Множественият
оргазъм е една от постмодерните митологии на глобалната еротика. Лъскавите
женски списания преследват този Моби Дик на секса от толкова много време, че е
живо чудо как призракът на множественият оргазъм отдавна не пленен, подложен на
задълбочен фройдистки анализ и накаран насила да участва в продължението на
сериала "Сексът и градът: този път Кари успява да оправи и Ню
Джърси".
Вероятно
поради вроден цинизъм точно за множествен оргазъм се сетих, когато чух офертата
на Бойко Борисов към Реформаторския блок за съставяне на правителство на
малцинството. Простичко е ГЕРБ+РБ=107. Лидерът на ГЕРБ веднага обясни
ексцентричното си предложение - правителството на малцинството щяло да търси
плаващи мнозинства по отделни теми. От толкова много плаване народът като
едното нищо още на първия месец може да хване морска болест, но очевидно
творците на бъдещия кабинет са така запленени от идеята за управление, че
изобщо не взимат предвид страничните щети и бедствия.
Ако
погледнем чисто формално - Борисов има някакво основание да търси кабинет
единствено с реформаторите. Те са му партийката-брат по европейска линия, а в
очите на част от кадрите на РБ вече се чете такъв неистов глад за постове, че
лидерът на ГЕРБ е наясно, че е спечелил в тяхно лице съюзник-талибан, който ще
се хвърли дори и върху противопехотна мина, за да осигури мнозинство. Проблемът
на РБ е шизофренията. Това е нещо, което трябва да мине за единен политически
субект, но който говори поне с 10 гласа вътре в главата си. Видя се, че Радан
Кънев и Меглена Кунева дори не успяха да се разберат кой от тях да прочете
тържествената реч при началото на парламента и просто си поделиха времето.
Междувременно двамата говориха съвсем различни и противоположни неща, но това
очевидно е запазена марка за партията на "умните и красивите".
От друга
страна плаващото мнозинство е една великолепна поетична лъжа. Това е просто
поетичен начин да се каже, че Борисов ще разчита на гласовете на ДПС, които май
са неговият автентичен партньор в сянка в този парламент. Правителство на РБ и
ГЕРБ изобщо няма да е на малцинството, защото трябва да калкулираме в него и
подкрепата на ДПС, която бе обещана от Лютви Местан. Плаващото мнозинство
наистина е като множествен оргазъм тук, защото обещава парламентарно
удоволствие подкрепено поне от 145 души, което си е като купон на яхта с
разголени фотомодели.
И това е
голямата въпросителна. Нима Борисов с неговите помпозни речи ще приеме
подкрепата на ДПС? Кога точно е станала тихата уговорка между двете партии?
Кой, кой, кой, кой извика отново от мрака корпулентната фигура на Делян
Пеевски, а изпълнителят на мръсни поръчки на ГЕРБ Георги Близнашки дори отиде
да се ръкува радостно и весело с него? Съвсем очевидно е, че правителството на
малцинството е просто един евфемизъм на скрита тройна коалиция, модел, който по
нищо не различава от много подли схеми от виновното минало. Само че сега
ситуацията е още по-перверзна, защото ГЕРБ организираха нещо като театър на име
"консултации", за да убедят малкото останали телевизионни балъци, че
едва ли не са символ на прозрачност и примирение. Офертата на Борисов доказва,
че всички консултации са била една димна завеса, докато скрит той е вършил
своите фокуси и най-накрая роди голямата идея за "плаващите
мнозинства".
Реформаторският
блок като никога май усетиха заложеният капан и побързаха да изстрелят
декларация, че настояват за трипартиен кабинет - ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.
Това донякъде ги спасява от големия позор, но все пак не отговаря на всичките
въпроси. Като например - осъзнават ли реформаторите, че всички политически
инженери, които са се налепили като паразити край тях и които неистово желаеха
да ги набутат в коалиция с ГЕРБ, са една от основните причини за сегешната
безизходна ситуация? Защото РБ не само бе принуден да преглътне Патриотичния
фронт, но дори и да го припознае като нещо дясно или дясноцентристко, идея,
която едва ли ще вдъхнови особено дори техните европейски ментори от ЕНП. На
всичкото отгоре в декларацията на РБ не се дава отговор на най-важния въпрос -
защо ще търпят ГЕРБ, една партия, която очевидно се е договорила с ДПС? Те
срещу модела "Кой" ли са наистина? Или сега могат да приемат този
модел като собствено въоръжение, особено, ако той ги изстреля обратно в
министерските висини.
РБ дължат
отговор на още много неизяснени въпроси. Те възникнаха като формация в огъня на
летните протести, а трябва ли да припомним, че основен патос повечето
протестиращи намираха в идеята, че те не сваляли Орешарски, за да връщат
Борисов на власт. Но сега става точно така - те го върнаха. Не само го върнаха
- точно като героиня, която жадува множествен оргазъм или плаващо мнозинство,
те се готови да простят прегрешенията на Борисов с ДПС, стига той да се върне
като блуден син у дома. Каква ще е тази коалиция, която ще започне с изначална
подлост и уникална лъжа? Дали плаващото мнозинство не е объркало мозъците на
всички.
След тези
разиграни спектакли на подлостта става ясно само едно. От този парламент ще
спечелят единствено партиите, които намерят силата да останат в опозиция,
защото моделът "множествен оргазъм", ох, пардон, "плаващо
мнозинство" е триумф на задкулисието. Или както каза една моя познат - то
задкулисие вече няма, излязло е на светло и си е сложило маската на загрижено
преговарящ. Единствено опозиционните партии ще могат да намерят морална сила и
бряг в това море, което се тресе от мнозинства и оргазми, за да покажат, че
понякога във времена на върховна лъжа и бесуваща измама, човек трябва да е
последователен и истински, ако иска да не излъже своите избиратели.
Избирателите
на останалите партии опасявам се ще получават единствено оргазъм след оргазъм.
Множествен. Но по неприятния начин. С плаващо мнозинство.
No comments:
Post a Comment