Tuesday, May 21, 2019

Политическа критика на финала на "Игра на тронове"


До преди финала на „Игра на тронове“ не бях гледал нито една серия изцяло. Имам своите причини за това. Твърде голям фен съм на Джордж Мартин, когото смятам за един от най-големите световни писатели и не исках да видя творчеството му превърнато в комерсиална халтура. През годините слушах мнения на фенове и на други почитатели, че сериалът всъщност е вярно отражение на книгите, че задобрява от епизод на епизод, но реших, че ще се подложа на телевизионния маратон едва когато всичко приключи. Все пак не издържах и изгледах финала. Сигурно има хора на които той им е харесал. Аз бях от другия вид – изпитах безмерно разочарование, защото с очите си наблюдавах как логиката на цялото повествование бе удавена в един тон лиготия и на места евтина сантименталност. Нека сега да се опитам да обясня.
Историята няма любимци.
Тя не познава милост и състрадание. Има хора, които я движат напред, но чисто статистически те са обречени на ранна смърт и това напълно изключва вълшебният сценарий „заживели дълго и щастливо“.  Всяка промяна е болезнена и заради това нейните носители рано или късно проливат своята кръв. Те са подложени на хладнокръвен и, за съжаление, напълно логичен геноцид.
Точно това направи „Песни за огън и лед“ такава класика сред феновете. Джордж Р. Р. Мартин изхвърли на боклука клишето за неуязвимия принц, който тържествува над злото при всяко едно положение. И доближи своята сага максимално до хладната историческа и непоколебимата политическа логика на развитието на нещата.  Промяната идва с много лица, няма един-единствен носител, въпреки нашият отчаян опит винаги да я свържем с конкретен персонаж. Това е причината и неговите книги да се сдобият с такава популярност и да станат незаобиколим културен феномен. Мартин е гениален писател, винаги го е показвал, но именно в своя опус магнум той заплени въображението на читателите, защото ги накара да повярват, че всичко, което се случва не е просто вълшебна приказка, а е напълно възможно развитие в един пълнокръвен и различен свят. Акцентът в него падна върху интригите, върху безсмъртната игра на характери, а не върху магията и това изстреля книгата в космическите висини.
Точно това не е наред с финала на сериала „Игра на тронове“ – в него не е останал дори грам от усета на писателя за света, от неговия смазващ реализъм и автентично разбиране за процесите.  Всичко беше заменено от някаква холивудска сапунка, досадно чужда на всичко, което „Песни за огън и лед“ представлява.

Лично за мен най-дразнещото е превръщането на Денерис  в злодей.  Както казах не съм гледал целия сериал, но от феновете му разбирам, че нищо в нейния образ не е подсказвало това. Лично мен тя ме спечели само с една реплика във финалния епизод : „"Няма как да направиш нов свят с велможите на стария". Каза я малко преди гаджето й да я убие подло със забит в стомаха й нож.  Репликата е банална, не е израз на нова интуиция за света, но това не отменя нейната правота. И убийството й показва, че сериалът може да има някаква културна логика, но политическата му сериозно куца. Денерис е революционен глобалист и прекрасно осъзнава, че свободата не може да бъде истинска в едно отделно парче земя. Или всички ще са свободни, или никой няма да бъде свободен.  Заради това речта й пред нейната армия беше изключително силна. Това не е реч на вманиачен империалист, а на мечтател без граници. Денерис, както каза мой приятел в критичен тон, е троцкист. Факт е, че тя изразява възглед, който наистина би допаднал на другаря Бронщайн, но тази автентична политическа логика беше удавена в псевдоморалистични пуканки, които ни ги рекламират като хуманизъм.  
Тук трябва да направим кратка отбивка, за да разясним. Историята подлежи на ценностни оценки, но нейният ход много рядко се влияе от тях. Оценките са монопол на бъдещето,  в процеса на случването на събитията е много трудно да знаем кой е прав и кой не. Има битка на възгледи, борба на идеи и това е всичко с което разполагаме като ориентация.  Години по-късно можем да се терзаем с въпроси и съмнения, но когато си в окото на бурята нямаш този лукс. И на мен ми се иска политическите процеси да бяха санитарно изчистени и емоционално претеглени. Те обаче никога не са такива. Всяка голяма световна промяна е кървава. Отворете произволен учебник по история и ще се убедите. След това няма да се нуждае от хорър-роман – в него ще откриете достатъчно ужаси. Казвам го с оглед на моралната претенция на сериала, че Денерис е злодей, защото е унищожила безсмислено цял град. Това е злодеяние, но то се е случвало толкова често през годините, че вече сме му изгубили броя. Какво е взривяването на атомната бомба в Хирошима? Израз на именно такава геноцидна логика. Тя е потресаваща, но винаги тържествува. И произтича от историческата логика на промяната. Точно тук филмът се проваля с гръм и трясък. Убиват Денерис и изведнъж всичко замира. В реалния живот точно това няма как да се случи. Денерис е предводител на армия, която е потопена в нейните идеи, която аплодира лидера, който казва, че освобождението трябва да продължи. И искате да ми кажете, че тази армия ще спре само защото нейният лидер вече го няма. Хората написали тази сцена май обитават някаква алтернативна реалност. Лидерите са ключови за историческите процеси, но забравиш ли подемът на масите, тогава ти влизаш в някакво зловещо и реакционерско мислене, което на всичкото отгоре е и нереално.
Рекапитулацията е просто потресаваща. Промяната във Вестерос просто не идва. Властта се видоизмени, но системата остана абсолютно същата. Приказките за свобода бяха погребани. На такъв финал прекрасно приляга сцената в която велможите от миналото се смеят на идеята, че всички трябва да участват в избора на нов крал. Тук, ако напънем въображението си, можем да открием някакъв социален коментар за илюзията на демокрацията в един свят, задвижен от геополитическите стихии, но радостта бързо стихва като осъзнаем, че сценаристите изобщо не са имали това предвид. Най-накрая като в омагьосан кръг всичко свърши без никаква реална промяна. Освободителката беше убита, беше сатанизирана и заличена и системата тържествува в ново облекло. И всичко това погребано с ефектна мизогинична нотка – красивата девойка падна в капана на брадатите и некъпани мъже, излъгана като романтична гимназистка. Точно на финала телевизионния маратон заприлича на обикновено фентъзи и това го проваля по доста зрелищен начин.
Надеждата ми е, че великия Джордж Р. Р. Мартин никога не би завършил сагата си по този джакиколинсов начин. Той има автентичен усет за политиката и безмилостното торнадо на историята и заради това ще чакаме неговия финал. Имам усещането, че той ще бъде доста по-различен.

