В началото на 49-ото Народно събрание, като отчаян опит да се излезе от задънената улица на политическата криза и хаос, ГЕРБ и ПП/ДБ родиха една от най-екзотичните идеи, които преходът е стоварвал върху нещастния череп на българския народ по време на прехода. След серия от безплодни срещи обявиха, че са си стиснали ръцете за "ротационен председател на парламента". През три месеца Росен Желязков и Никола Минчев щели да си менят ролите като босове на Народното събрание. Всичко това беше скрепено с нещо, което романтично нарекоха "джентълменско споразумение". Да, и на мен ми направи впечатление, че българският политически живот бе изпъстрен с поетични метафори, но очевидно, когато всичко наоколо се скапва, поезията тържествува. Това е нейната хранителна среда. Нали казват, че Нерон е свирел на лира и е съчинявал балади докато се е любувал на горящия Рим. Пожар, който самият той е разпалил. Май е имал нужда от гориво за своето изкуство...
Много конституционалисти изпаднаха в потрес от тази идея. Ротационен председател се оказа такава екзотика, че бившият конституционен съдия Пламен Киров започна да дава интерювата изпълнени с черна ирониа, защото от един момент нататък рационалните аргументи вдигнаха стачка и престанаха да работят. В един сутрешен блок, за да покаже абсурда на ситуацията проф. Киров възкликна, че ако това се осъществи, то какво ли още е възможно - ротационни министри, ротационен премиер? Това трябваше да послужи като мощен фенер, за да може всички да видят какви комични и юридически абсурди раждат ГМО-партиите, които заеха първите две места на изборите.
Днес вече ми се иска проф. Киров да бе замълчал и да не дава план и идеи на ПП/ДБ. Защото последната идея, която те контролирано пуснаха в удобните медии плашещо повтаряше абсурдна. Оказа се, че след цяла серия от уикенд-совалки Бойко Борисов и лидерите на втората партия започнали да оформят бъдещо споразумение. Не знам дали е джентълменско, но основата му е, да, познахте, "ротационен премиер". Тоест - Николай Денков и Мария Габриел щели да се редуват да бъдат министър-председатели през шест месеца. През останалото време щели да бъдат обикновени вицета.
Ротационен премиер?!
Вие представяте ли си такъв драматичен и политически абсурд. Правителството не е спалня на депутатка от ПП, че да търпи постоянна ротация. Тази идея не просто противоречи на Конституцията, тя е симптом за пълния разпад на политически стойности в която живеем в последните три години. Защото очевидно някой някъде си представя министър-предсадателя като момиче на повикване - поработи шест месеца, вземе максимално количество клиенти, а след това излиза в отпуска за цялото лято, за да изхарчи парите по морските курорти. За каква стратегическа линия на управление ще говорим? За да се изпълни тази идея парламентът ще трябва на половин година да гласува нов премиер, а подобен почин моментално роди цяла серия от шеги, които са твърде добри, за да не изплагиастваме поне една част от тях.
Защо да спираме само до премиера? Можем да въвъдем и ротационни министри. Половин година министрите ще са от ГЕРБ, половин година от ПП/ДБ. Ето как се разрешават политическите противоречия. Христо Иванов ще може доволно да въздъхне пред своя електорат, че не ги е предал и излъгал за пореден път, а Кирил Петков и Асен Василев с таланта на продавачи на прахосмукачки ще могат да пръскат в изобилие либерален чар по телевизионните си интервюта. Или пък направо да решим и кардиналните проблеми на страната - половин година парламентарна и половин година президентска република. Ротационна конституция. Защо да се задоволяваме с една, когато можем да имаме две? Или да си решим и геополитическите проблеми с разделението на народа. Половин година под американско и шест месеца под руско влияние. Класика в жанра. Установяваме национален мир и всичко си идва по местата.
Сатирата е мъртва, въздъхна наскоро един приятел. Причината за песимистичния му възглед беше, че всичко абсурдно, което напише човек рано или късно се сбъдва. Тоест днес някои неща ни звучат като виц, но утре ще се окажат нашата нова реалност на пълния ужас. Как да не те е страх, че ще се пошегуваш. Днес минаваш за шута в компанията, утре ще ти казват, че си пророк, който е предсказал страшното бъдеще.
Идеята за "ротационния премиер" беше пусната съвсем целенасочено, за да тества настроенията на публиката. Но авторите й не разбират, че дори и този експеримент вече им вреди, защото когато се заиграваш с абсурда, в абсурд се превръщаш самия ти. Самият факт, че подобна екзотика беше извадена от бездънния чувал с глупостите ясно демонстрира колко много се промени политическата обстановка в рамките на последния месец.
