Eдна от най-дразнещите черти на българската политическа криза е, че всички се опитват да я прикрият като изпадат в моралистични политически обобщения от които на хората не просто им е писнало, а точно те са причината масово да излизат от играта на избори и да показват среден пръст на системата. Смисълът от съществуването на партии е те да разрешават проблеми, а не да се превръщат в проблем сами по себе си. Тези дни обаче наблюдаваме точно това.
Идеологическата теза на ГЕРБ е - ние най-много искаме да направим правителство с ПП/ДБ, защото така е правилно, евроатлантическо и американското посолство ще одобри. Трябва да се признае - Бойко Борисов направи немалко усилия, за да осъществи точно такава управленска конструкция. Проблемът е, че никой не разбра какво точно иска лидерът на ГЕРБ - дали наистина да се формира управление или просто като питон да задуши в своите прегръдки втората политическа сила докато тя престане да мърда. В името на осъществяването на тази идеологическа постановка от Брюксел спешно беше извикана Мария Габриел и превърната в кандидат за премиер на ГЕРБ. Нещо повече - на Габриел дори й разрешиха да води самичка част от срещите. По-късно Борисов обясни това като знак, че ГЕРБ е партия като другите и в нея няма нищо лидерско. Не е е ясно дали някой му е повярвал, но е факт, че Габриел е точно онова лице срещу което ПП/ДБ могат да извадят най-малко аргументи. В името на нейния европейски профил и тежки връзки в ЕНП те биха забравили дори даденото й на безценица общинско жилище в София, където тя просто си "стокирала" нещата или пет пари няма да дадат за нейното кухо политическо говорене. Може властовите небеса в Брюксел изискват точно това, за да можеш да се впишеш в атмосферата на стерилните костюмари.
В името на коалицията с ПП/ДБ Бойко Борисов не просто се лиши от еврокомисар, той даде възможно най-сакралната жертва, за да покаже, че е сериозен. Постави на дръвника главата на Иван Гешев и го бутна под колелата на влака. Нека за миг да се отдръпнем от тази сцена и да я лишим от моралистичния патос, политическите заключения, призивите за съдебна реформа и натрупаното информационно напрежение. Тогава веднага става ясно, че Борисов наистина е готов да жертва всекиго, за да излезе от политическата изолация и един път завинаги да остави в миналото тезисът за ГЕРБ като партия-покровител на корупцията и фабрика за схеми. Погледнато от този ъгъл можем да видим целият сюжет като холивудски трилър. Защото атентатът срещу главния прокурор, независимо от това дали е бил инсценировка или опит за предупреждение за оттегляне, ясно показа, че политическите турбуленции този път ще имат по-дълбоки измерения. ГЕРБ са партия, която наистина трябваше да се самонарани, подобно на убийците в "Джон Уик", за да може да демонстрира ново лице и смисъл. В този смисъл бутането на Гешев в пропастта е удар и в двете посоки. Тази жертва прекрасно играе за сформирането на евроатлантическа коалиция, но може да бъде и аргумент във формирането на експертно правителство, което е подкрепено от другите партии.
Разбира се всичко описано дотук е много рисков ход. Гешев не е човек за подценяване, дори и ВСС да го свали от власт или той изпревари всичко това с оставка. Главният прокурор е човек с информация и влияние и подозирам, че тепърва ще го виждаме като фактор в политически процес. Вероятно не като лидер на партия, но като достатъчно желан гост на сутрешните блокове...
Всъщност описваме всичко това, за да стигнем до най-логичния извод. Самият факт, че все още нямаме правителство между първите две политически на масата, а ПП/ДБ се държат като девствена девойка, която се изчервява при всеки комплимент, показва колко всъщност е фалшива тази теза за "евроатлантизма". Той нито е заплашен истински, нито пък все още е поставен под такъв въпрос, че Иво Инджев да не може да спи и да се буди облян в студена пот посред нощ и да вие от мъка към огромната луна. Ако имаше дори минимална заплаха досега отдавна щяхме да се забравили за преговори, а кабинетът щеше да е нареден от само себе си. ПП/ДБ тогава биха приели за премиер даже и Делян Добрев, за да не спрат да ги канят за приемите на 4 юли.