Sunday, May 19, 2019

ГЕРБ в епохата на тоталната лъжа



Изтъркан и плосък като роман на Венета Райкова е старият лаф, че най-много се лъже преди сватба или преди избори. Сватбата обаче е индивидуален въпрос, така че лъжите там могат да останат засекретени дори и цял живот, докато, виж, лъжите преди избори много бързо избухват като противопехотни мини щом ловният сезон за избиратели приключи. Достатъчно е да си спомните кампанията от 2017 година - ГЕРБ обещаваха, че от чешмите ще тече мляко, че всички проблеми ще бъдат решени, а доходите рязко вдигнати. Днес в торнадото от скандали с луксозни апартаменти и къщи за гости никой не се сеща да им търси отговорност за политическите измами, които пласираха като кофти политическа дрога на електората. За сметка на това се намираме пред нов сезон на този сериал и независимо, че удоволствието е съмнително и екстремно, нека все пак да се опитаме да разнищим поне малка част от токсичната политическа мъгла, която фабриките за смрадлива електронна пропаганда на властта изпускат в небето като газове от нецензурния си канал.
Безспорно най-голямата и опашата лъжа, която ГЕРБ се опитват да наложат като венерическо заболяване в общественото простраство е идеята, че те са жертви на коварен, подмолен и пъклен план, на пълзящ опит за диктатура (диктатура на опозицията - това е върховно политическо откритие и специално заради Борисов трябва да бъде учредена Нобелова награда за екзотика и да му бъде връчена преди журито да съумее да си пререже вените от ужас). ГЕРБ управляват от 10 години. 10 години власт. Това е една трета от целия преход. Те са партията, която най-дълго, досадно и болезнено се е задължала в управленските висини. И след тези безспорни и безпощадни числа да се обявяваш все още за жертва, да се правиш на опозиция е нелепо и абсурдно. А точно върху това е построена кампанията на ГЕРБ днес. Забележете, че Габриел, Майдел и сие са пуснати из страната като свободни туристи да дрънкат нещо с евробюрократичен речник, а политическият център на кампанията стана Бойко Борисов и неговите телевизионни тиради. ГЕРБ била ударена тежко. Предполага се от някакви външни и коварни сили, а не от собствената си алчност, корупция и чудовищно властолюбие. Точно тук преливаме в лъжа номер две, която десетки морално корумпирани анализатори се опитват да ни поднесат от малкия екран - че ГЕРБ задавали антикорупционни стандарти и се стараели да се изчистят. Вече е досадно, но ще повторя. Ако някой с чиста съвест твърди, че ГЕРБ се "изчиства", значи трябва по същата логика да кажем, че и мафията е способна да си изчисти, защото и там всички неудобни свидетели биват отстранени от сцената. Същността на проблема не в отстраняването на прегрешилите, а в това какво предствлява днес ГЕРБ като партия - една коалиция от хищни корпоративни интереси, икономически страсти, феодализирани мутри и нагли бюрократи. Точно поради тази причина няма как Борисов да не е знаел за всички корупционни афери, които текат под повърхността на стабилността. Защото, ако е вярно, че е тънел в неведение, тогава той не е лидер, а просто марионетка. Цялата пропаганда на дежурните по любов медии обаче беше насочена точно в обратната посока.
Също огромна и болезнено политическа лъжа е, че цялата афера около луксозните мезонети, терасите като футболни игрища и други управленски екстри е "битовизъм". Чухме го откъде ли не. Дори кметът на Панагюрище Никола Белишки, иначе талантлив и вълнуващ оратор, го изстреля в речта за честването на Априлското въстание. Всъщност проблемът е много по-остър и отива далеч от бита. Проблемът е в това, че ГЕРБ така се окопаха в управлението, така задръстиха социалните асансьори, така монополизираха цели икономически сфери, че не оставиха нито един канал нито за нормално развитие, нито за някаква надежда. Това е взривоопасна ситуация и беше необходима само една искричка да я подпали. Вместо искра се появи пожар. Защото гледката на потъналата в охолство власт не е битовизъм. Това е най-острият политически въпрос на 2019 година, защото показва реалното социално разделение между властта и нейните избиратели. Пред очите си виждаме кастовизация, виждаме как паралелната власт се опитва да се отдели в паралелни пространства, за да няма практически никакъв досег с обикновените избиратели. И заради това идеята за битовизъм е лъжа. Както е тотална и цинична лъжа опитът на ГЕРБ да парират ударите като пуснат фабриката за мръсен въздух на бързи обороти срещу опозицията. Мятането на кал, хвърлянето на лъжи можеше да мине в други случаи, но сега е просто част от паяжината на лъжата. Защото всяка друга партия вероятно щеше да има спасителен ход в плана за бягство "ама и другите са като нас", но точно ГЕРБ би трябвало да си забранят това. Защото те нали бяха по-добри? Нали дойдоха да въздадат отмъщение за прехода? Нали трябваше да строят и разивават за всички, а не за отделните партийни номенклатурчици? "И другите са като нас" е най-добрият начин лъжата на ГЕРБ да бъде видяна под блясъка на светкавиците. Казваме всичко това, защото за разлика от предишни години сега всичко, което властта паническа произвежда е безкрайна лъжа. Една огромна измама, която цели да подплаши избирателите и за пореден път да ги накара самоубийствено да пуснат бюлетина за ГЕРБ и да подхранят безкрайния апетит към луксозни имоти и големи тераси. Друг път можеше да отличим някаква истина в монумента от лъжи, но днес ГЕРБ са в последната фаза на наркотично опияние - повярвали са на собствената си пропаганда и това ги разделя от нормалния свят с цяла пропаст. Може би някъде в тъмните и прашни лаборатории из партийната централа някой осъзнава какъв проблем има партията и как този път тя е като вампир измъкнат на слънце, та точно заради това се стигна до смяна на целия фокус на кампанията и до телевизионните турнета на Борисов. Но точно този път кризисния пиар едва ли ще сработи. Защото лъжите имат граница. Защото способността на хората да вярват в тотални измами е лимитирана. Човек не може да емигрира в света на красивите телевизионни новини и рано или късно му се налага да се сблъска с болезнената реалност на гербаджийска България. Точно тук цялостната лъжа на ГЕРБ се пуква като сапунен мехур. Много дълго можеш да лъжеш един човек, много дълго можеш да го мамиш и заливаш с измислици, но няма как да го нахраниш с измама или да го накараш да повярва, че живее добре докато той едва се справя. ГЕРБ забравиха точно това. Лъжите имат срок на годност, а техните вече са развалени, подли и миришат лошо. 
Както цялата им кампания.




