Клоуните на предизборната кампания

Май в едно-единствено нещо цяла България успя да постигне консенсус през този политически сезон, и тук говорим и за леви и десни, за психари и полупсихари, за зелени, националисти, екстремисти и всякакви други обществени фетишисти - че предизборната кампания беше скучна като роман на френски екзистенциалист или поне като новогодишна реч на Росен Плевнелиев. А никой не очакваше такова развитие. След европейските избори политическата ситуация в страната започна да бълбука като мистична вещерска смес и всички вкупом, политици, политолози, социолози и шамани очакваха, че кампанията ще е нещо като битката на САЩ с Ислямска държава - бомбардировки, клетви, компроментиращи видеа и минометен обстрел. Уви, понеже на хоризонта така и не се очерта нещо ново, а летните протестъри заприличаха на нацисти със стомашно разстройство, които се вайкат, че тоалетната им хартия е свършила, предизборната надпревара се оказа вяла и единственото интересно нещо в нея бяха залозите по колко пъти на ден Бойко Борисов ще си смени мнението за Реформаторския блок. Знаете как е - флиртът и любовта са велики сили, но като цяло само те не могат да осмислят една кампания. Много са причините за тази безпределна сивота. Предизвестеният победител е като тъмна сянка от миналото, тоест всички знаят, че неясното бъдеще едно към едно ще прилича на това, което сме преживявали и изгладували. Политическата сила за второ място се потопи в своята всемирна меланхолия от която така и не излезе и заприлича на гимназист, който тепърва е прописал лирична поезия, но музата му излиза с някой друг. Партията на "умните и красивите" така жестоко се отказа от своите хапчета срещу шизофрения, че отново заговори на 15 гласа и показа, че традиционното дясно в България практически е неотделимо от пациентите в Карлуково. Дори изчепечените политологически мошеници, които обикновено се стараят да обяснят света по пътя на най-малкото съпротивление се провалиха страховито в опитите си да съставят някоя схема, която народът да преглътне. И така, осенена от есенна носталгия, България навлезе в период на избори от които никой не очакваше нищо добро. Както и стана. Това настроение си личеше и по лицата на хората - България е достигнала до катастрофичната точка на нулево доверие във всичко наоколо и именно подобно усещане е причината всички разговори за някакво добро бъдеще да изглеждат нелепи като като философ в къщата на Биг брадър. И понеже е трудно след такава депресия човек да се съвземе нека да посветим този текст на самотните луди, които се проявиха по време на тази кампания. Присъствието на преференции накара някои кандидати да блеснат с такива странни прояви, че спокойно можем да състави една енциклопедия на клоуните по време на предизборната битка. И, за да е спокойна вселената, искам да споделя, че описването на действията им тук не е някакъв опит за хейт - просто народът се нуждае да види, че е имало хора, които откровено са се опитвали да го забавляват по време на политическата му меланхолия, наречена "избори".

Гласът на животните в парламента

Какво бихте си казали, ако видите лозунг: "Животните нямат глас в парламента. Можем заедно да променим това!". Много хора споделиха, че това им звучи като ексцесия на болно съзнание или просто, че някой е пиар е прекалил с марихуаната, съчетана с бира и резултатът е бил тревожен като изповед на Атанаска от Павликени.

Призивът за преференция обаче е съвсем реален. Направи го лидерката на ДСБ - Средец Марта Георгиева, която почна да си прави преференциална кампания съвсем отдалеч. Оказа се, че костовистката била природозащитник и реши, че може да посъбере някой друг десен глас по тази линия. Залагането на животните обаче очевидно не се оказа чак толкова печелившо, след като Георгиева реши да приложи и другият изпитан трик на психодесните - атака срещу паметника на Съветската армия. Тя се прояви като виден бояджия на този исторически символ и влезе в медиите с изявленията си, че поемала политическа отговорност за вандалския акт. Хардесният електорат обаче вече така е обръгнал на бояджийските цапаници, че май не се трогна особено от пиар-акцията на Георгиева, особено след като се опитваш да поемаш отговорност, скрит удобно зад чадъра на кандидат-депутатския си имунитет. Но все пак след като се изяви като глас на животните, Георгиева заслужи мястото си в класацията на клоуните. Героичните й усилия обаче не отпуснаха място в парламента. Вместо това избирателите на РБ избраха оня зеленчук Мартин Димитров. Не ги разбирам тия хора и това е.

