Sunday, August 20, 2017

Окончателното слънчасване на властта




През 2014 година Никита Михалков пусна на екран своя опус магнум, филмът по Бунин с метафоричното заглавие "Слънчев удар", сценарият на който, както сам твърди е чакал 37 години да отлежава. Нямаме вречме да преразказваме сюжета, но произведението е размисъл върху живота в Русия в последните няколко години преди революцията. Един офицер слиза от кораб, преживява кратък романс, дамата на сърцето му го изоставя, а той се качва на следващия кораб, който го отнася отвъд хоризонта. Метафората за слънчевия удар е много силна. Всички все едно са заслепени от слънцето и се държат все по-налудничаво, без да видят, че историята наближава като торнадо и след няколко години нищо няма да е същото. Изобщо слънчасването е феномен за който трябва да имаме очи, за да можем да вземем адекватни мерки. Но, ако наблюдаваме поведението на управляващата коалиция - изнемощелите интелектуално ГЕРБ и преливащите от безсмилен тестостерон Обединени патриоти, то диагнозата се натрапва от пръв поглед - тотално слънчасване, радикален слънчев удар и пълна лятна деменция. 

Първи признаци за заболяването дадоха ГЕРБ. 
Лятото се оказа смъртоносно жежко за тях. Ако беше само аферата "Суджук", станала нарицателно за целия модел на управление, партията можеше да се отърве единствено с престои в интензивното. Само че тогава Перник бе разтърсен от непоколебимата алчност на една общинска съветничка, която реши да си направи частна детска градина, но в сградата на общинска забавачка. Не се заблуждавайте - това пак е моделът "Суджук", но пренесен на друго равнище, в друго ниво на политическо хищничество. И цяла България гръмна от възмущение. Маската бе повдигната и отдолу се показа истинското лице на управлението - зелено, хищно, грозно, олигавено и уродливо. И как решиха да реагират ГЕРБ? Те реагириха като хора, които са ударени от слънцето много тежко. Свикаха пресконференция на която обявиха, че ще дадат язовира "Цанков камък" на прокурор. Това седем години след неговото пускане. Седем години след Бойко Борисов, който преряза лентичката на откриването и обяви, че проектът е "грандиозен" и то с "най-модерната язовирна стена". Само, че 2010 година е далеч назад в историята, особено за партия, която е слънчасала в големите жеги. През 2017 година от отчаяние, страх и притеснение ГЕРБ реши да съживява призрака на зловещата Тройна коалиция, която е виновна за всичко - от косопада на Бойко Борисов до намаляване на броя на молюските в Северния ледовит океан. Стенограмата от пресконференцията беше като анамнеза за заболяване. Симптомите - яко творческо безсилие, пълна политическа импотентност и огромно управленско изтощение. Как ли не се мъчиха пак стигнаха до Тройната коалиция и човек започва да се чуди - нима слънчевият удар е толкова голям, че нищо друго не успяха да измислят, нима положението е чак толкова тежко. 
Това с Тройната коалиция беше вървежно при ББ-1, при ББ-2 стана абсурдно, а при ББ-3 вече прилича на писък на болно на съзнание и на гърч на умопомрачение. Поне да бяха обвинили малкият брат на Сатаната Пламен Орешарски - повече щеше да се котира сред слънчасалите гербаджийски джихадисти.
Всъщност слънчасването май беше неизбежно. Не само, защото лятото е горещо, а закото моделът "Суджук" започва да се размирисва и зловонието е като нервнопаралитичен газ. Паяжината беше изкарана на светло, мрежата от интриги бе поставена под светлината на медиите и единственото, което тя иска днес е да се върне в своята естествена хранителна среда на блатото и сянката. Заради това ГЕРБ в своето слънчасване, ако беше необходимо и до хан Аспарух щяха да стигнат в оправданията, за да не им проличи това, че телесата на партията провисват и скоро ще почнат да падат като плътта на прокажен. Обаче слънчевият удар май бе заслепил и журналистите на пресконференцията, защото нито един от тях не се сети да попита - абе, момчета, като след като сте така пълни с подозрения къде бяхте седем години бе, мама му стара? Да не би да имате намотани суджуци вместо мозък? Защо не направихте нищо? Защо бляхте като Бойко Борисов на заседание на Европейския съвет?

