Годината на Идиота

Вероятно повечето от вас са забравили, вероятно повечето от вас вече дори трудно се сещат за това кой беше този капут, но в разгара на синьото управление (1997-2001 година), когато сините талибани смятаха, че ще управляват до края на вечността, че дори и малко отгоре, тогавашния президент Петър Стоянов беше обявен за, сега се дръжте здраво за столовете, "Българска личност на хилядолетието". Хохохоохо! Пак ще повторя вероятно повечето читатели смътно се сещат кой точно беше тоя, а пък младите поколения със сигурност нямат представа, защото Петър Стоянов в най-добрите си години не беше нищо повече от една пионка, една марионетка, назначен политик, чиято сила винаги е била в скучновато повтаряне на клишета, папагал на тема цивилизационен избор" и имитатор на свободен дух с аматьорски оттенъци.

Историята обича да се повтаря като фарс. Онези сиви, скучни и крадливи седесарски дни, както и порива да представяме лилипути като личности на хилядолетието днес плахо се опитват да се завърнат и да се разтопят в евроатлантически буламач на обожанието на либералните анализатори към обитателят на "Дондуков"2, лицето Росен Плевнелиев. Ако трябва да обобщим 2014 година с някакво заглавие подобно на филм, то със сигурност то трябва да бъде - "Годината на идиота" понеже президентската институция трайно се превърна в източник на лъжи, интриги, гафове и нелепи идеи, които странно защо днес никой не повтаря, а дори и не се връща към тях все едно те приличат на някакъв психеделичен махмурлук.

Точно в началото на 2014 година Плевнелиев се появи, за да продаде на обществото своите идеи за референдум. Спомняте ли си - той искаше да пита дали да има задължигелно гласуване, дали да има електронно и дали част от депутатите да не се избират мажоритарно. Колко много обществена пот се проля около този политически спецефект. Група от протестърски интелектуалци сформираха инициативен комитет, а този комитет бе оглавен от Георги Близнашки. Изведнъж из медиите блъвна една посредствена сива маса от възторжени коментари сякаш сам Исус е решил да се завърне на земята и да се поклони пред президентската институция. Ех, какви протестърски дни бяха. Втората окупация на СУ за малко щеше да провали амбициозните президентски планове, но непослушните студенти бяха наритани, а на преден план изпъкна либералната гмеж, която бе решила чрез промяна на правилата да печели избори. Някой да е чул президентът от половин година да е казал нещо по тази тема? Нали неговите хора дойдоха на власт? Не се ли предполога, че сега ще е по-лесно да прокара своите грандиозни идеи и да заблести като изборен реформатор на отечеството? Очевидно обаче идеята за референдума беше просто позиционен ход. Не напразно тези, които се набъркаха най-гъсто в него получиха своята награда - Близнашки стана служебен премиер и получи шанса на живота си всекидневно да е в окото на вниманието на репортарките и да се къпе в любовта на сутрешните блокове. Които отново и отново му спестяваха въпроса защо се оказа, че в тяхната подписка има толкова много фалшиви подписи.

Именно тогава на "Дондуков" 2 пламнаха искрите от една от малкото смислени битки през 2014 година. Неочаквано тихата звезда на изминалото време се оказа Маргарита Попова, жена, чийто морални ценности не й позволиха да мълчи, когато видя как Плевнелиев се вихри като като уличен наркоман в разбита аптека. Тя няколко пъти остро го репликира и то не с идеята да го измества, а просто отчаяно да му напомни, че той е представител на институция и трябва да следва някакви правила. Плевнелиев обаче толкова много се отдалечи от идеята за безпартиен президент, че започна да се самоизживява като някакъв политически инженер, като самозабравил се телевизионен фен, който е в състояние да съчини лъжа за абсолютно всичко във вселената - дори и за това къде точно е бил на 10 ноември.

Точно поради тези причини изминалата 2014 година ще се запомни с горчив вкус в устата. Това не само беше годината на реставрацията, на повторният поход на калинките във властта, но и годината на идиота, който се самозабрави до такава степен, че дори либералните десни анализатори не успяха много-много да измислят с какво да го похвалят. Четох някакви мнения като оценка. Един от тях твърдеше, че не разбира защо усилията на Плевнелиев не били оценени. Това е все едно да твърдиш, че се учудваш защо не цялата публика разбира идеята на това шимпанзето да мята банани по публиката и да чака тя радостно да пищи.

Много хора пропускат и друг факт. Една от причините Плевнелиев толкова много да искаше избори май беше, че в предишния парламент все пак имаше специална комисия, която да разследва неговите срещи с шефове на EVN в Австрия. Тази тема сега е удобно свалена от страниците на "свободните" медии, но не бива да забравяме, че на "Дондуков" 2 се намира човек, който разрушително не иска да дава обяснение за някои от големите скандали в които се е забъркал.

Годината на идиота приключва с това, че Плевнелиев вкара президенството в жестока криза - криза на представителност, криза на смисъл и криза на политика. Самата фигура на президента е симптом за безпътица, а не на решение. Плевнелиев се оказа поредната марионетка, която се опита да имитира самостоятелен живот. И точно заради това не се учудвам, че рейтингът на президенството се срина драматично надолу. Дори и един брутално къпан от медийна пяна и розови лъжи народ започва да се усеща, че има ходеща черна дупка на "Дондуков" 2. Такава черна дупка, че тя не изпълни практически нищо от безкрайните си дрънканици и един ден вероятно ще бъде запомнен просто като бележка под линия в учебниците по история. Те заради това и либералните му приятелчета не се напъват много да го изкарват историческа фигура. С първия си проект се провалиха, с втория съвсем затънаха. 

В годината на идиота е така - звездите не работят в полза на политическите инженери.