Зад какви самолети точно застана с името си Росен Плевнелиев?

Никога не съм предполагал, че някога пред живота ми темата за бойните самолети на българската армия ще представлява интерес за мен. Това е тема експертна, сложна, комплексна и наивно подозирах, че в нейните дебри ще влизат само добре подготвени хора, които наистина знаят какво търсят, а не телевизионни популисти, пълни до ушите с евроатлантически ценности и цяла торба от клишета. Обаче преди известно време експрезидентът Росен Плевнелиев в поредната си медийна изява гръмко обяви, че застава с името си зад закупуването на самолети F-16. Той допълни, че това бил по-добрия избор от "геополитическа гледна точка". Останах като гръмнат. Винаги съм смятал, че към техниката не може, дори е противопоказно да се прилагат политически критерии, но ето че се появи човек, който се опита да ни убеди в обратното. И понеже, за да заставаш с името си зад нещо все пак трябва да имаш име, реших да видя какво толкова ни рекламира Росен Плевнелиев и защо самолетите "Грипен" така го отвращават "геополитически". С други думи - не възприемайте този текст като убеждаване за това какво трябва да купим. Той е по-скоро психологическо изследване на един политически тип, който до скоро ни бе представян като стратегически мъдрец на страната, въпреки очевидната му карикатурност. Не съм човекът, който ще наклони везните в една или друга посока, но когато някой се опитва да ни натика в политическо блато, най-важното е да видим автентичните факти и истинските оферти. Всичко друго е медийна пара и прах по вятъра. Ето защо въоръжен с търпение се зачетох в параметрите на предложенията и още в началото открих една аксиома - никога не вярвайте на Росен Плевнелиев. Този образ е превърнал лъжата в своя втора природа.

И така какво показа полетът ми в дълбокото море на тази тема. На първо място веднага става ясно, че бившият президент застава с името си зад самолет, който не съществува. След като България постави условието изтребителите да са нови на нас ни предлагат модел F-16V (Viper). Самолетите F-16 са легенда, но от тази модификация Viper досега не е бил произведен нито един брой. Нито един.

Очевидно е съвсем нормално човек без каквото й да име да застава с него зад нещо, което не съществува. Изобщо не се съмнявам, че това е добър самолет, само че в офертата на американците има една малка уловка, която също не ни споменават. България е част от пакетна сделка, защото тези самолети се предлагат на 3 страни - на нас, на Словакия и на Бахрейн. Дори и само един от елементите на пакета да се провали и ние ще останем без тях. От търговска гледна точка най-важна е офертата на Бахрейн, защото те ще купуват най-много самолети и съответно имат предимство. Близкоизточната държава ще ги получи евентуално през 2023-2024 година, след това наред е Словакия, а ние сме на опашката. Да не говорим, че фабриката, която ще ги произвежда все още не съществува и тепърва трябва да бъде конструирана, защото американците искат да си гарантират, че има смисъл да я започват изобщо. Вероятно си струва човек да почака за качество, но сделката с Бахрейн все още се точи и не е ясно кога точно ще приключи. Тоест към момента на нас ни предлагат единствено най-добри намерения при това на цена, която надхвърля средствата, които България е определила, че може да изхарчи. Необходимо е да вземем предвид и това, че след като бъде произведен F-16V понеже досега не е летял ще трябва да мине през цяла серия от тестове, които ще отнемат допълнително време и така доставката им у нас се отлага за вечно светлото и почти невъзможно бъдеще.

Изтребителят обаче не е тостер за който плащаш и той става изцяло твоя отговорност. Почти наравно с придобиването е важен въпроса за поддръжката, частите, ремонтите, които са огромно перо. И тук офертата на американците е повече от двусмислена. За което не са виновни те - за тях това е търговска сделка, те искат да спечелят максимално, което е абсолютно нормално. Въпросът е защо България трябва да удовлетворява тези претенции за печалба без опит да предоговори цената, да извоюва по-добри условия. Давам ви пример. Словаците със сериозна политическа совалка си издействаха намаляване на цената. Но това вече е въпрос на политическа отговорност, на достойнство и на желание да си в максимално съзвучие с интересите на страната си. В България нашия премиер обяви, че въпросът е експертен, за да измие ръцете си и да откаже да поеме тежкия кръст на истинския политик - тоест да се бори за максимално добра оферта. Именно този отказ на Борисов да си свърши работата, да си издейства среща с Тръмп, да търси лоби в САЩ, доведе до плъзването на евроатлантическите анализатори като хлебарки из медиите, за да ни убеждават, че трябва да приемем офертата безапелационно и без да се опитваме да я предоговорим. Голямо нещо са комисионните. Вдъхновително.