Thursday, May 16, 2019

Политическите бонзаи на кукудясното


Охххх, не мога - в свое есе агент Ивайло с псевдоним Иво Инджев се е затюхкал къде съм изчезнал аз, че се налагало други да подемат курс към тотален гърч на кукудясното.
Като никога ще призная, че е прав. Остарявам и май ставам жалостив, защото няколко пъти се опитах истински да се разгневя на ДеБъ, ама установих, че техните виртуални къчове и патетични опити за "модерност" вече просто ме веселят. Давам ви пример - България се тресе от скандали и протести, а господин Стефан Тафров вчера изкара цял ден във фейсбук, за да обяснява бил ли е наречен "царя на ООН" или не. В интерес на истината изгледах клипчето и там наистина не наричат Тафров така, а той обяснява, че това е бил псевдонима на Сергей Лавров като постоянен представител на Русия в световната организация. ДеБъ обаче не са невинни - клипчето е направено, за да покаже как Тафров надиграва яко "царя" и следователно се внушава, че той е като минимум "Кралицата на ООН" (женският род не е за обида, а за да демонстрираме, че полът няма значение за истинския демократичен демократ). Цял ден обяснения, сълзи и виртуални драми. Вече не съм в състояние да напиша гневен текст за това - избива ме само на комедийни жанрове. Тези образи съществуват в някакъв свой собствен балон и не мисля, че има досег с истинския свят за повече от три секунди на една петилетка.
След това си сблъсках с логореята на Радан Кънев, който напоследък говори като хибридна кръстоска между Паулу Куелю, Джаки Колинс и мис Тигрова. "Време е да си представим бъдеще без БКП-ата", изстенал е водачът на листата на ДеБъ. И един куп дясна зоология споделя, плюнчи се и казва, че Путин трепери от такава реторична мощ.
А когато Радан излъга своите избиратели, излъга ги мощно, нагло и подло като телефонен измамник, че няма да гласува за правителство начело с Бойко Борисов, тогава БКП-то в ГЕРБ не му ли пречеше? Или си е представял романтично бъдеще с него? Кратка свалка и бърз управленски кеф? А после когато отново и отново гласуваше най-мракобесните решения на Борисов, това в коя графа да го причислим? Към неведомите дълбини на демократичната градска душа в която има повече стаи отколкото в публичен дом?
Как да си гневен на такава комедия? Тези политически бонзаи трябва да бъдат пазени, че без тях ще е толкова скучно.
 

