Страната на победилата революция

 

Еееех, колко е приятно да се събудиш в страната на Победилата революция.

Отваряш очи – евроатлантическото слънце те гали по черепа и сякаш те пита: „Защо още не си записал като доброволец в „Азов?“.

Една ведрина изпълва ума, усещането за светло бъдеще те тонизира, а перспективата кадрите на ДБ най-накрая да напълнят министерствата приятно гъделичка съзнанието.  Направо си като в онова стихче:

Широка страна моя родная,
Много в ней лесов, полей и рек!
Я другой такой страны не знаю,
Где так вольно дышит человек.

 

Не знам дали осъзнавате историческите измерения на този ден.

Ден в който Евгений Дайнов пуска статия на Деян Кюранов със заглавието: „Политическият разум: Победа. Без прилагателни“.

Ден в който инфлуенсърите на дясното, които вече изпитваха интелектуален дефицит да мислят за нови прилагателни срещу Бойко Борисов, сега призовават за здрав разум, хладнокръвие и подкрепа.

Светлите съвести на отечеството вече нямат никакъв проблем с ГЕРБ. Нито с лъжата. Нито с безкрайната измама. Нито с потните селяни, които гласуват за Борисов. Защото в течение на няколко години това беше основният лайтмотив на техните творения. Горницата, която се шляе със соево лате по жълтите павета и танцуващите хора миризливци, които скапват тяхното храносмилане.

Важното е, че Победихме. Нали така?

Спомням си един момент от сериала „Капитан Петко Войвода“. След Освобождението той отива при един от своите съратници (мисля, че ролята се играеше от Джоко Росич), за да се опита да сподели с него своите притеснения от това, което става в България. Бившият съратник обаче се е уредил на работа и му казва: „Ееех, войводо, бихме се, ама имаше защо“.

Защо в случая означава службичка.

Революцията победи. Нашите излъгаха и се добраха до властта.

Край на битките.

Дишайте свободно!