Sunday, September 23, 2018

Септември ще бъде май. Продължавам да смятам, че е възможно...



И до днес си спомням ярко и вдъхновено как когато прочетох:

"Мъглиж беше пръв
Стара и
Нова Загора"

се изпълних с неочаквана гордост, че съм роден в Стара Загора, град така могъщ, силен и исторически, че е споменат в най-гениалната поема на която съм попадал и до ден днешен. Да, за първи път научих за Септемврийското въстание от творбата на Гео и заради това и досега не мога, а и не искам, да разсъждавам за това събитие в политически термини. Има история и история. Едната моментално попада в учебниците, но другата резонира, променя съзнания, обогатява поезията, остава в ежедневието. Септемврийското въстание е точно такава история.
В годините след това стотици микроорганизми се опитваха с ярост и отчаяние да дадат различно разбиране за всичко, което е станало. Колко глупости съм изчел за събитията от 23-та година! Колко изчадия и до днес се опитват да представят психопатът Цанков като някакъв политически титан, символ на благочестието и мъдростта. Това е голямата подлост на времето. Онези, които до утре могат да хълцат за жертвите на Народния съд са готови с радост да галят потъналите в кръв ръце на онзи, който хората кръстиха Кръволока, политическият вампир заредил с взрив цяло десетилетие от българската история.
През годините сигурно съм изчел стотици пъти "Септември", защото това е моят морален ориентир за историята и за ужаса на времето. Въстанието там е описано като митологично събитие, то разтърсва основите на самото мироздание и стига до ключовия въпрос: "Що е отечество?". Гео Милев е създател на най-разтърсващата рима в българската поезия - "отечество - картечници".
Кое е отечеството? Това, което избива своя народ, държи го в мизерия, тъпче го с армия и полиция? Това ли е отечеството? Този въпрос оцелява през годините, продължава да звучи тревожно и винаги ще издирва своя отговор. И смятам, че всички жертви за които си спомняме днес стават "кървав на боговете курбан" именно, защото търсят отговора. Подлостта на ежедневната политика и реваншизъм няма как да замъгли техните животи, няма как да унищожи тяхната надежда.
И заради това днес няма да си правя труда да търся алиби и оправдание на онези, които с оръжие в ръка тръгнаха да се борят за различна България. Вместо това от прахта на времето ще изровим името на Петко Енев, ръководител на Въстанието в Нова Загора. През 1925 година го осъждат на смърт за неговите действия, но по време на процеса той изрича една велика фраза, която трябва да бъде запомнена: "Защо Александър Цанков да може да прави преврат, а Петко Енев да не може?". Ето това кротко величие е искал да предаде на бъдещето Гео Милев и е успял.
Септември ще бъде май. 
Продължавам да смятам, че е възможно...

ГЕРБ са затънали до ушите в кал и гафове



Ако някога сте се чудили защо парламентът е на дъното по рейтинг и на първо място като обект на омраза сред населението, ще се опитам да ви обясня. Ще илюстрираме това с една история от зала от миналата седмица. Гледа се президентското вето върху скандалните промени в Административно-процесуални кодекс, които правят така, че достъпът до правосъдие да е максимално затруднен и много скъп. Темата е важна, към нея има граждански интерес, следи се от широки прослойки от обществото. Но е изключително неудобна за ГЕРБ. Всеки дебат по нея е все едно да притискаш сърцето на вампир с остър кол и да го пръскаш с одеколон от чесън. Заради това шайката (терминът е на Антон Тодоров, така че всички обидени физиономии към него) решава, че трябва да рязко да смени дебата. Излиза депутат на име Маноил Манев (известен със своята неизвестност писател, който твърди, че конкурира Дан Браун) и призовава главния прокурор и шефа на МВР да дойдат в залата и да коментират "слуховете" (забележете - "слуховете"!), че братът на депутата Георги Стоилов от БСП, който беше арестуван преди време незаконно е напуснал границата. Тази тема, убеден съм, не може да разтревожи сериозно дори и хардкор-феновете на ГЕРБ, но понеже мнозинството няма други аса в ръкава трябва да играе с това, което разполага. Оказа се, че в държавата няма друга по-важна тема - със светлинна административна скорост Сотир Цацаров се появи в парламента, за да стане ясно, че всичко е един голям сапунен мехур. Братът на депутата е напуснал съвсем законно страната при това с легално разрешение. Всичко това обаче бе медийно истеризирано, разиграно като психарска сапунка, а дежурните по любов медии се разлаяха по темата и важният дебат остана встрани. В края на годината парламентът може и да е с отрицателен рейтинг.
И всичко това се прави, защото ГЕРБ и коалиия изпаднаха в остра имиджова криза. Лятото се оказа смъртоносно за тях. Вътрешните скандали и тежките гафове препълниха страниците на вестниците, а дори и тези, които бяха решили да избягат далече от новините разбраха, че управлението се тресе като пияница, опитал продуктите на цар Киро.
За да не сме голословни нека да направим кратък преглед на всички гафове, които разтресоха държава и то ще ги калкулираме само от август насам, без да се връщаме по-назад, защото тогава текстът ще стане безкраен:

