Sunday, July 27, 2025

Чешката битка с комунизма и нашият психодесен опит

 

От Чехия миналата седмица дойде една новина, която успя да предизвика множествен емоционален оргазъм в цялото психодясно, въпреки неговата заетост с вечерните разходки из София и писането на писма до Европейските институции да въведат специален съдебен режим в България. Президентът на Чехия Петър Павел подписа и пусна закон, който официално забранява пропагандата на комунизма, наказва това провинение със затвор до 5 години и ограничава създаването на организации, които популяризират тази идеология.

Реакциите от нас могат да се опишат като мелодраматични. Знайни и незнайни десни инфлуенсъри започнаха да леят кървави сълзи как България е трябвало да направи това още в началото на 90-те години и сега страната щяла да бъде икономически, правосъден и политически рай. Комунистите – тази проказа на обществото трябвало да бъдат изрязани като раков тумор, а носителите на идеологията пратени в трудови лагери, за да изкупват своите престъпления и девиации. 36 години у нас цели семейства превърнаха посмъртната битка с комунизма в доходен и медиен бизнес, но това е като хероина – все им е недостатъчно, все искат нова и нова доза, която да успокои възпламенените им съзнания и жадните им портфейли.

Преди да кажем няколко думи за този специфичен български феномен е добре да обърнем поглед и към Чехия, защото този така възхваляван закон предизвика повече проблеми отколкото можеха да предположат и най-заклетите антикомунисти. На първо място какво правим с Ярослав Хашек, най-известният чешки писател, който е имал наглостта на всичкото отгоре и да е комунист. Хашек е пратен в чешки батальон по време на Първата световна война, но го пленяват и той минава на страната на болшевиките. Преживяванията си описва във великата повест „Комендант на град Бугулма“. Нашите борци с комунизма се опитват да я представят като някаква висша сатира на идеологията, но е точно обратното. Хашек пише с много любов и хумор за промяната в Русия, идеи, които пренася със себе си в своята Чехия. И така – какво правят в Чехия с Швейк? Книгите ли ще изгарят? Ще ги заключват в мазетата на библиотеките?

Разходка из чешката преса пък създава съвсем друга картина на ситуацията в страната на кнедлите и бирата. Дори и коментаторите от десницата са озадачени от внезапността на този закон. Там десницата не е напълно изперкала и все още се намират фонтани от здрав разум. Всъщност властта прокарва панически тези нови правила като опит да разруши оформящата се потенциална коалиция между социалдемократите (в криза) и Комунистическата партия на Чехия и Моравия (във възход). На власт в Прага са местните умни и красиви, които използват историята като политическа бухалка с идеята да спрат влизането на обединената левица в парламента. Тази година предстоят избори и комунистите заедно със социалдемократите могат да разрушат много предварителни сметчици и заради това умните и красивите бъркат в торбата с прашното минало, за да се опитат да спрат целия този процес. „Благодарение на правителството“, отбелязва десен анализатор в „Лидове новини“, „комунистите вече не трябва да се притесняват за своето политическо бъдеще“.

След като властта ги е взела на прицел, очевидно чешките комунисти не са някакъв маргинален фактор, а се превръщат в ключова политическа сила. Това ще остане в съзнанието на избирателите и така един закон, възхваляван у нас, може да се окаж бумерангът, който сваля чешките умни и красиви от власт. Това е скритото минно поле на всяка заигравка с историята. Не можеш да изстържеш миналото като плесен от стена. Миналото е по-живо, по-истинско, по-цветно отколкото си го представят ходещите политически карикатури в Чехия, а и у нас.

Комунизмът е много интересна идеология. Още от миговете на своето създаване тя започва да бъде преследвана, защото притежава силата да разрушава системи и да бъде коктейл „Молотов“, хвърлен срещу статуквото. Точно заради това Карл Маркс и Фридрих Енгелс започват „Манифест на Комунистическата партия“ с прословутото изречение: „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, а след това се описва как цялата европейска политическа върхушка се опитва да сломи новата идея и да я спре.

