Sunday, January 27, 2019

Румен Радев - двегодишната мъка на ГЕРБ



На 19 януари 2017 година, само няколко дни преди официално да встъпи в длъжност, Румен Радев се изправи пред депутатите в 43-ото Народно събрание, за да произнесе първата си реч като държавен глава. Една реплика от това слово и до днес възпалява мозъчните мазоли на депутатите от ГЕРБ и на всички участници в схеми за суджук, корпоративни облаги или политически натиск. Тогава Радев се обърна към народните представители и най-вече към тези от управляващото мнозинство (похотлива комбинация от гербаджии, реформатори и патриоти) и обяви: "Имате още една седмица!". 
Фразата отекна като гръмотевица и показа, че на безрадостния и сив политически хоризонт се е появило нещо ново, влязъл е играч, който не иска да се съобразява със задкулисния консенсус, а ще бъде говорител на онези, които повече не могат да търпят безобразното статукво и не искат да се примиряват с чудовищното безвремие, което задушава всичко. Преди няколко дни по време на дебатите за започване на преговори за покупка на американски изтребител шефът на правната комисия, момчето за мръсни поръчки на ГЕРБ Данаил Кирилов от парламентарната трибуна пак си припомни за репликата на Радев. Направи го уж с чувство за хумор, но не успя да скрие болката. Всеки гербаджия е обречен отново и отново да изживява онзи миг като някакъв кошмар, който им напомня, че тяхното статукво е уязвимо и може да бъде разклатено. През 2016 година ГЕРБ държаха цялата власт - премиер, парламентарно мнозинство, президент. Абсолютен властови голям шлем. И победата на Румен Радев се превърна в оново малко камъче, което обръща каруцата и като светкавица осветява нощта, за да покаже, че има много гневни, недоволни хора, които внезапно са получили глас и са станали политически представени.
Случката в парламента отпреди 2 години днес вече звучи метафорично. Защото тя разкрива пробойната, която от ден номер едно съществува между ГЕРБ и Румен Радев. И това не е пропаст, породена от различни амбиции, индивидуално его или партийна похот, а е идеологическа бездна в отношението към властта. Радев отказа да се впише в неписаните правила, отказа да участва в мач по чужди правила и започна да задава различен тон в политиката. Така се случи нещо като мини-чудо. ГЕРБ за първи път в своята политическа история се оказаха в оправдателна позиция, бяха принудени да се защитават. В квартала се появи нов играч и най-големият им номер да се правят на основен играч срещу статуквото вече почна да не минава. Появата на Радев ясно разкри - ГЕРБ са статуквото. Те са системата. И недоволството на всички, които тихо скърцат със зъби или пишат гневни фейсбук-постове вече има ясен адресат. Между другото - от избирането на Радев за президент та чак до днес това е основния проблем на партията на Борисов. Тя може да съществува само, ако си има ясен враг, който да кове с моралистични куршуми. А това е опозиционна поза откъдето й да го погледнеш. Не напразно последното им национално съвещание приличаше на сбирка на Анонимните алкохолици - в държавата всичко тече както трябва, в държавата всичко е наред, държавата просперира и единствено подлите, ехидни, прокълнати и провалени комунисти мътят чистата вода на Бойко Борисов...Това дори и като виц не можеш да го измислиш.
Двете години от мандата на президента досега минаха като едно мигване на очите. Защото в България политическият процес тече истерично и медийно и на човек не му остава време за оценки и дълбочинни анализи. През това време ГЕРБ направиха всичко възможно, за да превърнат Радев в своя основна мишена. Работата на цялата партия беше подчинена на това държавният глава да бъде подрит, сринат и морално оклеветен. И заради това не бяха пожалени парламентарни сили и медийни слюнки. В Народното събрание беше създадена специална комисия, която да изкара Радев оръжеен лобист, Антон Тодоров-Мумията и досега се раздава във виртуалните си усилия да опръска с кал президента, а дежурните по любов медии към властта направиха това, което не прави дори и мафията - насочиха оръжията си към семейството на Радев. Не смятам, че целта веднага е била да отстранят президента. Вероятно всички спецоперации бяха насочени към това да възпитат президента, да го приземят и да го направят послушнна пионка, но ако това е вярно, то ГЕРБ наистина не знаят в коя реалност пребивават. В лицето на Радев те намериха последователен, възпитан, морален и изключително силен противник. През цялото време назначените за политически шамани се опитваха да внушат, че Радев и БСП игрят в един отбор, че между "Позитано" и Президенството текат съгласувателни процедури, но истината е, че ако човек се отърси от медийната упойка ще види, че една-единствена партия играеше в полза на Радев. И това е ГЕРБ. Всяко изявление на Цветан Цветанов срещу президента и до днес записва хиляди нови последователи сред почитателите на президента. Студената институционална война, коят се води срещу "Дондуков" 2 за първи път в историята на прехода не постига никакви резултати. Ританията по кокалчето, инсинуациите, интригите, ударите под кръста - всичко сякаш работи в полза на Румен Радев.
Всъщност 2 години са повече от достатъчно време, за да си види ясна политическа заявка за промяна. В това отношение Радев не изневери на себе си. Той въведе в българската политика един нов стил. Стилът на ясните тези, кратките изречения, безпощадните диагнози. Дори така коментираната му последна новогодишна реч беше израз на този стил. В нея той реши да не парфюмира действителността, а навръх празника на бъде изразител на онова болезнено чувство за неудовлетвореност, която стяга като усмирителна риза сърцето на всеки български гражданин. Всъщност той беше себе си и това е неговата сила. Защото досега не изневери на себе си и на своите разбирания за това как трябва да се промени държавата. Радев успя да направи най-важните стъпки в своя път към преизбирането - да не предаде доверието на онези, които гласуваха за него и наистина да създаде необходимия баланс в държава, където трите власти трябва да се контролират, а не да бъдат впримчени в обща паяжина от зависимости. В България се появи човек, който не е част от задкулисието, който реално иска да промени нещата, човек, който посочва болезнените проблеми и не признава дежурните отговори. Да, много хора очакват от Радев да даде рецепти за справяне с проблемите и подозирам, че това е ще е предизвикателството пред него през оставащите от мандата му години. Но всяка промяна започна с точното назоваване на проблема, с вярната диагностика и безкомпромисния поглед. А човекът, който преди две години каза: "Остава ви още една седмица!" по никакъв начин не се е отказал от тази своя мисия. ГЕРБ това не могат да му простят. Той постоянно им напомня, дори със самото си присъствие и непоколебимост, че има и друг път за България. Ето в това е силата на Радев. 
И тази сила може само да става все по-голяма.