- Търговският регистър изчезна и половин месец управлението не знаеше какво точно е станало и как да го поправи
- Фалира застрахователната компания "Олимпик", а в последствие се оказа, че три месеца държавата не е предприела нищо, за да реши проблема и да предотврати щетите
- Край Своге загинаха 17 души, а веднага след трагедията се разбра, че управлението не си е мръднало пръста да провери както трябва качеството на ремонта
- Оказа се, че избиването на животни в Странджа е било напразно, защото пробите не показаха наличие на чума
- МВР арестува двама разследващи журналисти, подали сигнал за корупция
- Кандидатът за министър на транспорта се оттегли след неприятни публикации за него, а ГЕРБ се опитаха да си измият ръцете за забавените промени в кабинета с президента, който не бил издал указ за освобождаването на Младен Маринов като главен секретар на МВР

Най-лошото в този списък е, че тук описваме само каймака, само най-шумните случаи, които разтресоха обществото, а ако тръгнем да ровим в отделните сфери ще открием една картина на проядена от корпоративни интереси и корупция страна, която само имитира стабилност, а всъщност може да рухне всеки един момент. ГЕРБ нямат отговор за своето поведение, а всички знаем, че кабинетът "Борисов" 3 е една корпоративна сделка, която всеки момент може да гръмне, защото дими като ядрен реактор, оставен извън контрол.
В такава обществена среда управляващата партия има само един кален номер. Да отвори боклукохвъргачките и да изкаля всички наоколо. Любимата им тактика може да се обобщи с мотото: "Ние може да сме в кал, ама и вие не сте чисти". И дежурните по любов медии получиха задачата на всяка цена да забъркат скандал около БСП, да получат отчаяните гербаджийски кариеристи някаква опорка, която да повтарят до втръсване като младай плейметка претенциите си към ВИП-брадър. И така стигнахме до скандала - БСП прави семинар в СПА-хотел. Трубадирите на властта се бяха погрижили да направят и клип на който е снимано отвратително и мерзко деяние на Корнелия Нинова - тя танцува хоро. Направо настръхваме от ужас! Опорката за семинара тръгна от журналист на журналист, от Беновска на Харизанов, ама така и не успя да получи жизнена почва. А и една медия се престара в опитите си да рути имижда на левицата - тя толкова пъти направи аналогията между бедните баби и богатите социалисти, че пресоли напълно манджата.
Мястото, където беше проведен семинара може да е грешка, но като цяло проявата не е гаф. Дори напротив - БСП най-накрая каза, че ще се бори сериозно за властта и за целта няма намерение да легитимира докрай парламентарните изцепки на ГЕРБ, а ще тръгне да си говори с хората и да търси диалог с тях за своята програма. А междувременно управлението затъва в кал, интриги и конспиративни теории. Фактът, че ще има протест пред Народното събрание на който се събраха криво-ляво 300 човека бе обявен от големи медии като "опит за преврат". Тази пълзяща параноя показва, че на някакво подсъзнателно ниво този път ГЕРБ осъзнава, че не могат да избягат от тази буря сухи, че нямат скривалище за гнева, който кипи и за недоволството, което се заформя. Нито правителствините смени, нито опитите за медийни интриги ще могат да потушат напрежението, което бляска като електрически ток и може всеки един момент да даде накъсо. И цялата им поредица от гафове, както и опитите да открият някакъв проблем в левицата, показва, че на ГЕРБ предстои много интересна година. Буреносна. И пълна с още гафове. 
Само затегнете коланите. 
Ще друса сериозно. 


