Sunday, August 18, 2019

Битката в София наесен се очертава да бъде епична. Какво по-хубаво от това?



Местните избори през 2015 година бяха като епична фентъзи битка, където армията на мрака от гаргойли, орки, зомбита, вампири и калинки триумфират тържествено и потопяват страната в отровносиньо. Да, прави сте, пристрастен съм. Да, не мога да разсъждавам обективно по темата. Да, прекрасно осъзнавам, че други може да са изживели онези избори като хищен оргазъм на стабилността. Аз ги възприех като обърнат героичен роман - в крайна сметка лошите тържествуваха и размахваха политическа карта на България, която показваше, че ГЕРБ са пуснали пипалата си в местната власт и са овладели най-ключовите места и големите градове. Разбира се, вече вън от черната шега и пресилената образност партията на Бойко Борисов беше в пика на своята сила тогава, Цветан Цветанов още не беше натирен и прогонен, а левицата влачеше жалко, потискащо и депресирано съществуване. В онези мрачни дни БСП имаше само 39 депутата, които впоследствие оредяха до 38. С други думи резултатът беше логичен, макар и срамен и жесток. А перлата в короната на империята, пардон на ГЕРБ, както винаги беше София, взета тогава от Йорданка Фандъкова на първи тур. Срещу нея левицата противопостави социолога Михаил Мирчев, но това нямаше никакво значение. Вероятно БСП дори майка Тереза да беше издигнала, Фандъкова щеше да я разгроми, унижи и обезличи. Нека да припомним само един дребен детайл, малката капка с катран, която вгорчава този меден разговор за победи, възход и триумфи. И до днес върху победата на първи тур на герберката лежи сянка на съмнение, защото всички си спомняме заложническата драма в зала "Арена Армеец", където членовете на столичните СИК-ове бяха заключени с дни, без храна и вода докато си предадат протоколите. Какво се случи в тъмните коридори на залата, как точно изчисляваха резултатите в София - това е ясно само на небесните сили и на Михаил Константинов. Днес, четири години след това вече е безнадеждно късно да се ровим в мътния канал на историята - това може да донесе само неприятни аромати и странни видения.
Днес се опитваме да върнем лентата назад, за да видим, че май са прави старите китайски философи, които твърдяха, че във върховете на своята сила човек става най-уязвим. Това е трудно за усвояване практическо правило, но то е неотменимо по своята сила. И най-добре можем да видим потвърждението в политическата ситуация в София. Последният мандат на Йорданка Фандъкова, завоюван триумфално, всъщност в много отношения се оказа катастрофален за нейния имидж и изобщо за управлението на ГЕРБ в столицата. Проблемите със сметопочистването, безкрайните и скъпи ремонти, акулските перки по "Графа", мръсният въздух, корупцията, която наднича зад всеки проблем - всичко това се стовари като чук върху черепа на столичното управление. И така се оказа, че Фандъкова - топшампионът на ГЕРБ по рейтинг изведнъж стана любимата жертва на псувните на всички софиянци, които виждат как прясноремонтирана улица се превръща в канал при най-лекия дъждец. Допреди това столичната кметица беше точно като тефлонов тиган - нищо не се лепеше по нея и тя беше сигурен фаворит в много проучвания. Но гражданската енергия в София се събуди, а наскоро се появи някаква статистика, че в последните две години почти всяка седмица в столицата е имало протест по местен проблем. И понеже политиката не търпи вакуум всички започнаха да се оглеждат за възможна алтернатива, за някой, който може да раздруса статуквото и да приложи нова политика. Не се наложи да се оглеждат дълго, защото фигурата беше ясна на всички, които се интересуват от политика - омбудсманът Мая Манолова. Тя даде знак, че не изключва възможно участие на изборите в София още в края на миналата година, когато прехвърли своята адресна регистрация в столицата, точно ден преди да изтече последният възможен срок, след който тя просто нямаше да може да се кандидатира. С дейността си като омбудсман Манолова натрупа и доста червени точки, защото няма протест на който да не се появила, няма кауза на развълнувани граждани с която да не е ангажирала. Енергията й в това отношение изглежда практически неизчерпаема. Мнозина твърдят, че това