Вероятно на слънчасването трябва да отдадем и последните плажни изцепки на вицепремиера Валери Симеонов, шегаджията от Бухенвалд, господарят на оградата, която той нарича Великата Българска Стена. Миналата седмица Симеонов се прояви като разобличител на шумни заведения. Камерите запечатаха как той нахлува в нощен клуб в Слънчев бряг, за да арестува диджей и да му конфискува озвучителните системи. Това е България - вместо да бъде лекуван в болница от прегряване, Симеонов реши, че работата на вицепремиера е да обикаля нощните заведения. Ситуацията беше толкова абсурдна, че ми напомни на култовата поредица "Полицаят от Сен Тропе" с великия Луи дьо Фюнес. Там, ако си спомняте основната битка на полицейския отряд беше с нудистите, които си правят тайни плажове. Нашият собствен комедиен образ Симеонов си хареса саморазправата с диджеите, тези смутители на европейското бъдеще на България. И не, че битката с шума е маловажна, но работа на вицепремиера ли е да я води лично. Самото участие на Симеонов в такава акция показва, че в България няма държава, защото, ако не е вицепремиера, институциите са толкова слаби, че не могат да наложат ред. Или са корумпирани, но то е практически едно и също. И какво се оказа - цялата държава е поразена от слънчев удар. Държава в която премиерът лично се намесва, за да разпореди някакво заведение по морето да бъде проверено защо начислява такса "празен стол". Как пък един път слънчасалото съзнание на министър-председателя не се трогна от история за ниските пенсии? А виж - щом е за морето, цялото правителство се втурва да работи на комедийни обороти. Изобщо жалко, че Михалков не се е родил българин - щеше да има много материал за своя филм, за върховото постижение на кариерата си. Защото тук слънчасването трае по цяла вечност. 
Че и малко отгоре. 

Иво Прокопиев главен прокурор – мечтата на протестъра




В България всяка новина рано или късно е принудена да плува в такъв мътен поток от полуистини, откровени интриги, злобни манипулации, тъпотии и истерии, че потребителят на информация рано или късно чувства нуждата да изключи телевизията, да спре с юмрук радиото, да изхвърли вестника в кошчето и да се хвърли от петия етаж, за да заглуши гласовете в главата си. Това е преувеличена картина, разбира се, но няма как да не отбележим тенденцията - до зрителите, слушателите, читателите рядко стигат чисти информации. Днес чистотата е подменена от канализацията и това винаги дава разрушителните си последствия. Ето - в последните десетина дни всички медии се занимават с банкера Цветан Василев и неговата идея да се опита да потърси закрилата на САЩ в съответствие със закона "Магнитски". И никой не си направи труда да изчисти тази информация, да я постави в истински контекст, да обясни на хората какво означанва това. Потребителите на медии бяха оставени под студения поток сами да търсят спасителен изход за здравия си разум. Защото, ако човек чете едни медии може да остане с впечатление, че Василев е безстрашен войн, тръгнал на битка срещу системата, а ако се задълбочи в други да открие, че е страшен изверг, който дължи отговори за изчезналите пари и всичко останало са пълни глупости. Не е наша работа да издаваме присъди, въпреки, че в България отдавна във филмите всички вече са лоши, защото има хроничен дефицит на кандидати за ролите на добрите. Но все пак е важно да се опитаме да отсеем злите манипулации и хроничните прояви на пожелателно мислене, които често разтърсват медийното пространство като гърч. Няма да се опитваме да търсим дълбочина в образа на Цветан Василев, нито пък го сатанизираме умишлено, но когато говорим за последните му действия трябва да си даваме сметка за няколко неща.

Законът "Магнитски" е създаден с конкретна геополитическа цел и насоченост и това не е някакво мъгливо хибридно твърдение, а ясно осъзнаване на световните реалности. САЩ го сътвориха като оръжие срещу Кремъл и едва ли ще рискуват първият изстрел с него да се окаже пълен фишек, въздух под налягане, което ще компроментира един и без това съмнителен инструмент. С други думи - всички нелепи оргазмирания на тема как САЩ ще подхванат грандиозно разследване на нашата съдебна система, на оплетената ни като черва олигархия, уви, могат да бъдат класифицирани единствено като нелепости. Този шум обаче е съвсем целенасочен, а подозирам и умишлен. След 27 години бродене в блатото българите са доведени до ръба на отчаянието, до онзи неясен момент в който човек остава без цели, без смисъл, без надежди и единственото, което го мотивира е отмъщението. Българите искат отмъщение, искат да видят как политическият елит се поти и пържи в собствения си горчиво-лют сос. И понеже нашенските адепти на съдебната реформа всеки път я оставят в кома, когато прибарат власт, днес им остава единствено да стискат палци по посиняване, че американците ще пратят екип от сини юридически каски, които ще наложат ултимативен ред и лично ще посочат Иво Прокопиев за главен прокурор. Хаха, добре де, поне ще накарат Прокопиев да им посочи кой да бъде главен прокурор. В мечтите няма цензура, както проникновено казваше Вапцаров. И заради това Прокопиев и сие решиха да се отдадат на смели мечти за закона "Магнитски", а пък и идването на героите, които ще решат накуп всичките ни проблеми отвън винаги е било съществана част от българското колектвно несъзнателно. Точно така се роди мита - смелият Василев и екипът от американски прокурори, които ще разнищят българската корупция. 