Thursday, September 20, 2018

Как властта се разтресе като желе или je suis превратаджия



Ако човек се информираше само от електронни сайтове, хартиени вестници и фейсбук какво става в България със сигурност щеше да очаква страната да бъде разтърсена от политически апокалипсис миналата седмица. "Службите засекли сигнал, че ще има опит за преврат", гръмна "24 часа", а много други агенции кресливо започнаха да повтарят тази опорка. От дописките, издържани в добрите стари традиции на Дан Браун, разбрахме, че всевиждащото МВР било засякло коварен план - въоръжени нападатели щели да нахлуят в президенството в неделя като използват деня на отворените врати. Там коварните аферисти щели да принудят президента да обяви извънредно положение. В комплота били намесени русофилски организации, фейсбук-провокатори и мотористи от "Нощните вълци", очевидно пратени лично от Путин. 
Трепери, отечество!

Неделя, 16 септември, беше наречена "Денят Х" и се очакваше по улиците на София да плъпнат тълпи от завръщащи се емигранти, които да свалят Бойко Борисов, моментално да съставят преходно правителство и да създадат нов икономически модел за страната. Според други в "метежа" се виждаше сенчестата ръка на задгранични центрове, манипулаторски паяжини, партийни интриги и тъмно задкулисие. Феновете на Борисов изтръпнаха виртуално и заляха със закани социалните мрежи. Противниците на властта застинаха в неясна надежда, че някой друг ще реши големият проблем на България и така заживяхме с очакването за съдбоносна драма и почти катастрофално бедствие.
Аз бях от хората, които избраха да подходят критично и към двете гледни точки, защото реших да проверя доказателствената база на идеята за "опит за преврат". И видях с очите си, че е на ниво "highely likely" и бе базирана изцяло върху съвсем публични публикации във фейсбук. Не смея да твърдя, че съм печен експерт в превратите, но съм чел фундаменталния труд "Техника на преврата" на Курцио Малапарте и знам, че ако такъв заговор има, той едва ли ще бъде обсъждан открито в социалните мрежи. Когато чуе думата "преврат" човек не си представя яростни закани във фейсбук, а потайни и полутъмни кабинети, където хора с неясни силуети обмислят коварни планове.
И така - Денят Х дойде, но крайният резултат се оказа като "звука от нецензурния канал на Боримечката" (Иван Вазов) и крайният резултат беше разочароващ. Според едни медии на площада пред Народното събрание се били събрали "десетки", обикновени граждани пускаха снимки на които се виждаха със сигурност "стотици", а според други оценки - протестиращите са били поне 2-3 хиляди. При всички случаи нито една от тези цифри не е достатъчна, за да можем да кажем, че гражданското недоволство е станало активен фактор в политическия процес и е на път да разтресе статуквото.
Всъщност в протеста имаше един голям проблем. Така и не се разбра кой го ръководи и организира. Едни сочеха за основен двигател - издателят на вестник "Будилник" в Лондон Емил Русанов, други твърдяха, че основния мотор са граждански патриотични организации. Не мога да ви кажа каква е истината. Изявленията на Русанов обаче на моменти граничеха с безумието. Той или някой друг от организаторите обяви, че протестът е надпартиен и следователно не иска левите на улицата и така изначално идеята за масовост бе погребана. Както винаги нито един протест у нас не може да мине без Йоло Денев - така че неговото присъствие там показа, че някои неща у нас са трайни и не се променят, което е стабилност, която сгрява, а не ужасява. Не успях да изслушам тезите на Денев, но имам подозренията, че той вероятно е развил много по-стройна политическа програма от всичко останало, което чух и се опитах да проумея.
Много е трудно да се обобщи какво точно искаха протестиращите в неделя. Всеки опит на случайния наблюдател да изведе строен план за бъдещи действия се проваля моментално точно като опитите на плеймейтка да властва във "ВИП-брадър". Рових като книжен плъх из различни мнения, течения и опити за програми и обобщих някои грандиозни идеи.
