Friday, January 19, 2018

Питие за Жан-Клод и нека оркестърът да свири химна на ЕС...




От година и половина насам слушаме легенди, предания и вълшебни приказки за митичното Българско Европредседателство. Дежурните бардове на властта и персоналните обожатели на Бойко Борисов изкараха безчетни хонорари като венцехвалят и възпяват очакваните постижения, забележителните успехи, бляскавите геополитически стратегии. Още от средата на миналата година бомбардировката от оптимизъм започна да промива мозъци със свръхсветлинна скорост. Медиите се разляха от розова патетика, за да ни обясняват за това как ключовите думи на нашето велико председателство ще бъдат "кохезия, консенсус и конкурентноспособност", но едва ли има дори и кьорава електорална единица, която разбра какво се крие зад всичко това. Всъщност замисълът може би не беше от никакво значение. ГЕРБ като удавник се хванаха за председателство, за да напомпят омаломощените си мускули, изтъняли от корупционните афери в НДК, покрай стената на границата, аферите със суджука и "Кумгейт". Разтърсващото "усещане" (нали така твърди Екатерина Захариева) за корупция стана така всеобхватно, че май на Борисов му остана единствено да се хване като удавник за снимките със световни лидери и да разчита, че те ще възпламенят рейтинга му отново и ще го паркират пак в социологическите небеса. Заради това началото на председателството се очакваше от всички. От някои заради парадния блясък, от други заради възможността да крещят. В крайна сметка и едните и другите май останаха разочаровани. Защото, когато шоуто започна, то се оказа доста по-различно отколкото смятахме. Поне мен неговото начало ме изненада по начина по който човек се изненадва, когато върху главата му се стоварва строително скеле. 

В началото на нашето председателство с особена светлина засия фигурата на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Да бъдем честни - него европейската преса отдавна го подозира, че след 4 следобед е толкова развеселен, че в главата му има единствено мисли кой друг политически лидер да разцелува при официално посрещане. Което аз възприемам не като компромат, а като лъч светлина за ЕС. Докато в Съюза има политици, които знаят как да ценят епикурейските радости за Европа има шанс. В крайна сметка и без това колективният образ на евробюрократа у нас от ден на ден засиява с все по-мрачна и потиссаща светлина и добре, че е Юнкер да ни дава знак, че не всичко е задръстено и консервативно, въпреки екзотичната му принадлежност му към ЕНП (партия, чийто евроелит напомня на птеродактили с допотопните си разбирания по някои теми). У нас шефът на ЕК се раздаде напълно, за да покаже, че е отворен към радостите на живота и към възможностите на европредседателството ни. В София Юнкер тръгна не да издирва стратегията на правителството за следващите шест месеца, а се насочи към конкретиката - шопската салата и луканката. Обяви, че ги харесва, а към тях спомена, че му допада и културата, но пропусна да уточни дали под това разбира изпълнение на песента "Шушана" или има нещо друго наум. Очевидно, за да получи повече от тези природни дарове на вечерата, Юнкер обяви, че цяла България трябва да му е благодарна. Ако не бил той да подпише, страната ни още нямало да бъде член на ЕС и щяла да мръзне в чакалнята при лузърите. Вероятно заради това ден по-късно от парламентарната трибуна Волен Сидеров съвсем официално обяви, че възнамерява да подари на Юнкер бутилка ракия и философски се запита дали това може да се окачестви като корупция. Не знам дали това е корупционна практика, но със сигурност можем да заподозрем таен и конспиративен план на лидера на "Атака". С една бутилка ракия той е в състояние да обезглави ЕС поне за седмица и да накара Юнкер да захвърли люксембургското гражданство и да подаде документи за българско. Така и не разбрахме дали шефът на ЕК е употребил подаръка на Сидеров, когато заяви, че не може да си представи някой по-добър от Бойко Борисов, но можем да подозираме, че в това изявление със сигурност има намесена високооктанова течност. Плюс шопска салатка. Защото едното прекрасно пасва с другото. По европейски.

