Sunday, October 13, 2019

Телевизионният месия и конспиративната му партия



Eдин от най-култовите моменти в безсмъртната класика "Под игото" (напук на емилджасимовци този текст ще е жив много след като тия са напълно забравени и презрени) e суетнята около черешовото топче. Всички очакват от него силен гръм и бумтеж, който да се понесе от планина на планина неуспокоен и титаничен. Вазов доста набляга на очакването и заради това финалът на сцената просто смазва. В мига в който черешовото топче гръмва звукът е толкова слаб, че мнозина го мислят за "звук от нецензурния канал на Боримечката". В романа това е трогателна сцена, защото показва сблъсъкът между мечтата, надеждата и очакването и хладната и неумолима реалност.
Доста по-неприятно и противно, но точно като в "Под игото" като звук от нецензурен канал се получи и митичното учредяване на партията на Слави Трифонов. За този батальон на светлите сили слушаме вече от толкова много години насам, че вече дори и паметливите са позабравили кога точно започна всичко. Кога беше първия миг в който се усетихме, че телевизионния комедиант, конферансието на нощното шоу си е повярвал, че има знанията, възможностите, морала и таланта да оправи България? Но още в мига в който "Шоуто на Слави" заприлича на проповедническо риалити, където сърдити чичковци ръмжаха недоволно и се зъбеха на народа и започна да намирисва на политическия вариант на Гала, всички бяха наясно, че политическите инженери са бременни с поредната партия и тя всеки миг ще се пръкне. Е, наложи да почакаме. Трябваше да минем през лупинги с референдуми, кастинги за политици, дуети с Криско, за да стигнем до мига в който партията на Слави Трифонов стана факт. Но вместо фанфари и ангелска музика ефектът беше точно като звук от нецензурен канал.
Ето как според учиндолския шоумен се създава партия. Събираш неизвестни хора от цялата страна, държиш ги под ключ в една зала, не пускаш нито един журналист, влизаш пред задния вход буквално от купето на свръхлуксозния ти джип, а най-накрая даже не даваш пресконференция. На всичкото отгоре прибираш телефоните на всички, които са получили правото да попаднат в зала "Рейнбоу плаза", вероятно, за да не изтече великата стратегия за промяна на България и за решаване на всички основни проблеми. И всичко това за около 30 минути. Какво ли толкова конспиративно са имали да си споделят учредителите на партията "Няма такава държава"? Какви ли мъдри рецепти за спасяване на отечеството са се чули в този безкраен половин час? Какъв ли устав и програма са били приети? Това остава мистерия. Загадка. Конспирация. Държавна тайна.  И тук всъщност е голямата перверзия на сценката, която се разиграва пред нас. Слави и неговите сценаристи от години се изживяват като ходеща съвест на нацията и ходят с блясък в очите като телевизионни месии на незаконни субстанции, а в мига в който трябваше да ни покажат промяната, те се законспирираха като квартална банда за обири на супермаркети. Това ли трябва да е усещането за промяна? Така ли ще започваме голямата революция? Това ли ще са лицата на бъдещата апостолска дейност - делегатите, които излизаха от залата, инструктирани да не се отварят устите пред журналисти. Поне някой от тях да беше споделил за този митичен половин час успял ли е да прочете поне устава за който вдига ръка. В подобна демонстрация няма нищо политическо, нищо различно. Това е политиката, прочетена от законодателя на чалгата. Само така можем да приемем за нормално, че бъдещият Спасител на нацията се крие като изнежена фолк-икона от папарашки погледи.
От учредяването малко по-късно медиите получиха кратко видео в което Чалга-иконата се изпрява пред конспиративните учредители и започва нещо, което би звучало като рап-речетатив, ако не беше толкова жалко: "Суверенът е майсторът, който създава тази история, аз съм просто инструмент". Имам усещането, че с такава заявка можеш да получиш директно билет за Раднево, но дори и да погледнем заявлението като политическо послание ми е много трудно да си представя Слави Трифонов като инструмент за справедливост. И какво означава справедливост по принцип? Тук учредителите на "Няма такава държава" са се заплели във философско блато от което няма измъкване. Защото според мен справедливостта е термин със социална окраска. А в програмата на новата партия виждаме само измъчени, абортирани вече идеи, които сега се връщат подобно на зомбита в партийната им програма. Виждаме, че Трифонов иска да продължи със своя концертен живот, но вече като политическо лице. Заради това е спектакълът на тайнствеността и подхвърлянето на крилати лафчета, без реално съдържание. Това е страшен и странен процес, защото пред нас става нещо метафизично, нещо франкенщайновско - чалгата придобива политическа плът, тя излиза от земите на сенките и иска да бъде считана за инструмент. Подла подмяна. Слави и сие отсега свалят от себе си отговорността за всякакви действия. Те са само инструмент на народа. Инструмент за какво? Оставяме този въпрос да виси във въздуха със страшна сила.