Аз не съм против да си купим американски самолети. Нека управляващите обаче да си свършат работата, да се борят, да направят офертата изгодна, да покажат, че им пука за българските финанси и тогава разговорът ще тече по друг начин. В противен случай сме длъжни да слушаме отново и отново едни и същи лъжи на платените анализатори, които започват да стават досадни. Сведени до няколко точки тези лъжи гласят следното.

Например - "Грипен" не са съвместими с натовските изисквания, защото Швеция не е член на Алианса. Това не е опорна точка, а халюцинация. Чехия и Полша, активни членове на НАТО, си купиха шведски самолети. Не съм чул някой да се оплаква от това.

Още един удар в главата: "Повечето държави летят на F-16". Яко, но вече уточнихме, че на нас ни предлагат модификация, която все още не е произведена. Освен това самолетът F-16 се произвежда от над 40 години. Нормално е повече държави да се сдобили с него. "Грипен" са в производство от края на 80-те години и то първоначално само за шведските ВВС, а едва от 2000 година са на международния пазар. Което обаче означава, че те са самолети от ново поколение, а ако човек тръгне да търси кои страни ги използват ще остане удивен - Австралия, Бразилия, Тайланд, Южна Африка. Очевидно държави от четири континента нямат нищо против тях, но при нас ние трябва да слушаме висшия авиационен шеф Росен П. Грубото политизиране на темата по тази начин обаче издава липсата на ярки технически аргументи. И заради това от чувала с фокусите вадим геополитическото лакейство, изведено като висш принцип. Да не говорим, че опорната точка за "Грипен" се движи на ръба на дипломатическия скандал, защото ни се казва, че едва ли не Швеция заслужава само презрение, въпреки, че те обещават доставка на новите самолети само в рамките на 2 години, а и предлагат поддръжка на местна почва, което си е бонус отвсякъде. А и около 30 на сто от частите им са американски, което ме кара да се почесвам учудено по темето - какво толкова са се разпенили американските рекламни агенти по медиите.

Нека тонът на статията обаче да не ви подвежда. По никакъв начин не се опитвам да наклонявам везните в една или друга посока, а и това, както казахме, не зависи от мен. Написах този текст, защото ми стана интересно да се ориентирам в морето от небивалици, които се дрънкат по медиите от самоназначили се за висши експерти по военна техника партийни работници. Те са тези, които пречат на България да вземе самостоятелно решение, което в най-висша степен ще подпомогне нейната армия вместо да се съобразяваме с геополитически ветрове и лакейски медийни поклони.  А това винаги ни вкарва в някаква задънена улица на историята…

Александър Симов: ГЕРБ са политическата форма на ХИВ-вируса

Интервю за вестник "Минаха години"

- В момента властта ни разиграва поредния епизод от сериала „Борба с незаконно забогателите”. Какво иска да скрие това представление?

- Маркс беше болезнено прав. Историята наистина се повтаря като фарс. Днес виждаме римейк на опитите на МВР да бъде използвано като машина за пропагандно кино от първото правителство на Бойко Борисов. Клипчетата, които трябваше да ни покажат богаташкият и кичозен живот на семейство Баневи бяха просто покъртителни. През 2010 година органите за сигурност снимаха екшъни, сега са се преквалифицирали като продуценти на социални мелодрами.

Функцията на тази сълзлива пропаганда е само една. Властта не може да отчете никакви успехи, никакви постижения. Просперитетът е само оптическа илюзия и счетоводен фокус. Медийната хипноза за стабилност вече започва да се руши. Политическите скандали напълно унищожиха дори и малкото спомени за Европредседателството. В мигове на такава криза Бойко Борисов винаги прибягва до театър. Той не може да даде на публиката доходи, не може да им даде сигурност, провали се напълно да им построи качествени пътища или да развие икономиката и заради това от торбата с трикове извадихме пак зрелищата. Няма хляб, но ето ви видеошоу. Ето ви медийни сензации. Разбира се, когато всички мляскат с очи пред тях все пак си струва да попитаме – Ветко Арабаджиев сега ли разбрахте, че е мошеник? Ами Николай Банев – кога точно научихте, че е перач на пари в каквото го обвинявате? Вчера ли? Въртят ни стари филми. В политиката обаче повторението не е майка на знанието. А е симптом за властова сенилност. 