е върховен популизъм, че Мая Манолова прави политически циркове, за да помпи рейтинг, но има и други достатъчно многобройна група, която смята, че България за първи път има реален обществен защитник. Всъщност, ако погледнете отстрани, хладно и логично, ще видите, че атаката срещу Фандъкова точно на тези избори беше абсолютна неизбежна. Защото цялото управление на столицата заложи на своята кметица, тя съсредоточи целия образ и имидж на ГЕРБ върху себе си, но това се оказа нож с две остриета. От една страна управляващата партия има ясен образ в най-големия град в страната, от друга обаче можете ли да ми кажете името на поне един общински съветник от партията, без да гледате в Гугъл? Или някое друго популярно лице на столичната организация на ГЕРБ? Съсредоточаването на целия имидж във Фандъкова освен сила обаче я прави основната мишена на всички политически атаки. И подозирам, че видната герберка усеща това. Не напразно досега тя все още не е потвърдила участие в местните избори и се оказва странно уклончива по тази тема. Фандъкова би трябвало да съзнава, че лесно може да се превърне в символичната жертва на всички ядосани, които отдавна търсят начин да накажат ГЕРБ. А да станеш знаков жертвен агнец не е съдба, която някой би избрал доброволно. Оттеглянето от вота обаче също не е вариант, защото тогава ГЕРБ ще трябва спешно да търсят нов човек, а трудно ще извадят такъв. Разиграваните варианти с популярни национални политически фигури на управляващата партия като Лиляна Павлова или Николина Ангелкова трябва да възприемаме по-скоро като забавен анекдот, отколкото като реалност, защото това ще демонстрира пълното кадрово безсилие на ГЕРБ в столицата, ако Фандъкова бъде махната от уравнението. Това по странен начин дава сили на фигура като Мая Манолова да пробие, защото тя функционира най-добре там, където има недоволство, където се случват протести, където има гражданско вълнение. А тези избори са най-добрата възможност статуквото на ГЕРБ да бъде разклатено. Което не означава, че задължително ще се случи. Както винаги българската политическа ситуация е по-сложна и непредвидима, отколкото изглежда на пръв поглед, защото в българските избори има намесени мощни несъзнателни фактори и резултатът често е функция по-скоро на подсъзнанието, отколкото на логиката. ГЕРБ, независимо от слабостта си, не са за подценяване. Мая Манолова, независимо от набиращата сила, не е предизвестен победител. Манолова твърдо позиционира себе си като кандидат на гражданите и няколко пъти заяви, че е скъсала с "партийната политика". Това звучи добре, но какво точно означава на практика? Защото много партии, особено БСП ще искат да подкрепят нейната кандидатура. И много хора се питат дали левицата няма да се окаже котвата, която да понесе Манолова към дъното. Или пък нейната близост със Слави Трифонов и партията, която вече никой не знае как ще се казва (промениха името един път, защо да не го променят и втори?). Политическото и партийно минало на Манолова също може да се окаже пречка, защото то ще бъде вадено отново и отново по страниците на вестниците и електронните сайтове, а в него има какво да бъде намерено. Зад нейната кандидатура започват да се групират изявени интелектуалци от целия спектър, включително и от десния. Те ще приемат ли подкрепата на БСП? Как ще реагират? Ще може ли Манолова наистина да обедини толкова различни хора и на базата на каква програма ще го направи? Истината е, че пред претендента за върха в столицата също има много нелеки въпроси, а доста хора ще чакат и отговори. Възможно е в късната есен София да има нов кмет, а може той да си остане същия или поне да е от същата партия. Тази ситуация е вълнуваща, защото поне няма предизвестен отговор, а това от което се нуждаеше столицата е реално политическо състезание, защото то може да помогне на избирателите да видят алтернативите. Точно това прави усещането за сблъсъка наесен вълнуващ. Ще имаме автентична битка за бъдещето на столицата и Фандъкова за първи път не е сигурен фаворит. В страна потънала в безкрайно безвремие и непомръдваща стабилност трябва да се научим да уважаме тези малки знаци на демокрацията и да им се радваме като глътка чист въздух насред софийски пейзаж.

