Всеприсъственият Пеевски

 

Древните богослови с религиозен трепет твърдяха, че едно от основните качества на бог е неговата всеприсъственост. Нито тогава, нито сега си направих труда да разтълкувам тази фраза, но политическият живот у нас отново ми я натрапи като тема за размишление.

Протестират земеделските производители. Господин Делян Пеевски казва, че до обед ще реши проблема.

Променя се Конституцията. Господин Делян Пеевски първи е готов със свои предложения.

Става скандалът около Руската църква. Господин Делян Пеевски веднага има решение – храмът да се отвори и в него да служат български свещеници.

Драмата продължава. Господин Делян Пеевски заедно с Кирил Петков, Бойко Борисов и Ивайло Мирчев внасят сигнал до главния прокурор да се изясни собствеността на сградата.

Започва пиратството по овладяването на спецслужбите - господин Делян Пеевски има своя визия, казва кое трябва и кое не трябва да се направи.

Предстоят местни избори. Господин Делян Пеевски е на бойния фронт – обявява, че ДПС няма да подкрепя никого на балотажите.

Парламентът пак решава да пратим ракети в Украйна. Господин Делян Пеевски ни уверява, че това ще се случи и, че нищо няма да измени евроатлантическата линия на страната...

Делян Пеевски е всеприсъствен.

Сглобката не просто го избра, тя го направи абсолютно незаобиколим фактор в управлението. Пеевски – премиер в сянка. Конституционалист номер 1. Даже и патриарх в сянка.

Той е навсякъде.

Вече няма тема по която да не е дал интервю. Най-яркото лице на новата власт. Нейният върховен говорител. Божествено-политически комисар на евроатлантизма.

Всеприсъствен.

В своя скандален запис ПП обявиха, че Бойко Борисов е техен маркетингов враг. Сега виждаме, че господин Делян Пеевски е спадал в същата категория. Това е коварното на маркетинга – с малко пазарно усилие и довчерашният Голям Злодей се превръща в Гарант на Сглобката, смазочно масло на коалицията, рицар на евроатлантическите ценности, носеща колона на властта и юридически вихър, който минава през медиите, за да смаже всяка капка от приличие и здрав разум, която публиката може и да е запазила.

"Правителството е по-стабилно отколкото изглежда", ля се захаросано тези дни фигурантът Николай Денков пред Американската търговска фраза.

Вече знам, че това не е политическо, а религиозно твърдение.

С такава всеприсъствена фигура как да не си стабилен?

Че ти си колос.

Корпулентен колос!

Господин Пеевски - Атлас, който държи върху плещите си цялото управление.

Как ли се чувстват тези, които десет години маркетингово се нахвърляха върху него, за да трупат политически точки? 

Това е съдба, която изцяло заслужават.

 

Политически брокери

 

Политическият нарцисизъм, арогантното самочувствие, пълната липса на отговорност и дисциплина, пренебрежението към всички партийни решения - това са вечните подводни камъни в БСП. През годините сме гледали фрапантни демонстрации на този политически филм. Отново и отново левицата се е давила в океана на нечие огромно его, което не може да се примири с политическите реалности.

Нека да не сме голословни и да сложим под микроскопа казуса "Сливен". Тези дни стана ясно, че кандидатът за кмет Минчо Афузов е препълнил целия град с билбордове, които гласят "БСП-Сливен подкрепя Минчо Афузов за кмет". Това е не просто лъжа, а откровена политическа измама. БСП има друг кандидат за кмет - ген. Кольо Милев. С Афузов беше разговаряно за местните избори. Нещо повече - вероятно той щеше да е изборът, ако се беше съобразил с решението на местните социалисти техният кандидат да е кандидатура на БСП. Той обаче се явява на изборите с инициативен комитет. И какво трябваше да направи БСП? Да се съобрази с един човек, който не зачита партийните решения? Да се примири с поредният показен егоизъм и да се удави в блатото на този конформизъм?

Лично на мен отдавна ми е писнало от хора, които смятат, че стоят над БСП.

По време на последните две служебни правителства Афузов не се съобрази с решението на НС на БСП да не се участва в тях и стана областен управител. Тогава БСП не му трябваше. Беше му в тежест.

Сега, точно преди избори, изведнъж социалистическата партия се оказа крайно необходима като марка. Защото без нея дори и най-светлия кандидат едва ли би направил нещо внушително? Значи БСП все пак е важна, просто някои хора искат да я използват като носна кърпичка. Един път в джоба, друг път извадена на показ...

Всъщност всичко това не е политика, а политическо брокерство.