Нека да припомним. След 2 април цяла поредица от телевизионни шамани и политически астролози се опитаха да ни убедят, че Бойко Борисов вече няма грешен ход. Той е всесилен политически полубог и може да направи правителство с когото си поиска. Или с ПП/ДБ. Или да потърси - БСП, ДПС и ИТН, за да натрие носа на младоците. Величествен брой журналисти обясняваха, че ГЕРБ държи всички печеливши карти, а Борисов е покерджия на такова вселенско ниво, че може да спечели всеки залог на масата. И този път като никога лидерът на ГЕРБ повярва на собствената си пропаганда. Това е самоубийствен ход. Той привика Мария Габриел от мъглия Брюксел, обяви, че тя ще е кандидатът за премиер и отвори политическата борса за участие във властта.
Нещата обаче не потръгнаха както беше предвидил. ПП/ДБ контролирано отказаха да имат нещо общо с първия мандат, но оставиха вратата на спалнята отворена за втория. БСП се изтегли от всякакви преговори с ГЕРБ и така разби прогнозите на два милиона анализатори, които твърдяха, че Нинова вече е договорила министри, постове и облаги. Което лесно можеше да бъде предвидено, ако някой се беше заел да анализира истински вместо да се опитва да промива съзнания и да убива мозъчни клетки. БСП е единствената партия, която трайно и инатливо никога не е влизала в коалиция с ГЕРБ. Социалистите седнаха на масата за преговори, но с идеята за подкрепа на изцяло служебно правителство, с ясно разписана програма и ограничен срок за действие. Вместо това те получиха Мария Габриел и нейния кух речник изпълнен с прекрасни пожелания и нулева конкретика. В какво точно трябваше да участва БСП? В сюрреалистичните политически фантазии на Бойко Борисов? Нормално беше да прекратят всякакви разговори.
ИТН и ДПС заявиха подкрепа, но точно тогава Иван Гешев се завърна от САЩ и пред медиите театрално скъса своята оставка, отправяйки скрити закани към Бойко Борисов. Тук сюжетът се превърна в шекспирова трагедия. Мария Габриел се опита да постави главата на Иван Гешев на дръвника, но ГЕРБ или тежко подцениха ситуацията или наивно са си мислили, че Гешев ще се оттегли тихо в тъмнината и ще ги остави да управляват безоблачно и безалтернативно.
Именно тежестта на това, което главният прокурор знае и може да каже, както и може да разследва, вероятво усили активния флирт между ГЕРБ и ПП/ДБ. Градското дясно видя в ситуацията шанс да подчини Бойко Борисов и да му извие ръцете за подкрепа на втория мандат, а самият лидер на ГЕРБ май схвана, че както всички му казваха, че е властелин на политиката, така изведнъж е останал без много полезни ходове.
И така видяхме раждането на идеята за "ротационен премиер". Подозирам, че тя е родена от напушени с хашиш хора, защото нейното безумие ясно издава паниката. И ГЕРБ, а и ПП/ДБ са притеснени от това какво ще направи Гешев и какви ще са следващите му ходове. Очевидно е, че за тях ходенето на избори с такъв непредсказуем фактор вече е екзистенциална заплаха и заради това в близките дни ще трябва да очакваме традиционното българско риалити - отказването от предизборни обещания.
Към момента единствената възможност за редовно правителство е да бъде осъществено с втория мандат, но ако се роди нещастното уродче с ротационен шеф, гарантирам ви, че то е обречено на съвсем кратък живот. Мутантите в природата не се радват на дълъг живот. Нещо повече - ПП/ДБ ще жертват цялото си стратегическо преимущество, а си гарантират такъв кипеж на тяхната мека периферия, че предаванията на Петър Волгин ще им се видят като тих оазис на приятелска критика. ГЕРБ също ще са принудени да гледат разцепление в най-твърдото си ядро. Някои медии вече се ориентираха и заеха страната на Гешев, колко ли още чакат да направят същото?
Изобщо България се върти в тази ротационна лудост и се чуди каква ли още дивотия ни предстои да видим докато стигнем до логичния край на всичко. Нови избори едва ли ще доведат до катарзис и отговори, но при всички положения са по-добър вариант от ротиращите се маниаци, които си мислят, че могат да продадат всичко на отчаяните хора.
No comments:
Post a Comment