Monday, February 20, 2017

За гълъбите на мира, мълчанието и присъствието на НАТО в Черно море




"Ако служебният военен министър Стефан Янев се е съгласил за засилено присъствие на НАТО в Черно море, това означава, че в БСП са станали ястреби като Росен Плевнелиев, а само аз оставам гълъб". В началото ми беше трудно да повярвам кой е авторът на тази фраза. Ако беше човек, който се бори за гласовете в лявото пространство сигурно изреченото нямаше да е така въздействащо. Истината обаче е, че думите принадлежат на Бойко Бойко Борисов. И, за съжаление, е много трудно човек да разбие това нарцистично позьорство, което е изпаднало в пълна амнезия за управленското си минало, пълно с превиване на гръбнаци пред агресивна политика, напълно чужда на България.
Трудното идва от липсата на ясна и точно информация какви ангажименти е поел служебният министър на отбраната Стефан Янев на срещата на НАТО в Брюксел преди няколко дни. От дискусията там изпълзя единствено интересната новина, че ще има "засилено присъствие на НАТО" в Черно море. Няколко дни чаках някой да обясни какво по дяволите означава това. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Мълчанието стана толкова дълго и подозрително, че това позволи на ГЕРБ и на Ненчев (на Ненчев, представете си - този ястреб с палав перчем) да се окопитят и да започнат да атакуват конкретно БСП с нейни собствени тези от съвсем близкото минало. Това е връх на политическата перверзия, защото за гълъб днес се обявява човек, който без да го питат само преди няколко месеца искаше нови санкции срещу Русия заради "ситуацията в Алепо". Тогава бързо ориентираха Борисов, че не е нито времето, нито мястото да повдига подобна тематика, но случката ясно издава, че в описаното лице няма никакви принципи, нито последователност, а то просто се опитва да хване вълната, която да го изстреля обратно в Министерския съвет.

За съжаление този елементарен популизъм на Борисов има почва, защото от срещата в Брюксел останаха много неразрешени въпроси и проблеми. Формулировките на Столтенберг както винаги се оказаха кухи и обтекаеми и никой не разбра какви са намеренията на НАТО в Черно море и доколко тази инициатива ще е насочена срещу Русия.
"Това е действие с отбранителен характер. По никакъв начин това не цели предизвикването на сблъсък или повишаване на напрежението, но  обстановката го изисква", бяха думите на шефа на НАТО. Проблемът е, че Алиансът винаги разчита на такава "миролюбива" риторика, когато се опитва да нагнети напрежението докрай. Тоест министърът на отбраната беше длъжен да даде ясна и точна информация какво да очакваме от НАТО. В противен случай въпросите към министерството са съвсем основателни, пък били и те от страна на ГЕРБ. Аз самият също се питам - кой е оторизирал един служебен министър да поема подобен ангажимент? А и ми писна по време на служебни правителства да се правят най-големите дивотии в сферата на отбраната и сигурността.
Нека да ви припомня, че през 2014 година, по време на кабинета на Близнашки, Росен Плевнелиев отиде на срещата на НАТО в Уелс и пое безумни ангажименти, срещу които дори трябваше да протестираме в лютата зима на 2015 година. Защото въз основа на действията на държавния глава тогава в България трябваше да дойде тежка американска военна техника, да не говорим за ангажимента да се отделят пет милиарда за нови самолети. Паметливи пък припомниха, че самото заявление за членство в НАТО също бе внесено от служебно правителство - това на Стефан Софиянски през 1997 година. Очевидно у нас има трайна тенденция служебните правителства да поемат много по-големи ангажименти отколкото се очаква от тях.
Дълбоко не ме интересува с кой и как е свързан кабинетът на Огнян Герджиков. Но не смятам, че той е оторизиран да предприема политика, която ще постави следващото редовно правителство пред невъзможност да обяви собствен курс на външнполитическо поведение. Ако кабинетът днес беше още на Бойко Борисов вероятно много социалисти щяха да с основание да се гневят и да протестират. Заради това не мога да разбера мълчанието на част от тях в този момент. В крайна сметка левицата се бори срещу конкретна конфронтационна политика, без оглед на това кой е нейният носител и изпълнител.

БСП имаше и трябва да продължи да има много последователна политика в тази област. Всяко действие, което води до конфронтация е в пряко противоречие с националните интереси на България. Хората гласуваха за промяна на президентските избори, защото чакаха наведеният гръбнак на предишната власт да бъде сменен от управление, което има кураж да брани адекватни позиции и да отстоява националното достойнство.
Всяко премълчаване обаче води дотам, че един от инициаторите на съвместна флотилия в Черно море между България, Турция и Румъния, Николай Ненчев вече се държи като миротворец номер едно и се опиянява от тази патетика точно както само допреди няколко месеца се изкарваше евроатлантик номер 1 на Балканския полуостров.  Ако БСП се остави да бъде завлечена в плаващите пясъци на мълчанието и на старите схеми на поведение, това няма да доведе до приятни последствия.
Искаме или не външнополитическото поведение на служебното правителство ще рефлектира пряко върху БСП. И ГЕРБ добре са надушили това. Те ще се опитват по всякакъв начин да показват, че БСП не е последователна по тази тема, защото са наясно, че единствено и само с атака по нея левият електорат може да бъде разколебан.
Тук вече единствено и само от БСП зависи дали ще допусне това. 


Sunday, February 19, 2017

Един самозабравен европейски плантатор




 
Епистоларната битка межу генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес и соцлидерката Корнелия Нинова ще остане в политическата история на страната. За първи път български лидер намери кураж да даде отпор на опита чужди и външни за България интереси да бъдат представяни като национално благо и небесно откровение. Ето защо нажежените страсти получиха много внимание и журналистически интерес. Но си струва да бъдат казани още няколко думи за поведението на Лопес, защото то е симптоматично. 
Антонио Лопес демонстрира някакво светоусещане на плантатор, който размахва бич и живее с усещането за някакво расово превъзходство. Кой, кой, кой внуши на този испанец, че има някакво право да се меси във вътрешнополитическия процес на България и то с квалификации, чиято глупост бие изявление на мис "Плеймейт", че иска с красотата си да победи световния глад.
Спорът за СЕТА е остър и политически, но испанския психодесен е решил да се заяжда с една българска социалистка, която съвсем мотивирано е изложила своите съмнения срещу едно търговско споразумение, което е в състояние да удари като торнадо хиляди европейци. Удивително е, че у нас може да има хора, които да приемат поведението на Лопес. Това е екзалтация на самозабравилия се офисен планктон, който си въобразява, че може да коли и беси на родна територия.
Само за контраст. Някой може ли да посочи случай в който президентът на ПЕС Сергей Станишев по подобен начин да се е бъркал в политическият дебат в някоя държава или да пише ехидно писмо до лидер на национална дясна партия?
Това, което медиите у нас няма да напишат, особено онези с либерална душевност и грантов блясък, е че Лопес е един от най-големите лобисти за трансатлантическите търговски договори. Проблемът е, че в света се чува тътенът на голямата промяна и заради това такива като Лопес са пуснати като международни ченгета в последен опит да извиват ръце и да осигурят изгодните печалби на големите корпорации.
Отделен проблем е и поведението на много медии, които дотолкова са се загубили в мъглата на своите зависимости, че дори не намериха сили да защитят достойнството на страната. Защото тук няма значение кой каква позиция относно СЕТА изповядва. Нито един чужденец няма правото да държи подобен тон и да се отнася с България като страна от второ качество. Всъщност това е въпрос и на национално достойнство. Човек или има усещане за гордост и реагира или вече напълно е свикнал и приел ролята си на лакей. Ако България иска да води битка за своя просперитет трябва да се пребори за достойнство. Тоест всички, които не възразиха на Лопес, вкупом изпаднаха от историята. Толкова е простичко.