Monday, January 21, 2019

Събранието на ГЕРБ - като сбирка на анонимните алкохолици



Не знам как да възприемам националното събрание на партия ГЕРБ. То се опитва да мине за политическо събитие, но стилистиката му носи отпечатъка на сбирка на Анонимни алкохолици, които скрито нарушават сухия си режим и се наквасват тайно от публиката. След като прочетох речите на висшите партийни функционери плюс Цветан Цветанов разбрах едно - България няма проблеми, България просперира, България тъне във финансов просперитет, България се дави в инфраструктура, България я обичат всички, България е топ-фактор в световната политика, България има високи заплати, България има високи пенсии, България има ниска престъпност, България е обречена на светло бъдеще. Единственият проблем на държавата са подлите, коварни, ехидни и безмилостни лъжи на БСП. Ах, тези прокълнати комунисти, тази змия в чистия кладенец на нашата политика. Хората в България не страдат, а усещането за безвремие е просто страничен продукт на комунистическите лъжи.
Тази теза минаваше като следа от изтребител F-16 във всяка една от произнесените речи. 
Управлението е стабилно, ама гадните комуняги...
Държавата няма проблеми, но комунистите дебнат...
Кметовете на ГЕРБ са морални супермени с чисти сърца и погледи на първолачета, но провалените комунисти ги клеветят...
Казвам ви - това не беше политическа сбирка, а клуб по кризисна психоанализа. Партийната бюрокрация заедно срещу реалността. 
За това няма измислени хапчета.