Между другото малко след като конспиративното учредяване вече се беше случило стана ясно, че логото на новата партия е буквално изкопирано от украинска политическа формация, която съществува от 2005 година насам - "Гражданска позиция" на бившия министър на отбраната Анатолий Гриценко. Това е повече от нещастно съвпадение или нелепа грешка. Всъщност това плагиатство е изкопирано дълбоко в ДНК-то на новата партия. Защото досега Слави Трифонов и компания не са родили нито една оригинална, дълбока или смислена идея за промяна. При тях всичко е чака-рака, но украсено с моралистичен патос. Обявиха се за антисистемна партия, която иска да приближи гражданите до управлението. Но в в деня на своето учредяване оставиха медиите навън от конгресната зала. Тогава какъв е начинът да направим гражданите реален контрольор на властта? Нали именно медиите са канала по който протича този контрол, който осигурява видимост. Слави Трифонов обаче избра конспирацията. След това следват другите бляскави мозъчни експлозии - намаляването на депутатите, пряк избор на главен прокурор, пълно мажоритарно гласуване. Простете ми скептицизма, но всичко това е странично, всичко това е плагиатство на дребно, политическо джебчийство. В тези идеи има само желание да се харесаш, но в тях е закодирано и безсилието да предложиш реална промяна на измъчените хора на страната. Всъщност точно това е чалга-политиката. Подобно на фолк-хит да се плъзваш по първичното без в нито един миг да поглеждаш в реалната бездна на проблемите.
И така стигаме до най-очевидния парадокс. От ден номер едно телевизионния месия много обича да се представя като върховния антисистемен играч. Слави Трифонов срещу системата. За същата система, която го направи милионер ли говорим? За системата в която той беше вписан като интегрална част - бардът на мутрите, след това компаньонът на богаташите. Това е все едно момиче на повикване внезапно да напише докторат по етика. Та заради това ми е чудно как ще се позиционира конспиративната партия оттук-нататък? И това не е въпрос без значение. Защото проблемът на раздраната и изнасилена българска публичност е напълното сриване на политическите стойности и деградацията на политическите идеи. Само, че вместо да се появи някой с усилие да върне техния блясък, ГМО-проектантите постоянно ни сервират нови блюда с буламачи, които претендират за луксозно и буржоазно гурме. Цялата всеядност на Трифонов и напълно блудкавите му политически послания ясно го позиционират точно в тази ниша. Вероятно заради това е била цялата секретност. Не само звукът от нецензурния канал да бъде прикрит, а за да се прикрие политическата безпомощност на поредната мъртвородена партия в апокалиптичния български пейзаж. Което не означава, че Слави Трифонов няма да изкласи за кратко и да си повярва мащабно. Но още отсега можем да прогнозираме бъдещия крах. Когато си заченат в конспирация си обречен на политически фалит пред очите на всички. Достатъчно е да запомните само това изречение от статията. Въпрос на време е да се потвърди. Няма такава държава. 
Не, няма такива смешници, братче.

Скандалният пърформанс - основният политически специалитет на Волен Сидеров



Участието на Волен Сидеров в предаването "Референдум" се превърна в най-коментираното телевизионно събитие в последните години. Вероятно вече няма активен политически българин, който да не е видял разигралото се шоу и да не е изчел десетки мнения, анализи и коментари по темата. Събитието бързо преля в политиката. Ръководството на БНТ забрани достъпа на Сидеров до телевизията, той отговори с протест пред нея. Така или иначе тази случка е обречена да бъде тълкувана и разнищвана, защото на практика показа мизерията на политическия живот, но и нищетата на медийната среда. Едва ли друго телевизионно предаване е събирало такава буря от коментари, повечето от които протестни и ядосани.
