Интелектуалните сталинисти

Отровно-спарената атмосфера на сталинските времена тези дни бе виртуално възкресена. И авторите на пърформанса, парадоксално, бяха тези, които иначе толкова много настояват, че носят духа на европейския модернизъм и интелектуалният вятър на промяната. Преподавателите, които навремето се обявиха в подкрепа на студентския протест излязоха с малка, гадна, интригантска декларация с която заклеймяват своят бивш съмишленик Георги Близнашки. Текстът е смазващ удар срещу идеята за различие.

В него неосталинистите обявяват, че поведението на Близнашки влизало в противоречие с ценностите зад които стоели заедно и му пожелават успех в неговите "бъдещи метаморфози". А отдолу като позорен списък на палачи следват имена на хора, които иначе баха се самовъзнаградили с прозвището "интелектуалци". Това не е обикновен морален фалит, а завръщане към най-мрачните времена на общественото заклеймяване, към публичното сочене с пръст, към колективното остракиране на един отделен човек. Абсолютен духовен фашизъм. Не защитавам Близнашки. Но нима неговите съмишленици не знаеха какъв е, когато крачеха рамо до рамо по жълтите павета или сядаха по тях вдигнали конституцията в ръцете. Откога група истерици са се почувствали толкова значими, че да раздават морални оценки все едно са някаква висша морална прокуратура? С тази поза на екзекутори те по-скоро приличат на глутница, която не може да търпи никой да се отличава. И това е най-противното в тези, които се обявиха за умни и красиви.

Но когато човек чете имената на подписалите се стига до още една величествена драма - Калин Янакиев също се е отрекъл от Близнашки. Все едно Божият син да отвърне поглед от Баща си. Разбира се - Янакиев винаги може да бъде питан защо не се отрече от Близнашки като му беше премиерски съветник, но това са дребни сатанински детайлчета и професорският високоблагороден стомах няма как да ги смели доброволно.