Sunday, May 12, 2019

Бичът на неорганизираната престъпност и китайският опит



Много мислих дали в друга страна в Европа новината, че китайски туристи са обезвредили и задържали джебчийка щеше да се радва на толкова засилено народно внимание, но стигнах до извода, че България е уникална в това отношение. Тук случката се превърна в сензация, обиколи централните медии и стана повод за ожесточени спорове и дискусии в социалните мрежи. И това не е случайно, нито просто екзотичен факт от действителността. Случилото се просто за пореден път ни показа с каква социална обстановка сме принудени да се съобразяваме, а пикантната подробност, че този път имаше международно участие само усили болезнените изводи и поводите за срам. Защото китайците се оказаха в ролята на отсъстващата полиция и буквално свършиха нейната работа. Можем само да подозираме какви ли спомени ще отнесат от страната ни след това преживяване. Защото историята е повече от брутална - посред бял ден, в центъра на Велико Търново джебчийката Събка се опитва да претараши чантата на една от туристките, дошла да се любува на историческите прелести на България. Случаят е скандален, защото подобна проява като минимум показва абсолютната липса на страх и на респект пред органите за сигурност. Дребните кражби отдавна са толкова обичайно явление за България, че много хора вече ги отминават като дежурен факт от околната действителност. В очите на българите подобна ситуация не е сензационна - много от тях са ставали жертва на абсолютно същите посегателства, но с една малка разлика - медиите почти никога не са проявали интерес към техните проблеми. Къде-къде по-изгодно е да правиш всеки ден репортажи за рязането на лентички на поредния път, който ще се нуждае от ремонт два месеца след откриването му или да преразказваш поредната телевизионна тирада на премиера, която блести с пълното отсъствие на реален смисъл и досег с реалността.
Точно тук е голямата истина за ситуацията в България. По всички екрани и вестници властови костюмари ни убеждават, че държавата води безмилостна битка с организираната престъпност и, че ако почакаме само още 20 секунди ще станем свидетели на решителна победа. Може да е така, а може и всичко да е просто една опашата медийно-политическа лъжа. Проблемът е, че обикновените хора страдат най-вече от неорганизираната престъпност - тя е демонът на постоянното усещане за несигурност, който тормози страната от години насам. А в тази сфера не само няма забележим пробив - отсъства дори усещането, че държавата е разпознала проблема и реално се бори с него. Резултатът от това бездействие е очевиден. Всеки втори българин има история за това как е бил обиран имота му или как е станал жертва на джебчийство или друго криминално посегателство. Нещо повече - в 70 на сто от случаите хората вече дори не си правят труда да информират полицията за престъплението, защото по трудния начин са научили, че органите за сигурност са безпомощни в такива случаи или реагират без никаква енергия и ентусиазъм. Точно заради това новината за китайските туристи във Велико Търново придоби такова национално, дори метафорично звучене.
В последните години имах възможност много да обикалям из страната и да се срещам с всякакви хора. Това е отрезвяващо занимание, което често действа като юмрук в челюстта. И винаги се изумявам какъв контраст и противоречие има между официалните политически теми и реалните проблеми на хората. Изтърсва се при тях някакъв човек, който си мисли, че има отговори на всички въпроси и е наясно с актуалните новини и медийни скандали, а най-накрая се оказва, че всичко това е въздух под налягане. Защото една от първите теми, които се поставят веднага е сигурността. В малките населени места неорганизираната престъпност е като бич, който всекидневно се стоварва върху тях, а кошмарното е, че никой дори не адресира проблема. В еуфорията на предизборните обещания и рисунки на светлото бъдеще патриотите бяха обещали, че ще се борят като лъвове за това да има полицай във всяко населено място, но това се стопи като сняг под пролетно слънце, а самите патриоти заприличаха на опитомени болонки на властта, които се опитват само да запазят своето топло местенце в управленските висини и мезонети, а не да воюват за интересите на своите избиратели.
Фактът, че този проблем е невидим за властта или се адресира с дежурни уверения и никакви действия системно разтърсва държавата. Той става ярък и болезнен във всички случаи на етническо напрежение, които се повтарят из цялата страна с плашещо постоянство. Народното недоволство и спонтанните протести са най-голямото обвинение към бездействието. Жертвите на неспиращите обири, притиснатите в ъгъла от ежедневното насилие отдавна не вярват, че държавата ще им обърне внимание и заради това тръгват да взимат нещата в ръцете си. Това е разпад не само на политическия смисъл, но и на смисъла от съществуване на управление. Защото управлението съществува само от екраните на телевизията, а в реалния живот го няма никакво. Няма загриженост за българите, няма загриженост за техния просперитет и сигурност, има единствено досадно дърдорене без никакъв ефект и смисъл. Заради това човек не може да се одобри действията на китайските туристи, защото те ни разкриват един различен манталитет. Те не се оплакват, а активно противодействат. И е чудно дали ще ни се наложи да си внасяме китайци, за да се справим с този проблем, който се разраства като тумор. Чужденците ни преподадоха класически урок. Вероятно те няма да научат, че веднага след скандала джебчийката беше пусната под гаранция и ви уверявам, че тя ще продължи да се занимава със своя занаят в момента в който интереса към случката угасне, а полицията мине в обичайното си състояние на бездействие. Хората от Велико Търново извадиха късмет, че поне за малко, поне за няколко мига темата стана обект на обществено обсъждане, но по стара българска традиция този разговор ще е безплоден и безидеен. Но подценяването на проблема не само няма да го реши, а ще го изостри до неподозирани степени. Опасявам се, че в края на този процес цял Китай да реши да дойде у нас пак няма да може да ни помогне...