Всички гневни, моралистични и патетични мнения обаче са слепи за едно. Сидеров е истински черен лорд на политическия пърформанс. Още от екшъна на магистрала "Тракия" през напрежението пред джамията в София и обсадата на НАТФИЗ в размирната нощ на първия тур на местните избори през 2015 година, той винаги е демонстрирал, че живее в скандала като пираня в блато от кръв. Дори и да иска лидерът на "Атака" вече не може да бъде друг - неговият електорат очаква от него поведение на бунтовник, на антисистемен самотник, на скандалджия и риалити звезда. Всъщност Волен Сидеров в последните две години, когато вместо хулигана виждахме някакъв уравновесен прагматик, беше временна аномалия и на всички ни беше ясно, че това само кратка роля. Именно заради нея "Атака" глътна вода на европейските избори, а резултатът й беше практически неразличим. Цялата бунтовна патриотична енергия се вля във ВМРО като адреналин, което изстреля самочувствието на воеводите в стратосферата и им развърза ръцете да започнат да разрушават старата коалиция "Обединени патриоти", защото тя вече не им е необходима по никакъв начин. Това, което хората на Каракачанов не изчислиха обаче е, че Волен Сидеров като независим депутат всъщност ще се върне в естественото си агрегатно състояние на изпечен скандалджия и основната му мишена няма да са НФСБ (те, бедните, също почти изчезнаха на европейските избори), а именно ВМРО. Точно това видяхме в студиото на БНТ. Волен Сидеров се появи там, за да презентира новия си стар облик. Според мен му се получи повече от добре. Реално той не каза нищо съществено. Обяви Ангел Джамбазки за гей, Красимир Каракачанов за крадец и се извини, че го е направил вицепремиер. Всичко останало като поведение, обиди, провокация и викове целеше да бъде разпознат като антисистемния играч срещу статуквото. Той си избра ролята на жертва на цензура и се вписа докрай в нея. Иззе цялото телевизионно време на "Референдум" и го концентрира в собственото си хулиганство и това е тактика, която е прицелена не в кметските, а в бъдещите парламентарни избори. За него местният вот е само сцена на която да върне стария си блясък и викове.
Опасявам се обаче, че всички действия на водещата Добрина Чешмеджиева и на ръководството на БНТ не само не смрачиха спектакъла на Сидеров, а му помогнаха максимално. Нека да бъда разбран правилно - не обвинявам никого за случката. Това не е нещо, което може да бъде научено или за което има готово ръководство за действие. Но в момента в който лидерът на "Атака" започна своя пърформанс, при това с активното съучастие на Юлиян Ангелов от ВМРО, камерите просто бяха концентрирани върху него. Според мен този скандал беше премислен и добре изчислен. Водещата се хвана във всички капани на лидера на "Атака" - тя тръгна да се кара с него, да го надвиква, да съска на публиката и така напълно заостри вниманието върху всичко, което се случва в студиото. Всички останали участници избледняха и практически изчезнаха. Сидеров се нуждаеше точно от такъв адреналин. И точно тук той получи още един бонус. Предаването не беше прекъснато, то продължи като киноистерия, а най-накрая на живо в студиото влязоха и жандармеристи, които застанаха около масата на участниците. Мога да си представя, ако чужденец види такива кадри какво ще се помисли. Вероятно, че става свидетел на държавен преврат в ефир. Полицаите обаче не знаеха как да реагират, нито трябваше да бъдат пред очите на телевизионните камери. Единственият печеливш от тази ситуация се оказа Волен Сидеров. Мога смело да прогнозирам, че оттук до края на изборите, а вероятно и до следващия вот телевизия "Алфа" ще върти тези кадри до откат. Това е като инжекция с политически допинг за "Атака". Това е техният номер в обществения живот - те искат да бъдат представяни като заплаха, като неудобните играчи за статуквото. А какъв по-бляскав образ за това от Сидеров, който е наобиколен от хора в униформи. Между другото точно това не разбраха умните и красивите във виновното лято на 2013 година, когато "Атака" беше също обект на техните недоволства, протести и акции. Това е партия, която функционира най-добре под натиск. Тогава тя се концентрира, стабилизира и няма как да изчезне. Смъртоносното за подобен тип формации е вписването в управлението, защото гласуващите за тях са недоволни и гневни и не търпят компромисите, защото ги възприемат като предателство. С други думи, ако някой наистина искаше да действа в полза на здравия разум, предаването просто трябваше да бъде спряно и да продължи след като Сидеров вече е изведен от студиото. Полицаите работеха за лидера на "Атака". Вината не е тяхна. Тук политическата игра вече става перверзна и усложнена и просто никой не беше на висота, за да разбере това елементарно правило. Самият Сидеров обаче веднага разбра, че печели тази игра на покер и няма да остави темата да отмре и или да се размие в блатото на жълтите новини. Първата работа на неговата партия беше да организира протест пред БНТ, обилно отразен и коментиран, а самият лидер даде серия от интервюта в които рекетьорски напомни, че шефът на БНТ Емил Кошлуков дължи поста си за него. Това е подмятане, че в биографията на Кошлуков е записано, че той една година е бил програмен директор на "Алфа" и именно с този стаж той можеше да се класира за изискването да поеме креслото на "Сан Стефано".