На някои хора БСП не им е важна като визия, идеи, политики, а просто като бранд, който да си лепнат на брошурките та белким им се получи далаверката.

Най-первезното в цялата ситуация е, че медийният наратив на такива брокери винаги е високоморален. БСП не се била съобразила с исканията на местните социалисти. Ръководството пренебрегнало гласа на конференцията. Диктатурата в левицата се вихрела като торнадо.

Жал ми е за всички, които са склонни да вярват в това. БСП обаче не е политически кръжок, не е рокля от магазин за конфекция, която да бъде обличана само при удобен повод. БСП това са идеи, история, смисъл и в крайна сметка и дисциплина. Ясно е, че брокерството не търпи това. Ясно е, че всички играчи ще се опитват да вземат опаковката и да се отърват от съдържанието.

Целият този процес, който наблюдаваме показва и защо БСП беше подложена на безмилостни удари в гърба в последните няколко години. Просто брокерството не търпи идейните партии. Те искат цялото политическо пространство да се превърне в стока, подходяща да я сложиш на билборд и да забравиш за нея. Поредните закупени акции в авоарите си.

Фактът, че БСП се съпротивлява е най-симпатичното нещо в нея. Защото тази битка не е просто за оцеляването на БСП, а за да могат хората да имат истинска надежда за промяна. 

Без нея всичко ще е загубено. 

 

Медиен октопод

 

Маските напълно паднаха.

Антон Хекимян се оказа "нестандартното" решение на ГЕРБ за кандидат за кмет на София. Разбира се, половината от придворната политологична свита на ГЕРБ го обявиха за победител, за опит за разширяване на електоралната база, за гениален ход.

Всъщност е точно обратното. Кандидатурата на Хекимян страда от същия структурен дефект от който страда и Васил Терзиев.  Абсолютно пълната липса на политическа биография.

Опитайте се да намерите дори една-единствена политическа позиция по някой въпрос на Хекимян. Като журналист той е задавал въпроси, но не се е ангажирал нито един път с мнение. Преоткриването му като кандидат за кмет не е нестандартно решение. То е признание за пълен провал на сегашния управленски екип на общината.

Важният въпрос обаче е съвсем различен. И той е за пипалата на ГЕРБ в големите медии. За техният информационен октопод за който отдавна знаем, но вече имаме доказателства. Всички сме чували за директната телефонна връзка на Бойко Борисов с редколегиите на големите телевизии. Е, кандидатурата на Хекимян ги осветли подобно на гръмотевица над кално и черно блято.

Медиите са част от обръчите от фирми, от олигархичния октопод, а той не работи в полза на обществото. Обслужва единствено паралелната държава.

Привикването на Хекимян като кандидат припомня и много други медийни сюжети за проникването на политическите пипала на ГЕРБ м медиите.

През 2020 година, малко след като избяга в Дубай, Васил Божков разказа как е бил притиснат да сключи договор за реклама (24 милиона годишно) с Нова телевизия и как чак при наличието на такъв договор тя става собственост на Кирил Домусчиев. ГЕРБ дирижират и покровителстват тази сделка и вдигат чадър над нея.

Свобода на словото ли? Вие се шегувате...

БТВ - всички гледни точки? Хахахахха.

Схемата е брутална, жестока, подла и нагла. Телевизиите се издържат от реклами, а големите рекламодатели са и основните спонсори на партиите. Именно при ГЕРБ най-големиите медии подобриха финансовото си състояние. Това е част от сделката за купуването на тяхната душа. Това е част от процеса, който уби българската журналистика и я превърна единствено в развъдник на потенциални кандидати за кметове на ГЕРБ. Медиите са не просто под контрол. Те са в усмирителната риза на пари, полицейски кубинки, партийни калинки и персонално на Бойко Борисов.

Проблемът "Хекимян" е в това, че той никога не е обявявал политически си разбирания. Не е журналист с позиция и ясно заявени идеи. Той трябваше да е ходещата икона на обективността и не напразно това, че ГЕРБ като марионетка го пуснаха на бойното поле, предизвика истинска колизия за бТВ, които побързаха да излязат с позиция.

Защото осветяването на големите медии като част от олигархичния октопод на ГЕРБ е онзи безценен урок пред който ни изправят тези избори. Така битката в София получава съвсем различен зяряд. Защото милионерът с флуидна политическа идентичност и журналистът с още по-мистериозна политическа биография не са път към бъдещето, а част от мимикрията на статуквото, което отчаяно иска да си запази ресурсите на столицата. Това е битка между истината и лъжата. 