И това, очевидно, не се е променило. В България през 1989 година изведнъж се родиха толкова много борци с комунизма, че и досега продължава да е смешно. Дори се появи нещо като аксиома – колкото повече се отдалечаваме от времената на комунизма, толкова повече борци с него се появяват. Днес живеем в истински постмодернизъм – голобради младежи родени в периода 1995-2000 година обясняват на възрастните хора как са живели през комунизма и колко страшно е било тогава. Очевидно пералнята за мозъци е пусната на най-бързи обороти,  а пък и не се знае кога точно грантовете по темата ще спрат.

Да не говорим и за друг парадокс, който отсъства в чешката действителност – най-големите борци с комунизма се оказаха точно отрочетата на старата номенклатура, тези, които си запазиха огромните апартаменти в центъра, но решиха, че трябва отново да са на върха на вълната и да държат за юздите политическата власт.

Опитите за сатанизиране на комунизма в България обаче нямат единствено комерсиална основа. Под димната завеса на битката с миналото, страната ни бе натикана в най-мътното и гъсто блато на десните догми. До 2020 година всяко споменаване на минимална работна заплата се посрещаше с обвинения в болшевизъм и ляво сектантство. Да не говорим за поддържането на идеята за държавата като участник и регулатор в икономическите процеси. Ефектът от всичко това все още се вижда като на длан – България е на последно място по доходи и развитие в ЕС, позорен рекорд на който никой не обръща внимание. Защото е много по-важно да наблъскаме учебниците на младото поколение с уроци срещу комунизма и зверствата по лагерите.

Така обаче не се възстанови никаква историческа истина. На мястото на комунистическата историческа митология бе създадена антикомунистическа такава. И днес учениците са принудени да вървят в мъглата и да изучават глупости като тази, че горяните били най-голямата организирана съпротива срещу комунизма в Източна Европа. Това е спешен опит на провалената българска държава от времената на прехода да си създаде историческа легитимност.

Тези нелепи опити започнаха още през 2000 година, когато в късното управление на Иван Костов, вече проядено от нечисти интереси, корупция и политически маразъм, мнозинството на СДС прие закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. И до днес не е ясно защо бе създадено това юридическо фентъзи, защото законът не само няма правни последици, той е исторически уязвим и буквално прояден от некадърността на своите автори. И до днес бледите нарциси на психодясното постоянно го цитират като някакво висше постижение, но истината е, че този закон е символ на значим провал. Първата реколта на борци с комунизма успя да стигне само дотук, но не им стигна куража, за да сложат наказания в него. Вероятно, защото щяха да се оплетат в своите правила, а и под ударите на подобни глупости първи курбан щяха да станат някои от най-именитите десни публицисти.

Истината е, че в България битката с комунизма също беше опит за превръщането на историята в белезници за политическите противници. Просто десният политически елит у нас винаги е бил така морално продънен, че не успя да се наложи дори над комунизма и то във времената, когато комунисти почти не бяха останали.

Ако приемем, че фразата на Маркс и Енгелс за комунизма е вярна, то проблемът на нацията е, че с години тя се занимаваше с преследването на призрак вместо с подобряване на живота на хората. Със свалянето на паметници вместо с икономическо развитие. Резултатът днес е трагично-ироничен. И продънената съдебна система и хроничната корупция не са разсейки на комунизма и руското влияние, както се опитват да ги представят психодесните. Това си е класическият български капитализъм, зловещ, брутален и кръчмарски, все едно директно доведен от 30-те години на миналия век. Винаги се получава така, когато една държава се опитва да ампутира миналото си.

Питайте чехите, ако не вярвате. 

Техните умни и красиви с ритуалите си са на път да възкресят комунизма.

 

 

Thursday, July 24, 2025

Тромб

 

 

През 2023 година бяха приети най-некадърните, безсмислени, глупави, порочни и интригантски промени в Конституцията. 

Целта им беше да се вържат ръцете на президента, да бъде превзет института на служебното правителство, но резултатът от това беше трагичен. 

Тогава се появи "домовата книга" - най-големия политически тромб в историята на прехода, защото превърна прехода между отделните парламенти в истинско мъчение и игра на "тука има, тука няма".