Екстремните икономически идеи на българската десница




27 години на преход освен, че докараха всеки българин до ръба на бездната на отчаянието предизвикаха и сериозна инфлация на политическия език. Думите днес са обезсилени, смазани, стъпкани, а лъганият електорат е развил тотална глухота към тях. И то с основание - политическите елити замерваха ошашавените българи с гръмки фрази, бляскави обещания, високопарни метафори и надути словосъчетания. Резултатът беше трагичен. Политиката се превърна в риалити на скандала и постоянната интрига, защото всички останали механизми блокираха. Общественият живот потъна в примитивни страсти и клозетен език.
Всичко това е причина днес преди избори партиите да се надпреварват в екзотични идеи и скандални намерения, а не на идейното поле. Идеите се нуждаят от мощен и стойностен политически език, а в България той трагично отсъства. И заради това е повече от трудно да се води разговор за бъдещето. Бъдещето се нуждае от идеи, а ние разполагаме единствено с жълта словесност. Въпреки това обаче си струва да направим един кратък преглед на екзотичните предложения, защото това ще ни позволи на живо да се насладим на екстремната деградация в България. Ще започнем с десните партии, защото обикновено винаги от тях се надават прочувствени стонове как са заобградени от невеж популизъм и единствено те и само те са факел на разума сред толкова аборигени. Може би тоталният разпад на десницата отвори сергията за лудости, но това, което се изкара като стока прилича на продукт на сюрреалист.

Реформаторския блок, онази част от десницата, която още с примляскване и стаен еротичен копнеж сънува как ГЕРБ ще ги припознае като официално коалиционно гадже, миналата седмица решиха да озарят небосклона с идея, която прилича на оръжие за масово поразяване. Ексдепутатът Димитър Делчев представи с апломб интересно решение за социалната система - държавата да не плаща никакви помощи на хората, които "не са изпълнили конституционното си задължение да се образоват". Според десния ум така държавата щяла да спре професията "на помощи". Може би трябва да си живял в някакъв замък от слонова кост, за да си мислиш, че в България е възможно да има такава професия. Разбира се, това е начинът на реформаторите да се качат на патриотичния експрес и да изпраскат нещо срещу циганите, което май е модния тренд на политическото поле, но това ги принизява до нивото на микроорганизми. Защото това не само не е битка с бедността, а е начин подобна рана да се инфектира докрай. Данните, които РБ привежда са интересни - "50% от хората с начално или по-ниско образование са безработни. Други 20% са с основно образование". И като им спрем помощите какво точно правим? Изведнъж те всички се записват в университет и стават минимум магистри? Или държавата просто почва да се прави, че толкова много хора не съществуват и не са неин проблем. Ако дясното означава да си тесногръд мракобес, то с тази идея РБ налучва много точно тънката струна на подобна психопатщина.
А сега и юридическият проблем. Делчев твърди, че образованието е "конституционно задължение". Е, да, ама не е точно така - в основния закон е записано, че всеки "има право на образование". После се казва, че образованието до 16 години е задължително, но фактът, че това не спазва едва ли може да бъде наречен проблем на тези, които са отпаднали от образователната система. Тук проблемът е самата държава, която от години стои в непукистка поза и упорито не решава проблема с отпадналите от училище. Много е ефектно, много e гот да стовариш отговорността за проблема върху неговите жертви и всъщност трябва да признаем, че българската десница е добра в това занимание. Второ - пак в същата тази проклета Конституция, която изскача от всеки ъгъл, за да разваля десния рахат много ясно е записано, че "не се допускат никакви ограничени на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние". Сега разбирам защо десницата толкова често иска Велико народно събрание и промяна на основния закон. Той им пречи да се развихрят.
Но, ако приемем, че идеята им се приложи на практика не е много ясно какво ще правят всички засегнати от нея. От тях се очаква да започват да фотосинтезират? Или да се научат да карат с по един хляб годишно? В кръга на шегата можем да кажем, че подобни намерения за израз на силна дясна вяра в скоростната еволюция. Еволюирайте бързо и се учете да не ядете, неграмотници такива.

Оказа се, че десния ум не се задолява единствено и само с това. Конкуренцията на РБ, надпартийната платформа "Нова република" (каквото и да значи това) реши пък да даде жега на БСП отляво. Мартин Димитров, солиден продукт на пазарното талибанство, с поглед втренчен в далечното бъдеще обяви, че ако десните дойдат на власт, то доходите могат да бъдат вдигнати с 50 процента за четири години, данъците да останат ниски, растежът да е 6 на сто, а кравите да почнат да говорят и директно да дават млечен шоколад, а не баналното мляко. И, ако последното е творческа измислица, то всичко останало е реална идея. Някой си направи труда да изчисли, че Мартин Димитров всъщност или послъгва или не може да смята. За да се вдигнат доходите с 50 на сто за четири години страната се нуждае от растеж като минимум 13 на сто, нещо невиждано дори и по социалистическо време. И, ако постоянно се срещат обвинения към БСП как е тръгнала да отваря торбата с обещанията, то левицата изглежда скромно и смирено на фона на десния разгул и лъжи. Обещанията за такива космически доходи са още по-интересни, защото идват от политици, които бяха фенове-талибани на затягането на колани и изпитваха садо-мазохистична радост от политиката на Дянков по замразяването на доходите. Може би отнякъде до дясната душевност е проникнал фактът, че България е страна на чудовищно неравенство и са решили да се метнат на тази магистрала, но можеха да го направят с по-прецизни сметки и по-ефективно използване на калкулатор. Всъщност дали можем да тълкуваме това като ляв завой на десните талибани? Подозирам обаче, че в този ход няма никаква романтика - това е начин за остъргване на гласове, понеже антикомунизмът май сериозно зацикли като мотор за осигуряване на избиратели.

Още по-левичарска програма сложиха на масата от ГЕРБ. Те всъщност се връщат към своите корени. Да припомним, че в първия вариант на програмата им от 2009 година, който днес е изтрит от всички възможни места, но по-предвидливите сме си я запазили да си я четем като сатирично четиво, се говореше за минимална заплата от 1000 лева веднага и рязко. Сега ГЕРБ пак са бръкнали в далечното минало и говорят, че ако прилъжат избирателя, за да дойдат отново на власт, за четири години щели да направят средната работна заплата 1500 лева. Ако това обещание идваше от партия девствена от власт можеше да се посрещне с известно очакване, но то идва от формацията на премиера, който изкара две години в ръмжене как няма пари, как не искал да пробива бюджета. Значи преди една година нямаше възможност за рязък скок на доходите, а днес вече има? При това тук има една много ефектна уловка. Реалният начин да се вдига средната работна заплата е като се увеличават хората, които я получават, а не като се повишава нейния размер. Всичко останало звучи пожелателно като любовен поглед на гимназист към плакат с разголена манекенка.
ГЕРБ преоткриха и идеята на патриотите за минимална пенсия от 300 лева за която до онзи ден вдигаха политически гири и твърдяха, че това е чудовищен популизъм. Тук също има капан, обаче. Пенсията щяла да стане такава след ново 4-годишно управление. И никой не казва колко пенсионери на минимална пенсия ще дочакат тези митични дни. Макар че българите се доказаха като здрав, инатлив и корав народ, който не иска да се предава въпреки всички опити за неговото насилствено умъртвяване. Дали пък това не искаше да каже печалното мото на ГЕРБ "Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията".
Прегледът на тази икономически екзотика е от изключителна важност, защото през него може да си проличи коя партия наистина смята да управлява и коя се труди да съчинява героично икономическо фентъзи. Всъщност в тази сфера вече никой не вярва на думи и уверения. Заради това може би трябва да се търси опитът на бития и ритания. ГЕРБ, десницата и другите клоуни на прехода досега нито един път не са били реално наказвани за раздуване на балони, които не са изпълнени. Единствено БСП мина през своята голгота, през ада на най-слабите резултати, през долината на сянката, където можеше да изчезне и заради това сега, когато левицата пише програма в нея си личи опитът на човек, който не иска да се връща по тези мрачни места. Това пътешествие май предстои на десницата. 
Няма да им е забавно, но ще е много поучително. 