Агитация за конкуренцията

В списъка на издънките се записа и иначе смисленият червен кандидат Георги Кадиев. Кадиев, който е вечната опозиция в БСП и никога не жали нито чужди, нито свои, заложи на преференциална кампания и дори още преди началото на кампанията призова всички избиратели да използват преференциите като начин да се развалят апаратните схеми и вътрешнопартийните планове на разни кариеристи. Заради това вечната опозиция пусна свои билбордове с които агитираше за собствения си номер в листата - номер 9. По недоглеждане обаче в тази агитация напълно отсъстваше номерът на самата партия 22, а иронично девятката бе номерът на ГЕРБ. Така излезе, че Кадиев с лицето си агитира за конкуренцията и то за най-голямата. Това бе използвано като поводи за доста шеги на негов гръб, защото се наложи по спешност той да сваля и да подменя билбордовете си с нови. Както се казва - преференцията все още е неясно и минно поле в българските избирателни практики и заради това битката за мотивирането на избирателя да я използва тепърва ще ни носи радости, забавления и комедийни моменти. Въпреки това окончателната равносметка за Кадиев е положителна - той спечели солиден преференциален резултат и стана депутат. Което говори, че хората все пак обичат особняците (абсолютно нестроен превод на думата maverick) в политиката.

Лиляна в селската баня

Водачката на листата на ГЕРБ в Стара Загора Лиляна Павлова записа един от най-култовите моменти в предизборното състезание. В село Ягода, Мъглижка община, бившата регионална министърка изслуша специално импровизирана песен на местния фолклорен състав, която съдържаше призив за възстановяве на местната баня.

Текстът на песента заслужава да бъде увековечен, защото след него е трудно човек да каже дори и една дума:

Банята, банята. Какво става с банята.

Банята, банята - искаме си банята.

Мили хора, я кажете, що да сторим ний.

Молим ви, молим ви, помогнете ни.

Да си върнем, да си върнем, тази благодат -

ГЕРБ да бъде, ГЕРБ да бъде победител пак.

Направете, направете тази добрина.

Да си върнем, да си върнем този Божи дар.

Да лекува, да помага на всеки заболял.

Очевидно призивните трели така са докоснали сърцето на Павлова, че тя написа в блога си, че селяните са я спечелили завинаги и не можела да откаже на толкова топъл призив. Коментарите във Фейсбук по повод на тази разтърсваща предизборна драма достигаха до иронични висоти. Много хора споделяха, че в селската баня обикновено кметицата сапунисва...(сами можете да си направите римата) и всички твърдяха, че това е особен начин на ГЕРБ да си прави пиар с такива гледки. Други споделяха, че ексцентричните новини са запазена марка на Лиляна Павлова и връщаха времето назад, за да припомнят заглавието: "Павлова спаси бременна скарида". Интересното тук е в това, че гафът не се дължи на битка за преференция, а просто на начина по който ГЕРБ води кампания.

Бягство от детектора на лъжата

Последната звезда, която ще представим с издънка е реформаторът Антони Тренчев, който хвърли солидни медийни ресурси да популяризира своята кампания "Хвани лъжата". Представителят на партията на Кунева предизвика политическите си противници и своите събратя реформатори да се подложат на детектор на лъжата и да отговорят на въпроса дали са се обогатили от своя престой в политиката. Същият обяви, че първата му работа като депутат щяла да бъде приемането на закон, който да задължи всички на публични постове и депутатите всяка година да се подлагат на изпитанието на полиграфа. Което, разбира се, е грубо нарушение на всички правила на демокрацията, но пък нима не искаме твърде много - реформаторите да разбират от демокрация? За тях е важното, че се водят демократи, хич не им пука, че половинат им идеи са път към мракобесна несвобода.

Гафът обаче стана след като абсолютно никой не се яви на изпитанието, анонсирано от Тренчев. И, ако липсата беше разбираема за хора като Михаил Миков, Николай Бареков и Волен Сидеров, защото са от конкуренцията, издънката беше, че нито един от лидерите на Реформаторския блок не се подлошжи на изпитанието. Дори лидерката на самия Тренчев Меглена Кунева коментира с лека пожелателна нотка събитието, но не седна да се провери. Което, както и да го погледнеш си е абсолютно фиаско, особено след като най-напред те предават своите. Не е ясна реакцията на Тренчев на този гаф, защото той се покри веднага след него, завинаги убедил се, че нещата, които изглеждат добре на хартия, рядко проработват в инатливата българска действителност.

Балотажът - догодина

Именно така с шеги и снишаване мина най-депресивната кампания, която някога е правена по земите български и която ще бъде забравена в мига в който почнат усилията за съставяне на ново управление в общество, което прилича на барутен погреб и само една клечка може да се го възпламени свръхдраматично.

Иначе изборите май не поднесоха особени изненади. Победителят се оказа банално досаден. Вторите, третите и четвъртите също. Май единствената свежест беше, че в парламента влязоха осем партии. Пъстрият следващ парламент още отсега прилича на политическо проклятие за хората със здрав разум и като извор за безгранично вдъхновение за вицове. И един даже веднага тръгна из нета - изборите минаха, а балотажът ще е след шест месеца.

Дано и тогава да има клоуни, че май единствено смехът е останал като последен протестен акт на този изтормозен народ.