Хората избраха прасетата пред държавата и това е страшното за партия ГЕРБ



В Ямболско, Пловдивско, Софийско десетки стопани на прасета отново доказаха старата българска политическа теорема, че всяко лято в последните 30 години е лято на гнева и, че идеята за политическа отпуска изглежда абсурдна в страна, която от много време насам се дави в неразрешими проблеми и отчайващо феодално безвремие. Този път гневът на хората е предизвикан от изискването да заколят своите прасета като част от мерките за ограничаване на свинската чума. Очевидно нещо в гласовете на протестиращите е било достатъчно стряскащо, за да предизвика цяла канонада от статии в дежурните по любов медии. Те пуснаха мозъкобъркачките на максимален режим и заваляха едни кървави заглавия, че протести няма, че излизащите са марионетки на БСП, че гневните хора са част от някакъв пореден план за клатене на държавата, стабилността и лично на Бойко Борисов. Този конспиративен патос е разбираем. Именно такива огнища на съпротива са в състояние напълно да преобърнат медийната утопия на министър-председателя и да го изправят пред катастрофално недоволство наесен. В крайна сметка десетгодишното управление на ГЕРБ се намира в своята политическа есен в която като горски пожари са се натрупали огромни проблеми, които гноят подобно на отворени рани. Но все пак протестите на дребните собственици на прасета трогват със своя гняв и последователност. Всички медии отразиха гневът и недоволството на хората, но ми се струва, че в целия информационен вихър така и никой не си зададе големият въпрос, който е най-важен в този случай. А големият въпрос е защо хората отказват да слушат държавата, защо не си колят прасетата, защо не вярват, че всички мерки се взимат за тяхно добро. Отговорът е простичък и много страшен. От много години насам висши държавни интелектуалци и публични подлоги на евроатлантическите ценности и всяка власт сатанизират разказа на Елин Пелин "Андрешко". Главният герой в него бил типичен българин, гледал да прецака държава, да мине тънко, отказвал да поеме отговорност и какво ли още не. Вероятно Елин Пелин се върти в гроба, защото съдейки от топлината на повествованието и от дълбочината на образа той се отнася към Андрешко с необикновена симпатия и абсолютно разбиране. За хората в онези тъмни и мътни дни на историята държавата не е тази, която помага, а само тази която наказва. Държавата е инструмент, който работи единствено и само срещу тях. В разказа инструментът на тази тъмна сила се явява под формата на охранен бирник. Проблемът е, че държавата днес все едно се е върнала в мътната епоха на миналото. Днес хората преживяват държавата на Бойко Борисов единствено и само като някакъв враждебен елемент, който идва да налага нечистоплътни интересни и корпоративни зависимости. Те не са виждали държава, която работи за тях, а единствено държава, която всекидневно се опитва да ги окове в нови правила, разпоредби, укази, за да може да унищожи и малкото им останала независимост. Между другото - домашните прасета се гледат точно заради това. Те са антипазарния елемент в българските дребни стопанства. Хората си купуват прасета и ги отглеждат, за да могат да си подсигурят това да не бъдат зависими от пазарните стихии, да осигурят не само препитанието си, но и своята независимост от всякакви прекупвачи, търговци и други форми на капиталистически бълхи. И сега повечето стопани виждат как удрят по тях с цялата административна мощ на бюрокрацията. Не удрят големите свинекомплекси, а посягат на техните собствени прасета. На всичкото отгоре, дори и да са необходими, тези мерки са изключително