1. "Провеждането на публичен наказателен съд (процес) за всички извършили престъпление политически лица..." Леле, това е като картина от филм. Площадът е облян от пролетно слънце, а виновните са наредени на голяма трибуна. Излиза човек и прочита престъпленията им точка по точка. После виновните се предават на гневния народ. Всъщност това е нескопосан опит за шега. Не се опитвам да се гавря с идеята. Наясно съм, че дори и тези, които не бяха на площада чувството за несправедливост е остро, брутално и вече се оформя като буреносен гняв. Народът клокочи, защото безвремието и стабилността вече действат като отрова и всички са инжектирани с тази безнадежност и безпътица. Проблемът е, че поднесена така идеята е фарсова и на практика е подмяна на истинската битка за справедливост.
2. "Упражняване на законодателната власт от народа (всички граждани с избирателни права) чрез референдуми, посредством електронно гласуване". Тази идея ми напомня на вълнуващите дни от зимата на 2013 година. Може би сте забравили емоцията, но тогава България вреше и кипеше точно както вероятно е вряла и кипяла Русия в дните между февруари и октомври 1917 година (само да ви припомня - през 1917 година в Русия стават 2 революции. Февруарската сваля царя и на власт идва Временното правителство на Керенски, а през октомври "Аврора" дава началото на другата и болшевиките превземат Зимния дворец). Та тогава у нас всеки втори имаше проект на своя конституция, всеки трети - план за радикална промяна. И всички имаха едно универсално асо в ръкава си - референдумите. В очите на гневния народ това е лекарство, което лекува всякакви дефекти - от ишиас на политическото представителството до тежкия рак на корупцията. Това е утопична идея, която сияе в романтична светлина, но опасявам се, ако се приложи на практика тя ще унищожи политическия процес и някъде в края на пътя ще произведе яростен диктатор. Обичам да си представят хората в постоянна политическа активност и кипеж, но истината е, че много малка част от хората успяват да запазят това състояние за по-дълго от една седмица. Най-накрая системата от постоянни допитвания ще зацикли и хората с радост ще предадат властта на някой мускулест батка, който да ги отърве от постоянното напрежение да взимат решения. И това не е мое злорадство или черногледство - естествена последица от прекаляванията с допитвания е.
3. "Искате ли държавата да управлява 28 данъчни склада за течни горива и да създаде дружество за внос на такива от страни – производителки на петрол, предимно на бартерна основа петрол срещу местна продукция?". Ето това ми е любимата точка. Петрол срещу самоковски картофи. Или петрол срещу кюстендилски череши. Това със сигурност ще ни направи най-желания търговски партньор в голямата световна търговия с нефт и нефтени продукти, убеден съм.
Разбира се, отсрещната страна, тоест властта, също реагира панически и то по твърде разкриващ начин. Идеята, че се задава всепомитащ метеж е много издайническа. Тя показва, че ГЕРБ се тресе като желе от страх, че всеки момент може да се случи събитие, което да ги разтресе и прониже като мълния. Толкова паника за няколко хиляди души може да изпитва единствено власт в криза. Медийната мобилизация на управлението също демонстрира някаква потна нервност, която няма как да остане скрита. ГЕРБ са наясно, че записаха доста гафове на своята сметка и очакват скоро тя да им бъде поднесена по брутален начин. В една демократична държава обаче опитите за протест не могат да бъдат разглеждани като метеж или преврат. Ако един протест е автентичен той увлича след себе си хиляди, както стана с гнева на хората срещу високите сметки за ток през зимата на 2013 година. Ако стане обратното - протестът започне да съществува самоцелно, високомерно и елитарно, тогава съдбата му ще е като на "умните и красивите" - политически отломки, разпилени от бакалски сметки, алчен кариеризъм и нарцистично високомерие. Ето това е диагнозата на опита за разтърсване на властта. Не става с тежка организация и патетични призиви. Липсата на ясна идея и визия не може да бъде заменена от абстрактно недоволство. Но от всичко, което се случи имаме една добра новина. Недоволните вече знаят, че властта се страхува от тях. И то по гръмовен и показен начин. А, когато една власт трепери това е положителен процес. Толкова положителен, че на човек му идва да вдигне юмрук във въздуха и да закрещи гръмогласно: "Je suis превратаджия". 
Винаги има смисъл. 

