Един много
странен политически парадокс ме измъчва тези дни. Виждам, че почти цялото
градско психодясно е напълнило мрежата със снимки от Ереван и надписи, че
подкрепят протеста на арменците. "Ереван, с вас съм", гласят готовите
щампи и опорни точки, които "умните и красивите" са нацвъкали като
курешки из своите профили. Но нека да припомним - арменците се вдигнаха на бунт
заради високите цени на тока. И сега нашето дясно ги подкрепя.
Да, ама, когато
българите излязоха да искат същото три-четвърти от тия никакви ги нямаше.
Когато в лютата зима на 2013 година хората изметоха Борисов от власт, както и
неговата политика в подкрепа на енергийните монополи, нашето психодясно си
налягаше парцалите, да не говорим, че повечето от тях пускаха гадни и
интригантски статуси, че исканията на бедните лузъри са непазарни, популистки,
селянски и много прости.
Какво излиза
значи? Арменците имат право да искат ниски цени на тока, но на българите това
им е забранено. Значи бунт срещу високите цени на тока в Ереван може, но в
България - не. Това е налудничаво. Или по-скоро издава двойният стандарт, този
вечен морален демон на психодясното, който ги мъчи като сифилис. Къде им беше
смелостта и подкрепата в онази люта зима? Къде бяха тези, които сега твърдят,
че живеят с ереванските страсти? Липсваха като Радан Кънев от парламентарен
контрол.
Нашата десница
очевидно е развила някакво антинационално съзнание. Къде им бяха статусите
навремето в подкрепа на тукашните искания за ниски цени на тока? Не е ли
нормално да бяха искали същото за своя собствен народ?
Не, това им
изглеждаше толкова презряно, глупашко и ниско. Не напразно, когато после се
вдигнаха на своя смешен летен маскарад те точно това сложиха като разделителна
линия - преди протестирали бедняците, които нямали пари (хаха, какви дебили),
но сега протестирали вече умните, красивите и богатите, които излизали за
ценности, а не за някакви си там сметки за тока. Не е ли тъжно - да имаш богат
елит, който може да милее за другите народи, а за собствения си народ пет пари
не дава?
И най-накрая -
именно тази внезапна колективна подкрепа на грантаджиите към случката в Армения
трябва да ни държи нащрек. Там със сигурност ще направят опит за цветна
революция.
И тогава арменците ще видят на какъв огън отдавна се пържим ние.
No comments:
Post a Comment