закъснели. Те лекуват последствията, а не спират проблема. От две години насам държавата се прави, че свинска чума няма. Не бяха предприети никакви мерки, с изключение на една абсурдна стена по сухопътната граница с Румъния, за която тръгна вица, че намирали дивите прасета мъртви край нея, защото те си умирали от смях. Днес цялата тежест на мерките трябва да платят най-дребните собственици, тези, които гледат прасета буквално за собственото си препитание и това няма как да не предизвика протести. Живеем в общество, което винаги наказва най-слабите, а в случая дори няма да ги компенсира както трябва, за да намали ефекта от драстичните мерки. Нещо повече. В паметта на хората все още е пресен случая от лятото на миналата година, когато държавата пак беше изправена пред друго болестно бедствие - африканската чума. Орди от чиновници тръгнаха да избиват овцета и козичките на хората, без да обяснят защо го правят и какво точно смятат да постигнат. Хората няма как да са забравили трагичния образ на баба Дора от село Шарково, която плачаше прегърнала своите кози. След това върху гърба на Корнелия Нинова се изсипаха тонове отрова заради това, че тя отиде при хората и ги подкрепи в техните протести. Поведението й било антидържавно, антиполитическо дори. Да, но в част от фермите, където не пуснаха чиновниците животните така и не умряха от чумата. Опитаха се да покрият тази новина, но тя тръгна от уста на уста и днес всички, които са на улицата я знаят. Повечето от тях дори отказват да повярват, че има чума, а разглеждат операцията по избиването на прасетата като част от коварен план за увеличаване на вноса на свинско месо. Не са виновни тези, които си го мислят. Виновни са тези, които се правеха, че проблем няма, а днес, когато кризата е налице пак действат стихийно, хаотично и объркано, и създават почва за слухове, теории на конспирацията и откровени конфликти.
Но погледнете проблема от гледна точка на обикновния стопанин - за втора поредна година държавата нахлува в неговото стопанство, за да го лиши напълно от препитание. Първо козите, сега прасетата. Всеки човек би се разбунтувал срещу държава, която вижда единствено като наказващ наказателен отряд. При това държава очевидно провалила се в своите най-големи отговорности - да предпази своите граждани от всички възможни проблеми. И заради това тези, които днес са на улицата наистина напомнят на митичния литературен герой Андрешко. Той (литературния герой) поне имаше възможността да отложи наказанието над своя приятел като изостави бирника в блатото. Днес обаче бирниците шестват по телевизиите, дават безконечен акъл и няма никакво спасение от тях. Те се провалиха във всичко до което се докоснаха. Дори прасетата не можаха да умъртвят по хуманен начин, а ги издавиха в пожарникарска пяна като коменданти на концлагер. И сега същите тези хора искат доверие в аванс, искат някой да приеме наготово предписанията им и да им се подчини все едно е слуга, а не свободен гражданин с чувство на гордост. ГЕРБ и тяхната администрация наистина са явление от феодалните времена, защото просто грешно са разчели собствения си народ и неговата гордост. Този народ търпи много, наляга си парцалите с години, но когато ножът удари до кокала, когато бандата от държавни чиновници започне да сваля и последната им риза, тогава протестите са най-малкото, което може да се случи. Няма нещо по-страшно от хората, които просто вече няма какво да загубят, а благодарение на ГЕРБ много от нас бяха доведени до това състояние. Първо посегнаха на козичките. След това на прасетата. Нормално е да си помислим, че идва редът и на хората.  

