Всеки, който не
е следил интелектуалните пируети на Бойко Борисов, неговото сърфиране от
измислица на измислица, може и да приеме за чиста монета възмущението на
премиера от Възродителния процес. Тези дни във фейсбук министър-председателят
излезе с остра позиция по тези събития и патетично попита дали изобщо трябва да
има давност за извършителите на това престъпление.
Интересно е
дали Борисов осъзнава, че той първи би попаднал под ножа на своя позиция?
Защото съвсем не толкова отдавна, през 2008 година, в студиото на бТВ той
обясняваше, че се гордее с участието си във Възродителния процес и одобряваше
неговите цели, само, където методиката не му се нравеше много.
Какво си мисли
Борисов - че някой е забравил какви ги е дрънкал ли? Изминалото време не е
индулгенция за скандалните изявления. На кой точно да вярваме - на Борисов от
2008 година или на Борисов от 2014 година? Тази обществена шизофрения получава
страхотно плодородна почва в България, но е крайно време всеки да бъде държан
отговорен за своите позиции.
Бойко Борисов
да се изказва за Възродителния процес е все едно комендант на концлагер да
говори за хуманното отношение към затворниците. Прекият участник в това
престъпление няма право на никакви морални оценки, ама на никакви. Очевидно
днес паметта е форма на дисиденство, начин да не позволиш лъжата да добива грандомански
размери, опозиция на постоянните измамници, които те дебнат с канонада от
изпрано минало в окопите на социалните мрежи.
Хана Аренд
навремето откри концепцията за баналността на злото. Тя наблюдава Адолф Айхман
на процеса в Йерусалим и не вижда в него чудовище. Той е по-скоро кабинетен
плъх, посредствен кариест, сива мишка, която твори зло, защото просто е част от
сивата маса на хората без мнение. Опасявам се, че Борисов спокойно може да бъде
закачен за тази концепция. Способността да обърнеш на 180 градуса целия си
мироглед и в зависимост от сутрешните блокове да бъдеш ту един, ту друг,
създава натрапчивото усащене за зло.
Зло, което лъже, защото просто няма
никаква ясна истина за себе си.
No comments:
Post a Comment