Thursday, February 16, 2017

Св. Христо Иванов, вмкч Радан Кънев Жълтопаветник и вси светии на десницата




Има една леко странна книга по която тийнейджърите много си падат. Тя носи името "Домът на мис Перигрин за чудати деца". В нея е описана една възпитателка, която отглежда в нещо като дупка във времето, цяла сюрия от странни момичета и момчета - едната е лека като перце и може да лети, другата има хищна уста отзад на черепа, третият е невидим и така нататък. Запознанството с подобна книга е като политическо откровение, защото метафоричния свят на романа зловещо напомня на състоянието на българската десница и на чудатите уродчета, които се мотаят там безцелно и зловредно. Ето защо май си струва да увековечим това фрийк-шоу, да създадем един паноптикум на извращенията, които се обявяват за политически партии, както и на странните създания, които на няколко години се прераждат кой като реформатор, кой като чудотворец, кой като борец с корупцията, кой като кварталния луд или местния пияница. Десницата предлага богат избор перковци, чудаци и откровено луди и заради това ви предупреждавам, че хора със слаби стомаси, сърца и склонност към четенето на Коелю трябва да прекратят четенето моментално.

Тези дни българският ефир преживя нещо невиждано - водещият на "Панорама" Бойко Василев събра две от иконите на българската десница - св. Христо Иванов срещу великомъченик Радан Кънев. Получи се нещо като психарски епизод на "Малката булка". Нека да припомним - само преди около години и нещо Радан Кънев сълзливо си припомняше как св. Христо му казал: "Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук", когато двамата правеха исторически компромис. Днес се оказа, че първите приятели са в две различни партии, пръкнали се от нищото, макар и пълни със старите, до болка изтъркани лица на кресливата десница. И Бойко Василев влезе в ролята на ментор. Размаха пръст на св. Христо Иванов и се опита да го прикове на кръста с разпит като как така се е осмелил да не се коалира с ДСБ, пардон с "Нова република", или както и там да се казваше малката корпорация на Радан, решила да дава надежда за 13-ти наем на всички реститутки в софийския център.
Именно по време на тази телевизионна психодрама стана ясно, че нещата вдясно са необратими и наистина приличат на зверилник, оставен без надзор, храна и вода. "Няма нищо, което не може с Радан Кънев", беше основната теза на св. Христо Иванов, но той така и не задълба в романтични подробности, за да разберем дали говори от "империчен" (както би казала Десислава Атанасова) опит или просто импровизира, за да се спаси от моралистичните камшици на водещия на "Панорама". Оказа се, че двете "копелета" (това не е обида, а просто опит да се имитира техния език) в момента в който са заградили своята партийна кошарка вече не искат да чуят един за друг, защото електоратът им и без това е малко, а ако го обединят ще се окаже, че единият и другият заедно се борят за около 2,5 процента на изборите напролет.
Телевизионното напрежение между свети Христо и великомъченик Радан вся религиозен разкол в десницата и я накара да мине през всякакви изпитания. Тя по своя любим маниер веднага се раздели на "жълтопаветници" и "народняци". Едните настояват, че само посетителите на луксозните ресторанти в центъра на София дърпат историята напред, а другите твърдят, че може би от време на време историята трябва да отскача и до Пловдив, за да провери дали случайно и там няма някакви избиратели.
Разколът обаче ни дава вътрешен поглед към чудатите деца на десницата и ни изяснява, че днес те май не искат да идват на власт, а просто да избягат от виновното минало. Тоест, че когато обясняваха за морал всъщност бяха коалиционни партньори на безморалните и, когато искаха съдебна реформа знаеха, че Темида е на една крачка от поредното политическо изнасилване.

Паноптикумът никога няма да е пълен без да се взрем и в третата част от разпадналата се десница - остатъчният Реформаторски блок, който тези дни е зает да съчинява налудничави икономически програми. Останките от старото чудовище продължиха да живеят задгробно с идеята, че Бойко Борисов отново ще ги припознае като част от управлението. Съдейки от гневните тиради на експремиера обаче май там, подобно в романите на Джордж Мартин, идва тежката зима, духат ледените ветрове и никога повече нищо няма да бъде същото. Пак се получава малко религиозно - старата десница е разделена на три части, които обаче не са в хармонично единство, а в шизофреничен дисонанс.
Всичко става още по-мистериозно като се вземе предвид, че всяка от трите части припознава себе си като коалиция. Тоест десницата упорито се стреми да постигне утопията - всеки десен избирател със свой собствен проект. Когато всеки човек стане ходеща партия, тогава сигурно св. Христо, великомъченик Радан и вси светии от РБ ще се стиснат ръцете и ще отидат заедно на гей-парад.
Разбира се не бива да изтърваме и страничните фигури в нашия албум от чудати изродчета. В дясното пространство левитира и екстелевизионният водещ Николай Бареков, който удобно беше потънал в безвремието на Европейския парламент преди да реши, че там му е скучно и да се завърне като водач на нова партия "Презареди БГ". Очевидно обаче нещо не беше изчислил както трябва литража на резервоара си, защото съдът поряза амбициите му да се завръща на бял кон с нова премяна. Така че на изборите май ще трябва пак да го гледаме като водач на "България без цензура", партия сдобила се с тъмен ореол и сенчест имидж. Но всъщност Бареков не прави нищо, което вече не е опитвано от старата десница. Той също има своето място в пантеона на старите и страшни снимки, където се показани медицински чудесии и налудничави образи.

Може би някъде там трябва за закачим като хербарий и "българският Тръмп" Веселин Марешки, човек, който блика от всеки телевизионен екран и и компетентен по всяка тема. Там някъде трябва да сложим и изваденият от блатото Яне Янев, който току-виж видим я в накоя листа, а в нечий съветнически екип.
Когато човек отвори албумът с тези чудати създания набързо ще се отърве от идеята, че там има някакъв план. Това е албум като апотеоз на глупоста, като екстаз на сюрреализма, като дяволито напомняме, че богът на политиката има безкрайно чувство за хумор иначе щеше ли да ни прати толкова идиоти, за да ни забавляват. 
До сълзи.  

Monday, February 13, 2017

Винтидж-дисидентите на ГЕРБ




Бившият вицепремиер (прилагателното "бивш" продългава да гали душата) Томислав Дончев реши да се прави на туитър-звезда и да пусне снимка от своя ученически бележник, където го мъмрят, че е избягал от манифестация за 24 май. Не е ясно каква е целта на занятието. Само предизборната обстановка подсказва, че се търси политически ефект. А коментарите отдолу просто къртят кътници - получилият забележката е изкаран политически бунтар, несъгласен със статуквото. Култ!
След сълзите на Цецка Цачева за убития от комунистите дядо, който оказа се тя не за пръв път вади от килера на миналото, в ГЕРБ май има мода всеки да вади някакъв вид дисиденство от килера, някакво винтидж несъгласие с режима, за да може да се представи на ошашавената публика като бляскаво прет-а-порте. Но как един човек, който е набор 1973 година като Дончев да блесне с политическа съпротива? Ето как се ражда отварянето на старите бележници и патетично размахване на забележките като предизборна гордост. 

Това е апотеоз на позата, която окончателно е удушила и изнасила смисъла. Но все пак си струва да разчетем критично този повод за гордост. Младият четвъртокласник Дончев получава забележка, че си е бил шута от манифестация на 24 май. А какво толкова идеологическо е имало в нея, а? Да скатаеш от празника на буквите не е повод за политическо надуване или пък причина за биене в гърдите. Почитта към Кирил и Методий не би трябвало да зависи от идеологически ветрове и историческите ситуации. Не като да избягаш от манифестацията за 9-ти септември. Очевидно в бележника на четвъртокласника Дончев отсъстват такива забележки, защото иначе сигурно щеше да ги тика в лицата ни и да твърди какъв малък политически гений е бил и как се е съпротивлявал среще режима.

Имам смътен спомен как в края на социализма много хора започвата да ръмжат срещу идеята статут на "активни борци" да получават хора, които са били на по 12-13 години през 1944 година. Очевидно днес минаваме през същия процес. Четвъртокласниците по оново време се опитват днес да минат за просветлени политически същества, които бягайки от манифестация за 24 май сигурно са протестирали за пазарна икономика, демокрация, трети мандат на Бойко Борисов и нов албум на Веселин Маринов.
Разбира се, когато някой прибягва до такава подмяна на миналото, трябва да провери дали осъзнава в какви времена живее. 
Като няма с какво бунтарско да се похвалиш в настоящото е израз на огромна травма да тревожиш ученическите си спомени...

Sunday, February 12, 2017

С какво БСП разтревожи птеродактилите на прехода?