-  Управниците подготвят промени в законодателството, според които могат да се задържат дори и деца, без да се уведомяват семействата им и без адвокат. Вашият коментар?

 - На мен ми намирисва на някакъв пиночетизъм.Подобни поправки са скандални и са прекрасен символ за безвремието на кабинета „Борисов -3“. Това управление напуска не само територията на здравия разум и но и посяга към авторитарни инструменти и самичко си дава зловещи правомощия. Всяка правова държава веднага би изхвърлила такава идея-вирус от себе си, но ГЕРБ са политическата форма на ХИВ-вируса и напълно са обезсилили имунната ни система срещу тъпотии , откровени глупости и лудости. И защо им е такава мярка? От какво се страхуват? Какво смятат да постигнат с нея? Това са въпросите, които не ми дават мира, а опасявам се всички отговори могат да предизвикват единствено ледена пот по гърба.  

-  Какво изкараха наяве за живота и нравите ни протестите на майките?

- Протестите на майките показаха каква огромна пропаст зее между властта и жертвите на нейните политически репресии. Наричам това репресия не случайно. Майките на деца с увреждания са натикани насила в бедността, изоставени от държавата, натирени по къщите си, оставени да се оправят обитатели на затворнически лагер. Нещо повече. Изявлението на Валери Симеонов за това, че децата им са „уж болни“ и че майките са „вресливи“ не трябва да бъде четено единствено като експлозия на арогантност. То е израз на абсолютна чиста класова ненавист. Защото Симеонов не е просто самозабравен и мастит политик. Той е милионер, изпълнен с презрение към хора, които искат държавата да влезе в социалните си функции.  Ето това е знанието, което получихме от тези протести. Държавата е пленник на една корпоративна клика, заложник на групичка от богаташи, които започват да смятат всеки, който протестира за проблем. И всякакви уверения за нови закони, за повече грижа всъщност са опит на тази групировка да гарантира властта си. В този смисъл трябва дори да поздравим Валери Симеонов – благодарение на неговия необуздан и злобен характер получихме шанса да видим истинската политическа ситуация у нас.   

-  Нарекохте премиера Борисов Международника. Как да си обясним демонстрираната от него активност зад граница?

-   Нека да ви припомня, че това е третото превъплащение на Борисов. През 2009 година той дойде маскиран като Отмъстителя. Супергероят, който трябваше да накаже виновниците за прехода. След това през 2014 година се опитаха да ни накарат да повярваме в митологията за „новия Бойко“. Тоест да припознаем Борисов като някакъв помъдрял политически гуру, чиято биография неизменно ще го доведе до президентския пост. Но в неговия случай политиката беше това, което се случва докато той си прави планове за „Дондуков“ 2. И днес вече виждаме Борисов, който се чувства нещастен и унил у нас. Повярвал си е, че неговата стихия е в международните совалки. Че е себе си само докато търчи, ако може да стисне ръката на Доналд Тръмп за 2 секунди, а след това да провери дали са го хванали качествено. Проблемът е, че за си международник трябва да знаеш какво искаш. Международната политика не е аматьорско мачле и среща на „Бистришките тигри“. За да си силен там трябва да имаш външна политика. А ние имаме Екатерина Захариева, но не и външна политика. Следователно и Бойко Борисов в международна поза е карикатурен образ. 

-   Колко още ще се удържи на власт сегашният кабинет?

-  Кабинетът „Борисов – 3“ е като котката на Шрьодингер – това е онази митична котка от мисловния експеримент на гениалния физик за която има 50 на 50 шанс да е жива или мъртва. Тоест тя е в двете състояния едновременно.  С други думи – кабинетът може да падне още утре. Той е мъртъв и прогнил. Не  съществува в името на голяма цел, а на окончателно преразпределение. Заради това може да произвежда единствено скандали и кризи. Но не съм склонен да подценявам алчността и дебелоочието на партиите, които участват в него – те знаят, че този танц е последен за тях, наясно са, че следващите избори ще бъдат като руска рулетка за тях и заради това ще направят всякакви компромиси, всякакви политически перверзии само и само да останат на власт. А това подрива държавата и живота на всички хора.

