Ужасният край на харизматичния минотавър

В началото на юли 2009 година френският журналист Беноа Опкен пусна в "Монд" една невероятна статия за бъдещия български премиер. Нейното заглавие беше "Бойко Борисов, шокиращият българин". Този текст ми направи такова впечатление, че след това много често съм се позовавал на него, но тази статия трябва да бъде давана за наръчник по политическа журналистика. В нея Опкен описва къде и как го посреща Бойко Борисов - в двора на къщата си в Банкя, където има пристройка, а в нея са наредени празни бутилки от уиски, плакат на Марлон Брандо от филма "Кръстникът". Опкен забелязва, че българският политик е по-заинтересуван от статия за Анджелина Джоли, отколкото от политическите въпроси. И тогава следва вледеняващия извод: "След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на масова бедност, населението търси спасител, който да въведе ред. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър”.

Нека да ви припомня, че в древногръцката митология минотавърът е чудовище. Харизматичен минотавър ще рече харизматично чудовище. Последните четири години бяха ловния сезон на харизматичното чудовище, но днес по улиците, в гневните викове, в яростта на хората виждаме неговият тъжен и сгромолясвящ се край.

Но пък не се ли случва винаги така с митологичните герои, а?

Минотавърът, оказа се, успя да избяга от лабиринта на тъмното си минало, победи Тезей, зарязан от Ариадна в геополитическия хаос и предложи себе си като рекламен плакат на някаква различна държава. Нищо в Минотавара не намекваше, че той е способен да бъде нещо повече от употребител на калории, за да се държи жив и богат. обгради се с хора, които бяха чудовища като самия него, но ги представяше за експерти. А самият Минотавър обяви, че ще раздаде справедливост на строителите на безкрайния лабиринт на прехода. Вместо това обаче реши, че неговата работа ще се състои не в отмъщението, а в градене на асфалтови алеи в този лабиринт и в постоянното копаене на подземни галерии. Това е същността на чудовищата - те трябва да си представят света разбираем, ясен и подреден като втората част на книгата "Винету", иначе всичко изпушва и трагично издъхва.

Парадоксалното е, че днес хората на улицата искат компенсация за цялото изгубено време през което приказките на Харизматичния минотавър минаваха за голяма работа. Самият Опкен в своята статия споделя, че българите се чувствали отвратени от скования език на миналото и заради това се топнаха в океана на потокът на съзнанието от Банкя, което раждаше сюрреалистични шеги и бъзици. И знаете как е - шегите винаги могат да минат за политика до момента в който хората не огладнеят сериозно и не получат шанс да се нахранят. Когато 100 хиляди души в страната излязат и поискат справедливост, шегите се късат като копче от панталона на преял депутат от ГЕРБ.

Минотавърът беше страхотен актьор, с подготвени лафове, но в мига в който публиката разбра, че й пробутват едно и също шоу четири години и се разбунтува, той забрави всичките си реплики и митологично се оттегли някъде в пълна секретност.

Любимецът на сутрешните блокове го нямаше никакъв.

Уикендния анализатор на седмицата се покри като щраус.

Образът от снимките по първите страници на вестниците зачезна като издирван от Европол престъпник.

Първият коментатор на спортните събития потъна в миша дупка.

Летящият с хеликоптери над страната се сви в някой свой политически бункер.

Обектът на страст от страна на фолкпевиците изчезна в нелегалност.

Харизматичният минотавър май сериозно съжали, че изобщо е напускал лабиринта и се е отдал на политиката.

Когато харизмата изпуши и хората излязоха по улиците тъмното минало започна да блъска по вратите на реалността. И тук дори не говорим за мутренските години на описвания субект. Всички негови реплики от миналото се завърнаха като присъда за днешното му поведение. Позата на героя се строши като стъкло на парламента от запратено по него паве. Изобщо, когато митологичното време свърши и започна реалното, се видя, че България четири години е живяла в пълен мит. Бялата лястовичка от 2009 година се превърна в грозното чудовище от 2013.

Минотавърът е безпомощен пред морето от хора, защото той не е в състояние да разбере какво му се случва и как. Четири години негово частно ОЧЗ (Организация на чудовищата и злодеите) разделяха хората. Даваха на едните и казваха на другите, че заради това даване те ще трябва да гладуват. Арестуваха лекари и унижаваха учители. Гавреха се с хората, които не получават заплати. Превръщаха нещастните си опити за социална политика в пиар шоу.

И иронията е, че държавата избухна в лицето му, точно, когато Минотавърът не само си мислеше, че ще му се размине, но и, че ще получи втори мандат като опрощение за лъжата. Само че силите на чудовището не стигнаха за цяло състезание. Защото имитацията на политика не може да нахрани хората и да им плати сметките. Оказа се, че през цялото време Минотаварът е правел това, което е владеел най-добре през годините - строял е нов лабиринт, за да примамва герои и да ги убива. Но най-накрая отново самичък се затвори в него в мига в който изчезна пред лицето на народния гняв.

Митът за Минотавъра през годините е възпалявал не едно и две съзнания. Борхес беше написал един кратък и съвършен разказ "Домът на Астерий" в който най-накрая Минотавърът сякаш сам се оставя Тезей да го убие.

Виктор Пелевин пък е автор на една стряскаща сюрреалистична творба, наречена "Шлемът на ужаса". В нея участниците в един компютърен чат през цялото време си говорят за Минотавъра и кой или какво е той, а най-накрая като в будистко просветление разбират, че Минотавара - това са самите те.

Заради това и аз стоях и дълго се чудих откъде ли се взе Минотавъра у нас? Дали пък ние не го събудихме и не го окичихме с властта преди четири години, защото у всеки у нас има едно дребно и гадно политическо чудовище, което все търси себепдобно в политическия мрак на света?

Но когато тези дни видях хората по улиците и как тези хора държат плакати, които унищожават завинаги целия ловен сезон на Минотавъра, разбрах, че в крайна сметка у нас има и по един Тезей. В миговете на отчаяние Тезей идва и винаги убива Минотавъра. Убива го както огъня поглъща надписана сметка за ток.

Уморените минотаври ги убиват, нали?