"Старата комунистическа вещица се озъби", изтрака с треперещи зъби политическият шаман Огнян Минчев и либералните сайтове, както и медиите на "Америка за България" побързаха да хвърлят като паве думите му към черепите на своите читатели. "Раждат се новите комсомолци и поредната подмяна на номенклатура", заблъска главата си в жълтите павета всичколога Илиян Василев. "Нинова с ретроградни и опасни за България тези на конгреса на БСП", истерясва полуполитологът Димитър Аврамов и сътворява конспиративни теории, които разбира се съдържат коварните социалисти и Путин в комбина. "На Конгреса споменават само моето име – аз единствен ли съм пречка за партията столетница", включи се в хора на оплаквачките и Бойко Борисов, чиято лирична душа май още не може да прежали, че вече не се шири в премиерски кабинет. Изброяването може да продължи до утре. Вълна от политически ужас. Ужас. Гърчове. Хвърчащи плюнки. Проклятия. Съскане. Гъргорене. Заплахи за самоубийство и за наближаващ апокалипсис. Слава богу, Едвин Сугарев сигурно нагъва някъде хамбургери като израз на евроатлантическа вярност и дух и не се появи никъде, за да обяви поредната гладна стачка. Нещата без него просто не са същите.

Всички тези реакции бяха породени от един-единствен конгрес на БСП. И ги описваме не от садомазохистично удоволствие, а защото в миговете на страх може да се види истината. Повечето от платената политология и дежурното анализаторство като види микрофон обяснява как левицата не може да се върне на власт, как дясното единствено изведнъж ще заработи и на страната ще бъде осигурена власт за 50 години напред, ама, когато почнат да им треперят ченетата и да им се присвиват зениците, става ясно, че не вярват на собствените си дрънканици. Именно през тези гротескни реакции можем да се убедим, че България наистина върни към промяна, че старите и вечно невинни муцуни на прехода, които сменят партиите като кол-гърла минижупите си, започват да подозират, че този път няма да им се размине, че водопадът на историята най-накрая ще се стовари с цялата си сила върху тях. Телевизионните им глупости са фентъзи, страхът им е автентичен.
От какво обаче е породен той? 
Широката десница - говорим за ГЕРБ, психодесните в новите партии и свободните луди във фейсбук, са пленници на един капан от който не могат да излязат. Още между двата тура на президентските избори, когато стана ясно, че Цецка Цачева ще гледа "Дондуков" 2 през крив макарон, те заложиха на дилърството на страх. Започнаха да бият тъпана, че ако ген. Радев бъде избран за държавен глава, слънцето няма да изгрее, токък в детските градини ще спре, гражданите ще бъдат оставени без магистрали и саниране, а не е ясно и дали въздухът изобщо ще става за дишане. Очевидно днес насаждането на страх и ужас продължава, но опасявам се, упражнението е безуспешно като американска окупация на държава от Близкия изток. Опитът за медийна сатанизация на БСП доведе до невиждан интерес от конгреса и посланията на левицата и независимо от опитите за изкривена интерпретация на фактите, стана ясно, че в България има една единствена партия, която търси нови отговори на новите проблеми и предизвикателства, а не се задоволява да претопля старата политическа каша от дежурните клишета. Дори и настървението с което се коментират обещанията на БСП показва тайно знание, че те ще бъдат осъществявани. Защото например от "Нова република" обещават увеличение с 50 процента на доходите за 4 години, запазване на ниските данъци и растеж от 7 на сто (всъщност, за да се вдигнат доходите с такъв размер растежът трябва да е минимум 13 процента), ама никой не се трогва да ги коментира обстойно. С право. Това е политически чиклит, който ще застои по рафтовете тревожно.
Заради това си струва да проследим какво толкова уплаши дясната мисъл и разтревожи храносмилането на Бойко Борисов. Между другото - в изказването си на конгреса Корнелия Нинова споменава фамилията "Борисов" само веднъж и то говорейки за "доктрината "Борисов". Така че ушите на страха са големи - експремиерът е чувал името си дори и там, където просто го е нямало.

Основното послание на Нинова беше, че съществуват две България - едната е паралелна и виртуална, а другата е реална. Двете Българии не се срещат почти никъде. Едната живее в охолство и корупционен разкош, а другата трябва да съществува в мизерията на безвремието, в липсата на някаква визия за развитие, в капана на ужасяваща бедност и огромно неравенство. И левицата пое категоричния ангажимент да закрие веднъж завинаги паралелната държава и да въздаде онова възмездие за проваления преход за което жадуват толкова много недоволни хора. Между другото - идеята за промяна, радикална, незабавна и остра, е част от една нова световна вълна на гняв и всички, които се опитват да си скрият главите в пясъка, трябва ясно да осъзнават, че задниците им стърчат като знаци за виновното минало.
Дясната политология обаче яко е кипнала не заради конкретните ангажименти, а заради политическият анализ. Един от тях орева света, че Нинова е казала следното: "Днес имаме още една важна задача – с нашия Национален план за България да посочим друг и различен път от 25-годишния преход на развитие". В него той видя "волунтаризъм", политическа утопия и какво ли още не, включително напускане на ЕС и НАТО. Това, между другото, вече е шизофрения. От една страна десните все ще поправят проблемите, стоварват всички грешки върху левицата, а от друга, ако някой постави под съмнения резултатите от прехода и посочи болезнената като отворена рана истина, че пътят е сбъркан, защото не донесе просперитет, скачат да лаят като озлочестени болонки.
Всъщност БСП днес се намира в период на преоценка и на своето собствено минало, както и на допуснатите грешки, които като неспокойни призраци се разхождат из коридорите на "Позитано" 20. Ето защо левицата се опитва да възроди като политическа философия понятията "суверенна държава", "държавна роля в икономиката", "национален интерес". Днес обаче БСП няма право да отстъпва от нито една от развитите идеи и трябва да ги осъществи докрай. Левицата винаги е излизала слаба от своите управления, дори и, когато те са били успешни, защото правеше компромис със свои основни ценности.  Именно през описанието на тази държава, която като вампир изсмуква хората, трябва да разчетем и заявката, че БСП няма да протегне в никакъв случай ръка на ГЕРБ за коалиция един ден, защото те са един от стълбовете, които създадоха това вампирско образувание.

Всъщност отдавам част от политологическия ужас именно на това - на осъзнаването, че се появява партия, която напуска тъпите ограничения на политическото статукво и търси нов път за себе си и за България. Това звучи банално, когато е изразено с думи, но е неосъзнатата масова надежда на хората. Че най-накрая след десетилетия безвремие, ще се появи възможност за различен живот и свят. Ролята на левицата винаги е била в това да сочи път отвъд клишетата и "вечните" истини.
Разбира се, БСП не е постигнала пълно единство, но не по политическите цели, а по уставните въпроси. Именно тези технически детайли се оказаха ябълката на раздора, защото Нинова прокара своите идеи депутатските мандати на един социалист да бъдат ограничени до три, а лидерът на левицата да се избира с пряк избор. Първият въпрос наистина е спорен и вероятно разговорите по него няма да затихнат лесно, но пък и обратният аргумент също е адекватен - хората искат нови лица. Вероятно, защото свързват старите с цялостния провал на прехода. Това не е справедливо, но съществува като разбиране.
А колкото до втория въпрос аз лично така и не разбрах докрай драмата. Винаги, абсолютно винаги съм бил за това лидерът на БСП да се избира пряко от партията. Това е най-честният инструмент, който освобождава лидерското състезание от конгресни интриги, апаратни схеми, тайно подадени листчета и среднощни набивания на канчета на делегати. Във Франция кандидат за президент на социалистите стана левият Беноа Амон, който никога, ама никога нямаше да спечели, ако трябваше да мине през конгрес. Същото важи и за Джеръми Корбин, който стана лидер напук на апарата на Лейбъристката партия и то цели два пъти. Прекият избор дава шанс за разговор за идеи, а не ограничава избора на лидер до изчисляване на баланси и преговори по кьошетата на НДК. Това е стъпка напред за БСП. При това мандатите на председателя се ограничават до два, тоест никой не получава нотариален акт завинаги върху партията. Вероятно има допълнителни процедури по уточняване, гарантиране на честно броене на гласовете, но е яко, че всички социалисти ще имат думата. Това ще е тест за всеки потенциален лидер, че може да печели масово доверие.
Корнелия Нинова получи правото да предложи своята визия за БСП. Дали тя ще сработи или не е твърде рано да се каже. 
Но пък като чуваме как птеродактилите на прехода надават уплашени крясъци, май може да се окаже, че надежда за успех има и както винаги първи я усещат тези, които ще бъдат покосени от митичния метеорит, който дава шанс за нов живот на планетата.

