Радикални изводи от конгреса на ПЕС в Будапеща

1. Социалдемократическата левица е в идеологическа криза. Слушах тежък дебат за състоянието на демокрацията в Европа и разбрах, че според преобладаващата част от залата неговата сърцевина е правото на еднополови бракове. ПЕС се опитва да се измести към тези емоции, защото просто в момента не е в състояние да предложи някакъв социален проект.

2. Проблемът с демокрацията щял да се реши като се улеснял достъпът до гласуване. Според мен това е свещенна глупост. Демокрацията е заплашена от чудовищната бедност, която прави опит да се завърне и в най-развитите общества в ЕС. Вместо да поставя в центъра идеята за еднополови бракове, ПЕС можеше да помисли за минимални социални стандарти за всяка страна от ЕС. Но на този етап това е просто немислимо.

3. Понеже икономическите противоречия в ЕС се задълбочават, европейските партии могат да съществуват единствено на основата на емоционални ценности. В ПЕС това са отстояване на демокрацията, правата на човека, правата на малцинствата, не само етнически, но и всички останали. Това не е лоша битка, но не е достатъчна за една левица. Съществуването единствено на основа емоционални ценности е път към убийството на политическото мислене. Не можеш с патос да прикриеш липсата на идеология.

4. Изкефих се на идеята, че трябва да се гради европейска идентичност. И какво правим с хората, които се чудят какво ще ядат утре? Пука ли им на тях за тази идентичност, чувстват ли се част от нея? Европейската идентичност е дъвка за еднократна употреба в ситуация на политически отказ от преследването на радикални социални цели.

5. В момента в който една формация извлича полза от политическото статукво, тя трудно може да бъде сложена в графата "лява". ПЕС като сложен организъм от много партии е застинал, защото всяко рязко движение може да срути крехките баланси. Резултатът от това е много емоционални речи, малко политически смисъл.

6. Още един сезон на съвместно управление на ПЕС и ЕНП и социалдемократическата левица е заплашена от разпад. Това ще доведе до процес на появата на много радикални леви формации в отделните страни, които обаче няма да образуват интернационал или единна европартия, защото тяхната задача номер 1 ще е да върнат малко елементарен суверинитет на страните си.

7. При партии, които съществуват единствено на емоционална основа и имат проблем да формулират автентична обща политика, ЕС или това, което се нарича патетично "европейска идея" днес е изцяло в ръцете на всемогъщата бюрокрация. Еврочиновниците са станали най-трайния фактор в политиката, защото просто политика няма.