Докога БСП ще обича предателите си?

Една скандална новина, която в своето развитие заприлича на политическа сапунка с психеделични оттенъци, разтресе тези дни предизборната политическа картина на България. Стана ясно , че кметът на Съединение Георги Руменов, който през май тази година спечели изборите като кандидат на БСП, напуска червената партия и подава молба за членство в ГЕРБ. В тази новооткрита любовна авантюра той бил последван и от своя заместник Георги Трендафилов.

След като 24 мълча и се кри от медиите, най-накрая Руменов обяви, че правел това в името на по-доброто бъдеще на неговата община. С вид на клетник от роман от руската класика той обяви, че ако чернел някого всъщност чернел себе си, но пък правителството му подало ръка и той бързал да я целуне. По възможност с език.

Само няколко часа след тези мелодраматични изявление Руменов отново се появи в полезрението на медиите, за да обяви, че не, той оставал в БСП и щял да оттегли заявлението си за влизане в ГЕРБ.

Ха иди и разбери крехката душевност на един червен кмет!

Руменов стана градоначалник на Съединение в една битка, която по всякаква логика трябваше да загуби. Срещу него ГЕРБ мобилизира огромни ресурси. Лично Цветан Цветанов се разходи до града, за да активизира финансовите потоци за купуване на гласове и момчетата с бухалки, които трябва да стимулират колебаещите се избиратели. Огромен административен натиск, полицейска сила и бизнес-лобита бяха впрегнати в изборния фронт за Съединение, но пък и много социалисти се лишиха от сън, почивка и спокойствие, за да противодействат. И противно на всичко – успяха. Спечелиха в Съединение.

Оказа се обаче, че трудът на тези хора предварително е бил хвърлен за един куц кон. За един човек, който дори не се замисли, когато трябваше да предаде партията, която го направи кмет.

Иронично е, но БСП бе победена от самата себе си и от упоритото си нежелание да разбере всички грешки, които е направила през последните 10 години.

Едната от тях е залагането на непроверени хора, идейно безогледни и бедни, абсолютни кариеристи, които са се лепнали за левицата като паразит, за да могат да се доберат до властта. Фактът, че един социалист дори за миг може да си помисли, че възможно да бъде в ГЕРБ, говори сам за себе си. Идеи, партия, политика – за такива хора това са празни думи, лишени от съдържание.  И само колко поетично обясняват своят кариеризъм. Той не бил извършил предателство, той работел за „благото на общината”. Всъщност не един и двама коменданти в концлагери са смятали, че работят за благото на света, нали?

Но най-лошото от всичко е способността на новоизлюпения гербаджия да са пребоядиса отново – БСП – ГЕРБ – БСП. Все едно нищо никога не е било. 

Съжалявам обаче.

БСП не е игра на „тука има, тука няма”.

Май някои хора твърде много са повярвали във всеопрощаващата левица, която гали с майчинска ръка перчемчето на всеки, който я предаде...

Всъщност, кого заблуждавам – те имат всички основания да разчитат не само на прошка, но и на шеметна кариера. БСП обожава всичките си предатели. И това е тъжната констатация от цялата случка. Няма да се учудя, ако видя този Руменов скоро член на Националния съвет. Човекът последва изпитана рецепта за политическо щастие в левицата – предаде.

Защото човек, който е подал молба за членство в ГЕРБ, дори и след стотици разкаяния, просто няма място в БСП. Какво – ще приютяваме в пазвата си паразити ли? Да растат охолно и един ден отново като зародишът на извънземните от филма „Пришелецът” да разпорят отвътре партията ли? С какви очи такъв човек може да се нарече социалист отново? Как ще застане пак някой ден пред своите избиратели?

Нима БСП е длъжна да търпи такива хора?

Умишлено задавам въпроси, а не правя анализ. Тук анализът е толкова очевиден, че ако го изкажа с думи ще прозвучи свръхбанално. Но пък най-важните неща все са банални. Банални като бъдещата партийна книжка на един новоизпечен гербаджия.

Разбира се, проблемът има и друга страна. И това е начинът по който ГЕРБ схваща управлението. За тези хора очевидно не политическите разграничения, а парите са основен политически фактор. За тях няма проблем да приберат всеки управленец, който поиска да бъде техен член. ГЕРБ са партия, която вече е така дрогирана с власт, че се държи неуместно като наркоман на детско парти.

Това размиване на границите между партиите е основен генератор на отвращение. Лекотата с която едно управление може да убие политиката трябва да бъде вкарана като престъпление в Наказателния кодекс. Хората гласуват за алтернативи, а в края на деня винаги се появява някой, който много държи да им покаже как са били излъгани за пореден път.

Това е техният начин за действие. Там, където полицейската кубинка не подейства, винаги може да подействат многото пари и безкрайния натиск върху кметовете. А тази ситуация е заредена с отрова, защото, когато всичко стане еднакво, хората почват да търсят най-големите обществени кукунделници (съжалявам за думата) да бъдат техен изразител. Те все пак са нещо различно от другата противна и абсолютно неразличима мъгла.

Прибирането на всякакви кметове под едно крило е смазване и на малкото останал обществен разум, който все още не иска да си примири, че трябва да живее в пожарникарски кошмар. Когато си лишен от алтернатива и някой винаги се опитва да ти покаже, че гласът ти няма никакво значение, значи обществото успешно се е превърнало в лаборатория на луд химик. И зловещото бълбукане, което се чува в далечината не е ироничен смях, е приближаващ се взрив, който е в състояние да отнесе всичко.

Заради това, в името на спасяването на малкото нормалност, която е останала, БСП не се нуждае от потенциални гербаджии, които всеки момент могат да се излюпят. Не се нуждае от поредната генерация пресметливи предатели. Не се нуждае от кметове, които дори не се замислят, когато ритат електората си в слабините.

Защото ме е страх, че един ден хората ще гледат бюлетините и ще се чудят какъв е смисълът изобщо да гласуват.

След като винаги попадат на някой, който е готов да се поклони на Пожарникаря.