Sunday, January 20, 2019

Сделката за американските самолети прилича обир на телефонен измамник



Сделката за новите изтребители за българската армия отдавна носи буреносен характер. В последните няколко месеца докато наблюдавахме политическите гърчове на ГЕРБ и неистовите опити на Бойко Борисов да се добере до снимка с Доналд Тръмп, всички бяхме наясно, че новите самолети ще бъдат използвани в неговия личен "Сървйвър" като резменна монета за въшна подкрепа. Заради това обявяването на новината, че България ще купува F-16V предизвика скандал, но не и изненада. Всички бяха наясно, че това е отчаян опит на давещите се да си купят още политическо време, впримчени в илюзията, че изсипването на много пари може да им реши вътрешните проблеми. И заради това политическата криза около взетото решение веднага разпали страстите у нас. То за пореден път просто демонстрира, че България вече е стигнала до състояние в което не може да формулира адекватно собствените си национални интереси, а с мазохостично удоволствие се оставя да бъде употребявана в геополитически машинации, които имат неприятен вид и вкус.
Предложението на правителството за новите изтребители е скандално, защото е зад него лесно прозира политическата паника. Но основният скандален заряд, който носи то е в това, че е удар в челюстта на парламентаризма. Миналата година Народното събрание гласува финансова рамка за модернизацията на българската армия и там сумата е закована - 1,8 милиарда. Офертата на "Локхийд Мартин" обаче надвишава значително заложените средства. И въпреки това, въпреки законодателния акт изпълнителната власт го приема и предлага на депутатите за пореден път да отменят свое предишно решение. Това не е демокрация, а первезна форма на играта "тука има, тука няма". Всичко това е направено под благовидната формулировка, че преговорите сега започват, а цената евентуално някога в далечното бъдеще можела и да бъде променена. Зад всички това стои само едно - парламентът да разпише празен чек на властта и да я остави да договаря каквато си цена поиска. А всички знаем, че преговорните усилия на ГЕРБ винаги правят така, че България да губи пари. Всъщност това ситуация съвсем аналогична на телефонно мошеничество. Трябва да хвърлим едни пари от балкона неясно на кого, неясно за какво, но с добри уверения, че това е "правилният геополитически избор".
Бурята обаче не удари единствено политическите върхове. Начинът по който бе взето решението (в последния възможен работен ден преди коледната ваканция) ясно демонстрира дори и на незапознатите с темата, че пак се натъкваме на нещо подмолно, на нещо нечисто, че за пореден път някой се опитва да фокусничества пред лицето на българското общество. Гневните мнения заляха социалните мрежи. Мнозина със страстта на изследователи на безумието се заровиха в информационни източници от цял свят, успяха да издирят подробности от офертите и стана ясно, че посочването на F-16 съвсем не е така безспорно както го слюноотделя психодясното, полегнало за пореден път като държанка на ГЕРБ. Например конкуренцията на американците - шведите от СААБ ни предлагат два самолета в повече, вместват се в посочената цена, развиват сделката като обещават инвестиции в икономиката и създаването на център за ремонт на техниката им у нас. Но всичко това изобщо не е било взето предвид. И тук е голямата подмяна. Държавата пусна критерии за участие в нещо като конкурс, но всичко се оказа проформа. Защото в критериите никъде няма заложени политически изисквания към сделката, не са предвидени никакви политически условия, а най-добра цена и предложения. Изведнъж, когато американският натиск стана очевиден, а дори и досаден, Цветан Цветанов при поредното си посещение във Вашингтон обяви, че изборът ще е политически. И всички започнаха да повтарят тази мантра все едно тя е вълшебен отговор на всички проблеми. Епичен връх на тази откровена лудост станаха твърденията на госпожа Елена Поптодорова (за която никой досега не подозираше, че има експертиза да коментира военна техника), която буквално заяви:"Правилният избор на изтребител ще промени политическият климат в Югоизточна Европа". Това, което идеолозите на правилния избор обаче пропуснаха да ни кажат е, че предлаганата модификация на F-16 засега съществува само на хартия, тъй като от нея не е произведен нито един брой. Дори фабриката, която ще ги произвежда още не е конструирана, а на всичкото отгоре България върви в пакетна сделка с Бахрейн и Словакия и последна на опашката за дата за получаване на новата техника. Това са само част от детайлите, които изкараха спора от експертната плоскост и го превърнаха в остър политически проблем. Остър, защото управляващите политизираха темата, за да скрият в димната завеса въпроса за своята отговорност пред националните интереси и защото запълниха информационното пространство с лъжи и заклинания, за да може градската десница талибански да си изхвърли мозъците на боклука и да пълни нета с фанатичните си евроатлантически тъпотии, подписвайки пълното алиби на властта.
В целият този разговор единствено президента Румен Радев запази здрав разум и хладнокръвие и заради това ГЕРБ пак се опита да насъска медийните си хрътки по него. Той обяви, че решението е очевиден признак за лобизъм и предизвика гърчоветe на властта за пореден път, но България се намира в ситуация в която всяка тема ще се превръща в криза, защото управлението е напълно лишено от доверие. То е подгизнало от лъжи и измами, а когато на масата са поставени и милиарди, тогава е напълно ясно, че някой някъде плете поредната паяжина. Заради това кризата с изтребителите съвсем няма да отшуми лесно, както си въобразяват част от медийните шамани. В нея е заложен динамитен скандал, който ще оттеква, а в крайна сметка може и да се стигне до разваляне на сделката. Защото подобно начинание се нуждае от ярка политическа легитимност, а бе проведено като мафиотска операция и геополитически рекет. Защото българското общество за пореден път видя как парите от неговите данъци ще бъдат дадени курбан в нечии тъпи и елементарни политически игрички, които май даже и няма да са толкова успешни, колкото си въобразяват техните автори.
България заслужава повече от това.