Две години по-късно се вижда, че Конституционния съд не може да вземе решение по казуса, защото част от съдиите в него все още гласуват по конюнктурни съображения. 

И така една откровена тъпотия бе захранена с живот, неясно докога. 

Ето до това водят всички юридически експерименти с основния закон, особено, когато с тях се захванат парламентарни микроорганизми, които нямат представа какво правят. 

Резултатът от техните опити е, че безпристрастния характер на служебния кабинет бе загубен, а възможностите за криза се увеличиха в геометрична прогресия.

И на фона на целия този епичен провал как човек да не стане конституционен консерватор? 

И колко мъдри са били създателите на Конституцията като са сложили в нея това, че само Велико народно събрание може да я ремонтира основно. Ако нямаше тази спирачка, досега държавата 10 пъти щеше да бъде взривявана от всякакви политически дилетанти.

 

Tuesday, July 22, 2025

Истинската заплаха за националната сигурност

Крайно време е някой да пусне една петиция със заглавие: "Да спасим спецслужбите от ген. Атанасов" или "Оставете спецслужбите на мира да си вършат работата".

Повод за тези иронични размишления дава поредното медийно бръмчене на лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който пак свиква заседание на комисията за контрол над спецслужбите, посветено на поредната "руска заплаха". Този път в центъра на конспирацията е факта, че руското посолство ползвало имот на брега на язовир "Искър". Ген. Гном трепери: "представлява ли това заплаха за националната сигурност на страната?". Службите щели да бъдат препитвани и какви мерки за "контраразузнавателна защита" са набелязали по този казус. Изобщо - поредната порция атанасатанасовщини, опаковани като гражданска бдителност, а по същество - брутални политически отпадъци.

Нека да припомни - генералът свиква заседание на тази комисия колчем прочете нещо във фейсбук. Препитва службите дали не е имало саботаж на гордият ни самолет F-16, после ги препитва за "разследванията" на Христо Грозев, след това за преподаването на руски език в училищата.

Даже и шефовете на службите да искат да противодействат на чуждите влияния, едва ли ще им остане време от импровизациите и препитванията на Атанасов...

Тук обаче въпросът е много по-голям. Един абсурден човек, получил парламентарна власт, прави цялото общество заложник на собствените си мании и конспирологични видения. И това е проблем на цялата му партия, защото сагата с яз. "Искър" тръгва от общинска съветничка на ДСБ, която в обърканите си съновидения почва да припомня как руснаците взривили стената на язовир "Нова каховка" в Украйна и предполага, че същото щяло да стане у нас. Целият този сюжет е достоен за перото на Хашек. Защото дори и кратка проверка показва, че руснаците притежават този имот от десетилетия насам, но чак сега костовистите от седмия ден се сетиха да търсят заплаха за националната сигурност. Да не говорим, че става дума за рибарска хижа и как точно тя застрашава националната сигурност, само ген. Атанасов знае.

Проблемът е и медиен, истинските журналисти биха цапардосали т.нар. генерал с въпроси защо чак сега се е сетил, а не праскат бомбастични заглавия и да угаждат на ненаситната му алчност за внимание и медийни изяви.

През годините на прехода сме се нагледали на много подлости и глупости, но никой никога досега не се е осмелявал да ползва спецслужбите като политическа изтривалка. 

Ето това е истинската заплаха за националната сигурност.

 

Психодясното и неговите карикатурни протести

 

Градските либерали така и не си дават сметка защо не могат да повторят недоволството от 2020 година

 


 

 

Любимият ми текст на дясната публицистика в България се появи на 23.10.2023 година в изданието "Клуб Z" (коварните руснаци много преди това бяха монополизирали буквата Z и не съм наясно как сърцата на либералните журналисти издържаха на това похищение). Той носи заглавието: "Промяната" възседна и обязди Пеевски". Нека да си припомним и контекста - на власт вече 4 месеца бе правителството на Сглобката, начело с Николай Денков, а точно тогава от мътните парламентарни води започна да изплува колосалната фигура на Пеевски, която се превърна в незаобиколим управленски фактор, конституционен реформатор и евроатлантик номер 1. И това породи морфичен резонанс, който десните мислители трябваше по някакъв начин да запушат с телата и мислите си. Така очевидно се е зародила любимата ми статия. Този текст е сравним с "Краят на историята" на Франсис Фукуяма. В него

