Троянският кон на САЩ в ЕС

Откакто сме в Европейския съюз все слушам някакви гневни десни анализатори да обясняват, че България ще бъде „троянският кон” на Русия в ЕС и НАТО. Все едно НАТО и ЕС не са пробити отвсякъде организации, а точно ние ще поставим надгробния камък върху тях и то именно, защото Русия ни е близка по дух и светоглед страна.

Това прословуто изречение е взето от едно изявление на шефът на информационната служба на „Газпром” и бе превърнато едва ли не в знамение от параноясалата десница, която винаги сънува Путин с вампирски зъби, който идва и спира хонорарите им завинаги. А това съответно означава и прекратяване на посещенията им по кръчмите.

По логическия път на тази перманентна параноя се получава красиво правило: „Подкрепяш ли нещо от руската политика значи ти си брат на Сатаната, но заставаш ли зад всичко, което американците правят значи заслужаваш орден за милосърдие, доброта, хуманизъм и чистота”. Но, ако се замислите логично и спрете за миг да вярвате на медийните кресльовците, ще видите, че няма особено много доказателство за това Русия да се заинтересувала от България в неприлична степен. Дори и, ако открием руски икономически интереси от нас, то рядко ще намерим някаква груба политически намеса във вътрешния живот или извиване на ръце да признаем Путин за ангел небесен, пратен ни директно от Бога на Газопроводите.

Тоест идеята да се говори за „троянски кон на Русия в ЕС и НАТО” е е просто начин да се отклони вниманието от истинската тема – че България наистина е троянски кон, но на САЩ, в Евросъюза.

Прибързаното посочване на „Хизбула” като автор на атентата в Сарафово вече съвсем ясно демаскира тази истина. САЩ използват България да влияят директно върху външната политика на ЕС и техният натиск е брутален, безапелационен, груб и дори циничен, защото не държи сметка за постигането на истината, а иска да обслужи изострен геостратегически интерес.

Чрез българското „да” и то преди да е приключило разследването изцяло, чрез нашенското „обосновано предположение”, американците директно се опитват да предпоставят каква да бъде политиката на ЕС в Близкия Изток. Защото е съвсем очевидно, че САЩ май се готвят за някакъв вид война, интервенция, десант или мироналагане и отчаяно се нуждаят от това този път срещу тях да няма опозиция, а мисията им да може да мине за нещо справедливо и почтено.

На мястото на САЩ и аз щях да избера България, за да нанеса този удар върху европейската външна политика. Защото дори бързият анализ на положението показва, че на власт е един кабинет без приоритети, един кабинет-амеба, който знае как да реагира само на външни дразнители, но без собствен вътрешен политически живот. На власт е премиер, който в последната половин година отчаяно търси външна подкрепа за своето оставане на власт, което му се изплъзва все по-драматично като падаща презрамка на сутиена на манекенка на ВИП-ревю.

Заради това не само терористичната заплаха завари България неподготвена, външните интереси след този акт също свариха кабинета по бели гащи. И се започна 6 месечна драма с почти предвидим край като се има предвид, че говорим за премиер, който публично твърди, че като говори със свой колега от Европа само „седи и слуша”.

Заради това обвинението към „Хизбула” трябва да бъде гледано в един по-широк контекст. Защото тук битката не е дали „Хизбула” наистина е направила или не атентата, битката е за следващите 15-20 години. По волята на богът на идиотите България се оказа на масата при голямото раздаване на картите на политически покер, но не в ролята на събиращ печалбите, а в ролята на лузъра, който пращат да сменя пиенето на големите босове. Всички знаем, че в този кабинет на практика няма човек, който може да бъде на такава висота, че да измъкне България от блатото точно в този момент, когато ни се отрежда роля на бъдещ военен полигон на САЩ. И, когато американските войски и техника дойдат на наша територия, а това ще стане скоро, съвсем скоро, нека десните интелектуалци пак да твърдят, че ние сме „троянският кон на Русия”. България се оказа верен слуга на САЩ, дори, когато това е в рязко противоречие със собствените й интереси.

Най-малкото никой не ни караше да даваме изявление преди да тестваме европейското настроение за това. Сдържаните политически реакции в Европа обаче показват пълна липса на възторг от българския геополитически ентусиазъм. Защото те знаят, че той ни е подсказан – чрез извиване на ръце, долно политическо търгашество и вероятно бъдеща американска подкрепа за един премиер, който е бил титулован с прякора „Буда”.

Дивотията, която извърши кабинетът може да има и положителна страна. Мисля, че повечето хора болезнено осъзнаха, че България не съществува сама за себе си в един объркан и сложен свят. Тя е част от цялото и, когато светът изперква, значи също ще изперкваме и ние.

Но за първи път виждам размах на такава интелектуална съпротива срещу поднесената безобразно версия на властта и на далечната страна зад Океана. Те, онези зад Океана, дори не се бяха постарали да дадат на своите лакеи тук достатъчно силни доказателства, пък били те и измислени. Но като се замисля – нали, когато си имаш кон не го тъпчеш с „Бьоф Строганов”, нали? Даваш му овес и го пращаш в конюшнята да преживя...

Това направиха днес и с нас.

България – любимият троянски кон на САЩ в Европа.