Радан Кънев и синдромът на Пепеляшка




Когато обикновената електорална единица реши да се задълбочи в десните мистерии у нас, то тя неименуемо ще достигне до някои психиатрични иновации. И скоро тя (електоралната единица) ще установи, че учебниците по психопатология могат да бъдат обогатени с нови имена на болести, защото там зее удивителна празнота. Само на учредяването на "надпартийната" платформа "Нова република" можем да диагностицираме поне едно ново заболяване, които да предложим на вниманието на Световната здрава организация с цел да подобрим нейното разбиране за сложността на лабиринтите на българската душа.
Радан Кънев например страда от остър синдром на Пепеляшка. Иначе просто няма как да си обясним неговата тежка фиксация в тиквите. "Няма да се спънем три пъти в една тиква", обяви помпозно той пред актива на старите психодесни в новата формация. Опасявам се, че тук трябва да задълбаем повече, защото иначе това изречение ще остане да звучи героично като комикс и патетично като любовно стихотворение на млада тийнейджърка с неясни копнежи. Спъването е нещо непреднамерено, случайно, нещо като лош развой на съдбата. Все едно слушаме как Пепеляшка лее сълзи за лошите си сестри, които не я пускат на големите балове. Истината за политическото поведение на десницата дотук е точно обратното. Двата пъти в които тя се залепи за ГЕРБ като комар за кожата на девойка със сладка кръв, това беше целенасочено действия, нещо като политически вампиризъм за оцеляване. И през 2009 година, когато Синята коалиция, водена от Иван Костов, и през 2014 година, когато Реформаторския блок полегна на Бойко Борисов, си беше акт на любов, а не на злощастна съдба. В първия случай десните решиха, че през ГЕРБ е тяхната инжекция с адреналин, която да ги спаси от от изчезване в тунела на историята. Очевидно обаче тогава поеха свръхдоза, защото на предсрочните избори през 2013 година за първи път в своята история "традиционната" десница не успя да акостира в парламента и постигна исторически слаб резултат. След това дойде епохата на новата Пепеляшка Радан, който изкара цялата предизборна кампания в уверения за това, че никога няма да подкрепи кабинет начело на който е Бойко Борисов. И излъга. Грандиозно. Още в първите парламентарни дни младият лидер излезе на трибуната и обяви, че нарушава свое пряко предизборно обещание и ще подкрепи Борисов за премиер. "Нарушаване на обещание" - това е евфемизъм за опашата лъжа, нали? В това действие нямаше нищо случайно - през лъжата Радан Кънев сключи сделка за връщането на Реформаторския блок във властта. Сделка цинична, брутална, неморална, която неотменимо като природен закон доведе до окончателното разрушаване на РБ, подобно на онзи митичен блок 20 в Ямбол, изкорубен отвътре от своите обитатели. Вместо да говори за спъването си в тиква, Радан трябваше да признае, че той подобно на Пепеляшка се е надявал тиквата да стане каляска, която да ги отведе на грандиозния бал, където да бъдат избрани за фаворитка на краля, но уви логиката на реалността надделя над фантазията.

Българската десница прилича на вирус, който безмилостно унищожава своя приносител. Заради това напоследък тя все по-скоростно се нуждае от нови проекти, защото й става все по-трудно да унищожи следите, които оставя на историческото местопрестъпление. След втората прегръдка с Борисов тя се оказа разделена на три части, които като участници в нелицеприятна оргия не искат да се видят отново, защото това им напомня за преживяното. Христо Иванов, който доскоро бе толкова близък с Радан, че двамата дори си викаха "копеле", отхвърли идеята да се явява съвместно със своя съратник на избори. Това подсили параноите на старите десебари, които изведнъж се отказаха да поставят "свети" пред името на Иванов и почнаха да го подозират в съглашателство със статуквото. От друга страна остатъците от Реформаторския блок, където в пробития кораб останаха Кунева, Москов и Лукарски, очевидно искат нова порция от тиквата, защото е ясно, че ако не я получат, май ще умрат от недохранване. И в тази ситуация Радан реши да действа като героиня на Джаки Колинс - предложи обединение, но обяви, че всички, които са участвали в коалиция с Борисов трябва да се оттеглят - например той и самата Меглена Кунева. Което също е ефектен фокуснически трик, но с нулев коефицент на полезно действие, защото е ясно, че тази оферта е обречена в зародиш. Така дори и до мозъка на Огнян Минчев стигна хладната идея, че в следващия парламент това, което имаме като десница може просто да не участва. Защото, когато сънуваш тикви и отново и отново се блъскаш в тях, е трудно някой да ти повярва, че имаш визия за нещо отвъд кошмара на предишните ти грешки. И заради това дясното предпочете отново да потъне в приказките, за да не се саморазнищи в реален анализ. Ето как на масата се появиха обещания, че ако те ("Нова република") управляват, то доходите за 4 години ще се увеличат с 50 на сто, данъците ще останат ниски, а растежът ще бъде поне 7 на сто. Някой си направи труда да изчисли, че това е формула, която май наистина е взета от приказките за Пепеляшка, защото, за да е възможен такъв ръст на доходите, растежът трябва да е в рамките на 12-13 процента, нещо, което е практически невъзможно. Това се случва само в приказките, където винаги има добра фея-орисница, която притежава вълшебна пръчица. Именно с този инструмент тиквите стават каляски, а обикновените парцалки стават луксозна рокля с голямо деколте, която да служи за примамка на принцове. Заради това е добре да спрем дотук. Нека не смущаваме вълшебните сънища на десницата. 
Ще имат нужда от тях, когато се присъединят към армията от извънпарламентарни партии. 

Thursday, February 09, 2017

"Империчната" катастрофа на тежката артилерия




Внимание, внимание! 
Оказа се, че Десислава Атанасова, ексдепутат от ГЕРБ, ексминистър на здравеопазването, възвеличена от Бойко Борисов като "тежката артилерия" не е заплаха единствено за здравото храносмилане на народа, когато пусне металическите нотки и кресливото кресчендо в някой сутрешен блок. Тези дни Атанасова челно атакува и правописа. Във фейсбук тежката артилерия реши да тролне БСП и обяви, че дава идея на Антон Кутев за ново "имперично" изследване.
Имперично? Това от империя или от Перник трябва да идва?
Да живее фейсбук, защото той пази следите от всяка такава експлозия на гербаджийския ум. Изследването трябва да бъде "емпирично", а "имперично" може да бъде единствено творческото отношение на Атанасова към сложните думи. 

В социалната мрежа има опция да се прегледа цялата хронология на редактирането на един статус. При Атанасова нещата са трагични, с елементи на абсурдизъм.
Първоначално тя препоръчва на Кутев да направи "имперично" изследване. После сигурно се е консултирала с някоя от блондинките-интелектуалки на ГЕРБ и съвместните им интелектуални усилия стигат да разберат, че нещо в думата не е наред. Така се появява идеята за "емперично" изследване и статусът е поправен. Тук вече подозирам, че цялата централа е била замесена в издирването на тази коварна комунистическа дума и най-накрая колективните усилия на партията са отгатнали правилното - "емпирично" изследване.
Проблемът идва от там, че хора като тежката артилерия имат самочувствието, че могат да управляват държавата. Те не владеят българския език, но си въобразяват, че могат да оправят цялата страна. Макар че, според справедливия израз на една позната, ГЕРБ приличат на калпав майстор. Два дни след като си тръгне от къщата ти таванът прокапва, лампите изгарят, стените започват да се лющят...