 

тържествено се обявява,

че новият свят е дошъл

 

че светлото бъдеще се разхожда сред нас и, че "предишният държавен модел, който Пеевски олицетворяваше вече е невъзможен". "Пеевски", казва с розова въздишка публицистът, "от корпулентен евразийски вълк вече е кротко евроатлантическо агънце". Вероятно всички разбирате какво означава този извод -"Промяната" и ДБ са стиснали в политическите си клещи злодея, Европа се е намесила като геополитически жандарм и Пеевски вече се е подчинил на статуквото. Той с жар ще брани политическите цели на Сглобката, а и вече няма за какво да се хване и да се освободи, защото както бе казала Лена Бориславова сямо няколко месеца по-рано (в същата тази размирна и утопична 2023 г.) "Моделът "ГЕРБ" и "Борисов" вече ги няма!" Вместо държава имаме една евроатлантическа ливада по която ще разхождат само овчички, кротки, блажени и изпълнени вяра в светлото бъдеще на Европейския съюз и победата на Украйна.

Налага се брутално да припомним сенките на тази медийна утопия с оглед на това, че миналата седмица поредната порция полуинтелектуалци на повикване сътвориха ново писмо до европейските институции. Четенето му не е лесна задача, защото мрънкането в него е в пълно противоречие с това, което същите хора ни обясняваха само преди две години. Полуинтелигенцията настоява ЕК, ЕП и Европейския съвет "да разследват" Делян Пеевски като основен спонсор на действията на силовите органи. А каква е целта му според висшите разуми и ходещи съвести? Ами той искал България да бъде приета в еврозоната, а след това да я дестабилизира, а това всъщност било и таен план на Кремъл.

Интелигенцията настоява и трите европейски институции да "подпомогнат" съпротивата на "проевропейските сили" и у нас срещу проолигархичното и проруското управление. Сериозно, замислете се върху тази фраза и тя може да ви докара инфаркт от хилене. Защото, ако приемем, че е вярна, то това ще рече че Тъмният Демогоргон от Кремъл няма друга задача пред себе си освен да арестува новият апостол на свободата, светецът Благомир Коцев. Кога ли му остава време да обърне внимание на войната в Украйна от толкова мрачни планове за саботаж на Варна? А най-накрая има и настояване трите институции да поставят и под особен надзор българската прокуратура, нещо, което никой не знае какво е, а пък и е особено епично да искаш обвинената в гигантска корупция Урсула фон дер Лайен да е гарант за независимото разследване на скандални случаи у нас. Човек трябва да има усет за тези неща, но очевидно да си български полуинтелектуалец е

 

особена мярка за

безкрайна тъпота в тази вселена

 

 

Всички тези епистоларни страсти бяха породени от ареста на варненския кмет Благомир Коцев, задържането му под стража и тежките сълзи и сополи на градското дясно, че е подложено на репресия. Никой човек със здрав разум не може да твърди, че действията на прокуратурата са нормални, защото свръхрепресията срещу кмета дава основания на психодясното да твърди, че е жертва на политическа диктатура. И така мощно да пренебрегнат, разпространените записи с участието на Коцев, от които става болезнено ясно, че варненския кмет е всичко друго, но не и ангел. Новото в случая е опитът улицата да бъде използвана като инструмент за натиск върху съда. На всичкото отгоре градската десница е като политическа амеба, която реагира на стимули. Само преди 2 години, пак през ироничната 2023 г., точно те настояваха за разделянето на КПКОНПИ на две и дори го записаха като приоритет в Плана за възстановяване. Те създадоха тричленката КПК (Комисия за противодействие на корупцията) и надменно отказаха да чуят всички предупреждения за прибързаните си тъпотии. И сега точно същите настояват за закриване на КПК, защото била "бухалка". Да, такава е. Като я създаваха те просто си мислеха, че тя ще е оръжие в техните ръце. Отнеха им я и сега виждаме протести, писма, пияни полуинтелектуалци, злостни слюнки в речите и грачене, че протестът трябва да се радикализира, защото те (Елитът) трябвало да бъдат чути.