Sunday, September 16, 2018

Je suis превратаджия



"Службите засекли сигнал, че ще има опит за преврат", гърми от вчера "24 часа". От дописката, издържана в добрите стари традиции на Дан Браун, разбираме, че всевиждащото МВР било засякло коварен план - въоръжени нападатели щели да нахлуят в президенството днес като използват деня на отворените врати. Там коварните аферисти щели да принудят президента да обяви извънредно положение. В комплота били намесени русофилски организации, фейсбук-провокатори и мотористи от "Нощните вълци", очевидно пратени лично от Путин. Трепери, отечество!
Когато човек обаче реши да провери доказателствената база разбира, че тя е на ниво "highely likely" и е базирана изцяло върху съвсем публични публикации във фейсбук. Не смея да твърдя, че съм печен експерт в превратите, но съм чел фундаменталния труд "Техника на преврата" на Курцио Малапарте и знам, че ако такъв заговор има, той едва ли ще бъде обсъждан открито в социалните мрежи. Което не пречи на медиите да пускат имена на превратаджии, да замесват Цветан Василев, задгранични центрове и всякакви други форми на политически халюцинации. А и крайния резултат нещо е твърде разочароващ - 500 души пред Народното събрание. Уважавам всеки протест, ама този упорито не прилича на преврат.
Ако МВР наистина е "засякло" такъв сигнал, то министерството доказва абсолютната си безполезност. Това ли е работата на органите за сигурност - като Антон Тодоров да мишкуват из фейсбук и правят скриншоти на радикалните мнения? По тази логика всеки, който иска оставката на Борисов е превратаджия, а това превръща 80 на сто от българския народ в потенциален престъпник.
Тази медийна истеризация е изключително противна, но издава паника, която е необяснима, ако властта вярва на собствената си пропаганда, че всичко е стабилно, икономиката цъфти, България е станала геополитически фактор, а Ангела Меркел през час се съветва с Бойко Борисов накъде да върви Евросъюза. По този начин четвъртата власт доказва, че не е независима, а основен пропаганден рупор и крепител на безвремието. Значи МВР успя да засече "преврата", но не успя да засече, че Маринела и Ветко Арабаджиеви отлитат за чужбина? Успяха да разконспирират "аферата", но когато трябваше да пресекат корупционна афера арестуваха разследващите журналисти?
Органите за сигурност и медиите в България вече приличат на нещо, което Спас Гърневски и Мумията са създали в своите сънища и ми е чудно какво ли ще обясняват утре, когато "превратът" не се състои? Подозирам обаче, че оттук до оставката на Борисов това ще е най-често появяващата се тема из публичното пространство. Всеки, който пише срещу Борисов е част от заговор за преврат. 
Je suis превратаджия :))))