Трудно е да си трол и ексдепутатката от ГЕРБ ще го открива по трудния начин, защото, когато решиш да се заяждаш за недостатъците на другите, трябва да имаш поне чувството за хумор с което да посрещнеш насрещния удар. Десислава Атанасова е избрала да импровизира върху думата "емпирично" без да си признае, че май дори не знае какво означава тя.
Тези дни гледах страховите снимка как Бойко Борисов бе събрал елита на ГЕРБ да пишат доктрината на партията. Всички бяха насядали в кабинета му и вероятно така са родили сюрреалистичните си идеи. На челно място там се забелязваше Атанасова, поседнала на крайчеца на един фотьол.
Мога само да предположа колко "имперично" й е било.

Wednesday, February 08, 2017

Чудовището, което създадоха





Медиите много обичат да се занимават с темата ще се коалират ли БСП и ДПС. Толкова обичат, че не пропускат нито ден без да я поставят, без да се опитат да въртят някой на шиш, за да влиза в безплодни анализи на мъгливото бъдеще. И не, че въпросът не е важен, проблемът е съвсем друг. За реалната коалиция ДОСТ - ГЕРБ, която съществуваше цяла година на парламентарно ниво никой дума не обелваше. Анализатори с широко затворени очи подминаваха темата като влак малка гара и се правиха, че това е нещо незначително, дребно, несмущаващо.
Днес сънят на тези анализатори и журналисти вече роди своето чудовище. Партията на Касим Дал се отцепи от Реформаторския блок и влезе в коалиция с ДОСТ, което означава, че Ердоган лично мобилизира своите марионетки у нас, за да ни натика в парламента. И е съвсем логично, че представителите на новата коалиция се размечтаха за турски премиер в България. Това не е просто изтървана фраза, а автентичен проект. С удобни медии партиите, дирижирани отвън, няма защо да крият истинските си цели.

Никой не се опита да търси сметка от бившия премиер защо превива гръбнак пред Ердоган, никой не потърси сметка на Външно министерство, което се правеше, че не вижда как турския посланик броди из страната, за да помага за създаването на структурите на ДОСТ. Цялата държава се оказа безсилна да спре пипалата на Ердоган и на неговите алчни амбиции да дирижира българският политически живот. А през това време медиите не спираха да се занимават с най-голямата заплаха за Европа - Путин и Русия. Путин и Русия - мантрата за хвърляне на прах в очите, докато Местан и сие на практика показваха, че една съседна държава вече има политически амбиции у нас. И те бяха озвучени от бившия заместник-министър на отбраната Орхан Исмаилов - коалицията около ДОСТ ще се бори за техен премиер един ден. И при цялата политическа анализаторска слепота, при цялата кухота на това, което трябва да бъде националната ни сигурност, не бих се учудил, ако го постигнат. И какво от това, че Местан всеки месец е на килимчето пред Ердоган, за да му се отчита. Какво от това, че Касим Дал гордо се снимаше по митингите в подкрепа на турския президент в дните след преврата?
Само, че това, което днес звучи като забавен анекдот, утре може да добие зловещи политически очертания. Защото флиртът на ГЕРБ и десницата с ДОСТ, разбирай с Ердоган, тепърва предстои, тепърва ще видим страстните им въздишки и романтични стонове. Но медиите основно се интересуват само дали БСП и ДПС ще правят коалиция. Другото е  незначително, дребно, несмущаващо...



Tuesday, February 07, 2017

Икономическите терзания на гербаджийския олигарх




В България отдавна съществува една порода хора, които предизвикват желание за повръщане още с появята си на телевизионния екран. Говорим за хора, които никога, ама никога не са спечелили и един лев без политическа протекция и чадър от властта, но като понатрупат някой и друг милион от обществени поръчки започват да се изживяват като аристократи, които не са от тази реалност. Започват да мляскат като потомствени буржоа и да се държат като хора, които не само са чели Айн Ранд, но са стрили книгите й на прах и са ги изсмъркали.

Именно в този модел на поведение влезе тези дни господин Кирил Домусчиев, едър бизнесмен, любим олигарх на ГЕРБ, придворно куче-пазач на Бойко Борисов, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, арогантен раздавач на непоискани съвети. Основните цели на медийните му прояви бяха две.
Първата - да обяви закона за вечните концесии, който ГЕРБ прокараха по съмнителен начин в последните дни на отишлото си Народно събрание, за супернеобходим. И дори изрази надежда президентското вето върху него да падне. Президентът бил заблуден. Даа, очевидно само господин Домусчиев е носител на истината в тази страна.
Втората цел беше да изръмжи, че едрият бизнес ще организира протести, ако БСП дойде на власт. Разбира се, че не го каза толкова пряко, но поставената задача е именно тази. Бизнесът щял да протестира, да организира протести, ако държавата тръгнела да налива малиарди в ядрена енергетика и други такива проекти. Кирил Домусчиев - говорителят на бизнесмайдана!
Очевидно този път Бойко Борисов няма да разчита "умните и красивите" да го връщат на власт. Той се убеди, че те са твърде кекави и непоследователни. Заради това сега надеждата е в охранения бизнес. Те ще трябва да готвят майдана като отплата за топлия дъжд от пари и благи политически намигвания.

Но вън от тези политически изригвания, Домусчие реши да развие друга част от идеологическите си възгледи. И без изненада - те се оказа потресаващи. Просто е трудно да се приеме, че толкова много арогантност може да се събере в един толкова малък човек.
Домусчиев обяви, че според него в България няма никаква безработица. Данните за нея били фалшива статистика. А тези, които не работят, разбира се, са си виновни сами.
"Гледам по телевизията млад човек да казва: "Докато са живи мама и татко, нямам зор да ходя да работя". Той си взима социалните помощи", допълни аргументите си едрият бизнесмен.
Чудя се откъде да почна анализът на тези "откровения". На първо място - в България няма социална програма, която трайно да подпомага такива млади хора като литературният герой описан от Домусчиев. Има програми за семейства с ниски доходи, но в главата на бизнесмена ни е описан свръхзадоволен младеж, който може да живее спокойно с парите на мама и на тате. Очевидно семейството е състоятелно, а младият човек е търтей и смуче помощи. Имам новина - това няма как да стане. Няма такива помощи. И вероятно един председател на КРИБ би трябвало да го знае.
Изобщо митологията, че човек може да живее от социални помощи и да не търси работа сигурно много върви на корпоративните партита, между две истории за силиконовите любовници на господата, ама да ни я продават и по медиите вече ми идва в повече.
И втората част от потока на съзнанието също е култове. Домусчиев обяви, че в България не само няма безработица, ами имало глад за кадри. Разбира се, в красивата му подборка от факти изобщо не се спомена за ниските доходи. Защото между липсата на кадри и малките заплати май има неразривна връзка.

Дори и да предположим, че съществуват такива млади хора, които се опияняват от мисълта да живеят от "социални помощи", нима няма да могат да бъдат накарани да станат от дивана, ако им се предложи адекватно заплащане. Но всъщност тревожното биене на тъпана е част от кампания за облекчаване на вноса на работна ръка отвън. Защото България благодарение на изкуствено задържаните ниски доходи в голямата си част бе принудена да емигрира, или направо да се евакуира. И вместо да бъдат част от решението по връщането на тези хора, едрите бизнесмени предпочитат да си внесат работна ръка отвън. И това ясно разкрива отношението към тази страна. В тяхното мислене тя съществува единствено като територия на която могат да печелят държавни поръчки. Всичко останало не е от значение. И в името на този внос се ражда идеологическата фигури на младият хрантутник, който си лежи на дивана и не иска да бачка, защото социалните помощи му дават сигурност и стабилност. Това е цинично и брутално, но журналистите никога не си позволяват да бъдат агресивни с едрия бизнес. Обикновено техните изводи се слушат с молитвено придихание и сдържан възторг. Именно в такава среда се ражда отровното и размазващо усещане за несправедливост у нас и се виждат хладните пипала на варварското пазарно талибанство, което унищожава здрарвия разум.
 Много пъти съм се чудил защо българският бизнесмен ала Домусчиев е в състояние да произвежда глупост след глупост, но вече се отказах да търся отговор. За сметка на това получих друг - вижте Домусчиев, вижте и състоянието на България.
Тук връзката също е неразривна...


