Едно изречение,
което звучи като насилствена лоботомия без упойка, трябва завинаги да остане в
историческите хроники на българската държава. "Путин не се стреми да
направи Америка велика, а като съюзници ние правим точно това", са
написали редица пенсионирани източноевропейски политици в открито писмо до
Доналд Тръмп. Подпис под това налудничаво послание е поставил и Росен
Плевнелиев, който на практика доказва, че никога не е късно да удариш
политическото дъно и да продължиш да копаеш надолу.
Основната цел
на епистоларното творение е сълзлив призив към новоизбрания президент на САЩ да
не затопля отношенията с Русия. Именно в този ред на мисли е произведено и
позорното изречение. И в него имаме новина. Оказва се, че досега България е
имало президент, който е работил за това Америка да е велика. Ние го мислехме
за ирландка пастирка, а той се оказа американец. Сега вече си обяснявам защо в
първата си новогодишна реч като говореше за чудесата на българската природа
пусна кадър от Скалистите планини. Вън от шегата обаче това самопризнание
показва цялата президентска кариера на Плевнелиев в истинската й светлина.
Всички русофобски истерики, всички хибридни опасения, всички ястребски думи -
това е било с цел Америка да е велика. Заради това писмото на сълзливите
източноевропейци има и мелодраматичен оттенък. Те стенат като изоставени
съпруги и бият глави в стената в сляпата надежда светът да се подреди според
техните фобии, а не според логиката на реалността.
Още 10 дни и
Плевнелиев получава билет за бележка под линия в учебниците по история и това
ще го спаси от съдбата, която наистина заслужава. Български президент, който е
работил за това Америка да е велика, трябваше да бъде отстранен принудително от
поста му, а защо не и разследван. Колкото и страстна да е евроатлантическата
еротика, то такова разтърсващо признание си заслужава детайлно прокурорско
проучване. В текста обаче има още по-разтърсващо продължение - "Бяхме с
вас в Ирак и Афганистан. Заедно поемахме рискове, заедно жертвахме синове и
дъщери". Какво излиза значи - че всички дадени жертви от страна на
България са били в името на това Америка да бъде велика? Кръвта на убитите ли е
цената на евроатлантизма или поне така си е представят разтроените
източноевропейски политически пенсионери?
Между другото -
подобно послание не се случва за първи път. През 2009 година с подобно сълзливо
писмо бе удостоен и Обама. Латвиецът Вайра Вике-Фрайберга, който е подписал
посланието тогава, днес също може да бъде открит сред авторите на новото писмо.
Ситуацията е марксистка - историята се повтаря като фарс. Тогава също са хленчели
заради затоплянето на отношенията с Русия.
Има опасност до
20 януари, когато Тръмп встъпва официално в длъжност, целият свят да изперка от
опитите руско-американските отношения да бъдат минирани. Просто има хора, чийто
мозъци могат да живеят само в състояние на студена война. Това е като
опиянение, геополитическо наркоманство. Т просто и отказват да приемат, че пак
духа вятърът на промяната, но този път не като бриз, а като ураган.
Нагнетяването
на напрежение е любимата формула на тези, които бяха принудени да напуснат
политическата сцена. И ще гледаме комични опити по леене на сълзи. Или пък
откровено гротескни - като призивите на 19 национални спортни федерации Русия
напълно да бъде изключена от спорта. Истеризацията в случая обаче е добър
признак. Щом редовните оплаквачки и господарите на студената война изпитват
ужас, значи може би вксе пак промените в света, които идват вещаят нещо хубаво.
И в България 2017 година ще започне добре на 22 януари.
Този, който иска да
прави Америка велика вече няма да е президент...
No comments:
Post a Comment