-  Обществото пита къде се изпариха 16-те милиарда заеми, но отговор няма. Парламентаристите знаят ли нещо по въпроса?

- Аз никога не съм бил срещу идеята за заеми, ако те се използват за развитието на държавата. Ако хората ги видят в своя живот под формата на предприятия, работни места, неща, които задвижват икономиката. Но проблемът с 16-те милиарда е, че те бяха като играта „тука има – тука няма“. Никой не разбра защо се взимат такива пари, къде отиват. Не напразно една част от партиите, които гласуваха този прокълнат заем бяха заличени от политическата карта на страната. Нека да ви припомня, че единствено и само БСП беше трайно, последователно и убедено срещу това действие. 

-  В момента се обсъжда бюджетът за 2019 г. Ще се раздават пари на ляво и на дясно. Само за пенсионерите пак няма нищо. Ще се появи ли най-накрая и пенсионерско лоби в парламента?

- БСП е пенсионерското лоби в парламента. И го казвам не с желание да прелъстявам политически нови избиратели или да се харесвам ситуационно на вашите читатели. Това е наша последователна политика. Още миналата година предложихме преизчисляване на всички пенсии. ГЕРБ садистично посякоха това предложение. Патриотите съучастнически участваха в тази гавра с възрастните хора. Тази година предлагаме отново същото. Няма да се уморим да го правим. Гласът на пенсионерите трябва да бъде чут.

-  Кое е по-важно за националната сигурност – закупуването на нови изтребители или борбата с битовата престъпност по селата?

 -  Отговорът ми на социалист е – майната им на самолетите. Разбира се, че битовата престъпност е бич номер едно за обикновените хора. Както казваше един приятел навремето – хората страдат най-вече от неорганизираната престъпност. А всички виждаме, че работата на кабинета в това отношение е пълен провал. Драматичен провал.

Ако оставя отговора дотук обаче наистина ще зазвуча като популист. Защото отговорът ми като българин е, че България се нуждае и от нови изтребители. Тук обаче има друга драма. Виждаме, че из телевизиите като хлебарки се шматкат комисионерите на самолетите F-16, които се опитват да ни убедят, че трябва на всяка цена да купим американски самолети. Въпреки, че е достатъчно да видите лицето Росен Плевнелиев да говори за това, за да си помислите, че едва ли нещо, което той рекламира е най-добрата оферта. Опасявам се, че нито със самолетите, нито в борбата с битовата престъпност България напредва достатъчно качествено, защото е преследвана от своите вечни демони – заяждането на дребно, непукизма и нежеланието ни да разберем, че само, когато сме заедно можем да постигнем велики неща. 

Поотделно можем само да се удавим.

Медиите като фабрика за фалшива реалност

България интелектуално отдавна се е сринала под нивото на бананова република. Ние сме държава на контрастите - удивителна сила на духа и отвратително лицемерие съвсем спокойно съществуват паралелно и човек се чуди дали да ръкопляска от възхищение или да повърне от ужас. Този контраст става болезнен като око в което е забита игла, когата обществото закипи от гняв и възмущение. Тогава с леден ужас можем да разберем до каква степен България е страна-заложник на тъмни схеми, корпоративни интереси, политически паяжини и интригантско задкусилие.

В неделя страната беше залята от протести. Те започнаха като гняв срещу високите цени на горивата, а постепенно прерастнаха в гражданско неподчинение и искане за моментална оставка на правителството. Видях какво говорят хората във Варна, София, Бургас...Те настояваха за оставки, за поемане на отговорност, за разчистване на зловонната яма от скандали в която се е превърнала България в последната половин година. И картината на тази гневна и разтревожена България напълно отсъстваше от една голяма част от медиите. Тези медии аз обичам да наричам "дежурните по любов към властта".

Тяхната фантазия от година насам се гърчи от остър и болезнен запек. Един от сайтовете във всеки полупротест вижда опит за преврат. Друг постоянно плете някакви схеми, зависимости, плащания. Трети дебне като виртуално ченге да не би прокълнатите социалисти да яхат протестите, за да може да ги изобличи и разстреля медийно. Констипацията обикновено е частен проблем, но тук вече е превърната в обществен. Всяко недоволство е платено. Всеки протест е опит за преврат. Зад всеки ъгъл дебне БСП, а лицето на злото е черният лорд Румен Радев, гаднярът, който пусна снимки и с Тръмп, и с Путин, за ужас на премиерската пресслужба.