Всъщност целият политически танц, който наблюдаваме с все по-голямо омерзение е част от симптоматиката на кризата. Тя е криза на доверието, на диалога, на смисъла и най-вече на здравия разум. Три години нагнетяване на напрежение доведоха дотам, че всеки, който направи компромис ще бъде поставен на моралната гилотина и приключен със садистични крясъци и злостен възторг. Заради това всички парламентарни сили (може би без ИТН, ИТН както винаги са в свой собствен свят) се наблюдават една друга и чакат коя ще мигне. В този смисъл няма никакво значение ще се осъществи ли първия мандат, в какъв точно вектор ще се осъществи и колко време може да продължи такова управление. Заченато по този начин няма правителство, което да може да осъществи повече от няколко важни задачи преди да се разпадне гръмогласно в блатото на политическото противопоставяне.
Това пък е идеологическият капан пред който са изправени ПП/ДБ. Тяхната основна политическа теза е - няма да подкрепим правителство с мандата на ГЕРБ. Още на самите разговори се видя, че това е не просто несъстоятелно, а дори карикатурно. Защото тези, които не искат да подкрепят мандат на ГЕРБ нямат никакви колебания в това да получат подкрепата на Бойко Борисов, но евентуално за тяхно правителство с втория мандат. Да, въпросът е логичен - като ще се борите с ГЕРБ и гръмко сте се обявили за тяхна алтернатива, как така ще търпите партията на мафията да ви подкрепя. И най-важното - в името на какво да го направи това. Патетичното възклицание на представителите на ПП, че това бил начин ГЕРБ да намери път към бъдещето вече звучи така лирично, че дори и романтична участничка в "Ергенът" няма да се върже. Тоест всичко, което ПП/ДБ ни изтъкват като аргумент е една обществена лъжа. Това си пролича допълнително при последната среща между първата и втората политическа сила, когато изведнъж отборът на супергероите се разбърза да види дали няма да получи още един шанс за присъствие в управленска коалиция. Единствено и само на тази среща с червеното конче на ръката влетя Бойко Борисов и абсурдното е, че точно пред него не бяха изсипани моралистичните аргументи срещу ГЕРБ. Вместо това след края на срещата Кирил Петков се разтече като захарен сироп колко приятно бил удивен от разговора си с Мария Габриел. Не знам дали тревата на софийския пазар е станала некачествена или просто някои хора са склонни да мислят всички останали за идиоти.
Тоест - първите две партии всекидневно и ежечасно се лъжат една друга, надиграват се по всякакъв начин, а това прави шансовете за реално правителство нищожни. От което печелят само политическите хищници край тъч линията, които са заложили на това в близко бъдеще да наводнят и без това окаляния терен на политическата система с нови партии, образувания и чудотворци.
Целият този цирк се е медийно забавен и осигурява безкрайно шоу, но истината е, че това допълнително усилва кризата и забива политическата система в дъното, там, където има вечна тишина и много кал. Защото, ако човек се вгледа внимателно в споровете ще види, че истинските проблеми на страната ги няма в това противопоставяне. ПП/ДБ и ГЕРБ не се карат за увеличававето на доходите, битката с инфлацията или осигуряването на нормален живот. Проблемите на хора отсъстват от тези титанични телевизионни битки и именно от там идва усащането за безнадеждност. Защото докато Петков/Василев и Борисов изясняват личните си взаимоотношения, докато Мария Габриел се опитва да си докаже, че е самостоятелен политик, българският народ оцелява едва-едва и вече дори не разчита на политиката за каквото й да е. Това ражда експлозивен гняв и много хора със сбърчени устни твърдят, че това помпело "Възраждане". Ами не е точно така. Самият факт, че хората излизат и отиват да гласуват показва, че те все още имат надежда и откриват нейния носител. Проблемът идва от тези, които са изпаднали от играта на надежда и вече спокойно можем да ги наречем деца на кризата. Тези деца на кризата утре могат да постъпят много изненадващо, защото, когато човек остане без надежда, тогава вече става страшно. Като гледам Борисов, ПП/ДБ и другите картонени образи не виждам да си дават сметка за това.
Толкова по-зле за тях.
No comments:
Post a Comment