Медийната олигархична империя на Прокопиев обаче се хвана на пиара на Цветан Василев. Защото, дайте да не се лъжем, пред нас имаме картината на една радикална трансформация - банкерът-беглец инвестира пари, за да рембрандира своето име. Вече няма да виждаме пред себе си шефът на фалирала банка, а жертва на световна несправедливост, накарала дори Белия дом да наостри уши. Ето как вчерашните довчера най-големи врагове днес играят в една и съща лодка, което показва, че историята има перверверзно чувство за хумор. А може би това е неизбежната логика на българската паяжина от взаимни обвързаности, знае ли вече човек. Но ето как Цветан Василев накара медиите на "Америка за България" да играят за него, да влязат в тона на емоционалната му патетика, да се впишат в дисидентския му дискурс, без да им пука какво са писали за него преди. "Капитал" като основен стожер на скучната журналистика се опита да го играе над нещата, да заеме някаква поза на обективност, но дори и те обслужиха медийно Василев, защото ако приемем, че избягалият банкер търси наистина политически ефект, то именно медийния шум е основното гориво за този фокус. В част от текстовете там дори се появи някаква абстрактна надежда, че жалбата на шефа на КТБ може и да не отиде в кошчето. Има хора, които изпадат в душевен оргазъм дори и само при мисълта, че страната им може да бъде дискредитирана на световно ниво. Това е част от българския пейзаж и май завинаги ще бъде. 

Тази взаимна връзка Прокопиев и Василев трябва да бъде взета предвид, когато се опитаме да разсъждаваме наистина ли действията на шефа на КТБ поставят огромен проблем пред България и карат Цацаров да се облива в студена пот в своя кабинет, ако вярваме на поетичните видения на протестъриата?
Ако човек е свикнал да си взема заплатата я от американското посолство, а от някое НПО, което е финансирано с чужди пари, сигурно изпитва към Америка буресносните чувства на вярващ, който разчита в светкавиците сигнал за божия гняв. Истината е обаче, че към настоящия момент, а особено след сблъсъците в Шарлотсвил САЩ натрупаха достатъчно количество вътрешни проблеми и всъщност е почти на 100 процента сигурно, че жалбата на Василев ще бъде пратена на бунището, незивисомо от инвестицията в скъпоплатени адвокати от мощна лобистка фирма.
Заради това всъщност действията на банкера имат вътрешнополитически задачи и ще е глупост да се опитваме да отгатнем действията на американската администрация. Основните адресати на посланието са тук и нас и изправени пред такова предизвикателство просто трябва да видим кой как реагира, какво прави, за да разберем ще има ли някакъв ефект сагата с беглеца в Белград.
За протестърството вече обяснихме. Там нещата са от психиатричен порядък. Мнозина от тях видяха във Василев нещо като ангел на отмъщението. И то само, защото се опита да почука на портите на САЩ, за да им привлече вниманието. Тяхната страст обаче май ще се окаже неудовлетворена, защото в телевизионно интервю след като новината стана ясна посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин отказа да коментира казуса директно, но от думите му стана ясно, че Щатите възприамат България по-скоро като правова държава. Тоест според дипломатическия представител законът "Магнитски" трудно ще бъде използван като инструмент за поправянето на един провален имидж.
Мнозина сметнаха, че главният прокурор Сотир Цацаров е в паника, а честно казано аз не видях такава. Чух неговата реакция, която ми се стори премерена. Той рече, че за него Василев е беглец от закона и според мен тук не бърка по никакъв начин. Василев има своето право да търси реванш за нещата, които му се стовариха у нас, но това трябва ли да ни кара да забравим, че той дължи много отговори и то не чрез писма и други форми на дистанционна комуникация. Ами, ако САЩ решат да активират закона "Магнитски" и след дълго обследване просто решат да екстрадират Василев у нас? Дали след подобно действие тези, които стават и лягат с идеята, че Цацаров е демон от деветия кръг на ада, облечен в човешко тяло, ще признаят, че поне един път са бъркали, а? Всички знаем, че това нямам как да се случи. 

Политическите сили посрещнаха случая с мълчание. Вероятно това е по-добре. Появиха се спекулации дали Бойко Борисов е знаел предварително за събитието или не, но там пак информацията не се изясни докрай. Българското общество продължава да се гърчи в паяжината около случилото се в КТБ. Само преди месец и нещо излязоха двете стенограми от срещите при президента в разгара на кризата около банката. Българското общество ги чакаше като универсален отговор на много мистерии, но в крайна сметка от тях не извлякохме някакво откровение. Май същото ще е с тези, които чакат закона "Магнитски" да бъда задейства, за да се осветят българските подземия и да дойде върховната справедливост. Проблемът е, че като гледаме кой се опитва да яхне белия кон на справедливостта и неговата мустаката фигура, сърцето на човек пак изтръпва в неясни подозрения, че добрите наистина са в абсолютен дефицит и няма кой да се появи и качествено да поведе тази битка...