Умишлено не споменавам имената на медиите, защото не искам да превръщам този текст в конкретно обвинение. На мен ми е интересен процеса, въпреки, че той може да предизвика единствено тих ужас. Именно в ситуация на недоволство става ясно колко трагично похитена е медийната среда у нас. От нея напълно отсъстват най-болезнените и остри теми. Ето - в неделя сутринта излязоха хората, които са бесни а високите цени на горивата. Да сте видели темата да става скоро обект на анализ? А на внимание от сутрешен блок? Да сте чули някоя от топмедиите да я поставя на дневен ред? Тя е като черна дупка, която напълно е изличена от медийното внимание. А колко други теми отсъстват? Всеки от нас може да изброи поне 5-6. Пленените медии говорят единствено това, което похитителят нареди.

Медиите са станали не фабрика за фалшиви новини, а за фалшива реалност. Те подменят истинските проблеми с теми, които са удобни на управляващите. И идеалният пример за това е госпожа Илияна Беновска, паркирана като основен говорител на тази паралелна реалност, а вероятно и паралелна държава. България се тресе от проблеми и протести, но госпожата е пълна единствено с въпроси към "президент Радев" (каква калташка формулировка, за да си спести уважително обръщение). Хората искат оставки на правителството, но фабриката за фалшива реалност се пени от обръщението на Радев по случай 10 ноември. Това е подмяна на смисъла на журналистиката. Когато журналистиката заприлича на евтина крайпътна мома, това е знак за будна кома на държавата. А опасявам се ние сме направили още една крачка в безумието - управлението е повярвало в собствената си пропаганда и започва да се държи като обиден ангел, неоценен на грешната и прокълната земя. Това е последната фаза на лудостта преди да ти сложат усмирителна риза и да те изолират в килия с тапицирани стени. Ние сме обречени да съществуваме в такава лудост на контрастите. Просто сравнете реалното недоволството и неговото медийно отразяване. Потресаващо е. Но, оказа се, това е опитът на щраус да зарови глава в асфалта. Хората са по улицата и са бесни, гневни, ядосани...

И прекрасно знаят на коя страна бяха медиите, когато ножът допря до кокала.

Не заплашвам.

Констатирам.

Корпоративните националисти смазаха имиджа на България

Когато през 2005 година за първи път националистическа партия като "Атака" попадна в българския парламент, възходът на новото течение хвана всички неподготвени и изненадани. Времената бяха съвсем други. Из въздуха като морски бриз се носеше розов еврооптимизъм, а анализатори от всякакви разцветки твърдяха, че България трябва да стисне зъби, да изтрае още две години, а когато попадне в Европейския съюз всички световни беди, проблеми и нещастия ще бъдат отменени. Един социолог дори разправяше, че това е членство в най-отбрания клуб на земята - клубът на богатите и бляскавите, а това ни осигурява на практика космически статут. В името на тази върховна цел бяха извършени не една и две дивотии като се почне от практическото разграбване на предприятията и се стигне до дивашкото и безцеремонно затваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Някъде между всичко това започна да се заражда дисидентското мърморене, че едва ли има цел, която заслужава пълно потъпкване на елементарните национални интереси в името на нейното осъществяване. Още в средата на прехода се роди и вълшебната формулировка "От Брюксел настояват", която също наля бензин в огъня, а създаването на цяла паразитна прослойка от грантова интелигенция, която гледаше намръщено всеки намек за нещо изконно българско допълнително създаде почва за разбирането, че ляво и дясно са неща от миналото, а на хоризонта трябва да се появи патриотична формация, която поставя България над всичко, а чак след това следи за политически разграничения и идеологически подробности. И от 2005 година досега, вече 13 години, националистите имат неизменно представителство във върховете на политическия живот у нас. Нещо повече след цяла серия от раздели, измами, интриги, шумни скандали, коалиционни раздори и разпади, раздели и събирания, през 2014 година Бойко Борисов съвсем официално ги допусна до управлението. При "Борисов" 2 като част от управленското мнозинство, а при "Борисов" 3 и като част от правителството.