Thursday, May 09, 2019

Бойко Борисов и неговият политически "Сървайвър"


 
Тези дни една интелектуална и политическа загадка като светкавица опари ума ми. Зачудих се къде ли из вселената се загуби водачката на листата на ГЕРБ госпожа Мария Габриел? Не е като да не се случват събития в България – страната се тресе, „Апартаментгейт“ не заглъхва по никакъв начин, скандалът с къщите за гости набира сила като лавина, митичната стабилност отиде по дяволите и вероятно скоро няма да се появи, а еврокомисарката никаква я няма. Виждаме я по новините в платената предизборна хроника на ГЕРБ, ама от тези рекламни изяви така и не става ясно дали тя обитава същото пространство като нас обикновените граждани на страната, защото това, което ни залива от екрана е обичайната доза новговор, изпълнена с клишета, тъпотии и кухи уверения. Заради това реших да прибегна до помощта на Гугъл, за да видя дали пък вътрешните ми усещания, че госпожа Габриел се намира в състояние на вътрешна емиграция, не ме лъжат. Изписах името й с трепет и емоция и ето част от заглавията, които ме удариха в челото като метнато паве:

 Мария Габриел: Подкрепяме идеята за европейски минимални заплати

Мария Габриел: Европа не прави разлика между голямо и малко населено място - тя е навсякъде

Мария Габриел: Подготвен отбор в Европейския парламент ще означава силен глас на България при преговорите за бюджета на ЕС

Мария Габриел: Любимец може да стане център на иновативното земеделие

Мария Габриел в Русе: Русе отново е новатор по инициативата WiFI4EU

Мария Габриел: Пловдив е пионер в дигитализирането на богатото си културно-историческо наследство

Четете и плачете!
Всичко е в този дух.
Госпожа Габриел съществува в някакво свое собствено пространство, където страстите на простосмъртните не достигат по никакъв начин. И това вероятно щеше да е разбираемо, ако подобен подход не влизаше в диалектично противоречие с нейното твърдение, че Европа е навсякъде. Защото има ли нещо по-естествено от това елитен европейски бюрократ като нея поне да изкоментира скандалите с къщите за гости, където говорим за явна злоупотреба с европейски средства? Но очевидно й е дадена команда да се прави на извънземно и софтуерът „бягство от действителността“ е задействан на сто процента.

Това всъщност важи за цялата листа на ГЕРБ.  Тя определено е пратена в медийно и политическо изгнание. Спорадичните изяви на отделни екземпляри от нея (като депутатът Андрей Новаков в БНТ) са пълни с общи приказки, патетични уверения за светло бъдеще, кух оптимизъм без покрие и напълно безсмислени политически послания и съвсем се вписват в духа на този удивителен ескейпизъм. Другият кандидат за евродепутат, който може да бъде видян из медиите е изваденият от подземията на прехода Александър Йорданов, но той като кучето на Павлов може да коментира единствено Русия, комунистите, хибридната война и другите залъгалки за едноизмерния си ум.
Вместо кандидатите за евродепутати една друга фигура иззе цялата кампания на партията – Бойко Борисов. В последната седмица всички политически изяви на ГЕРБ се въртят единствено и само около премиера. Като се започне от политическата му тирада в „Панорама“ (Борисов е мъж на честта и не се страхува - излезе очи в очи да отговори на всички поръчкови въпроси в "Панорама" без монтаж и манипулации“, изстена предоргазмено ПИК), мине се през цялото медийно осмукване на посещението на папата и се стигне до откровенията му пред Цветанка Ризова. И така на всички ни се изясни, че Бойко Борисов напълно узурпира кампанията на ГЕРБ, концентрира я единствено върху себе си, собствената си личност, въображаеми постижения и неясно колко на брой точно дядовци.  В което има логика, но тя по никакъв начин не е предизборна и не е свързана с европейските избори. Това е логиката на човек, който отчаяно се опитва да си гарантира оцеляването поне за още известно време на политическата сцена. Това е цел, която надхвърля конкретната кампания и заради това Габриел, Майдел и сие бяха натикани в ъгъла и пуснати да говорят по небрежни и незначителни теми. Което подсказва, че Борисов се намира в етап в който е готов да жертва всеки от ГЕРБ, дори самият ГЕРБ, за да спаси себе си и да си купи още малко време от народния гняв, който бучи все по-осезаемо.