Sunday, August 13, 2017

Не обвинявайте зелените! Проблемът винаги се е наричал Борисов...


Август е най-проклетият политически месец в цялата година. Точно, когато цялата държава колективно иска да се топне във ваканция, а държавниците чиновници започват вече открито само да имитират дейност, винаги се случва нещо, което разтърсва отечеството, проваля отпуските на журналистите и осигурява храна за дълги и смешни анализи в най-горещото време. Точно миналата седмица се разгоря скандалът " Калиакра". Тогава се изясни, че на 21 юли екоминистърът Нено Димов (няколко думи за този герой ще споделим по-надолу) в която той забранява земеделието и строителството в защитаната местност "Калиакра", част от "Натура 2000". Няма да ни стигне мястото, за да обясним всички коварни и палави детайли от аферата, но в края на краищата, когато хората излязоха на протест, Димов и сие веднага побързаха да хвърлят вината върху зелените активисти. Те се оказаха виновни за всичко - настоявали за големи рестрикции, връзвали ръцете на кабинета, абе гадни еколози, които прецакват отечеството. В дните след драмата излязоха всякакви версии за скандала, защото това е тактиката на информационната война срещу българския избирател - той трябва да бъде удавен в незначителни подробности и да повярва, че властта е невинна като бельо на млада девица. И веднага се появи въпроса, допълнително усилен от дежурните по любов медии - имат ли право тия гадни еколози да се месят по този начин на управлението?

Много е яко да имаш "зелените" като универсален сапун за управленско безсилие и безчестие. Институтът за дясна политика, запъртък на който е екоминистърът Нено Димов отдавна се опитва да превърне екодвижението в своя яростен враг. Озверелият десен, особено този, който е настроен любовно-коалиционно към ГЕРБ, отдавна се опитва да заклейми зелените като носители на някаква особено перверзна форма на марксизъм, която пречи на вдъхновените капиталисти и олигарси да изсекат планините и да застроят плажните ивици, намесвейки се по този начин в мракобесния култ на "Ултрасвободния пазар". И, да, една част от българските зелени със сигурност не са на висотата на която трябва да бъде един автентичен екоактивист, защото сред тях можем да намерим всякакви броячи на делфини и грантови наблюдатели на птици в името на държавното финансиране или пресните европари. Но сами по себе си "зелените" не причиниха проблема "Калиакра", нито пък можем да ги виним за гнева на хората, които се уплашиха, че ще останат без препитание. Проблемът се нарича - партия ГЕРБ и третото й поред некадърно управление, което затъва в блатото на собствената си безпомощност. В момента в който кризата удари в медиите като гръм, а Нено Димов тръгна да се разхожда из учрежденията бледен и потен като Айн Ранд, когато е открила, че трябва да взима държавна пенсия, първата реакция на колективния ГЕРБ беше да обвини...Тройната коалиция. За проблемът бил виновен Джевдет Чакъров, екоминистърът в кабинета на Сергей Станишев. Вече 8 години Тройната коалиция е само историческа сянка, ама в миговете на интелектуална криза, когато ГЕРБ заприличват на джебчия, сгащен от по-енергичен старец в трамвай номер 22, те пак призовават този демон, за да прикрият собствените си срамотии. Дори и да приемем, че Чакъров носи цялата вина за проблема и моментално трябва да бъде овъргаляв в пух и катран, за да може ББ-3 да запази рейтинга си, то къде блееха 8 години кадрите на управляващата партия. Защо не предотвратиха кризата, имаха безкрайно време на разположение, за да реагират, да направят прехода спокоен, а хората да имат информация. ГЕРБ обаче са паразитен политически организъм, който тъне в корупционна летаргия и се събужда единствено, когато някоя социална криза се разрази като вихър на хоризонта. И заради това станахме свидетели на мерзък пиар от страна на Борисов, който постфактум спря заповедта на Нено Димов и свика хората на спешна среща за търсене на общо решение. Но това пак е част от августовското проклятие на бг-политиката - тогава се говорят глупости на килограм. "В Калиакра беше заложена бомба и тя избухна", обяви с треперливо гласче Димов, когато отменяше заповедта си. Ама защо я подписа тогава? Защо? Съучастник на бомбаджиите ли искаш да станеш? 
 