Wednesday, January 16, 2019

Катастрофата с F-16


Има катастрофи за които човек се досеща инстинктивно в мига в който види в далечината проблясъка на неизбежния инцидент. Нервната ти система замира, ледени тръпки полазват по гърба ти, а мозъкът се вцепенява, защото от един момент нататък не можеш да направиш нищо, за да спреш трагедията. Вероятно така се чувствали зрителите на полета на совалката "Чаленджър" през 1986 година, когато са гледали как тя се взривява във въздуха като нелеп фойерверк на ужаса.
Абсолютно същата беше ситуацията в Народното събрание, когато депутатите от новото мнозинство - ГЕРБ, патриотите и ДПС се изгавриха напълно с българския парламентаризъм, отмениха предишно решение и дадоха мандат на правителството да преговаря със САЩ за изтребителите F-16 и то в модификация, която съществува само на хартия и не е правена реално никъде по света. Под ножа на цинизма падна всичко - финансовата рамка, условията, взетите вече решения. Абосолютно всичко.
Същото мнозинство, което закрепи цената в размер на 1,8 милиарда, сега я отмени и подписа на кабинета празен чек. Това е ситуация, която повече прилича на телефонно мошеничество, отколкото на реална политика, мисъл и стратегия. Също мнозинство, което твърдеше, че е загрижено за българските национални интереси, сега съвсем официално се поддаде на външния натиск, развърза кесията и показа на своите избиратели, че тях законът е врата в полето, дребна и незначителна подробност, която може да бъде пренебрегната абсолютно. не знам какви мисли и планове вълнуват американците, но с такива партньори те просто нямат нужда от врагове в България. Американските изтребители бяха наложени с упорито парламентарно насилие върху правилата и най-циничното е, че това стана под аплодисмените на онази част от обществото, която все сънува някакъв различен капитализъм, с правна рамка и стройна дисциплина. Същата онази част от обществото, която вечно разтревожено трепери за това, че държавата неразумно дава пари за АЕЦ "Белене" сега започна да похотливо да слюноотделя за една по същество пирамидална схема за неконтролируеми разходи. Това е черният виц в който се е превърнала България днес.
И цялата тази лицемерна бурлеска се разигра под мелодията на абсолютно пренебрегване на фактите, предложенията и на самата действителност. От парламентарната трибуна чухме сладострастни уверения, че цената ще бъде намалена, но никой не ни каза с колко, как и кога. Което и сигурен знак, че нищо от обещанията няма да се случи. България прие с охота ролята на страна, която няма право да формулира собствен национален интерес и напълно го аутсорсна в ръцете на друга държава. С новото решение ние станахме напълно зависими от американската воля, от техния стратегически интерес, от тяхната политика и визия. И всичко това маскирано с фразата "по-пълна интеграция в НАТО". Това разбира се е капан. Светът се променя с бързи темпове и неочаквани завои. Ами ако утре САЩ решат да напуснат НАТО, защото техните интереси ги отдалечават все по-повече от всякакви колективни договори, тогава какво правим? Тогава трубадурите на евроатлантизма ще извършат ли ритуално сепуко на централния площад в София като знак за това, че осъзнават своята грешка и провал?
С новата рамка България съвсем официално се отказва от голяма част от условията, които тя сама постави за сделката. Сега вече всички трябва да знаем, че нов изтребител ще имаме чак след 5-6 години, а най-вероятно чак в края на следващото десетилетие. Ако мнозинството бе толкова загрижено наистина за състоянието на българската авиация и сигурност, то задължително трябваше да отчете този факт. Вместо това - ние буквално хвърлихме едни пари от балкона с неясната надежда, че политиката ще е наша страна и ще изпълни всичките ни очаквания към нея. България е част от пакетна сделка за самолети. Преди нас на опашката са наредени Бахрейн и Словения и следователно ние ще получим самолети едва след като първите две страни получат своите. Ако това ви е интеграцията в НАТО - трябва добре да проверите политическите си познания, те определено са двойкаджийски.

