"Популисткото чудовище" ген. Радев

Ако човек тези дни чете журналистиката на "Америка за България" и си направи труда да обходи стените на разтроеното дясно (на това му викат шизофрения, убеден съм) ще остане впечатление, че новият президент ген. Румен Радев е извършил чудовищно посегателство срещу страната и всеки момент коафьорите с либерална нагласа трябва да скочат на протест срещу този злодей. И защо е целият този шум? Защото новият президент тръгнал към Брюксел с военен самолет "Спартан", за да пести разходи.

Популизъм!!!, запениха се десните електронни издания като някои от тях се опитаха да сложат дори и повече удивителни отколкото аз си позволих.

"Евтин пиар-жест", изсъска фейсбук-интелектуалщината. Един от редовните всезнайковци обяви, че между този жест на Радев и това, че западните лидери ходят с колелета на работа нямало нищо общо. Онези на запад си били надмогнали на масрафа и мислели за здравето на другите, а при Радев било начало на болшевизъм. Направо ти идва да си купиш украинска водка и да страдаш за края на познатия свят .

Въпросът за самолета достигна до катастрофични нива на тревожност и изведнъж се превърна в централен за дясната мисъл и опитите й да имитира живот.

Очевидно бойкоборисовщината е оставала тежки рани в менталността на народа. Защото при Борисов въпросът за икономии на разходи не съществуваше по никакъв начин. Верните журналистически бардова на премиера пък го отбраняваха яростно и се нахвърляха срещу всички, които му броели залците. Самият Борисов обаче беше най-шумен. "За 2900 лева ли ми се заяждате?", нацупи се той, когато тия, които гадно му броят залците започнаха да питат защо е използвал хеликоптер, за да посети събитие на гербаджийския олигарх Домусчиев. "Направи добро, изяж дърво... С камила ли да бях тръгнал към Разград?", попита обидено още премиера. Припомняме тези неща, за да видим каква спарена атмосфера царуваше по тези земи и какво съзнание упрявлаваше България - такова, което считаше държавните пари за свои собствени.

Днес разликата в стила е повече от очевидна. Имаме много рязка смяна на отношението към властта и нейното използване. Но десницата не е доволно и тропа разглезено с краче, че пестенето е популизъм. Популизъм е, разбира се. Няма как да не изглежда като популизъм на тези, които са свикнали да пътуват все в първа класа и, ако някога им поднесат обикновена минерална вода, а не "Перие" надавят протестърски викове до небесата.

Популизъм май е всичко онова, което десницата не харесва, а понеже бг-десницата е уникално хейтърска, то целият свят е досадно популистки. Само Христо Иванов и Радан Кънев стават. Те не са популисти. Тях не ги интересуват бедните, не ги интересуват разходите, тях ги интересува само съдебната реформа и следователно са ангели. Непорочни. Чисти. Префинени. Нежни. Непопулистични.

Нека да бъдем честни и да погледнем отвъд писъците на дясното. Нормално е то да е тревожно. Последните проучвания показват, че трите му части поотделно никак не могат да влазят в парламента. Ако се съберат заедно попадането там пак ще е проблематично, защото за един месец кампания те са в състояние да се изтрепят и пак да не се класират.

Междувременно БСП и ГЕРБ вече са с изравнени сили, а това предвещава класически двубой през март. Двубой в който десните люспи остават някаде настрани, нещо като бележка под линия в историята на изборите. Заради това изведнъж всичко им намирисва на популизъм. Популизъм - това е свят в който снобското дясно едвам диша и няма енергия да стане от леглото дори и със съдебни патерици.

Всъщност - много е рано да се дава оценка на ген. Радев като президент. Неговата кариера предстои, решенията ще ги взима оттук-нататък. Но е дразнещ опитът на тези, които изгубиха гръмогласно изборите да се опитат да представят като национална трагедия, всъщност едно симпатично решение. Защото е време политиците да се съобразяват с настроенията на хората. Това не е популизъм. Това е необходимият нов реализъм в отношенията с избирателите.

Точно заради това аз одобрявам решението със "Спартана". Това е един малък знак, че бойкоборисовщината е останала назад в историята. Но не знам защо, бях сигурен, че десните ще тъгуват за него. 

Все пак той се връзваше на техните номера...