Нено Димов не е зелен. Дори напротив. Той е антизелен, контра-еко и даже не вярва в глобалното затопляне. Защо тогава не е пробвал да деактивира тази бомба, да алармира за нея? Защото, когато каруцата се обърна - оправдания много. Кризата беше предизвикана от ГЕРБ при това май е време да потърсим в решението и втори пласт. Защото бездействието на властта, която днес е убедена, че Калиакра е мина на Тройната коалиция, ни кара да се настройваме подозрително. Защото заповедта на Димов удари по селските стопани и им забрани да обработват земята, но твърде щедро разреши на инвеститорите в строежи да си завършат обектите. И, ако хората не бяха реагирали, ако не бяха излезли на улицата, за да защитят правата си, можеше да видим Добруджа запустяла и постапокалиптична само в рамките на година-две. А след това ББ-3 като едното нищо щеше да пусне "Шеврон" да дупчи житницата за шистов газ. БСП официално обяви своето съмнение и не е вярно, че то е било опровергано. Паническото сочене на външни виновници, спешните срещи, хулиганската лексика, постфактум-оправданията отново показват, че в заповедта на екоминистъра има нещо дълбоко нечисто, много съмнително, дори конспиративно. Но истината поне е пред нас и тя е чиста като земята на Добружда (все още) - проблемът не са зелените.
Проблемът е ББ-3.
И винаги е бил.

Венерическата болест на старата десница


След като изкара петгодишен мандат, който приличаше на будна евроатлантическа кома, комедия пълна с гафове, тъпотии, недоразумения, Росен Плевнелиев се опита да имитира автентичен политически живот в момента в който излезе в пенсия. Непретръпналия на ужаси зрител, който рано сутрин се бори с махмурлука и има нужда от душевно спокойствие, вътрешна хармония и конска доза "Алка Зелцер" напоследък като едното нищо може да бъде изненадан от честия телевизионен тероризъм на Плевнелиев, който се появява като трол във всеки възможен политически блок, а се твърди дори, че е гостувал и на Гала, но, простете ми, така и не събрах морални сили да го изгледам. Няколко пъти се изкушавам, но винаги си казвах, че човешкият живот е твърде кратък, а времето ни така преброено, че да мога да се причиня едновременно две телевизионни чудовища - Гала и Плевнелиев.

Другите медийни изяви на безславно отишлия си президент обаче са скучни за гледане, но интересни за анализ. В пенсионерското си битие Плевнелиев веднага скочи срещу своя приемник за поста Румен Радев, нещо, които Георги Първанов нито един път не си позволи като поведение към своя наследник. А екзалтациите и самопохвалите на милионера (нека да не забравяме, че Плевнелиев е милионер, а това има значение, когато тръгваме да анализираме неговите ъндърграунд действия) вече надминаха всякакви граници. Последната изцепка беше, че лично той бил мотора за подписването на договора с Македония. Това, разбира се, се сблъска тежко с неговото външнополитическо поведение, защото Плевнелиев не посети нито веднъж Скопие, но днес алибито му е доста скалъпено - бил го направил след консултации с Външно. Абе, може и да е така, но за пет години темата "Македония" почти не присъстваше в размислите и страстите президентски, така че оправданията постфактум звучат наистина като нелепо извинение. И, разбира се, станалият случайно зрител на това медийно турне не може да не си зададе въпроса - за какво му е на Плевнелиев да води толкова активен задгробен живот вместо да се оттегли да пише мемоари, или каквото там иска да прави, но да спре да занимава публиката с персоната си? Защо му е пак да се вре в телевизионните светлини и да се присвоява политически заслуги? С какво са заслужили измъчените електорални единици в отечеството да не могат да се нарадват както трябва на факта, че изритаха този човек на политическото бунище? И съвсем доскоро нямаше отговор. Всичко изглеждаше като нелепа импровизация, опит на един провален политик да убеди някого, че е имало нещо смислено в неговия мандат. Само че на хоризонта се появиха факти, които не карат да смятаме, че телевизионният тероризъм не е бил случаен, нито пък импровизиран. Всичко е било част от схема, която да държи Плевнелиев на изкуствено дишане, за да може той да бъде изтупан от прахта, реанимиран набързо и пуснат като нов десен лидер из напатилото се българско политическо пространство, което достатъчно често е карало това венерическо заболяване, наречено "нов десен проект". 
 