При разиграването на парламентарния карнавал се случи и друго забележително нещо. Премиерът Бойко Борисов блестеше със своето отсъствие. Това отдавна е политическа практика при него - при най-важните решения за страната, той избира нелегалността. Министър-председателят не се появи, за да поеме политическа отговорност за мошеничеството, не намери сили и доблест да се изправи и да заложи авторитета си за сделката. Вероятно, защото добре осъзнава, че пътят по който страната поема е трънлив и много лъжлив. На всичкото отгоре сценката, разиграна така, е поредният пирон в парламентаризма. Борисов е усвоил перфектно изкуството да прави депутатите си на маймуни, да се гаври с тях като с марионетки и да оставя бушоните си да обират политически негативи. Защото от един момент нататък разговорът вече не е за модела изтребител, който България ще купи, а за това дали страната ни е реална демокрация, където решенията се взимат информирано и с нормални процедури. Не, България показа, че е полудържава. А начело на тази смешка стои администрация, която с охота е склонна да се бори за чужд интерес, а не за интереса на своите граждани.
А може би е нормално да е така. Една страна, която съществува само на хартия да си купи самолет, който е само на хартия. Държава, чийто медии вместо да изровят реалните факти и да ги забият в лицето на властта, съучастват хибридно на чуждите агенти на влияние и ръкопляскат на една прогнила отвътре схема, която напълно ще се самоторпилира в процеса на преговорите.
Гласуването в парламента може да има и очистващ ефект. Под напора на външния натиск съвсем реално се видяха контурите на истинската управляваща коалиция, на хората, които държат държавата в усмирителна риза и я насочват към поредната финансова катастрофа. Ако всичко беше изрядно щеше ли решението да бъде взето по този начин - се недомлъвки, пируети и много лъжи? Направена по този начин сделката е уязвима не само политически, но и съдебно. Опасявам се обаче, че с тази заложена мина ще трябва да се справя съвсем друго управление, наследило токсичната политика на ГЕРБ и техните съучастници в далаверата. Но това е въпрос за бъдещето. Днес реалността е такава - една пълна политическа и парламентарна катастрофа, останките от която ще пламтят радиоактивно още много време, давайки ни реален знак какво се случва с една държава без суверинитет и страхлив премиер, който предпочете да потъне зад кулисите, за да избяга от отговорност.
Не за мен.
За България е обидно.