Sunday, February 05, 2017

"Надграждането" - най-сигурният път към катастрофа




България винаги е било кошмарно трудно да те припознаят като спасител. В една отчаяна и бедна страна това е непосилна отговорност и радикална задача. Всеки политик, натоварен или натоварил се с тази мистична дейност, рано или късно е катастрофирал, защото острата надежда много бързо се превръща в радикален гняв. Симеон Сакскобургготски през 2001 година офертира хората, че за 800 дни ще оправи положението, но когато 800-те дни минаха, а промяна нямаше, той се превърна в политически покойник. Партията му продължи да води живот още известно време, но след 800-тния ден беше ясно, че тя ще завърши на гробищата. Спасителите, които се провалят, винаги стигат до там.
Откакто ген. Румен Радев обяви състава на служебното правителство България отново заживя в любимото си състояние - на перманентен политически скандал. Страстите се нажежиха, напрежението запулсира, фейсбук блъвна коментари като лава, която помита всичко по пътя си. Отново се оформиха два лагера. Едните яростно атакуваха предложенията и апокалиптично обявиха, че всичко си остава същото, а другите също яростно защитиха правото на Радев да предложи собствена визия за държавата. В такъв кипеж има и добра новина - държавата вече се е събудила и не иска да заспива отново. Но гласът на гневните просто трябва да бъде чут, защото те пренаредиха политическия пейзаж на България и ще продължат да го правят.

За да си отговорим на въпроса защо закипяха такива страсти покрай служебния кабинет и откъде дойде гневът, объркването и недоволството, трябва да си отговорим на един много ключов въпрос - защо ген. Румен Радев победи на изборите и се превърна в политическата сензация на 2016 година. Вече мина достатъчно време от вота, за да се изчистим от дежурните анализи, ситуационните интриги и умишлените лъжи, за да сме в състояние да видим истинските причини, а не халюцинациите. ГЕРБ бяха обречени да загубят. Тяхното второ управление зацикли в безвремието и катастрофира в липсата на надежда. Бойко Борисов така и не успя да изработи някаква стратегическа цел, която да оправдае проблемите, да бъде утешение в миговете на жестока криза. Вместо сплотяваща идея, той се опита като стар илюзионист да предложи идеята за "стабилността". Стабилността обаче няма как да е политически стимул. Особено, ако е стабилност на мизерията. Хората се натровиха от безвремие. Именно безвремието върна призрака на престъпността от 90-те години на миналия век, а това допълнително удави управлението на ГЕРБ и Реформаторския блок. Първият мандат на Борисов поне за три години имаше стратегическа цел - той дойде като отмъстител за Тройната коалиция, въплащаваше отмъщението на електората, който мечтаеше за красив и хубав живот, а така и не го получи. Вторият кабинет нямаше такова гориво. И заради това президентските избори се превърнаха в Голготата на ГЕРБ. Сега вече е ясно, че всеки техен кандидат щеше да бъде наказан, защото хората потърсиха нова надежда в смяната на властта. Те поискаха различно управление и този процес съвпадна с всички геополитически бури и изненади, които разтърсиха света. Хората навсякъде са гневни и искат да получат нова визия. Точно тук на сцената се появи ген. Радев. Той беше новото лице, неопетненото, този, който идва извън политиката, за да бъде начало на различен процес, на надежда за друг живот. Това е най-мощният политически стимул познат във вселената и именно така можем да обясним смразяващата разлика между ген. Радев и Цецка Цачева, разлика, която остави социолозите ошашавени, а партийните щабове безмълвни. Когато хората обаче гласуват с надежда, те не могат да се примират с нейното отлагане в далечното бъдеще. Доналд Тръмп в САЩ разбра това. Мразен или обичан, харесван или не, той още в първите седмици на своя мандат почна да подписва укази с всичко онова, което беше обещавал по време на кампанията. Тук няма да коментираме добри ли са идеите му или не, но поне никой не може да каже, че той не е говорил за тях. Просто статуквото много искаше той да е поредният популист, който говори предизборно, а не прави нищо. Но световното време е различно. Празните приказки предизвикват бунтове. Времената изискват действия, защото бездействието може да подпали всяко едно общество.
И тук вече идваме до българския проблем. За първи път, ама наистина за първи път, служебно правителство бе чакано с такова нетърпение. То трябваше да стане символ на промяната, да бъде онзи инструмент, който да покаже на гласувалите, че нещата вече никога няма да бъдат същите. 

И заради това няма да коментираме качеството на министрите (голяма част от тях са свестни), но семантиката на заявките удари греда. Много хора доста правилно се възмутиха от думата "надграждане", която прозвуча от много от новите министри. Тези, които са гласували за Радев получават обриви от нея, убеден съм. Те гласуваха за пълно разграждане на държавата на ГЕРБ, за тотална ревизия на управлението, за нов подход към политиката, достойнството и държавничеството изобщо. Защото иначе над какво надграждаш? Над бизнес-кръговете? Над клиентелистките кръжоци? Над административните капани? Над епидемията от калинки? Над феодализираните министерства?
Надграждането много бързо може да бъде припознато като съглашателство. Лесно може да се изроди в подозрение за поредната сделка, която ще устройва елитите, но ще е като камшик върху гърба на електората. Този филм е бил игран десетки пъти пред очите на постоянно лъгани и сетивата им са изострени докрай. Ген. Радев дойде на вълната на надеждата за нова държава, а тя няма как да има нещо общо със старата. Надграждането ще е катастрофа. Хората искат първо да видят разрушаване. То има символичен смисъл. Време е елитите да разберат, че трябва да признаят грешките. Да изоставят лексиката за стратегическите посоки и да признаят, че основните вътрешни задачи са провал и, че, ако е необходимо ще започнем държавата от основите наново. Нищо друго не би задоволило тези, които наказаха досегашните и ще наказват и бъдещите, ако продължат по същия начин. Надграждането е рецепта за провал. 

Не трябва да се заблуждаваме и за друго. Всички тези въпроси със силата на удар с юмрук по главата ще бъдат стоварени върху българската левица и най-вече върху БСП. Точно заради това връзката служебно правителство - БСП ще бъде оглеждана, преглеждана, ревизирана стотици пъти до съдбовния ден на изборите. Десницата винаги намира начини да мимикрира в нещо ново, като щраус да се опита да забие главата в пясъка, въпреки, че всички прекрасно вече познават задните й части, но върху левицата е стоварена надеждата за промяна. И това е интересният парадокс на ситуацията. Избирателите у нас умират да наказват БСП на избори, но когато нещата станат тежки, станат наистина трудни, те се обръщат към нея и чакат проект за бъдещето. Именно тук БСП трябва да бъде на висотата на ситуацията. Левицата отдавна отлага битката със своите вътрешни демони, опитва да се самозаблуди, че може да мине без изясняване на политическите и икономическите си противоречия, но това е опасна илюзия. Защото всички знаят, че в БСП има една прослойка, която отсега потрива ръце от идеята за коалиция с ГЕРБ. Оправдание за нея винаи ще бъде намерено - отговорност пред България, грижа за европейското председателство, осигуряването на "стабилност" в размирните времена, но това ще има ефектът на ядрена бомба. Не само разрушенията ще са големи, но и радиацията дълго време ще убива всичко живо. Хората искат да видят в политиката на служебния кабинет очакваният знак, че такава коалиция няма да има, че традицията на уговорките вече е разрушена и България съществува в нов политически климат. Отговорността за това е на БСП, защото отникъде другаде взорът не може да види надежда. Но левицата няма да може да мине между капките този път. От нея се иска ярко разграничаване не само от грешките и заблудите, а късане и на живо месо, ако трябва в името на промяната. Бизнестатуквото у нас може и да влюбено в идеята за приемственост, но каква приемственост може да има, когато хора умират от студ, а други се страхуват, че всеки момент в домовете им могат да нахлуят я колекторски фирми, я съдии-изпълнители. Бизнесстатуквото обаче има своите пипала в БСП и заради това е адски банално, но суперсложно левицата да изчисти самата себе си, ако иска да продължава да бъде фактор на политическата сцена. Днес БСП получава още един шанс от историята и точно това предизвиква земетресението на политическата сцена. По всички сценарии левицата отдавна трябваше да се е оттеглила в мъглата на историята и да престане да съществува, но това не се случва и не се случва. Вероятно, защото всички останали временни явления се провалиха и все "надграждаха", а резултатът е този кафкиански кошмар в който живеем. Ето защо, смятам, БСП не бива да се страхува от този гняв, очакване, от вълната от изискване, от тревога, от гневни думи и яростни речи. Тя трябва да се научи да посреща гласът на хората и да показва, че го е чула. Ето защо трябва да извади милионите и милионерите от ушите си и да чуе защо хората избраха Радев, защо отново обръщат поглед към нея. Всичко останало е прах по вятъра. Този път битката наистина е идейна.
Не е ли прекрасно?