Логиката на оцеляването предполага и основния тематичен кръг, който вълнува Борисов. Той говори за постижения, признания, но вече е наясно, че за могат тези опорни точки да хванат корен той трябва да обещае свидни жертви от собствената си партия. Точно това изкара на дневен ред уверенията, че след две години той се маха от властта и пуска напред само млади хора. Което, ако разгледате списъчния състав на младите от ГЕРБ е по-скоро заплаха, а не обещание за безпроблемно бъдеще. Логиката на оцеляването изисква и заобикаляне на моралния капан за сменения политически климат у нас. Ето как в речника на Борисов се появи твърдия отказ от подаването на каквато й да е оставка след изборите, независимо от резултата. Нещо, което влиза в остро противоречие с целия медиен имидж, който му беше граден до момента. И този парадокс тепърва ще се задълбочава. Защото вече се вижда, че ако някой прави кампания, това не е ГЕРБ, а единствено и само Бойко Борисов. Всички му действия са подчинени на излъскването на еполетите, на насаждането на изключително странното разбиране, че хората край него са целите в кал, но генералът блести като невинен и доверчив ангел. Вероятно подобен образ щеше да е идеален за романтичен роман от 18-век, но в хардкор времената на 21-ото столетие всичко това изглежда безумно и карикатурно. Заради това беше направен мелодраматичен опит да се възстанови митологемата за спасителя Борисов и от торбата с лъжите беше извадена опашата измама, че той всеки път намирал хазната опоскана от социалистите. Когато се докараш дотам, че цялата логика на стоенето ти на власт е сведена до твърдението, че ти си най-малкото зло, това винаги е симптом за остра безпътица, морална криза и политическо малоумие.  Ето как и защо всички медийни ресурси на ГЕРБ бяха свикани под знамената като батальон, за да работят единствено и само за Борисов, за неговото его и за това да запази работното си място поне още малко. Което е лоша новина за Мария Габриел и всички останали, които са се излъгали да гравитират в орбитата на премиера. Те всички са само бензин за егото му и представляват лесно заменими пешки в играта му на политически сървайвър. Но пък всичко описано предполага,че за първи път в своята история това, което имаме като ГЕРБ не играе за победа, а за да оцеляване и точно тук е скрито коварството на ситуацията. А него дори неясният брой на дядовците не могат да го отменят, а дори и да спасят Борисов. Всички дежурни по любов медии също няма да свършат работата. Харизмата се е разпаднала и е сведена до жалостиво мрънкане за пощада.
Погледното отстрани това дори е жалко, но след 10 години на власт Борисов вече трудно може да разчита на милост.

Wednesday, May 08, 2019

Предайте много поздрави на проф. Иво Христов от един фен на ГЕРБ


 
Ах, жалко, че нямам ума и психологическото проникновение на Иван Хаджийски, за да спретна една книга със заглавие: "Бит и душевност на българския избирател". Вдъхнових се от една случка. Спира ме днес на "Пиротска" един човек на около 55 години. В ръката му торбичка с пластмасови бутилки.
- Няма да спечелите изборите! - каза ми той.
- Откъде сте толкова сигурен?
- Дори и да ги спечелите, Борисов няма да ви даде властта - продължи той като библейски пророк.
- Не ми казвайте, че това ви харесва!
Човекът излезе от транса си и ме изгледа любезно. После допълни:
- Вие сте умен, но сте пристрастен и злобен. И все пак гледам предаванията ви. Аз съм фен на ГЕРБ. В БСП обаче има човек, който е точен, обективен и интересен. Знаете ли кой е той?
Интелектуалната загадка ме ослепи като светкавица. Медитирах няколко секунди, но нищо не ми дойде наум. Отговорът на фена на ГЕРБ ме прасна като електрически ток:
- Професор Иво Христов. Всичко, което казва е истина.
- Какво? Иво Христов? Човекът, който винаги е описвал ГЕРБ като банда от феодални примитиви, които напълно разградиха и унищожиха държавността? Този Иво Христов ли?
Фенът на ГЕРБ кимна с глава:
- Същият. Нали ви казвам, че е обективен. Предайте му много поздрави от един фен на ГЕРБ.

След това човекът тръгна с пластмасовите бутилки по улицата, а аз останах да гледам след него като гръмнат.
И ми замириса на пепелище.
На нестаналото българско общество :)))))
 

Sunday, May 05, 2019

Александър Симов: "Апартаментгейт" събуди хората в България



Интервю за вестник "Минаха години"
 

-  Г-н Симов, премиерът Борисов най-напред обвини соцдепутатите, че си почиват, докато ГЕРБ работи в парламента. После пък провидя, че БСП му готви „пълзяща диктатура”. Вие лично как си запълвате времето – с ваканцуване или с кроежи за диктатури?