Находчиви медии засякоха в Гърция как експрезидента пирува на една маса с Иво Прокопиев, който много мрази да бъде наричан олигарх, медиите му страшно се пенят срещу всеки, който си позволи да го направи, но когато си храненик на чужди фондации и си изплел една паяжина между бизнеса си и такива напарфюмирани политически фигури като Плевнелиев, как точно да те наричат? Всъщност още по време на президентския мандат на милионера се знаеше, че той е много гъст със семейство Прокопиеви, а техните медии в замяна му изграждаха имиджа на политически иноватор, което разбира се звучеше като як виц. И нека да припомним още една позабравена подробност, защото тя е важна за по-нататъшните ни изводи. Още във виновното лято на 2013 година, когато протестите на умните и красивите заприличаха на клоунада на екстази, тръгна слуха, че Прокопиев се опитва да гради про-президентска партия, която да израсне от основите на президентството и така да се сътвори прословутата нова десница. Разбира се, като всяко лабораторно начинание и това рухна в пепел и пламъци, но е ясно, че зализаната олигархия отдавна се опитва да си учреди дясна партия, която да е структурирана около кинтите на "Америка за България", персонална вярна на Прокопиев и неговите тъмни бизнес-интереси. Единственото, което отсъстваше от сцената беше фигурата на лидера. От едни много интересни стенограми, които циркулират из медийното пространство от няколко месеца насам научихме, че политическите отпадъци на десницата отдавна се опитват да се структурират като един проект, но още по времето на президентските избори идеята се разпада като радиоктивен елемент, защото никой няма топки да понесе огъня върху себе си. Очевидно онези дискусии са били посветени основно на Лозан Панов, но шефът на ВКС напоследък позалезе, защото така и не е измислил нова акция с която да привлече вниманието върху себе си и почти съм сигурен, че е в абстиненция. Днес на хоризонта е изплувало името на Плевнелиев. Само си представете - Росен Плевнелиев лидер на формация, която щяла да носи името "Новите десни". Това звучи като мозъчно самоубийство. Но медийната активизация на лицето, както и опитите му да се върти край ГЕРБ говорят, че има план за разделение на дясното пространство и за кражба на избиратели. В последните дни на юли видяхме Плевнелиев няколко пъти да се върти край Бойко Борисов. Целта не стана ясна, но запивката с Прокопиев издава, че има някакъв план за действие, въпреки, че всичко, което е родено на алкохолен запой на олигарси е обречено да е мъртвородено, но това ще си го говорим по-нататък, когато родилните гърчове на недоносчето започнат да стават очевидни. Още отсега чакаме цяла серия от моралистични есета по страниците на "Дневник" за това как нуждата от нова десница е станала крещяща като оргазъм и е крайно време прогресивните сили да излязат от фейсбук-безвремието си и луксозните кръчми, за да удостоят с доверие Росен Плевнелиев и новият му статут на политическа мариоенетка. 
 
Десницата у нас има един траен проблем, който е толкова очевиден, че те май не го забелязват. В момента в който позволиш един очеваден олигарх като Прокопиев да стане сив кардинал ти заприличваш на порноактриса, която отчаяно се опитва да мине за монахиня. Всички приказки за почтенност, правила, морал заприличват на песен на Азис, когато до тях се допре босът на кръга "Капитал". Прокопиев е жаден за власт, иска реванш, иска да кадрува. Очевидно вече апетитът за озлочестяването на съдебната власт не му е достатъчен, сега си въобразява, че ще получи нов шанс чрез своята марионетка Росен Плевнелиев. Един провален бизнесмен и един провален президент ще правят "Новите десни". Трябва да се ощипя, за да се убедя, че не сънувам някой сюрреалистичен кошмар. Прокопиев е раковият тумор на дясното пространство, защото той не е в състояние да сътвори никакъв нормален политически проект. Всяка партия, която му дойде наум ще последва я съдбата на "Каолин" - безславно продаден, за да може олигархът да спаси своята кожа, защото такава ситуация неизбежно ще дойде. С лидер като Росен Плевнелиев новият десен проект е обречен на дива скука, смъртоносна паяжина от гафовете и най-важното - на нулева последователност. И още един генерален проблем - Прокопиев може да мисли само в схеми, но хората с които ги изпълнява са удивително едни и същи. Бъдете убедени, че край "Новите десни" пак ще се развъртят Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов и други позабравени величия, автори на исторически компромиси и батални кариеристични сценки.
Този път обаче Прокопиев, струва ми се, не е преценил нещата докрай напълно. С лидер като Плевнелиев, който има мощта на атомна бомба в областта на политическата клоунада, автентичната десницата може да бъде напълно заличена като обществено явление. На мен отдавна не ми е ясно как десните избиратели, които иначе винаги кресливо се изкарват основен мотор на модернизацията у нас, постоянно позволяват да ги третират като зомбита и да им пробутват всеки път поредния буламач с капиталски подправки. Изваждането на провален президент на терена е знак, че кризата в дясното е дълбока, болестта дълбае костите и основите и винаги ще е така докато един подсъдим, човек уличен в достатъчно на брой далавери като Прокопиев продължава да се държи като съдържател на бардак, който е толкова стиснат, че даже не иска да смени момичетата, въпреки напредналата им възраст. Българското общество се е нагледало на всякакви дивотии в годините на прехода, успяло е да преглътне достатъчно на брой извращение, но прокопиевско-плевнелиевска десница - това ще е нещо за "Гинес". 
В частта за кошмарите. 
Или за най-големите глупости.