Thursday, February 02, 2017

Сапунът ДС и параноите на Илия Троянов




Eдноокото кърваво чудовище на ДС отново броди из българските телевизионни потайности и литературни мистерии. То е опасно като създание на Стивън Кинг, ехидно като роман на съвременна българска кифла, и демонично като текст, създаден от университетски екзистенциален поет. Поне с такова усещане може да остане човек, който случайно се запознава с поредния скандал в който призракът на ДС бе превърнат в основен герой. Искам предварително да предупредя - историята звучи като кафкианска фантазия, родена след препиване с евтина бира и заради това първоначално си мислех, че е някакъв бъзик, но уви реалността ме опроверга. Всичко се оказа истина. До последната запетайка.

И така - писателят Илия Троянов, чийто дидактичен и нечитаем роман "Власт и съпротива" се появи на български миналата година, се е ожалил в немски вестник, че преводачът му у нас, понеже е бил агент на ДС, умишлено е направил грешки в превода. "Площад Славейков", медия, която беше добра, но деградира тотално, оля се в сензационни заглавия и се заигра с канализацията на историята, пускайки текстове на Манол Глишев, е  е описал скандала със сензационното заглавие, дръжте се, "Държи ли ДС ръката на преводача на книга, изобличаваща ДС?".
А сега направо затегнете коланите, защото вече става сюрреалистично. Според текста Троянов научил за принадлежността на преводача "Власт и съпротива" към ДС от едно стихотворение на литературният историк и поет Пламен Дойнов. Стихотворението било кръстено "Агент "Георги" превежда "Власт и съпротива". Текстът на Троянов прилича на продукт на разум от алтернативно измерение. И веднага ви давам пример - писателят смята за умишлен саботаж "употребата на преизказно вместо изявително наклонение". А също така думата "съратник" била преведена като "съмишленик", което само доказва как ДС унищожава даже лексиката на гениалните български писатели.
И само за информация - набеждаването на преводача Любомир Илиев, че е агент на ДС е направено в най-добрите традиции именно на ДС. Това не става на базата на някакъв документ или доказателство, а на базата на поетичната фантазия на Дойнов, който се оплита като пиле в кълчища вярно ли е това или не. Опитът за медиен разстрел на един човек и то с толкова абсурдни обвинения (всяка грешка в превода е продукт на ДС) във всяка друга държава щеше да предизвика поне искане за психиатрична експертиза на Троянов, но доста медии у нас, солидно захранвани с чужди пари, виждат в този сюжет прекрасна възможност да се овъргалят за пореден път в калта на историята с радостно джвакане.
А самият Троянов сипва солидно количество мелодраматизъм и патетика в своята статия: "С прочита на всяка следваща грешка в превода ме застигна ужасното усещане, че хегемонията на Държавна сигурност е сложила впоследствие ръка на текста ми. Реалистично или параноично беше моето предположение, че някогашният доносник продължава да изпълнява поръчките на своите някогашни господари?". Ако това изречение бе създадено от друг сигурно щяха да му предпишат веднага халоперидол, защото е ясно, че то е абсурдно, нелепо и шантаво. Но щом е от Троянов изведнъж става обект на национална дискусия.

Сега няколко думи за романа "Власт и съпротива", защото те са наложителни. Преди да го разтворя прочетох няколко толкова патетични рецензии, че тя щяха да ме откажат, ако не бях инат. В тях романът се описваше с думи като "изкупление", "болезнено пътешествие в миналото", "разказ за премълчаваните времена", "роман за равносметката, която не бе направена". Това са трафаретните клишета на либералната мисъл, която все търси проблемите в миналото и постоянно настоява за "обективен прочит", което ще рече, че комунистите трябва да бъдат изкарани виновни за всички сегашни проблеми. Днес сме бедни не, защото капитализмът е кофти и винаги създава олигархи, ами защото ДС още броди сред нас и променя преизказното наклонение в изявително (направо настръхнах от ужас).
Самият роман се оказа дидактичен, скучен и доста посредствен. При това пълен с доста фактологични неточности, които няма как да са продукт на преводаческа импровизация, а са абсолютен гаф на писателя. Троянов влиза в капана в който се давят повечето идеологизирани автори като пишат за миналото и за прехода. Те просто не познават реалния живот и няма как да пишат за него. Заради това на страниците на романа му имаме някакъв стерилен, кух свят в който никой, ама никой няма да успее да се разпознае. Хайде, за Троянов е обяснимо - той не е живял у нас, но пък е странно, че и негови българско колеги се давят в същото блато.
Прочетох романа основно, защото изпитвам определени симпатии към анархистът Георги Константинов, който е прототипът на един от главните герои. Но не го открих по страниците. Но това е субективно усещане. Подозирам обаче, че дори тези, които хвалеха романа са го правили по задължение, а най-вероятно без дори да го дочетат докрай. Този роман е банален, не много дълбок и честно казано не е в състояние дори да развие сюжета си както трябва, а какво да говорим да прави "премълчаваната равносметка".
Подозирам, че съответно и продажбите никак не са били добри. Което е нормално. Скучната книга трудно си намира читатели. А особено морализаторстващата с вдигнат пръст на базата на не особено ясен сюжет. И именно тук е дошла маркетинговата идея - да върнем вниманието като раздухаме сюжета за ДС. Защото това е роман предназначен за България и Троянов го е писал с идеята, че ето сега ще размаже съзнанието на публиката и сигурно приживе ще го обяват за класик. Да, ама като гледах залежалите бройки от романа в книжарниците схванах, че нещо в този литературен план се е объркало. И заради това от нищото е трябвало да бъде извикан призрака на ДС, да бъде сътворен отново, та белким стиснатите антикомунисти и стари реститутки се бръкнат и дадат малко пари за бройка от книгата.

ДС вече е универсален сапун за лични провали и неумения. Значи книгата не се купува у нас не, защото Троянов пише толкова скучно, че може да приспи и най-убедения антикомунист, а защото коварната ДС е манипулирала превода и е посякла таланта. Пък и кога ДС е успяла да огрее и тук? Като чета интервютата Митоди Андреев и статиите на Иво Инджев, разбирам, че ДС се занимава само с тях. Как е смогнала и за Троянов е загадка?
Има и нещо друго озадачаващо. Прегледах информациите - Троянов е бил в България миналата година, представил е книгата си именно с този коварен десарски превод. Да не би ДС да си му сипали нещо в ракията, че да не е забелязал вероломството? Напротив - дал е десетки интервюта, направи е доста срещи. Как пък тогава подозрението за ДС не е гризяло неговия мозък, а сега изведнъж лиричната му душа се държи като изнасилена девица.
Но през действията на един писател можем да видим до каква злоупотреба с миналото сме в състояние да стигнем и как това изобщо не е път към постигането на равносметка и истина. Защото под равносметка те нямат предвид да се направи преценка, а едната гледна точка да бъде натикана в затвора. Всъщност романът на Троянов е плосък точно по тази причина, той не е в състояние да се издигне над тесногръдието, да предложи по-широк прочит на миналото, а всичко е сведено до моралистични опорки, без реален смисъл и проникновение. И заради това сега цялата вина за провала трябва да бъде стоварена върху преводача, върху коварната ДС, която все пречи на някой от новите ни писатели да вземе Нобел.
Не знам какво повече може да се каже по тази перверзна тема. Ще завърша с чувство за хумор. Очаквам да получа право на статия как и моят роман не се продава достатъчно заради ДС. 
Да, вярно е, аз не съм написал нито един роман, но нима това не е доказателство как ДС ми се бърка, а?