- Тези дни се хванах, че очаквам поредната изява на Бойко Борисов със същото нетърпение и изумление с което навремето следях „Шоуто на Бени Хил“. Има една малка разлика обаче – хуморът на британеца беше лъчезарен, разтоварващ и освобождаващ, а комедийните изяви на нашия премиер добиват някакви мрачни, конспиративни, направо психарски полутонове. Това с „пълзящата диктатурата на опозицията“ беше истинска поезия. Борисов да се оплаква от диктатура е все едно Цветан Цветанов да реве в ефир, че апартамента му е тесен, а ВИП-асансьорът му неудобен. Борисов постепенно започва да се превръща в карикатура на самия себе си. А всички знаем, че това е последният етап преди окончателната политическа смърт. Днес лафовете на премиера не забавляват, тирадите му не излъчват свежест, а потокът на съзнанието му все по-често прилича на мрънкане. Харизмата си е взела ваканция и е останал баналният,  досаден, типично български номенклатурчик, който хищно иска да остане на власт в името на самата власт. Точно заради това и поведението на БСП му изглежда странно. Борисов не е в състояние да разбере хората, които се водят от идеи. За него всичко е кръчмарска сметка и бакалска уговорка. Но краят на подобен тип политика гръмотевично приближава. 

- При обиколките и срещите ви в страната кои са проблемите, които най-често и гръмогласно повдигат хората? Намират ли те място във визиите ви за България и Европа?

-  За мен контрастът между реалните проблеми на хората и дебатите в парламента винаги е бил една от мистериите на българското политическо съществуване. Няма как да отидете на среща с много хора и някой да ви постави въпроса „какво правите, за да се преборите с носталгията по социализма?“ или „липсата на лустрация ли е виновна за проблемите на страната?“. Точно обратното – хората не се интересуват от абстрактната политика на постоянните извинения за провала, а искат конкретни неща – мерки за повишаване на доходите, здравеопазване, което е достъпно за всички и децата им да не бягат от България. Точно това е сърцевината на „Визия за България“ на БСП. Събрахме на едно място конкретни идеи, а не общи пожелания. И адресираме точно тези болки. В този смисъл БСП днес е категоричния антипод на одиозната и извадена от канализацията на историята фигура на Иван Костов, който цяла книга написа, за да обясни на всички, че управлението му не било провал, въпреки, че хората съвсем ясно и точно го наказаха. В нея той пак говори за любимите теми на десницата – декомунизация, досиета, лустрация. Тези хора съществуват извън времето и пространството. И заради това изчезнаха от политическата сцена. Лаская се от факта, че БСП никога не е плувала в такива психиатрични дълбини и заради това е партия, пълна с живот и идеи.

- На тези избори БСП се бори не само с десните, но и с лявоцентристки формации като АБВ на Първанов и „Движение 21” на Дончева. На практика те не работят ли за ГЕРБ?

 -  Според мен те не просто работят за ГЕРБ – те са продукт на ГЕРБ. Това са лабораторни създания, пуснати на изборния терен с една-единствена цел – да откраднат гласове от БСП и да спънат левицата. Точно заради това, ако видите двете формации, особено АБВ, които като среднощен джебчия откраднаха името „Коалиция за България, на практика не говорят срещу ГЕРБ или политиката на Борисов. Те обсъждат единствено и само БСП. Защото са инструмент срещу БСП и нищо повече от това. Нямам какво да добавя повече освен да припомня един важен факт. През януари 2014 година настоящият абевеец Ивайло Калфин напусна делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, за да се присъедини към разколническите афери на Георги Първанов. Тогава той написа едно писмо до БСП в което обяви, че ГЕРБ остава неговият основен политически противник. Само девет месеца по-късно същият този Калфин вече беше вицепремиер на Бойко Борисов. АБВ просто имат манталитета на крайпътна девойка с много леко поведение, чийто срок за годност обаче отдавна е минал и това й личи драматично.


- Въпреки „приятелския огън” социологията показва, че БСП е стопила преднината на ГЕРБ и дори има предимство пред него. Чия е по-голямата заслуга за това – ваша или на „Апартамент гейт”?

-  Заслуга за срива на ГЕРБ и цунамито от корупционни и морални драми през които минават имат най-вече събудените и ядосани български граждани. „Апартаментгейт“ имаше ролята на юмрук в лицето и на светкавица над вампирска бърлога.  В мощната светлина на разкрията хората видяха една държава, която прилича на филм на ужасите. Само си представете – охранената и тлъста партийна номенклатура, пък била тя и тлъста само във финансовия смисъл на думата, е потънала в такова охолство, че вече си мисли, че живее в отделна държава. И това е отделна държава – това е светът на мезонетите от които не чуваш изобщо проблемите на хората. От височината на терасите, колкото футболно игрище няма как да разбереш пенсионерите, които се чудят как ще изкарат месеца. Това е истинската паралелна държава, която си въобрази, че може да заживее отделно от своя собствен народ. Това нямаше как да не бъде наказано. И е съвсем естествено, че БСП води. Ние сме единствената партия, която не беше съблазнена с оферта за власт и никога не се опетнихме с колаборация с ГЕРБ. Хората вече оценяват това. Забелязвате ли, че вече никой не използва втръсналата до ужас фраза „ами ГЕРБ нямат алтернатива“. Когато бурята дойде се видя, че алтернатива не само има, но и че тя винаги е била тук.