България има нужда от президент, а не от поредния партиен лидер



Обръщението на президента Румен Радев преди началото на новия политически сезон предизвиква цяла серия от буреносни реакции, страсти, оплаквания, оплювания, откровени ругатни, жалвания и медийни писъци. Може би това е знак за качество в държава като България. Няма смисъл да казваш неща от които никой не се засяга. Загуба на време е да хабиш енергия за мнения, които оставят обществото равнодушно. Но някои от посланията на Радев бяха недвусмислени и болезнени. Той обяви, че към момента в България няма алтернатива и че предсрочните избори не са решение. Също така в думите му се появи намек, че ситуацията може да изиска нова промяна, ако хората я пожелаят, а това веднага породи поредната доза подозрения, че около "Дондуков" 2 се прави нова партия. Това не е нов слух. Само преди няколко месеца пред студенти от УНСС президента отново беше намекнал, че нещо такова е възможно като разбира се не формулира това като категорична позиция, а го опакова в цяла серия от условности. Шаманите на ГЕРБ се видяха в чудо. От една страна темата за нова формация им е удобна, за да се опитват вбият клин в отношението на левицата към президентството. От друга страна обаче, ако това пророчество се окаже самосбъдващо, то първата и и гръмогласна жертва на процеса ще бъде именно Бойко Борисов. Ето защо в бурята от реакции, интриги и откровени тъпотии така и не се чу някакъв смислен анализ или поне опит за тълкуване на бъдещите действия на президентствата институция.
Преди да се опитаме да усложним проблема нека да кажем очевидното. Фактът, че толкова много хора гледат с надежда към нова формация и виждат ген. Радев като неин лидер е очевиден симптом за изчерпване на това, което имаме като политически модел. Той отдавна се задъхва, кара на последни инженерни усилия, но запасът от шамани, чудотворци и кандидат-спасители започна остро да привършва. На хоризонта се мержелее един-единствен Слави Трифонов, а повечето нормални хора като го видят изпитват повик за гадене, а не на прилив на надежда. Политическите партии в България не представляват реално своите избиратели, кризата на доверие се задълбочава от избори на избори и резултатът е някаква тъпа безнадеждност и взривоопасно мълчание. На този фон е съвсем естествено хората да се оглеждат за нови лидери, които им вдъхват смисъл и надежда в бъдещето. Така съвсем естествено стигаме до Румен Радев. Откакто е на президентския пост той не само не загуби доверие, а го увеличи. Държавният глава усети крещящата нужда от алтернатива на безвремието "ГЕРБ", което не винаги означава политически проект, а понякога може да е просто съпротива срещу узаконените безумия, срещу ненормалното с което вече сме привикнали като с постоянна тъпа болка в черепа.
Eто защо идеята за политически проект около Радев предизвиква политически киселини на ГЕРБ. На теория подобно нещо би обединило лявото пространство и центъра срещу Бойко Борисов, а това е кошмарът на всички телевизионни шамани, които постоянно ни уверяват, че има стабилност. Това е причината и от началото на кабинета "Борисов" 3 много ресурси и енергия на ГЕРБ да бъдат отделени за атака срещу президентската институция. Само че политическият момент е избран неправилно. А и както преди време отбеляза д-р Николай Михайлов "когато Цветан Цветанов говори срещу теб, това не само не понижава, но дори повишива рейтинга".
Всичко това обаче е само теория. На практика интригата "президентски проект" не е от полза за нито една парламентарна сила. За БСП това означава обезценяване на всичките усилия на левицата за остро опозиционно поведение, създаване на алтернативата "Визия за България" и опит за отмъкване на електорат. Една от линиите на напрежение, която може да се появи между социалистите и Радев е именно това, че в своето обръщение той дори не ги забеляза, когато говореше за липсата на алтернатива. За ГЕРБ проект на Радев ще е кошмар на живо, канализиране на мощна протестна енергия, която сега няма изразител, детонатор, който сериозно ще разклати шансовете им за пълен мандат и светло бъдеще. Патриотите, които се държат все едно темата не ги засяга всъщност ще бъдат пометени от такава вълна, защото техният електорат е сред най-упоритите фенове на президента. Ако се появи партия около "Дондуков" 2 мигом "Атака", НФСБ и ВМРО ще останат без членове, някакви исторически сенки без смисъл. Дори извънпарламентарната опозиция ще пострада, защото Радев няколко пъти показа, че има теми на градското дясно, които с удоволствие поставя в дневния ред на обществото, но доста по-смислено и последователно от тях.
С други думи - все още никой не може да каже решил ли е Радев да прави партия, бълбука ли нещо около президентската институция, ще има ли пренареждане на политическите играчи и система, но трябва да сме слепи и глупави, за да не видим, че такова очакване всъщност има. И тук вече опираме не до политическа ситуация, а до личностни качества. Борхес навремето беше казал за един писател: "той не издържа на най-елементарното изкушение в литературата - да бъде гений". Същото може да го приложим и към президента. Ще успее ли да издържи на елементарното изкушение да бъде спасител, символ на надежда, носен на ръце от хората или ще предложи по-смислена, задълбочена и упорита промяна, която няма да се изчезне като морска пяна с прилива, а ще остане. Такава промяна може да дойде единствено през връщането на смисъла на институциите, през утвърждаването на политическите правила като закон и изтръгването на простащината от парламентарните отношения. С други думи България се нуждае от силен президент, а не от поредния партиен лидер или сив кардинал в сянка. През страната ни като торнадо минаха цяла поредица от кандидат-спасители и чудотворци и резултатите са като след цунами. Политически процес в руини, доверие никакво, безнадеждност и мрачност и ГЕРБ вече 10 години на власт. Ето това трябва да бъде променено, но един държавен глава има много повече козове в ръцете си отколкото поредният партиен лидер.