Другият костюмар от Европа, председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък реши да участва в състезанието "да спечелим сърцата на десетината души, които гледат пряко откриването по телевизията" и дръпна речта си на български като я обогати с цитат от "Отечество любезно" на Вазов. Трябва да му признаем - българският при всички положение му се отдава по-добре отколкото на Цвета Караянчева, но оргазмичните въздишки, които се навдигнаха след нея, можеха да бият произволен порнофилм по кабелната телевизия. На мен отношението на Туск ми хареса, но се отвратих от поредната вълна от сервилност, която заля нета. Туск бе възвеличен до статут на политически гигант, нещо, което силно се отрича в родната му Полша. Но никой не е пророк в собственото си село. В София шефът на Евросъвета наистина демонстрира класа. Но тези, които едно време във виновното лято на 2013 година ходеха като лакеи да ръкопляскат пред френското посолство, сега пак демонстрираха неизтребимият манталитет на иконома. Като се почна с едни лирични възхищения, премина се през любовни стонове и се стигна до екзалтации от страст, отдаденост и "Кама сутра". После обаче нещо в любовта се пречупи и залиня. Някой преведе речта на Туск при откриването на естонското председателство, реч пълна с автентично възхищение и лични чувства. Тогава изведнъж българският на на еврочиновника започна да горчи. Да не говорим, че от душата му тук се отпусна екзотичното сравнение, че историята на Балканите е по-интересна от "Игра на тронове". Признавам си откровено аз не съм гледал сериала, но съм чел от кора до кора книгите на Джордж Р.Р. Мартин и смея да твърдя, че аналогията никак не е ласкателна. Четеноте на Мартин те научава никога да не се привързваш към някой герой, защото в момента в който започнеш да го харесваш и да му стискаш палци, той бива убит по някой безмилостен и отвратителен начин. Това намек за намеренията на ЕС към България ли е? Или просто опит Балканите да бъдат изкарани някаква върховна политическа екзотика, която радва с кървища, варварски страсти и безмилостен секс? А това, че сме потомци на Спартак беше готина ремарка, ама чисто исторически е леко брутална. Спартак е човек от земите, които са по-интересни от "Игра на тронове", който се е бил с войските на Рим и е бил пленен, а след това оглавява най-голямото въстание на роби в историята на империята. Като бледен и съзерцателен юноша много обичах книгата на Рафаело Джованьоли "Спартак" в която този бунт беше описан в романтична светлина, но фактът си е факт - Спартак е борец срещу Рим, обединителят на територии тогава. Да четем ли това като подтекст? Че България може да създаде някоя крамола срещу ЕС? А може би сме прекалено подозрителни. Може това да е било просто предупреждение да не даваме твърде много ракия на Юнкер.

Проблемът в тази красива картина на всеобща любов е само един. В същия ден в който Юнкер долетя да налита на луканката, а Туск обяви, че министър-председателят ни е страшилище за тракийски воини, Лиляна Павлова случайно или не разкри отношението на ГЕРБ, а и на управлението към ЕС. Тя бе поставена в неловката ситуация да коментира един твърде нелицеприятен факт - че в деня на официалното откриване на председателството в София имаше девет протеста. Народът гневно излезе по улиците по всякакви теми - от защитата на Пирин до гнева от вдигането на цената на водата. И тогава Павлова, която очевидно се изживява като някакъв небесен аристократ, долетял от облачните висини, обяви, че да протестираш и да разчиташ Европа да чуе е малко като да се оплачеш на арменския поп. ЕС в ролята на арменския поп. Това дори и авторът на речите на Туск нямаше да може да го роди като крилата фраза. Но тя представлява реална проекция на отношението на правителството към плебса по улиците. За него (кабинета) недоволството няма никакво значение, защото няма да има кой да го чуе, отрази и запомни. Идеята е никой да не вдига шум, да не се бунтува, но дори и да го прави да не разчита на каквато й да е чуваемост. Павлова, без да го каже пряко, буквално обяви, че тук ще идват някакви чиновници, фиксирани само в своето собствено благополучие и няма по никакъв начин да успеят да разграничат протеста на българите във всичките негови форми. Европредседателството е само сцена за изпъкването на Бойко Борисов, а всичко останало досадни подробности и мрънкащ народ. И този народ бе оставен без надежда, защото според Павлова ЕС е някаква форма на арменския поп. Класика в жанра. Всъщност напук на онези, които си мислят, че ЕС може да бъде възпиращ фактор, тя вероятно има основание за думите си. Юнкер и Туск само където не се обясниха в любов на Борисов, без да дадат дори малък знак, че са наясно какво се случва тук и как нашата "стабилност" е всъщност будна кома на една държава, потънала в безвремие и отчаяние. Тъжно е, но в страната на луканката и шопската салата очевидно трябва да свикнем с това усещане. 
Но млъкни, сърце и налей едно малко на Жан-Клод.
Така поне ще има един доволен. 