Sunday, August 11, 2019

Политическият сезон свърши, но агонията продължава



Малко след края на политическия сезон, вероятно изтощен от жега, медийно внимание, африканска чума и хакерски атаки, премиерът Бойко Борисов реши да се изявява като виден конспиролог. "Някой умишлено иска да сваля правителството", обяви той пред журналисти, което явно го поставя в клуба на запалените читатели на Антон Тодоров и други видни представители на страстната любов към властта. Нито един, ама наистина нито един журналист не се осмели да го поразпита по темата, да се задълбочи в това политическо страдание, да се опита поне да изтръгне имена, организатори, спящи клетки и други подробности. В държавата на Бойко Борисов твърденията на премиера не се оспорват. Медиите ги поглъщат като най-луксозно политическо гурме. Така политическият сезон получи и мелодраматични измерения. Добрият министър-председател и лошите сенчести фигури, които искат да го свалят. Това си е направо сюжет за бурлеска. Но именно този страх на Борисов може да бъде превърнат в мощна метафора за това какво преживяхме в последните месеци. Защото той издава, че министър-председателят не е научил нищо от всички кризи, скандали, драми и политическите земетресения, които държавата преживя от началото на годината насам. Има една легендарна мисъл на Пелевин: "Заговор срещу Русия, разбира се, има. Проблемът е, че в него участват всички пълнолетни руснаци". Подарявам я на Бойко Борисов. Защото някой наистина иска да свали правителството. Името му е Бойко Борисов...
Всъщност това е проблемът с дълголетието във властта. ГЕРБ са власт вече една трета от целия преход. И подобен срок на престой по върховете на държавата позволява да видим как те стават отрицание на самите себе си. Как Бойко Борисов едно по едно унищожава с бездействие, празни приказки или с обикновено съучастие всичко онова с което се гордееше. През 2012 година в София на площада пред парламента свиневъдите обявиха лидера на ГЕРБ за свой кръстник и с горещи сълзи му се клеха във вярност. Седем години по-късно правителството на същия този Борисов унищожава систематично целият отрасъл. И само за протокола - това не е политизиране на проблема (любимата дъвка на политологическите кол-гърли и другиятн обслужващ персонал). Това е реално диагностициране на ситуацията, защото за чумата се знае от няколко години насам, а кабинета не си мръдна пръста, за да вземе някакви мерки. Миналата година построиха някаква смешна стена за много пари, но нищо друго не беше направено. Тоест - кабинетът на Борисов носи пряка отговорност заради това, че чумата се разпростря из цялата страна. Иронично е за един "кръстник на свиневъдите", но историята обича да се държи като кучка. Същото е положението и във всички останали сфери. Пророкът на стабилността се изяви като адепт на постоянния хаос. Балканският Бисмарк се скъса от геополитически наколенки. Отмъстителят за прехода затъна до ушите в евтини апартаменти, огромни тераси, корпоративни схеми, феодални зависимости, къщи за гости и откровени кражби. Борисов днес е изтощен, изморен и се опитва да изчисти партията си от всички неудобни свидетели за провала и от всички, които могат да опетнят медийната му аура. Само, че този процес закъсня. И премиерът добре го знае. Точно заради това се родиха приказките за свалянето от власт. Той спешно се нуждае от обяснение за нестабилността в държавата, а друго просто няма по ръка.
Всъщност няма как да не забележим, че ГЕРБ нещо не успяват да се насладят на своя успех на европейските избори. В негово име бяха впрегнати много ресурси, много политическа енергия, но успехът нагарча, защото след такова дълголетие във властта, той просто не решава проблемите. Няма как да твърдиш, че народната любов те е озарила с доверие при смешната активност от 30 процента (най-слабата в целия ЕС). Няма как да твърдиш, че успехът е зашеметителен, когато реално си загубил гласове в сравнение с изборите отпреди 5 години. Точно заради това ГЕРБ се измъкнаха от една криза, за да затънат в блатото на друга. Защото, когато пушилката от евровота мина, "Апартаментгейт" отново попадна във водещите новини, този път обогатен с информациите за хакването на НАП, за чумата по прасетата и безбожно скъпите американски самолети, които никой не знае кога ще получим и дали ще получим изобщо. Тоест равносметката на ГЕРБ за този сезон не само не звучи триумфално, но и изглежда като симптом за много тежка проказа с предстоящ фатален край. Защото партията, която се опита да си постави стабилността като орден днес може да произвежда единствено кризи. Няма общество, което да е в състояние да пребива толкова дълго в шизофренията на една партия, която не знае накъде да върви и какво да прави. И към всичко това още едно лакомство - малката коалицията на патриотите се разпадна като малкоизвестен радиоктивен елемент. Трите партии вероятно ще продължат да гравитират около мускула на Бойко Борисов, но постоянното създаване на плаващи мнозинства може да бъде любим спорт единствено в спокойна геополитическа ситуация. Сега то ще представлява поредния зъбобол за министър-председателя, а за такава болка хапчета все още няма открити.