- Защо точно аферата с апартаментите разбуни обществото, а не корупцията при строителството на пътища, раздаването на златни кокошки като концесиите на ценни метали, летища, водоснабдяване и т.н.?

-  Не виждам нищо ненормално в това, което описвате. От големите теми на живота и света може да се интересува само общество, което вижда перспектива пред себе си, надмогнало е елементарните битови въпроси. България в последните години обаче вървеше точно в обратната посока – страната рязко обедня, обезлюди се и потъна в страховито безвремие. „Апартаментгейт“ резонира в душата на хората, защото повечето българи познават темата. Почти няма семейство, което да не се е сблъсквало с нея, което да не е търсило подходящо жилище дълго и упорито, което да е изчислявало може или не да вземе кредит от банката и което всеки месец отново и отново не е драно за вноската по ипотеката. И изведнъж виждаш как едни банални и противни партийни номенклатурчици са се сдобили с луксозни имоти на толкова приемливи цени, че все едно са построили социализъм, но само за себе си. Това не е просто битов скандал. Това е скандал, който те кара да осъзнаеш държавата си и да се разбунтуваш. Точно заради това хората имат право да са вбесени. Как го беше казал Ботев: „смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости“. Очертанията на този номенклатурен смок ги видяхме. Той е истинско чудовище и олицетворение на истинската идеологическата същност на бойкоборисовщината в политиката.

- Дали лавината от гейтове ще отврати и отблъсне избирателите от урните, или обратното – ще ги ядоса и ще ги накара да гласуват?

-  Много им се иска на ГЕРБ и на техните медийни слуги гейтовете да снижат активността. Толкова много им се иска, че човек ги гледа как мляскат с очи и тайно се надяват Борисов да ги гледа и да ги погали мислено по перчемите. Според мен обаче ще е точно обратното. Гневните хора искат справедливост, а изборите са най-близкия и възможен инструмент за нея.

- Един социолог определи реденето на вашата листа за евроизборите като двубой на консерватизма и либерализма в партията. Съгласен ли сте с него?

-  На толкова много „специалисти“ по БСП напоследък се наслушах, че съм приятно удивен. Чух всякакви познавачи на кухнята, коридорите и тайните килери на „Позитано“ 20. И всичко това, разбира се, са преразкази по картинка, което е най-забавното в случая. В БСП имаше спор за отделни имена, но той не прерасна в идеологическа разпра, нито пък стигна дълбочината на идейна дискусия. БСП е пъстър букет от идеи и възгледи в който демокрацията се изяви по най-реален начин. Вече след нареждането на листата Корнелия Нинова заговори за „консервативно ляво“, което отрича голяма част от либералните токсини, които подлудиха и деформираха европейската социалдемокрация и подозирам, че това ще е тема, която тепърва ще става актуална в БСП, но при реденето на листата не е ставало дума за нея.

-  Не е ли несъразмерно представена гражданската квота в листата ви?

-  Гражданската квота в листата е точно толкова , колкото беше и в предишната ни листа за евровота през 2014 година. Тогава бях под номер 8 в листата, партийна квота и заради това мога да свидетелствам от първа ръка. За мен парадоксалното в целия разговор около гражданските квоти беше да видя хора, които преди 10 години ни убеждаваха, че Ивайло Калфин (гражданска квота) е идеален за водач, направо съвършен като ангел, а днес с горно „до“ твърдяха, че ни трябват повече партийци. Очевидно политическата еволюция при тях е протичала с много скоростно темпове.

-  Може ли да се очаква просветеният твърд електорат на БСП, а и не само той, чрез механизма на преференциите да обърка сметките на двете главни крила в партията?

-  Аз лично ще ползвам преференция. Няма да ви кажа за кого, защото това е част от тайната на вота, но ще я ползвам с радост, желание и възторг. На 14 февруари тази година БСП води 26 часова срещу промяната в Изборния кодекс. Голяма част от нашите усилия бяха насочени именно към запазването на преференцията като малко демократично право, извоювано от хората. И, да, лично аз смятам, че листата ще бъде пренаредена. В крайна сметка именно мнението на хората е най-важно.

- Има ли вече ръководството на БСП решение дали след европейските избори групата ви ще се върне в парламента, или ще продължи бойкота?

-  Нямаме такова решение и не сме обсъждали темата. Лично за мен този парламент е напълно дискредитиран и демистифициран. Напускането на БСП позволи на всички да видят истинските очертания на коалицията между ДПС, ГЕРБ и патриотите и стана ясно какви са механизмите на паралелната държава за изковаване на законови норми. Мисля, че този парламент отдавна е в задгробния живот и е въпрос на време всички да осъзнаят това. Мисля, че трябва да се върнем в него само, за да поискаме предсрочни избори, а след това да погледнем към бъдещето с нова надежда и малко вдъхновение. Надявам се, че след 26 май това ще бъде възможно.