Wednesday, January 17, 2018

Елена Йончева – ужасът на Делян Добрев




Опасявам се, че Делян Добрев трябва да избере какво точно е Елена Йончева: негов "политически палач", както изрева на 4 октомври 2017 година, агент на руското разузнаване, както е модерната версия или жена, която е с "фиксация" към него, според последните му романтични видения, споделени пред бТВ. Защото, ако приемем, че Йончева е трите, то се получава сюжет достоен за Джон льо Каре. Лично Путин е пуснал своята русокоса агентка да обезчести морално и политически младия, скромен, блед и романтичен енергетик, чиято единствена мисъл е за просперитета на отечеството и за сияйното бъдеще на голямата му фамилия...:)))
Опитах се да проследя душевните лабиринти на човека с подадената и после изтеглената оставка ("всички обичат Делян до полуда"), но някъде по средата вече се оплетох от многото сюжетни линии. Ти да видиш - срещу Добрев били впрегнати силите на вселенското зло - Русия, Цветан Василев, криминалния контингент на Хасково, Елена Йончева и тайните служби на Бряг на слоновата кост (това последното го измислих, но разчитам на фантазията на момчето, ще стигне и до там, убеден съм). И цялата конспирация била заради някакви неуточнени енергийни проекти. От това опитен режисьор би могъл да сглоби холивудски Б-филм, от тези, които каналът "Диема" върти постоянно до тиха лудост. И всичко това в комплект с тонове неподправена наглост и липсата на отговор на основни въпроси. Всяко обвинение, което Йончева е отправила е върху документална основа и реални факти. Отговорите на Делян се колебаят между сюрреалистична поезия и параноични фантазии. Размятането на снимки, пускането на намеци, арогантната наглост може и да върви в телевизионен формат, но няма как да скрият, че Добрев не обяснява абсолютно нищо. Баща му и майка му теглилил солиден кредит от фирма на негов приятел, но това било нормално. Съучениците му уредени с постове, но това било в реда на нещата. Познатите му инсталирани на апетитни позици, но това е "дрийм тийм". Лично той издигна кмета на Хасково, но днес градоначалникът вече не бил на ГЕРБ. Цялото експозе на Добрев ми напомня на онази балада за обратните истини на Вийон, състояща се от свръхпарадоксални образи. И честно казано от толкова телевизинни пози, драми и обиди Добрев разкри какво представлява днес - човек, който сериозно е ритнат в топките и просто не знае къде да изплюе кръвта, която се е събрала в устата му. Заловиха го на местопрестъплението и сега в движение се опитва да си сглоби алиби.
Смешно като в бурлеска.

Sunday, January 14, 2018

Кой се изплаши от съпротивата срещу третия пол?




Много обичам, когато свръхморалистичната, богоизбраната, богатата и хиперактивната българска виртуална общност, обречена доживот да стои парламентарно непредставена, защото никой не може да се огледа в небесносините й очи както трябва, започне да дивее, да пали огньове и да търси виртуални жертвоприношения, за да засити глада си. Тази общност постоянно се нуждае от обект за колективна омраза, защото тя съществува като вампир, който смуче кръв и няма как да си самодоказва, че е избраница на небесата, ако не тъпче нечии кости. И така тези дни на мушката се оказаха всички селяни, идиоти, простаци, кретени, балканци и животни, които не искали да приемат Истанбулската конвенция, и каква пошлост, господи, подозирали, че чрез нея в България се промъква законова възможност за признаването на "третия пол". Носителите на последната и окончателна истина обичат да фучат иронично и да пишат дълги статуси за дивотията на селяндурите. Не си истински градски десен, ако поне два пъти на ден не напишеш текст в който да подчертаеш, че още в детската градина си чел Джудит Бътлър, а понятието "джендър" ти е близо до сърцето като луксозния стриптийз-клуб, който посещаваш, когато трябва да си починеш от ужаса на това да живееш в България, заобиколен от комуняги, путинисти и хейтъри на третия пол. 