В името на обективността сме длъжни да кажем, че положението в БСП също не е цветущо. Левицата не успя да спечели европейските избори, въпреки, че заложи всичко на тази карта. В името на победата социалистите предприеха наистина смели и нестандартни действия, които обаче не им се изплатиха качествено. Напускането на парламента за три месеца в крайна сметка се оказа високорисков ход, но без достатъчна възвращаемост. И въпреки, че реалните резултати не бяха за подценяване - БСП единствена увеличи гласовете за себе си с 50 хиляди и получи един евродепутат повече, медийните пирани се нахвърлиха върху левицата като побеснели. В рамките на 10 дни никой не говореше за ГЕРБ и тяхната "победа". Цялата злост на писанията бе концентрирана върху БСП и лично върху Корнелия Нинова. Говореше се за "разгром", "поражение", "ужасяваща загуба", за "смазването на БСП" и какво ли още не. Всъщност именно непремерената злост спаси БСП от влизането в нокдаун. Защото злобата на оценките бе така пресилена, така демонично изкривена, че това принуди социалистите да останат в кондиция. Тя си пролича на събора на Бузлуджа, където близо 40 хиляди души извикаха "Победа" в мига в който чуха призива на Нинова: "Изправете се и те ще паднат". И заради това, уви, разрешението на българската политическа драма съвсем не се очертава на хоризонта. Следващият голям сблъсък ще е на местните избори, но опасявам се, че дори и те ще бъдат разглеждани просто като голяма прелюдия към ярък парламентарен сблъсък. А там за старта вече загрява Слави Трифонов и поредното лабораторно българско чудо. Тоест оставихме в историята един политически сезон, който не донесе отговори, който не разплете мистерии и който просто купи още малко време на политическата агония. Човек обаче е странно създание. Докато живее - той се надява, че най-доброто предстои, макар и вселената да му дава постоянно знаци за обратното. Тоест - надеждата за златна есен този път е не само емоционално състояние. Това си е направо политическа нагласа и то с дисидентски привкус. 
Ами не е малко. 

Sunday, August 04, 2019

Бузлуджа отвъд кебапчетата и медийните видения



Медиите имат изключително еднообразен и банално еднотипен модел за отразяване на грандиозните събори на Бузлуджа. Обикновено репортерка от произволна телевизия влиза в кадър и задъхано все едно обобщава вселенска мъдрост казва: "И тази година на събора на левицата се продаваха кебапчета, бира, чаши с образа на Корнелия Нинова и магнитчета със снимки на всички председатели на БСП досега". След това започва една разходка из лицата на хората на Историческата поляна като се акцентира най-вече върху възрастните, които седят на тревата. Идеята винаги е една и съща - да се покаже, че левицата живее с време назаем и утре най-накрая ще освободи държавата от своето присъствие. Факсирани в битови детайли обикновено медиите пропускат основния идеен смисъл на събора и значението, което има той за редовия социалист. В една обществена среда, където все повече виждаме диктатура на пиар-триковете над идеите, такъв политически поход изглежда екзотичен, неразбираем и странен, особено на по-младите журналисти, които са свикнали цялата политика да се изчерпва с вицовета на Бойко Борисов. БСП обаче е най-старата партия в България, което е гордост и проклятие, сила и ахилесова пета, източник на мощ, но и на умора. Цялата тази сплав от противоположни емоции обаче превръща левицата в най-автентичния политически фактор в нашето общество. И заради това е често явление в социалните мрежи дори и хора, които иначе пращат БСП в Сибир поне по три пъти на месец като стане обществена криза да се питат като шекспирови герои: "Къде е позицията на левицата? Къдееее?". Разбира се, за да откриете каквото й да е за БСП ще трябва да си търсите алтернативни източници, защото по телевизиите ще видите само димящи скари и дребни сувенирчета.