Битка срещу олигархичното срастване между медии и ГЕРБ, което ражда безумията на нашите дни.

 

Ироничната война на Денков със земеделските терористи

 

"Сеитбата на царевицата и памука сериозно изостава...Кулашките елементи в селото вършат зловредна агитация...Кулаците са разобличени като врагове на народната власт, саботьори на изпълнението на пролетния посевен план".

Това е буквална извадка от вестник от 1947 година. 

В България тече активна кампания срещу кулаците в селата. Върху тях се стоварват всички проблеми на следвоенното развитие на страната, а пропагандната машина срещу тях е пусната на пълни обороти. Далеч съм от мисълта, че в тази пропаганда няма дори една капка истина. Но обобщаването на едро и сатанизирането на цяла една прослойка носи ледените пориви на бъдещата тоталитарна машина. Това е изпитана и изпробвана във времето технология. Тя работи, но раните, които оставя след себе си гноят с години след това и буквално никога не се затварят. Не напразно самозваните антикомунисти след 1989 година, тези за които почти никой не беше чувал във времената преди това, започнаха да дълбаят именно в този проблем. За 30 години бяха изписани десетки статии, антрефилета, псевдонаучни студии и есета за това как безбожните комунисти са обезчовечавали предприемчиви хора и са почерняли тяхната съдба и поколения. Там, където не достигаше фактология тя беше замествана с поетични прилагателни и патос, но десницата с години като вампир смучеше тази тема, за да си намира поне някаква идентичност. Дори и сега, ако отворите гугъл и напишете "кулак" ще ви излязат десетки статии по темата, пълни с ярост, гняв, възмущение и повици за повръщане.

Точно заради това е не просто учудващо, а направо перверзно, че властта на ПП/ДБ и ГЕРБ, с забележителното участие на ДПС, не просто преоткри комунистическия речник, а буквално нагази в двата крака с него при първата голяма политическа криза с която се сблъска властта на Сглобката на третия месец от своето управление. Всичко започна почти невинно - буквално от нищото се появи идеята България отново да разреши вноса на украинско зърно у нас след като през април страната ни заедно с Унгария, Румъния, Полша и Словакия наложи мораториум върху това. Предложението беше набързо внесено в парламента и получи ожесточен отпор от опозицията, която привидя в него национално предателство. В техните критики има доста основание. И най-вече по отношение на начина по който идеята беше взета и прокарана през Народното събрание.

Нека да припомним предисторията. През април изброените по-горе страни от Източна Европа обявиха забрана за вноса на украинска пшеница, рапица, царевица и слънчогледово семе от Украйна с мотива, че евтиното зърно на Киев буквално съсипва местните фермери. Много активни в това отношения бяха унгарските. Унгарският агроминистър Ищван Надъ преди няколко само за 24 часа направи совалка в София, Букурещ и Братислава, за да види какви са настроенията в тази страни. От нашия земеделски министър Кирил Вътев тогава той получи уверение, че България ще настоява забраната да продължи поне до края на годината. Само ден по-късно обаче България напълно извъртя своята позиция по темата. Ето това се нарича качествена дипломация. Ето така се печели доверие и стабилност на международната сцена.

Аргументите на управляващото мнозинство за вдигане на забраната бяха пълни с поезия. Аз лично запомних легендарната фраза на Кирил Петков, който буквално каза следното: "Кое е по-важно - да намалим малко, но значително инфлацията или да дадем допълнително предимство на сектор, който получава по 2 милиарда на година?". Моля ви, обърнете внимание на фразата "малко, но значително". Който успее да обясни този оксиморон ще получи едновременно професорска титла по политология и по-икономика. Малко, но значително. Това може би е последното гробище за българския език, който е бил подлаган на всякакви насилия, но извращенията на Кирил Петков надминават абсолютно всичко, което сме виждали. Пред него дори титанът Цветан Цветанов изглежда като академик по филология.

Но точно с аргумента "малко, но значително" забраната беше вдигната и това взриви целият земеделски бранш. Те се разбунтуваха срещу решението и моментално заплашиха с протести, ако позицията на България не бъде ревизирана. "С терористи не преговарям", арогантно отсече премиерът-фигурант Николай Денков с което не просто не разреши проблема, а вдигна политическият градус до невиждани стойности. Това не само не доведе до отказ от протести, а показа, че недоволството от тъпата правителствена политика вече не засяга само зърнопроизводителите, а целият земеделски бранш.