Започваме така шеговито, за да подчертаем един много важен факт. Щом описаните по-горе се вдигнат като един да громят народа и да защитават нещо, то значи човек е задължително да почне да се оглежда подозрително. Щом дори черният богослов Калин Янакиев се включи в защитата на Истанбулската конвенция, то значи в нея със сигурност има заложена бомба, която чака да избухне в лицата ни. Нивата на истерия достигнаха забележителни нива, което е ясен знак, че ни се поднася юридически троянски кон, който трябва да бъде огледан внимателно. Свръхинтелектуалците, небесните разуми така и не разбраха, че вече не са в състояние да задават дневния ред на страната по начина по който го разбират. "Селяните" просто схванаха механизмите по които ги работят и именно те задават дневния ред на страната. Видях, че мнозина се горещят: "Ама третият пол ли е най-важната тема за страната?". Ами щом хората кипят, щом ги вълнува, щом не искат да се примирят, то това със сигурност означава, че в темата има заряд и не е маловажна.
Нека точно тук да кажа няколко думи от себе си. Нямам нищо против това всеки да се чувства добре в собствената си кожа и да има правото да го изрази. Както и никога не бих приел някой да бъде тормозен заради сексуалната си ориентация. Но въвеждането на "третия пол" не е опит за защита, а насаждането на определен вид идеология. И тази идеология е абсолютно чужда на българската душа, както и на българските ценности. Някой някъде е решил, че в блестящия нов свят всички трябва да бъдем уеднаквени, стъпкани, превърната в консуматори, третополови създания единствено с икономически страсти в душата си, но това среща и ще среща все повече съпротива. Ясно е, че разговорът за сексуалната ориентация ще бъде воден у нас, но, ако някой иска той да има успешен край, то дискусията не бива да се води под дулото на конвенции и всякакви други текстове, които се опитват да взривят нормите на местното право и конституция. 

Появи се и интелектуална версия за защита на темата. В Истанбулската конвеция, казват защитниците, понятие "трети пол" няма. В българския превод се появява странното словосъчетание "социален пол", което всъщност било лош превод на термина "джендър". А джендърът, казват те, е идеологически разказ за ролята на пола и поведението на мъжа и жената и поради тази причина нямало никаква опасност това да вкара пред задната врата (ох, съзнавам двусмислието, но ще го оставя умишлено) третия пол у нас. Винаги съм знаел, че интелектуалната патетика може да бъде опияняваща и да даде на човек усещането, че държи ключът към обяснението на целия свят. Но поради строго специфични причини "третият пол" е основно идеологически разказ и нищо друго. Той не съществува в естествен вид в природата и следователно отварянето на възможност за всякакъв разказ, пък бил той идеологически, поетически или поетичен, всъщност го узаконява. Третият пол е идеология. И то идеология, която голяма част от Европа отказва да приеме, защото противоречи на изконни ценности и разбирания. Тази идеология обаче се насажда с огън и меч. Наскоро от Великобритания дойде новината, че вече няма да се казва "бременна жена", а "бременен човек" все едно някой друг пол може да ражда. Това е доста иронично, защото при проверка се оказа, че Великобритания е една от страните, която е подписала, но не е ратифицирала Истанбулската конвенция и едва ли скоро ще го направи. Между другото аз имам тежък опит с един от идеолозите на идеята за пол отвъд мъжа и жената - Джудит Бътлър. Преди много години в ръцете ми попадна книгата "Безпокойства около родовия пол" и още заглавието ме накара да подозирам, че аз и авторката няма да станем първи приятели. След това няколко дни правих напразни опити да я чета, а най-накрая рухнах от безсилие и се отказах. Доста време живях с усещането, че съм тъп, но после видях, че дори и на родната й американска земя Бътлър не е оценява докрай - през 1998 година й дават награда за лошо писане, защото само който не се е опитал да я чете, само той може да стои без ужас на мястото си като говори за нея. 