В медийната пушилка от кебапчета, интриги, злост, високомерие и солидна доза лакейско презрениe, мнозина изтърваха основните политически акценти на събитието. А както винаги именно те бяха интересните, защото разкриват доста за политическите действия на опозицията в битката наесен за местната власт. Най-интересния акцент на събора, без да преувеличаваме или да надуваме фанфари, беше речта на Корнелия Нинова. Последният път в който съм чувал хората активно да коментират така реч на председател беше през 2005 година. Тогава, само да ви припомня, Бузлуджа се проведе в особена ситуация. БСП се беше опитала да направи правителство, но то така и не бе гласувано. След това започнаха едни дълги 40 дни на преговори между БСП, НДСВ и ДПС и никой не беше наясно накъде вървят нещата. Точно тогава Бузлуджа беше особено вълнуваща, а и до днес смятам, че именно тя беше върховният политически миг на Станишев. Ще се върнем към неговата фигура малко по-надолу в текста, но в онзи миг хората на върха усетиха речта му като много лична, смислена и незаобиколима като послания. В подобна ситуация днес се оказа и Корнелия Нинова. Ще нахвърлям грубо точно в каква ситуация се оказа БСП преди своя празник. В началото на годината левицата в продължение на три месеца и половина бойкотира работата на парламента. Левицата заложи всичко на картата на местните избори с идеята, че резултатът от тях ще разтърси българското политическо блато и ще започне процес на прочистване и промяна на статуквото на безвремието. Не смятам, че този залог беше високорисков или халюцинаторен, както днес твърдят някои самозвани специалисти, майстори в дисциплината, че със задна дата миналото все им е безкрайно ясно. Грешката на БСП не беше, че излезе от парламента, нито, че продължи бойкота толкова дълго. БСП сбърка, че това излизане не се превърна в по-мащабна акция, не получи протестни измерения, които да активизират по-истински гражданската енергия. Смятам, че моят анализ може да бъде открит в речта на Нинова. Тя се обърна към хората за съдействие. Обяви, че Борисов стои на власт не, защото управлява добре, а защото управлението му е потопило страната в апатия. Това си пролича и по активността на евровота у нас - най-ниската в целия европейски съюз. Силата на ГЕРБ не е в тяхната корпоративна мрежа, в паяжината от дрийм-тиймове и феодални зависимости, а в постепенното обезсмисляне на институциите. Разграждането на държавността, което всички виждат делегитимира изборния процес. Хората вече са отчаяни и не смятат, че гласуването може да разреши основните им проблеми. Идеята, че няма алтернатива не идва от това, че опозицията е бездейна, а че никой не може да си представи коя партия след ГЕРБ ще може отново да възстанови държавата след техните безобразия. Точно заради това в речта на председателката се появи ключовата реплика: "Изправете се и те ще паднат!". И това не е послание насочено единствено към БСП. Това беше послание към всички, които искат промяна. Отделен въпрос е ще бъде ли чуто то, но идеята е, че ако всички се изправят срещу ГЕРБ, всесилните велможи и костюмари на Борисов изведнъж ще се окажат малцинство. Това подсказва много за тактиката на левицата наесен. БСП тръгва към местната власт не с партиен егоизъм, а с идеята да бъдат демонтирани монолитните корупционни схеми на ГЕРБ. Очевидно е, че това е задача, която изисква усилието на повече от една партия. Другата част от речта на Нинова беше потвърждение на курса, който е поела и заявката, че тя няма да се отклони от него. Хората на поляната разчетоха веднага посланието, а