Коалиционните свалки на маймуните на клона

Знаков епизод: емблемата на новата дясна непоклатимост, медийно възхваляваният лидер на ДСБ Радан Кънев, пиарски възвеличаван като "човекът, който се опълчи на Боко" вече се огъна и изстреля в ефир своят анализ, че поставянето на условието Бойко Борисов да не е премиер е било грешка. "Може би беше грешен ход и от моя страна и от други колеги, и от Борисов, който го взе много лично и започна да подскача. Това не помогна на България да има правителство", са точните думи на Кънев.

Не мисля, че е уместно да иронизираме този политически лупинг, сравним с хормоналните изблици, които минават за политика при ГЕРБ. Интересно е обаче на какво се дължи тази преоценка на позицията на ДСБ, защото тя поставя интересен интелектуален капан.

Една голяма част от неочаквания добрия резултат на Реформаторския блок освен на максималната мобилизация се дължеше именно на заетата позиция срещу премиерстването на Борисов. С нея Радан Кънев даде знак на една разочарована част от десните, че този път като никога традиционната десница ще се опита да отстоява някакви принципи. А оценката на ГЕРБ и на тяхното управление е един от най-важните знаци за нормалност в тази страна. Десницата дълго време се гърчеше в тъмния и задушаващ мрак на това, че истински десния трудно ще приеме едно полицейско управление, но същевременно партийните баланси и платените политологически шамани тикаха реформаторите в ръцете на ГЕРБ все едно подобен мрак моментално ще разреши всички проблеми по мистериозен начин.

Ако приемем думите на Кънев, че позицията за Борисов е грешка, то очевидно и добрият резултат за РБ е грешка. Защото какъв е бил смисълът десни гласоподаватели да натоварват с доверие реформаторите, ако те вече са на позицията, че трябва да го подарят на ГЕРБ? Защото, ако не беше знакът - "ето един от РБ заема твърда позиция срещу Борисов", вероятно много хора нямаше да намерят ентусиазъм в себе си да подкрепят една формация, която така или иначе беше готвена за присъдружна на ГЕРБ във властта.

Изявлението на лидерът на ДСБ е много важно, защото то поставя по нов начин идеята за това дали има някакъв морал в политиката. Отговорът на РБ вече е - "морал не може да има". Защото да обявиш най-силната си позиция за грешка прилича повече на самокастриране, отколкото на морал. Оказа се, че и партията на небесните всъщност е податлива на най-големия наркотик - властта. Резултатите на традционната десница бяха блестящи, но уви недостатъчни да ги поставят в позицията на хора, които държат ключа към управлението и сега косите на знайни и незнайни реформаторчета, които вече са се виждали поне заместник-министри със сигурност настръхват като виждат как коалиционните баланси са заплетени като песен на Коцето-Калки. В този контекст изявлението на Кънев може да бъде четено като опит за напасване към някаква брутално тежка коалиция във вида ГЕРБ - РБ - Патриотичен фронт. Между другото това ще е коалиция, която ще е сравнима с това да вземеш екстази и да почнеш да танцуваш ръченица, защото и трите формации са пленници на всички изречени думи и заявления, които ще ги преследват като призраци. В Реформаторския блок този проблем е най-голям, защото думите бяха така гръмогласни, че Радан Кънев трябва да се отървава от тях като убиец от случаен труп на местопрестъплението.

Заслужава да обърнем внимание и на друга част от неговото изявление - там, където лидерът на ДСБ недоволства, че първите трима вече правят правителство по мазетата. Дори и да приемем тази партизанска терминология за адекватна, нима усещаме лека завист в гласа на четвъртата политическа сила? Май тя възприема преговорите като училищен бал на който просто не е била поканена. Изобщо - тъжното е да слушаш как дясното се разпада пред очите ти и то в миговете на най-голямата си сила. Никога няма да си обясня откъде идва този инстикт за самоунищожение у десницата, но предполагам, че богът на лудите им го е вплел в гените, за да е сигурен, че никога няма да постигнат парламентарно мнозинство.

Изобщо коалиционните свалки тези дни много напомнят на една стара пиеса на Йонеско, където всички герои носеха едно и също име. Всички, които влязат в коалиция ще се поставят под общ знаменател и май ще спечелят единствено тези, които могат да се различат. Това новото в политическия сезон. Оказа се, че е лесно да искаш да бъдеш на власт, но е много трудно да избереш да останеш в опозиция. Това Народно събрание почти сигурно ще разкъса на части всеки, който възжелае властта по твърде очевиден начин и изобщо политическият модел на страната в момента май успешно се е превърнал в месомелачка, която вместо да ражда идеи, унищожава всички формации, защото българите отново и отново се опитват със своя глас да пробият демоничното статукво на целия проклет преход. Та Реформаторския блок май не могат да схванат именно това. Че напук на всичките си инстинкти и желания би трябвало да останат в опозиция, ако искат да намерят бъдеще. Между впрочем същото важи и за БСП. Да живеят опозиционерите, защото само тяхно ще бъде парламентарното царство. Останалите ще бъдат толкова много маймуни на клона на управлението, че със сигурност за народа ще има само обелки от банани и оголени маймунски задници. Това последното не е цинизъм, а просто политически реализъм. Нали не се съмнявате, че ще видим нещо друго?