Градското дясно днес се намира в капан. Те така и не искат да поставят пред себе си основния въпрос, който се набива на очи, когато човек види вечерните им разходки из София - защо днешната ситуация не може да събере енергията и хората, която събираше през 2020 година? Защо из жълтите павета се разхождат обичайните между 3 и 5 хиляди души, които биха гласували за десницата, дори и те да издигнат педофили, зоофили и шимпанзета. Никаква истинска гражданска енергия не се забелязва в тяхната битка за спасяването на кожата на варненското кметче и заради това писмото им до Европа звучи по-скоро като рев на магаре, отколкото като глас на реално недоволство. Просто

 

градската десница

е токсична

 

и то заради нейното лицемерие, двойни стандарти, безкрайни лъжи, политически елитаризъм, подлост и абсурди. Те наистина вярваха, че са обяздили Пеевски и, когато бяха на власт никой от тях не излизаше да протестира. Предпочитаха да пишат есемеси и да пращат линкове на своя незаобиколим парламентарен партньор. Да тръгнеш на протест с тези е все едно да дадеш портфейла си да ти го пази джебчия.

И понеже те (Кварталните луди на българското общество) добре осъзнават това и виждат, че не могат да накарат хората да излязат по улиците, този път дадоха думата на най-големите лумпени сред тях, които отдавна алкохолно стенат, че е време за насилие, защото само така страната щяла да бъде отървана от прасетата на олигархията. Реших да си направя експеримент и да прегледам профилите на няколко души, които крещят, че е време да се лее кръв, а от тази баня като голата Афродита да се роди европейска България.

Пациент 1: гледаш й профила - жена на 35-40 години. Всичките й снимки с чаша луксозно вино в ръцете, в някакви скъпарски ресторанти, по белите плажове на Гърция, първокласен офисен планктон с практически нулево познаване на България. И същата с вещерска страст праска тагове от типа "паветата трябва да полетят". Не можели Те (Висшият разум) вечно да клякат пред полицейските палки, нека да има 50-60 счупени черепа, да потече малко очистителна кръв, но след това диктатурата на планктона ще дойде завинаги, ще сложим визи за градския център, а комунистите, копейките и селяните ще си налягат парцалите в гетата и ще гледат как десните анализатори им обясняват за светлото бъдеще след поредното писмо до Европа...

Всъщност, ако паветата полетят мацката ще възира към белите плажове, Манол Глишев ще се търкаля скимтящ и виещ, че го пребиват, а Захари Карабашлиев ще пише статуси с призив за още кръв на семинар край езерото Комо, с чаша шампанско в ръка. Тази банда от малоумници изобщо няма никаква представа за природата на политическото насилие и как този дух, ако излезе от бутилката никога повече няма да бъде върнат. И това е бандата от полезни идиоти. Ако Пеевски е демонът от мазето, то той с удоволствие чака точно тези да почнат да хвърлят паветата...

Пациент 2: някакъв офисен младеж в неопределената възраст между 25 и 55 години, козя брадица, нелеп поглед, а профилът му е като на комсомолски работник от миналото. Всеки втори статус - на английски. През една седмица дълги размишления срещу руснаците. На снимките само той или с приятели като него, с брадици. Отсъстват фотоси с жени, ама защо са му жени на истинския протестър, който отдавна иска да се жертва в битката с полицаите като прати срещу палките някой друг. Човек без реален живот, а и без реални мисли. И той иска да хвърля павета, въпреки, че го затруднява дори да повдига крафт-бирата си.

Ето такива нелепи аномалии искат да радикализират, а и да спасяват своя нов светец - варненския Благо.

 

Това е истинската мина,

заложена в българското общество

 

защото с такава паразитна прослойка, България е обречена да се дави в едно и също блато, всеки път. Защото, ако сега пуснат варненския кмет от ареста, а Делян Пеевски излезе с декларация, че ще е готов да подкрепи премиер на ПП/ДБ, да се хванем ли на бас, че тия пак ще му прилегнат? 

И всички го знаят. 

Знаят го и самите те.