то не е било прикривано зад някакви метафори. Председателката на БСП не прие идеята, че БСП е разцепена и разделена, както внушават много хора. Нито пък се съгласи, че БСП е била разгромена на европейските избори. Между другото - емоцията на Бузлуджа тази година се дължеше и на това. Властовата пропаганда просто пресоли манджата. В дните след изборите слушахме, че БСП е разгромена, унищожена, унижена, съкрушена. А истината е, че резултатите показват нещо съвършено различно - скок на гласовете и един евродепутат повече. Тази медийна манипулация можеше да разкърти левицата, ако беше проведена както трябва. Предозирането на пропагандатата обаче имаше обратен ефект. Виковете на върха го доказаха. Нинова инжектира адреналин на членската си маса, което беше от жизнено значение за изборите.
Разбира се, няма как да избягаме от въпроса за разделението в БСП. Дори и ние да се направим на слепи, то медиите ще го поставят отново и отново. Сергей Станишев, поне според мен, направи огромна политическа грешка, че не се появи на Бузлуджа. Нито пък някой от т.нар. "вътрешна опозиция" (нали те самите протестират, че им слагат този етикет). Няколко дни преди Бузлуджа президентът на ПЕС пусна една "програмна" статия във вестник "Дума", наречена почти като у Чернишевски "Докъде ще стигнем". Текстът е леко коварен, защото започва като проповед на майка Тереза за диалог, единение и сплотеност, а най-накрая завършва като злостна оратория за действията на досегашното ръководство и атаките срещу отделни лидери на партията по места. Далеч съм от мисълта, че Корнелия Нинова е безгрешна или, че не може да бъде критикувана, но както винаги фигурата на критика е от ключово значение при оценката на посланията. Тоест Сергей Станишев трудно може да бъде привидян като ангел на доброто или на изборните успехи. Това не е заяждане на дребно, а просто признаване на болезнената фактология - помним изборните загуби, за които е необходимо човек да има три ръце, за да ги изброи адекватно. Нещо повече - предишният председател няма как да бъде видян и като човек на диалога, смирението и единението, защото именно при него АБВ се отцепи от БСП. Разбира се, на всеки първановист мога да кажа: "хареса ли ви в пазвата на Бойко Борисов, а?", но всички ясно помним, че в онзи миг Станишев не само не избра диалога, а точно обратното - заложи на твърдия тон и радикалните действия. Тоест в статията си той иска от Корнелия Нинова да не се държи като него. А това е форма на политическа подлост. Но след като сложил маската на вестител на диалога и протегнатите ръце, то задължително би трябвало да тестваш политическите си послания в реална обществена среда. Точно поради тази причина Станишев трябваше да изкачи историческия връх и да се появи сред хората. Когато имаш претенции за бъдещето на партията, тогава трябва да имаш силите да погледеш избирателите си в очите. Вътрешната опозиция орева света, че Станишев е получил близо 30 хиляди преференции, което доказвало неговата популярност. Ако този резултат е наистина така значим, то значи президентът на ПЕС би могъл да се появи на историческата поляна без страх от освирквания, викове и презрение. В крайна сметка - съборът на Бузлуджа доказа, че разделението в БСП е само виртуално, то е една измислица. БСП се променя, БСП търси свой нов образ, който да отговаря на предизвикателствата на 21 век, а има хора, които просто не искат да се разделят с миналото. Всяка промяна е болезнена, но БСП поне е доказала, че знае как да се променя. Във времена на безвремие това си е безценно предимство.