Ахмед Доган е
майстор на философските бомби. В последните няколко години той се е
преквалифицирал и на политически пиротехник, който е специализирал начини за
взривяване на общественото мнение. От сагата с това, че той е ръката, която
лично разпределя евросредствата в България до идеята му, че Балканската война е
префинен начин за етническо прочистване, Доган постоянно вкарва обществото в
перманентен скандал.
Оказа се обаче,
че парламентът не иска да реагира неговити думи и поне да ги обсъди, както би
трябвало да се прави, когато на масата е поставен очевиден проблем.
Ръководството на Народното събрание отказа да заеме позиция, а това е скандално
почти, колкото думите на Доган.
Защото, когато
не желаеш да реагираш на определено заявление, то значи не можеш да намериш в
себе си аргументи, да го отхвърлиш. Толкова ли е трудно да се каже, че идеята
за "общ прочит" на историята е абсолютно невъзможна? Победителите и
победените не могат да четат една и съща история. Това е модерна утопия, която
нито веднъж не е била осъществявана реално. А там, където е бил направен опит
да се осъществи - обществата веднага се пропукват.
Доган знае, че
такъв прочит е невъзможен.
Но мълчанието на парламента е необяснимо. Нима и той
е станал подвластен на философските спецефекти на лидера на ДПС? Когато
разнищим думите, ще видим, че смисълът им е доста зловещ. Доган прикрива себе
си, своята партия, своето политическо бъдеще като залага исторически мини.
Парламентът
обаче отказа да ги обезвреди.
No comments:
Post a Comment