Другият мотив в защита на конвенцията е по-изразителен и смислен. Той гласи, че това е текст, който се противопоставя на насилието над жените и заради това трябва да бъде приветстван. В аргумента има логика и е факт, че насилието над жени е нещо отвратително, което трябва да бъде изкоренено по всякакъв начин. Проблемът е, че България и сега има законодателство, което предвижда такава защита. Но то буксува отвратително. Много жени в страната могат да ви разкажат истории за това как полицаите на практика не реагират на сигнали за домашно насилие. Появяват се на място, предупреждават, а след това отново отлитат в нощта без да предприемат реални мерки. Малко след Нова година Софийски градски съд осъди 65-годишния Венцислав Василев на 13 години и 4 месеца затвор за убийството на неговата 22 години по-млада съпруга Елена. Случаят е поразителен, защото след убийството стана ясно, че жената няколко пъти е алармирала полицията за тормоз от страна на съпруга си, за това, че той я преследва, но никой не бе предприел никакво действия. И сега някой сериозно твърди, че като приемем Инстанбулската конвенция това ще промени с магическа пръчка, така ли? А и тези, които смятат, че правата на жените не са докрай защитени спокойно могат да поискат някои текстове от конвенцията да отпаднат, нали така? Само, че никой не го прави. Защото целта не са правата на жените. Целта е да бъде спусното отгоре и узаконено различното от мъжа и жената разбиране за пола, което се нарича "трети пол". 

Всъщност цялата тази дискусия за третия пол цели да ни отклони от най-важното. Бруталният начин по който се опитват да насадят у нас тотално чужди на разбирането ни ценности и то без какъвто й да е опит за елементарна дискусия. Както всяка нередност в живота ни и тази става с бързо заседание на правителството, неясни мотиви за придвижване на текста, пускане по пързалката на целия народ и поредната порция от безродници, които се опитват да ни представят външни умотворения като някакво небесно послание. А всъщност българите искат толкова малко - те настояват правителството да не стреля в гърба им за пореден път. Народът прие с мълчание това, че го ограбиха, това, че посегнаха на бъдещето му, това, че го лъгаха толкова много години и откри своето упование в кротката идея, че един ден тази буря ще свърши. Само че, когато посегнат на ценностите му, тогава става страшно. Опитаха се да пренапишат историята и изведнъж Шипка се оказа най-посещаваното място за 3 март. Сега се опитват да посегнат на някои вечни неща и след това ще се чудят защо тези тъпи българи, които по план отдавна вече не трябваше да мърдат и да шават, не само се съпротивляват, но и гледат лошо и псуват под мустак. Ами защото така се прави, когато ти отнемат всичко друго. И се опитат да го заместят с третия пол.

