Истинският демон на традиционната десница

(един текст в който са забъркани и проклятия срещу анализаторите-сноби, чието единствено излизане от София най-вероятно е било да отидат до някой скъпарски хотел на морето)

Свеждането на политиката единствено до технология, до изборно уравнение, до счетоводителски баланс, до тъмна форма на неясно желание е всичко онова, което предизвиква обществено отвращение и радикална погнуса от всякакъв вид обществено начинание. В България обаче има една нелепа анализаторска прослойка, която е пуснала медийни пипала и, която е в състояние да си представя политиката единствено като кръчмарска сметка - две кебапчета, гарнитура, ракия и салата, всичко 6,50 лв.

Това, разбира се, е съвсем нормално. Повечето от великите анализатори са костюмари с корпоративен жаргон, които не са излизали в близката декада от жълтите павета или, ако са го правили то е било да отлитнат до Лондон, Ню Йорк или Брюксел, за да си получат поредните чекове и поръчки. Съществуването на такъв анализаторски климат у нас води след себе си и големият проблем - никой не може да обясни правилно обществения живот, защото никой не познава обществото. Не можеш да говориш като сухар на четири уискика, с речник на модерно градско гей-списание и да искаш да бъдеш разбиран. Анализаторите по вестниците всъщност се изживяват като инженери на политическия процес, защото те никога не ориентират статиите си към хората, а към политиците. И по-голямата част от тези инженери за умопобъркано десни точно по начина по който тийнейджърките си въобразяват, че когато любимият им певец пее по телевизията, той пее лично за тях.

Тези дни попаднах на един типичен продукт на анализаторски сноб, автор, който толкова често е писал глупости, че отдавна е загубил броя на тъпотиите с които е напълнил света - Константин Вълков, чийто стил е уникална смесица от клишета, снобизъм, първобитен елитаризъм и цяла купчина измишльотини. При това се старая да не обиждам персонажа, той просто олицетворява явлението, което не изключва това, че от време на време може и да има попадения. Но статията му, наречена "СДС не може без ГЕРБ , но и двете партии не могат без ДСБ" е типичен пример за най-дребно интригантство, което трябва да мине за загрижен анализ за съдбата на десницата.

Задължително трябва да проследим мисловните му пируети на софийски сноб, защото те по уникален начин вербализират проблемите на средностастическия медиен анализатор, който никога не е излизал от София, освен да се разходи до някой луксозен хотел по морето.

Много е интересно, че огромна част от статия, която трябва да е посветена на съюз между ГЕРБ - СДС - ДСБ, всъщност е фиксирана върху БСП и опитът за анализ на протестът на левицата. Вълков определя този протест като провал. Не изключвам правото на мнение на всеки отделен индивид. Но в статията така и не ни е разказано провал в сравнение с какво е това. В сравнение с тристата души, които би събрало СДС? С 50-те души на ДСБ? С това, че ГЕРБ не са в състояние да направят собствен митинг?

Всеки има право да анализира идеални ситуации, проблемът е, че ние не живеем в идеален, а реален свят. Митингът на БСП не събра 20 хиляди души, колкото се опитваше да ги изкара позитанската аритметика, но пък аз лично не мога да се сетя друга партия, която е в състояние да изкара толкова много народ в студен есенен ден.

Дори и да приемем, че проявата е била провал, от статията става ясно, че провалът се описва, за да направи опит да напомпа идеологически мускули у десницата. Заради това Вълков се фиксира върху факта, че БСП не е развила никакви идеи на протеста си. И това, разбира се, го казва човек, който най-вероятно би присъствал на протест единствено, ако някой му намали добавките за черен хайвер от заплатата.

Критиката би била ясна и разбираема, ако в следващите пасажи, анализаторът не се опитваше да внуши, че СДС и ДСБ трябва да се откажат от идеите си и да приемат съюз с ГЕРБ. Защо? Защото това бил шансът на десния избирател да хване ръка на изборите през тази декада и да гласува поне веднъж за партия, която можела да спечели.

Къде точно са идеите тук? Това е като призив към девойка да илезе на Околовръстното, ако иска да има пари да си купи плазмен телевизор.

"Десният" анализатор веднага е готов да заплюе всякакви идеи само и само да подсигури здрав съюз ГЕРБ - СДС - ДСБ, защото му е платено да смята, че това ще сложи край на всякакви десни проблеми поне до изборите през 2013 година. Това обаче не е само интелектуален капан, това е опит за ядрен взрив с калпава бомба. Десницата в цяла Европа радикално се промени през последните 10 година, а в последните 4 още повече. Това е нещо до което Вълков, разбира се, не дозрял по никакъв начин, защото, за да дозрееш за нещо трябва поне един път да откажеш хонорар и готова теза за статия, която ти дават. Трите партии са несъвместими, най-малкото, защото изповядват съвършено различен подход към това, което политиката трябва да бъде. Всички се умираха да се упражняват едно време на тема Тройна коалиция, но съюз межзу ГЕРБ, СДС и ДСБ ще е нещо много по-лошо, защото ще унищожи окончателно всяка възможност за истинска консервативна десница у нас. Аз съм последния човек, който го е грижа за това пространство, но пък ми е трудно да гледам как платени анализатори се опитват да превърнат две партии в камикадзета, само, защото така им е заповядал премиера.

Всъщност депутатите от СДС и от ДСБ постъпиха по възможно най-добрия начин като бламираха "бонбончето", което трябваше да бъде мост за сделката - Петър Стоянов в Конституционния съд. Това щеше да бъде като сделка с дявола. Понеже днес основният проблем на десницата не е БСП, както си фантазира Вълков в резултат на което статията му е налудничава като стихотворение на шизофреник. Основният проблем на десницата се нарича ГЕРБ. ГЕРБ е изпитание с огън, почти самоубийствена мисия. Защото БСП може и да събере сили да победи ГЕРБ на избори, това времето ще го покаже. Но това няма да е достатъчно. Самата десница самичка трябва да открие сили да се справи с тази зараза, която ги е полазила като неприятен микроб. А да наричаш болестта спасение - това вече е висша форма харакири.

Ето защо ходещата медийна заплаха са анализаторите-вампири, готови да пишат глупости под път и над път. Българското дясно е хаотично, небрежно и снобско именно, защото основните му говорители приличат на хора, глътнали по три бастуна и говорещи така все едно извънземно е кацнало на планета с различна атмосфера.

Аз съм фен на двуполюсния модел. Всякакви други опити за инженерство родиха единствено странна фауна и абсолютни идиоти. Двуполюсният модел може да съществува с нормална левица и истинска десница, но едва, когато всяка една от тях успее да се пребори със своите собствени демони.

Демоните на левицата ще ги обсъдим в следваща статия. Обещавам.

Демонът на десницата обаче се нарича ГЕРБ.

Добре е да го знаят.