И точно тук, антикомунистите, тези, които 30 години паразитираха върху омразата към комунизма, откриха комунистическият речник срещу кулаците. Целият пропаганден оркестър на управляващото мнозинство беше включен на бързи обороти. Появиха се мнения, че на протест излизат тези с "Бентлитата", с "Майбасите", с луксозните лимузини. Че срещу правителството скачат някаква свръхзатлъстели и оядени богаташи, хора, преяли със земеделски субсидии, които се чудят само как да си харчат парите. Веднага се появи и тезата, че всички тези подли и коварни кулаци директно са дирижирани от Москва и, че лично Путин иска да свали правителството пускайки срещу него тракторите на земеделската олигархия. Всички, които с години ни убеждаваха, че предприемчивостта не е нещо лошо, а богатството съвсем нормално изведнъж заеха позата на борци в името на обикновения човек. И тезите им не звучат лошо - ние се изправяме срещу армията от луксозни "Мерцедеси", за да намалим цените за потребителите, а дори и "малко, но значително" да намалим инфлацията. Идилия.

Трябва да признаем, че думата "кулак" все още не е извадена от бездънното блато на историята, но нека да дадем още някой и друг ден на правителството. Все пак обявиха цял един бранш за терористичен, възможно е рано или късно да прибегнат точно и до тази лексика. Доказано е, че работи.

И така - "зърнарите" се оказаха архиврагът на правителството. Те бяха обвинени, че дебелеят от евросубсидии и пет пари не дават за своята държава. Вярно е, не чухме най-важното. Все пак тези евросубсидии се отпускат от Брюксел, а България не е получила правото да избира да бъде или не част от общата селскостопанска политика на ЕС. Значи лично Европа е виновна за отглеждането на това путинистко ядро, което скочи срещу правителството и неговите безкрайни лъжи. Каква ирония само, а?

Но тук, както и в пропагандата отпреди години, има едно класическо изместване. Със сигурност има "зърнари", които тънат в разкош и лукс и оглеждат всеки каталог на "Майбах", за да си харесват новите модели. Но те са единици. Останалите до 70 хиляди зърнопроизводители съвсем не са такива. Не виждам нищо лошо в това да карат луксозни коли, но трябва да си даваме сметка, че техният труд е денонощен и епичен. И това са предимно малки и средни фермери, които не си позволяват такива луксове, а се потят ежедневно, за да изкарат своята прехрана. И сега тези хора, чийто труд остава незабележим, изведнъж бяха вписани в групата на арогантните богаташи и заклеймени като терористи. Това, че тези фермери осигуряват работни места, както и, че поддържат икономиката на страната в своите региони беше напълно пренебрегнато. Властта се нуждаеше от Голям Враг, за да оцелее в жестоката криза и нямаше абсолютно никакви угризения да припише всички проблеми на "зърнарите". Това е част от макивелианската тактика на настройването на един сектор срещу друг, на насъскването на бранш срещу бранш и в целия този истеричен шум изчезнаха същностите въпроси за властта, която ни управлява, както и за начина по който тя взема своите решения.

Защото подобна рязка промяна на политиката се предприема след задълбочена дискусия в която се изследват всички възможни последици за страната. Тук не стана нищо подобно. Властта се оплете в истерия и обвинения, а това ще й причини първата голяма протестна вълна срещу нея. Защото на всички стана ясно, че кабинетът не определя сам своята политика, а е дал управлението на концесия. Най-вероятно в ръцете на Посолството, което задава посоки. От фигурантите във властта се изисква единствено да измислят опорните точки за едно или друго решение. Нищо повече. Но те се оплитат дори и в това. И така от чувала с враговете бяха изкарани кулаците, които богатеят на гърба на всички останали. Вероятно трябваше да го очакваме от партията издигнала син, внук и племенник на ДС за кмет на София. Син, племенник и внук, който не скри, че има амбиции и за премиерския пост в бъдеще. Тоест беше съвсем нормално да се нахвърлят и срещу работещите сектори в икономиката и да стоварят вината върху тях за собствената си некомпетентност и глупост.

На този фон звучат повече от цинично и арогантно призивите на всякакви психодесни властта да не се огъва пред наглите богаташи. Защото именно това е пътят към политическите гробища. Ако една власт откаже да се съобразява с интересите на хората, взима решенията си задкулисно, а в крайна сметка даже не може и да обясни своите пируети, тя е обречена да загнива гнусно и да ражда единствено и само безумия. 

Мисля си, че е крайно време истеричните антикомунисти да се откажат от своите статии и 30-годишни писания. 

Очевидно нито един от тях не е вярвал в това, което е сътворявал. 

Ето къде е истинският тероризъм.