Суджуците никога няма да се саморазследват




Не може да се каже, че 2018 година започна добре за Великото Българско Европредседателство и за Най-Големият Геополитик на Балканите негово превъзходителство г-н Бойко Борисов. Ударите дойдоха от най-неочакваното място. Още в края на миналата година поредица от западни медии решиха да обърнат поглед към България и да разкажат за ситуацията по нашите географски ширини. Текстовете им се получиха мрачни и безрадостни, безпощадни и без никаква милост. Общото във всички тях беше само едно - постоянната употреба на думата "корупция". "Облаци от корупция са надвиснали над България, докато поема председателството на ЕС", хвърли бомбата "Гардиън". "България е корумпирана, но пък не създава грижи на ЕК", безпощаден беше "Ди Цайт". Датският Jyllands-Posten също не спести истината "България е задушена от корупция". "Корупция - бичът, който спира развитието на България", написа и френското издание "Ouest-France". Това са само малка част от коментарите, пълното им пресъздаване ще изисква много повече пространство и кърпички за сълзи, защото те показват нещо много важно - нашият номер със снишаването, с вечното кланяне на началниците този път не е минал и няма да мине. Европа изживява голяма политическа криза и заради това фалшивите пози на "стабилността" просто няма как да минат. Разбира се, трябва да кажем нещо важно. Заклеймяването на България като най-корумпираната страна в ЕС също е нелепо. България е малка страна и корупцията в нея има миниатюрни размери в сравнение с една Франция или Германия, например. Мащабите са несъизмерими. Но правителството на Борисов носи отговорност и за това. С отвратителна външна политика и никакъв усет за дипломация, то лепна на България това медийно и политическо петно, а опитът показва, че подобни лекета са почти неизтриваеми. Eдин път създаден този образ ще се носи от вестник във вестник, но това уви няма да рефлектира единствено върху Бойко Борисов, а върху цялата страна. Но западният образ на България е в рязък контраст с отказа на ГЕРБ у нас дори да постави адекватно темата за корупцията, ако не пред цялата страна, то поне пред себе си. През 2017 година ГЕРБ се опитаха да заметат под килима поне два станали обществено достояние афери - "Суджукгейт", който в леко ироничен вид открехна вратата за това как действат гербаджийските активисти по места и как изнудват местния бизнес и "Кумгейт", където в цялата си прелест лъснаха схемите, корпоративно-мафиотските назначения, роднинските паяжини и изсмукването на цели общини. В единия случай ГЕРБ набързо изгониха от парламента безмълвния депутат Живко Мартинов, по начин подобен на "Коза ностра", а във втория оставиха Делян Добрев на парламентарните банки, за да не би обиден той да тръгне да разплита паяжините и корупционните механизми. И всичко това се случи пред очите на цялото общество, с пълния цинизъм на разиграните комедийни сценки.
Усещането за това, че ГЕРБ искат да скрият корупцията, а не да се борят с нея се изостри чувствително от приетия в края на годината Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Подобен юридически текст беше в центъра на дебатите от няколко години насам, защото върху него се залагаше надеждата, че България ще направи мощен антикорупционен пробив и ще може поне частично да отмие черното медийно петно. Само да припомним, че ГЕРБ един път вече се провалиха тотално в борбтата с корупцията. 

Създаденият през 2010 година с много фанфари БОРКОР се оказа единствено усвоител на бюджетни пари, създател на нечетивни доклади, една пълна административна нула без никакъв реален капацитет и някакви ефективни резултати. Уви, вместо да се поучат от миналото, ГЕРБ решиха съвсем целенасочено да го повторят, защото битката с корупцията при тях не е реалност, а просто спецефект, сценичен пушек, който да отклони вниманието на публиката от реалните процеси, които изсмукват България.
Точно заради това ветото на президента Румен Радев върху приетия закон беше не само логично, а абсолютно наложително. ГЕРБ наложиха с парламентарни мускули шефът на създаваното антикорупционно звено да бъде избиран от парламента, а следователно напълно зависим от мнозинството. Това е все едно да назначиш вълк да пази стадо. И по този начин стигаме до логическия абсурд - едно мнозинство да разследва самото себе си. Нещо повече в закона бе записана възможност председателят на звеното да посочна своите заместници, което напълно компроментира новия орган, защото той става изцяло зависим от управляващата партия.
Мотивите на президента за ветото са дълги, но си струва да бъдат прочетени, ние ще отбележим само две нещата. Първо - отбелязаната от Радев възможност за злоупотреба с специални разузнавателни средства. Този въпрос отдавна стои като незараснала рана в българското общество. Съвсем наскоро в парламента шефът на бюрото за контрол върху СРС-ата Бойко Рашков откровено си призна, че не може да гарантира как се използват те, защото се създава затъмнение. Рашков многозначително не отговори на два пъти поставеният въпрос дали има подслушване на журналисти, което подсили усещането, че в България се слухти безконтролно. Приетите в закона клаузи само засилват тази тревога. Под предлога за борба с корупцията всъщност слухтенето може да бъде узаконено. Второ - липсва реална защита на подалите сигнали за корупция, която обезсилва закона моментално. Защото никой няма да рискува да подаде сигнал, ако знае, че върху него също може да има съдебна репресия. С други думи - чисто концептуално законодателството не само буксува, то е мъртво родено. Моите подозрения обаче са, че законът умишлено бе създаден така. Реалните действия срещу корупцията щяха да означават ГЕРБ да тръгне среще себе си, да се саморазследва, а най-накрая и саморазпусне, защото едва ли щяха да съберат достатъчно членове за поредното Национално събрание. С други думи - не се очертава медийните и политически петна да бъдат изтрити от името на България. Но по-тъжното е, че реален пробив в битката с корупцията, тоест в битката за по-добър живот, просто няма да има. Суджуците просто не искат да водят тази битка.