Оказа се, че Волен Сидеров не е отишъл безпомощен за своя пърформанс. Участието му във властта досега му е осигурило достатъчно съучастия и информация с които буквално държи своите довчерашни колеги за слабините. Това го прави двойно по-опасен, защото хулиган с бухалка и хулиган с атомна бомба не е едно и също нещо.
След предаването "Референдум" трябва да са ясни няколко неща. Първо - "Обединени патриоти" повече няма и няма да има в близките няколко години. Там, където почнат да се замерват с определението "гей" става ясно, че обединителни линии скоро няма да се открият. Разпадът на малката коалиция обаче е тиктакаща бомба под стола на Бойко Борисов, защото след местните избори в зависимост от успеха на пърформансите на Сидеров и останалите експартньори ще тръгнат да се опитват да демонстрират независимост и гръбнак. Това е най-голямата диагноза на "Борисов" 3 - трудно е да декларираш гордост, че си бил част от това управление, значи се нуждаеш от остър опозиционен образ. Второ - така бодряшки описваната стабилност е само наркоманска халюцинация. Каква стабилност? Коалицията се тресе като желе и издава неприятни звуци. Трето - Сидеров тепърва ще лази по нервите на ВМРО, защото има да си връща избиратели. Не знам дали това е за добро. Но виж - всеки политически дебат с участието на тези две партии оттук-нататък е обречен да се превръща в телевизионно събитие. И, за бога, не пускайте полицаи в телевизионните студия. 
Те всички вече ще се молят за това.

Sunday, October 06, 2019

България – страната на Джок Полфрийман



Предсрочното освобождаване на убиеца Джок Полфрийман предизвика истинско морално земетресение в България. Фактът, че един хладнокръвен престъпник не само не излежа докрай своето наказание, но и бе освободен с мотива, че се е поправил, постигна почти невъзможното - обедини политическите партии, гражданите и всички, които все още са запазили поне късче от здрав разум. Решението на състав на Апелативния съд, с ръководител Калин Калпакчиев, да пусне австралиеца 6 години предсрочно, се превърна в медийна сензация и терен на яростна политическа битка. Едва ли съдия Калпакчиев в цялата му величествена умност и красивост е предполагал, че неговите действия ще отприщят толкова много ярост, страсти, емоции и протести. Което идва да ни подскаже най-важното - тези, които упорито ни рекламират медийно като алтернативата в съдебната система, по никакъв начин не са по-добрият избор на нея. Аферата "Полфрийман" е ясно доказателства за това, особено като отчетем факта, че от години тече яростна кампания един хладнокръвен убиец и маниак да бъде освободен от затвора. И тук не говорим само за жалките и позорни опити на Българския хелзинкски комитет да направи австралиеца човек на годината, говорим за цялостна медийна кампания в която той да бъде изкаран някакъв самотен бродещ по улиците на чужд град борец за справедливост, станал жертва на банда от озлобени български скинари. В задачата за изчистването на имиджа на Полфрийман бяха ангажирани много медии и загрижени фейсбук "интелектуалци", които трябваше да изградят алтернативна реалност на всичко, което се е случило във фаталната нощ на 2007 година. Следите от това морално престъпление можете да ги откриете във всяка форумна дискусия или спорове в социалните мрежи, които трябва веднага да ви подскажат какви мощни ресурси са били впрегнати в идеята за освобождаването на убиец.