Оказа се обаче, че всички националистически пози и патриотизъм са били просто поза, фокуснически трик за пробиване в политиката. Защото дори още преди да направят две години в реалното управление гръмна скандал, последиците от който България ще преглъща болезнено с години. Специализираната прокуратура арестува шефът на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев, известен още като бате Харо, както и още доста служители на ведомоството за продажба на български паспорти и за създаването на цяла корупционна мрежа около търговията с тях. Заговори се за цени между 5 и 10 хиляди евро, а според мнозина запознати ламтежът на патриотите за пари може да е стигал и до много по-високи нива. Корупционната афера удари като светкавица властта и разтресе най-вече ВМРО, чийто представител е Харалампиев. Да, те официално се отрекоха трижди от него, но всеки, който е имал поглед върху политическата ситуация у нас знае, че бате Харо беше от най-верните болонки на Каракачанов, човек, който стои толкова близо до ВМРО, че на половината му снимки във фейсбук е сниман или в компанията на воеводи или пред знамето на партията. Харалампиев е одиозна фигура, която доскоро влизаше в медиите не със свършената работа, а със скандалите в които успяваше да се набърка. На последният от тях той бе сниман с тениска с надпис "Вермахт", а оправданията му, че това няма нищо общо с нацистката армия, а е тениска на американска рок-група не хванаха много почва. Представители на групата официално отрекоха да имат такива тениски, но историята потъна в дълбочините на българския информационен хаос. Сега обаче аферата "Харалампиев" подобно на раков тумор за дълго ще привлича вниманието на публикта, защото ни разкри в дълбочина колко прогнило, неистинско, фалшиво и корупционно е това, което наричаме "националистически партии".

Тъжно и странно беше да се гледа поведението на вицепремиера Красимир Каракачанов. Телевизионното му турне, за да си изгражда политическо алиби започна в студиото на бТВ, където той се държа агресивно, истерично и пиеше доста повече вода отколкото е прието за ранните часове. Нещо повече - пред Антон Хекимян Каракачанов сътвори чудовищна опорна точка - че те ВМРО съкратили времето за получаване на българско гражданство, а при Орешарски се чакало по четири години. Това, че кабинетът на Орешарски издържа само година и половина очевидно дълбоко не трогна душата на вицепремиера. След това той се скри за болница с уж дискова херния, за да изгрее на следващия ден в най-удобното предаване на Илияна Беновска, за да продължи да демонстрира невинност.

Заради всичко описано днес се намираме в толкова парадоксална и отвратителна ситуация. Да откриеш, че "патриоти" продават български паспорти под масата е все едно да разбереш, че майка Тереза е била шеф на сатанински култ и се занимавала с убийство на бебета в свободното си време. Оказа се, че целият "национализъм" е просто лъскава и шумна опаковка на един бизнес. Корпоративен патриотизъм. Родолюбие изкарано на стоковата борса за продан. А освен всичко това подобна покупко-продажба на паспорти направо граничи с тероризма, защото е директна заплаха за националната сигурност. Тепърва органите ще трябва да установят на какви ли хора са дадени български документи и колко ли тъмни дела като сенки те влачат след себе си. А най-лошото от всичко е, че поне от няколко години насам се знае, че Агенцията за българите в чужбина е основната хранилка на ВМРО. Този слух присъстваше в публичността с настойчивостта на тъмна тайна, но никой не взе мерки преди историята да се разрасне до епидемични размери. В момента в който превърнеш българския паспорт в търговска сделка, ти напълно си заплюл и род, и родина, и родолюбие и дори цялата българска идея. Оказа се, че националистите от които очакваме в най-важните насоки на политиката да бъдат като морален национален ориентир, са търговците в храма, корумпирани, преяли, тежко арогантни и отвратително подмолни. Ударът, който нанесоха на България ще остави дълго сините на позора, а в друга държава след такава афера падат цели правителства. Само у нас вместо морално очистване, вместо автентичен катарзис, цялата история опира до поредната медийна жълтина и клоака, която се хвърля да защитава едни морално пропаднали типове, които вече напълно загубиха правото да се наричат "патриоти". Това са лихвари, търговци, корпоративни костюмарчета, национални иззедници и човек започва да съжалява, че Ботев и Левски не могат да станат от гроба си, защото те и двамата знаеха как да се разправят с такива екземпляри...