти св. Георги със светена вода с повечко лед, ако обичате".
Но точно това ни вадят като аргументация тези загрижените, ходещите съвести, политическите психодесни бесове.
Представете си само, ако тяхната аргументация бъде приложена в Русия какъв неистов вой ще бъде нададен.
Но нима не може да се появи и някой руснак, който да запита: "А какво общо има Иван Рилски с Русия?" и веднага да призове град Рилск да бъде прекръстен с нещо, което повече гали националното ухо.
Тоест заигравката с националното не е християнски аргумент.
Това е целенасочена атака срещу духовността у нас, която трябва да бъде сведена от елементарните политически страсти и поставена на гилотина от цяла сюрия от комплексари.
Проблемът е, че психодесните бесове никога няма да са укротени.
Те винаги ще се нуждаят от някаква символична битка. С
имволична, защото всеки от тях би избягал с писъци, рев и подмокрени крачоли от всеки истински фронт. Първо беше Паметникът на Съветската армия.
Сега е името на патриаршеския храм.
Въпрос на време е самият храм да им се превърне в пречка, след това ще тръгнат да бесуват срещу имената на улиците, други паметници, а най-накрая ще се окаже, че самото име България им е пречка, защото им звучи твърде неевроаатлантически.
Бесовете нямат срам, приличие и морал.
Но дано поне малко фатализъм да им е останал.
Че предните, които прекръстиха храм-паметника през 1916 година, след това изтекоха мелодраматично в канализацията на историята с национална катастрофа около гърлото.
Тези май пак ни тикат натам...
No comments:
Post a Comment