Sunday, August 06, 2017

ГЕРБ май означава Граждани за Европейско Развитие на Бавария




Едва сега намерих време да се запозная с изявите на журналистката Кристина Кръстева, авторка на хорър-трилъра "Бойко, който винаги се завръща". Бай дъ уей, това заглавие зловещо ми напомня на разказа на Стивън Кинг "Понякога те се завръщат", в който се казваше, че когато един път призовеш демоните от мрака, след това те винаги се завръщат и това е стряскаща референция към ББ-3, но няма да се караме за литературни подробности.
В своя изява пред "Бългерия он еър" обаче Кръстева казва нещо много интересно и озадачаващо. Според нея, ГЕРБ е партия, която е замислена в Бавария. Не съм чел книгата, но ми е чудно дали е нормален фактът, че българска партия е замислена и начертана на чуждестранна чертожна дъска. Тоест ГЕРБ е чужд организъм, привнесен отвън, за да има Германия своя марионетка тук, кукла с дистанционно управление.

След това приказките, че Меркел вярвала на Бойко придобиват съвсем друг смисъл. Това е точно доверието, което немска аристократка има, че икономът й ще й донесе чая навреме, ще й сервира закуска и ще й лъсне с парцалче обувките. Доверието е политическа категория и се прилага към независими субекти. А Замисленият в Бавария не се вписва в нея. Но с оглед на новата информация вече, почвам да подозирам, че ГЕРБ означава Граждани за Европейско Развитие на Бавария :)))

Политиците със сесия за "Плейбой"...




Лятото е коварен сезон. То е подло, разхайтено и има воайорски уклон. Лятото не само скъсява до тревожна невъзможност полите на жените, но и променя политическият микроклимат. Ако през другите сезони битките се водят между костюмари, които изглеждат така все едно едвам си поемат дъх от стегнатата вратовръзка, то това лято със сигурност видяхме политически битки в областта на модата, лайфстайлинга и други светски джунджурийки. Не, че и преди не се е случвало, но сега политическото прет-а-порте доби острота и в комбинация с колективната лудост на социалните мрежи, България заживя в такова риалити от което се излиза единствено с усмирителна риза и конски дози халоперидол.
Всичко започна от една снимка на президента Румен Радев. На нея той позираше заедно с жена и две дечица за които семейството се грижи в момента. Това, което българското психодясно и тайната секта на русите пиарки-снобки не успя да приеме бяха няколко детайла на фотото - президентът беше бос (о, какъв космически ужас!) и също така по потник. Очевидно нещо в тази модна комбинация разтревожи отвътре посетителите на луксозните столични ресторанти, които заляха фейсбук с протестни лиги, съчетани с моралистични очни блясъци и критически стенания. Оказа се, че заради ходенето бос Румен Радев трябва едва ли не да бъде окачен на клада, да бъде екзекутиран пред очите на гневните адепти на скъпите обувки и техните веган-спътници в живота. Всъщност, ако дебатът около снимката се бе концентрирал в темата за отговорностите на президентската институция, за посланията, които излъчва държавния глава сам по себе си, то дебатът щеше да има някакъв смисъл, защото щеше да стигне до идейна сърцевина. Градското дясно обаче никога не позволява дискусиите да са смислени - за тях Радев е льотчикът, някакъв случаен селянин, който смущава душевното им фън шуи. Чух пиарки, които ужасено говорят какво нарушение на протокола е това, а моят култов виртуален любимец Иво Инджев (това е по-силно от мен, фен съм му, защото в този наш преходен свят отделната личност твърде рядко има възможност да надникне в такава политическо-окултистка лудост) направо сътвори конспиративна теория. Според него на терена на популизма се е появил нов играч и с босите си крака Радев не само е дал знак към лузърите ("вие сте боси и аз съм бос", цитатът е дословен), ами подал заявка за това, че ще остане на терена дълго. Как може да се измъкне такава дълбочина от една ваканционна снимка знаят единствено хардкор психодесните, които започнаха да слюноотделят съглашателски дори и с подобна теза. Други разчетоха в нея евразийско послание - Радев се опитвал да подражава на Путин, да показва неговата виталност. Споменаването на Путин е достатъчно, за да включи в дискусията ново стадо от хора, които до утре да виждат в два боси крака началото на преврат срещу евроатлантическите ценности и опит за саботаж на гордото НАТО.