Sunday, January 13, 2019

Електронната партия ГЕРБ ни връща в епохата на Фред Флинтстоун



В началото на миналата година "технократското" лице на ГЕРБ, скучният до припадък вицепремиер Томислав Дончев реши да блесне от парламентарната трибуна. Повод за това му даде поисканият от опозицията дебат за това докъде е стигнала работата по електронното управление, за което слушаме от 20 години, обещават ни го през ден, а то все се оказва далече зад хоризонта, невъзможно за постигане като поетичен блян. "Няма как да правим електронно управление с аналогови политици", обяви това вицепремиера. Медиите любовно започнаха да споделят "откровението" му. Хехе, тъпата опозиция си го получи. Най-накрая им го казаха - ГЕРБ ще са вестителите на новия електронен ред у нас, месиите на бъдещето. В това абсолютно беше убеден и Дончев, който в заключение реши да нокаутира хейтърите и обяви: "Нека да ползваме хартията само за изобразително изкуство".
Разказваме тази история, защото година по-късно тя звучи като бурлеска. Като някакъв черен виц, изваден директно от скоростна пиеса на абсурда. Защото 2018 година доказа с безпощадна сигурност и трагична неизбежност, че ГЕРБ са най-аналоговата партия на земята. Всичко електронно до което те се допрат изпушва безжалостно и се срива. Точно на това станахме свидетели през лятото, когато Търговският регистър се срина, а и досега не знаем с абсолютна точно какво точно се обърка. Факт е обаче, че хората не се забравили тази история, защото когато в студеното начало на 2019 година се оказа, че има проблем с електронните винетки всички се сетиха за Търговския регистър. Това са безмилостните аналогови следи на партията на Бойко Борисов, която така иска да въвежда електронно управление, че сме заплашени тя директно да ни запрати обратно при Фред Флинтстоун в каменната ера.
В големия провал с винетките действията на държавата са особено показателни. Въпреки убедителните репортажи с гневни шофьори, които твърдят, че не са намерили нито една бензиностанция, където да си купят винетки, институциите твърдяха, че проблем няма. Имало няколко неработещи апарата и толкова. Останалото било продукт на фантазията. Необходимо беше гневът да стане шумен и очевиден, за да може Агенция "Пътна инфраструктура" с половин уста да признае, че нещо се случва, но проблемът може би се дължи на външна или хакерска намеса. Това даде добри поводи на фейсбук-зевзеците да твърдят, че очевидно след като се е уморил от намеса в американските избори въздесъщият Владимир Путин е решил да си почине като прецака електронните винетки на ГЕРБ.
Всъщност провалът в този случай е много по-голям отколкото изглежда на пръв поглед. Още от края на лятото стана ясно, че започва тестовия период на електронната система. Властта имаше четири месеца да провери всичко и да изглади процеса. Само че нищо такова не стана. Системата гръмна, провалът стана грандиозен, а на публиката започнаха да пробутват обяснения за първокласници - това било най-сложната информационна система у нас и не можело да се очаква тя да заработи за миг. Намекна се дори, че нямало достатъчно подготвени технически кадри. Изобщо както винаги - България е с богата с обяснения за всяка една катастрофа. Разбира се половината от тези обяснения звучат просто налудничаво. Страната с толкова много подготвени компютърни специалисти да не може да се осъществи плавен преход към електронни винетки? Това звучи ли ви нормално? Това всъщност е доказателство за друго - за вероятния размер на кражбата от тези системи. В суматохата на голямото негодувание премиерът Бойко Борисов уволни трима души от АПИ, за да потуши пожара, но като всяко негово действие напоследък и това беше твърде закъсняло, защото то просто хвърли допълнителна светлина върху размера на институционалната паника. Както всички знаехме още от средата на миналата година - ГЕРБ се намират в ситуация в която дори най-малкия проблем се превръща в политическа криза. А тук имаме истински взрив - не само апаратите за винетки не проработиха, оказа се, че има проблем с мобилното приложение, не стана ясно кой кога и как ще проверя шофьорите за нови винетки - изобщо на публиката бе сервиран високоалкохолен постпразничен махмурлук, който бързо да им напомни в коя държава живеят и как няма измъкване от аналоговата примка, която ГЕРБ са стегнали около гърлата им.
Всъщност всички очакваха годината да започне с криза, но никой не подозираше, че тя отново ще оттекне по такъв начин. Управлението на Бойко Борисов е достигнало до годините на своя брежневски застой, където всичко се разкапва и разпада и усилията за имитация на стабилност стават все по-смешни от ден на ден. На полуделите от притеснение шофьори няма как да им е забавна цялата ситуация, на хората, които не са сигурни дали утре и токът им няма да спре, защото държавата напълно се е разпаднала също. 10 години слушахме бодряшки лозунги за вървене напред, а днес просто идва мрачното осъзнаване, че сме били затворени в някакъв политически вакуум, в някакъв управленски балон, където нищо не е помръднало. Дори има нещо много метафорично в провала на ГЕРБ в електронната сфера - те са партия от мрачното минало, която функционира като клан, нещо като бронтозавърска кост оцеляла до наши дни и съм убеден, че електронните им провали предстоят тепърва. Защото няма как да наречеш кражбите растеж, корупцията развитие, а феодалните паяжини - успехи. С години ни захранваха с медийни лъжи, но ето че там, където лъганите все пак трябваше да се сблъскат с реалността, получиха само средни пръсти и кукиши. Това е електронната партия ГЕРБ - източник на кризи, фабрика за скандали и имам тежкото усещане, че тепърва ни предстои да се наслаждаваме на най-големите специалитети на това производство. Винетки може и да няма, но скандалите са сигурни като инфаркт.