Нека първо трезво да прегледаме фактите. Решението на съда от 2011 година е категорично - Полфрийман е убиец, той убива Андрей Монов и наръгва негов приятел. Ролята на съда не е в разследването на версии, а в установяването на фактите и точно това е записано в присъдата. Защитата на австралиеца започва да си измисля нещо като холивудски трилър - че чужденецът се нахвърля върху Монов и приятелите му, за да защити тормозен от тях ром. Този митичен ром обаче така и не е намерен и спокойно можем да го съотнесем към кинофантазиите с които този процес е изпъстрен. Проучвайки детайлно случая човек може да се натъкне на страшно много опорни точки, някои от които потрисат със своя цинизъм, арагантност и човеконенавистничество. Моята "любима" е оорката, че австралиецът е жертва на калпаво правосъдие, че е бил наказан жестоко, защото бащата на Андрей Монов е депутат от БСП и човек на ДС. Това звучи не просто абсурдно и потресаващо, проблемът е, че в това твърдение ясно си личи българската диктовка. Никой не може да ме убеди, че един австралийски льохман е в състояние сам да я произведе. Очевидно много хора у нас са работили с Полфрийман и усърдно са го обучавали какво да говори и как да се изкара медиен мъченик. Тази линия на поведение не е спирала от произнасянето на присъдата от 2011 година насам. Полфрийман стана медийна звезда - даваше интервюта, че е невинен, обявяваха го за активист номер 1 на Софийския затвор, около личността му постоянно се шумеше. Точно заради това решението на Калпакчиев гръмна като пластичен експлозив - то просто потвърди едно негласно подозрение, че има сили, които са посветили огромна енергия за измъкването на Полфрийман от затвора. При това решението на Апелативния съд е пълно с абсурди. То приема, че австралиецът се е поправил, но не уточнява на каква база се случва това, особено като се има предвид, че всички официални представители на затворническата админстрация и на министерството на правосъдието твърдят точно обратното. Тоест пред очите си имаме решение, което грубо погазва обществено разбиране за справедливост и това обяснява буреносната реакция. Имам чувството, че затворниците в кулите от слонова кост май наистина са си мислили, че действието на Апелативния съд ще се размине тихо и кротко, без да предизвика някакво вълнение. Тези хора май имат скафандри на своите мозъци. Подобна присъда удря най-съкровената струна в българската душа, защото хората с очите си виждат как не могат да разчитат на съда да защити децата им или поне тяхната памет. Те видяха как съдии подписват позорно решение, а след това се покриват като ислямски терористи и отказват да обяснят на практика своите действия. Прочетох доста възмутени съдийски и политически реакции по случая - това било натиск върху съдебната система, ярко вмешателство в нея, изобщо не трябвало да се допуска. Парадоксалното е, че това го казват същите хора, които навремето сладострастно ръкопляскаха на бившия френски посланик Ксавие дьо Кабан, който твърдеше, че в правосъдието имало много "гнили ябълки". Значи чужденците могат да тъпчат българското правосъдие и да оказват политически натиск, но на българите това е забранено.
Истината е, че ставаме свидетели на нов епизод в една отвратителна война за овладяване на българското правосъдие. На фона на умните и крисивите талибани и тяхното "благородство" обаче дори Иван Гешев започва да изглежда като пионерче. Защото нека да не се лъжем - грантовите храненици от години водят кръстоносен поход за превземането на съдебната система. Тоест на единствената власт, която не се избира пряко от хората. Всичките им усилия да станат мощна политическа сила удариха на камък и безразличен електорат, заради това последните остатъци от енергия на градското дясно бяха впрегнати в митичната битка за различно правосъдие. Само че всички, които се събират в София, за да викат срещу Гешев трябва да си дадат една сметка. Калин Калпакчиев вече е основен виновник заради това, че единственият кандидат за главен прокурор стана морално приемлив. След като си подписал решение за пускането на свобода на арогантен убиец с психопатични наклонности, е много трудно да имаш политически претенции за носител на вечен морал и светли ценности. Защото през едно такова действие ясно видяхме какво разбират под съдебна реформа вечните кресльовци - политически зависив съд, които осигурява справедливост само за чужденци и за никой друг. Именно това мерене на мускули днес вече нанесе първата си автентична жертва - справедливостта. Родителите на Андрей Монов с очите си видях как паметта на техния син беше осквернена от морални изверги с вратовръзки, които се изживяват като говорители на светли намерения. Това е причината един убиец днес да дава изявления и да си чака паспорта с които да си замине от България, ни лук ял, ни лук мирисал. И, ако приемем, че този казус се превърна в морално бойно поле, то с очите си видяхме как претенциозните бастуни, които вечно мрънкат за морал, всъщност са абсолютно същите като тези, които твърдят, че искат да преборят. Жалко обаче за всички, които разчитат България да стане нормална страна. 
Тя е нормална само за Полфрийман.