Интересна подробност е, че Бойко Борисов не се включи в хора на лайфстайл-критиката, а реши да го дава ларж. " Бил бос президентът и по потник – еми, у къщи си е", каза той в характерния за него хулигански стил. Между другото това едно към едно повтаря стилистиката на тези, които защитиха снимката. В края на краищата, обявиха те, президентът показва, че не е по-различен от другите хора. А това е големият смисъл на властта в 21-век. Тя не е нещо сакрално, божествено и мистично, а става толкова по-силна, колкото по-близкото до хората стои. Разбира се вкарвам философски намеци там, където отсъстваха такива, но горе-долу единствено по този начин може да се отговаря в епохата в която здравият разум трайно е излязал в дисиденство.
Всъщност тази вметка на Борисов дойде точно навреме, защото само десетина дни след фотото на президента Радев и той лъсна гол до кръста на снимка, направена след тенис-мач с приятели. Ще оставим настрани факта, че един от "приятелите" е Георги Харизанов, бившият шеф на "Напоителни системи", който днес се изживява като идеологическо гуру на ГЕРБ и на нещо, наречено Институт за дясна политика. Всъщност именно от него тръгна снимката, но хората предпочетоха да не се взират в детайлите от пейзажа, а да скочат на самия Борисов, който си е позволил да се увековечи така неглиже. В България, това е траен дефект на колективното несъзнавано, винаги можем да сме убедени, че обект на тежки спорове ще стане най, ама най-незначителната подробност, която ще бъде хиперболизирана до такива размери, че да заживее собствен живот като интелектуален Франкенщайн. Същото се случи и със снимката на премиера. Пак се получи казус - трябва ли министър-председателят да позира така, че и фотото му да заживее собствен живот. Обичайните гракания на парламентарно непредставените няма да ги описваме. Те са поразително едни и същи. Имаше и съмнения, че Борисов е завидял на пиар-успеха на Радев и е решил отчаяно да го догони в състезанието по популярност. И трябва да констатираме, че в претръпналото от скандали и интриги българско общество, очевидно единствената форма на вълнения идва през голотата - било на крака, било на бицепси. Но това е опасен и лъкатушещ път през долината на сянката, закото така не е далеч деня в който вместо кампания кандидатите за висши държавни постове ще правят голи сесии за "Плейбой". И ако можем да адмирираме такъв подход за жените, то битката на голота при мъжете оставя нееднозначни усещания.
Според някои в битката на голи тела се е включил и Волен Сидеров, но мисля, че него спокойно можем да го дисквалифицираме от състезанието, защото той бе сниман по бански на плаж, а там голотата си е официален дрескод.

Точно тук можехме и ние да изпаднем в морални заклинания и размахани пръсти, но когато човек живее в държавата разтърсена от "Суджукгейт", то изведнъж скандалите около някакви снимки на бос президент и полугол премиер изведнъж му идват освежаващо. Приятно разнообразие е да се караме за естетика, а да не гледаме гнусотиите, които животът ни сервира ден след ден, както и геополитическата буря, която се кълби и святка над света и май набира страховита сила. Да, това е моят опит за ирония. Знам, че не е много успешен, но след като цяла България изгуби толкова много енергия в спор за политическия лайфстайл, то поне можем наистина да се опитаме да разберем какво ни вкарва постоянно в тази задънена улица на историята, или, ако отново свием израз на известен писател, този път на Тери Пратчет, в "грешния крачол на времето".
Обяснението, опасявам се, няма да е комично, макар че много ми се иска да изтръгна поне някоя черна шегичка в него. Всъщност големият проблем на страната е липсата на реални визии за бъдещето. Политиката в своята идеален и прелестен вид е сблъсък на идеи и от този конфликт се ражда онова, което наричаме управление. Управление на идеите винаги е автентично и смислено, дори и когато бива жестоко оспорвано. Но именно през идеите политическите сили откриват своята социална база, това са онези хора в името на което се води голямата битка, които са смисълът на всичко и солта на земята. Когато обаче идеи отсъстват политиката се превръща в интелектуален маразъм, в агония сладка, ако перефразираме стихът на Константин Павлов. В България няма сблъсък на идеи или поне той е в много начален стадий. Заради това у нас има битка на имиджи. Сблъсък на опаковките. Поради липсата на ясни идеи изведнъж значението на отделната личност пораства до небесата, което понякога води до явно изразени психически отклонения. Личността концентрира всичко - власт, апарат, медийна сила. И заради това битката се превръща във война на лайфстайл, защото, уви, политиката у нас друго не може да предложи. Тя е сведена до формата на отделно его и поради това работи единствено през образите, а не през идейния смисъл. А образите са като дрога - за да бъдат въздействащи тяхното количество трябва да се увеличава, контекстът им трябва да бъде все по-шокиращ, особено, ако искат да се вмъкнат в дълбините на мозъка на отделния избирател. Проблемът е, че точно този двубой не води до никъде. Това е опит за вечно статукво, което имитира движение в някаква посока, а посока няма. Бъдещето също е отменено. Останало ни е само да смиламе визуалната плява и да се чудим кой да напише по-яростно мнение, пълно с гняв, страст, а даже и мирис на кръв. А на мен ми напомня за класическата ситуация при която край българския казан в ада не е нужно да се слага пазач. Не, че българите ще се заети с мисли за бягство и ще се дърпат едни други. О, не. Те ще се заети да се карат дали цветът на огъня е достатъчно интересен или е нагло посегателство срещу Европейския съюз и така нататък...