Sunday, August 13, 2017

Не обвинявайте зелените! Проблемът винаги се е наричал Борисов...


Август е най-проклетият политически месец в цялата година. Точно, когато цялата държава колективно иска да се топне във ваканция, а държавниците чиновници започват вече открито само да имитират дейност, винаги се случва нещо, което разтърсва отечеството, проваля отпуските на журналистите и осигурява храна за дълги и смешни анализи в най-горещото време. Точно миналата седмица се разгоря скандалът " Калиакра". Тогава се изясни, че на 21 юли екоминистърът Нено Димов (няколко думи за този герой ще споделим по-надолу) в която той забранява земеделието и строителството в защитаната местност "Калиакра", част от "Натура 2000". Няма да ни стигне мястото, за да обясним всички коварни и палави детайли от аферата, но в края на краищата, когато хората излязоха на протест, Димов и сие веднага побързаха да хвърлят вината върху зелените активисти. Те се оказаха виновни за всичко - настоявали за големи рестрикции, връзвали ръцете на кабинета, абе гадни еколози, които прецакват отечеството. В дните след драмата излязоха всякакви версии за скандала, защото това е тактиката на информационната война срещу българския избирател - той трябва да бъде удавен в незначителни подробности и да повярва, че властта е невинна като бельо на млада девица. И веднага се появи въпроса, допълнително усилен от дежурните по любов медии - имат ли право тия гадни еколози да се месят по този начин на управлението?

Много е яко да имаш "зелените" като универсален сапун за управленско безсилие и безчестие. Институтът за дясна политика, запъртък на който е екоминистърът Нено Димов отдавна се опитва да превърне екодвижението в своя яростен враг. Озверелият десен, особено този, който е настроен любовно-коалиционно към ГЕРБ, отдавна се опитва да заклейми зелените като носители на някаква особено перверзна форма на марксизъм, която пречи на вдъхновените капиталисти и олигарси да изсекат планините и да застроят плажните ивици, намесвейки се по този начин в мракобесния култ на "Ултрасвободния пазар". И, да, една част от българските зелени със сигурност не са на висотата на която трябва да бъде един автентичен екоактивист, защото сред тях можем да намерим всякакви броячи на делфини и грантови наблюдатели на птици в името на държавното финансиране или пресните европари. Но сами по себе си "зелените" не причиниха проблема "Калиакра", нито пък можем да ги виним за гнева на хората, които се уплашиха, че ще останат без препитание. Проблемът се нарича - партия ГЕРБ и третото й поред некадърно управление, което затъва в блатото на собствената си безпомощност. В момента в който кризата удари в медиите като гръм, а Нено Димов тръгна да се разхожда из учрежденията бледен и потен като Айн Ранд, когато е открила, че трябва да взима държавна пенсия, първата реакция на колективния ГЕРБ беше да обвини...Тройната коалиция. За проблемът бил виновен Джевдет Чакъров, екоминистърът в кабинета на Сергей Станишев. Вече 8 години Тройната коалиция е само историческа сянка, ама в миговете на интелектуална криза, когато ГЕРБ заприличват на джебчия, сгащен от по-енергичен старец в трамвай номер 22, те пак призовават този демон, за да прикрият собствените си срамотии. Дори и да приемем, че Чакъров носи цялата вина за проблема и моментално трябва да бъде овъргаляв в пух и катран, за да може ББ-3 да запази рейтинга си, то къде блееха 8 години кадрите на управляващата партия. Защо не предотвратиха кризата, имаха безкрайно време на разположение, за да реагират, да направят прехода спокоен, а хората да имат информация. ГЕРБ обаче са паразитен политически организъм, който тъне в корупционна летаргия и се събужда единствено, когато някоя социална криза се разрази като вихър на хоризонта. И заради това станахме свидетели на мерзък пиар от страна на Борисов, който постфактум спря заповедта на Нено Димов и свика хората на спешна среща за търсене на общо решение. Но това пак е част от августовското проклятие на бг-политиката - тогава се говорят глупости на килограм. "В Калиакра беше заложена бомба и тя избухна", обяви с треперливо гласче Димов, когато отменяше заповедта си. Ама защо я подписа тогава? Защо? Съучастник на бомбаджиите ли искаш да станеш? 
 
Нено Димов не е зелен. Дори напротив. Той е антизелен, контра-еко и даже не вярва в глобалното затопляне. Защо тогава не е пробвал да деактивира тази бомба, да алармира за нея? Защото, когато каруцата се обърна - оправдания много. Кризата беше предизвикана от ГЕРБ при това май е време да потърсим в решението и втори пласт. Защото бездействието на властта, която днес е убедена, че Калиакра е мина на Тройната коалиция, ни кара да се настройваме подозрително. Защото заповедта на Димов удари по селските стопани и им забрани да обработват земята, но твърде щедро разреши на инвеститорите в строежи да си завършат обектите. И, ако хората не бяха реагирали, ако не бяха излезли на улицата, за да защитят правата си, можеше да видим Добруджа запустяла и постапокалиптична само в рамките на година-две. А след това ББ-3 като едното нищо щеше да пусне "Шеврон" да дупчи житницата за шистов газ. БСП официално обяви своето съмнение и не е вярно, че то е било опровергано. Паническото сочене на външни виновници, спешните срещи, хулиганската лексика, постфактум-оправданията отново показват, че в заповедта на екоминистъра има нещо дълбоко нечисто, много съмнително, дори конспиративно. Но истината поне е пред нас и тя е чиста като земята на Добружда (все още) - проблемът не са зелените.
Проблемът е ББ-3.
И винаги е бил.

Венерическата болест на старата десница


След като изкара петгодишен мандат, който приличаше на будна евроатлантическа кома, комедия пълна с гафове, тъпотии, недоразумения, Росен Плевнелиев се опита да имитира автентичен политически живот в момента в който излезе в пенсия. Непретръпналия на ужаси зрител, който рано сутрин се бори с махмурлука и има нужда от душевно спокойствие, вътрешна хармония и конска доза "Алка Зелцер" напоследък като едното нищо може да бъде изненадан от честия телевизионен тероризъм на Плевнелиев, който се появява като трол във всеки възможен политически блок, а се твърди дори, че е гостувал и на Гала, но, простете ми, така и не събрах морални сили да го изгледам. Няколко пъти се изкушавам, но винаги си казвах, че човешкият живот е твърде кратък, а времето ни така преброено, че да мога да се причиня едновременно две телевизионни чудовища - Гала и Плевнелиев.

Другите медийни изяви на безславно отишлия си президент обаче са скучни за гледане, но интересни за анализ. В пенсионерското си битие Плевнелиев веднага скочи срещу своя приемник за поста Румен Радев, нещо, които Георги Първанов нито един път не си позволи като поведение към своя наследник. А екзалтациите и самопохвалите на милионера (нека да не забравяме, че Плевнелиев е милионер, а това има значение, когато тръгваме да анализираме неговите ъндърграунд действия) вече надминаха всякакви граници. Последната изцепка беше, че лично той бил мотора за подписването на договора с Македония. Това, разбира се, се сблъска тежко с неговото външнополитическо поведение, защото Плевнелиев не посети нито веднъж Скопие, но днес алибито му е доста скалъпено - бил го направил след консултации с Външно. Абе, може и да е така, но за пет години темата "Македония" почти не присъстваше в размислите и страстите президентски, така че оправданията постфактум звучат наистина като нелепо извинение. И, разбира се, станалият случайно зрител на това медийно турне не може да не си зададе въпроса - за какво му е на Плевнелиев да води толкова активен задгробен живот вместо да се оттегли да пише мемоари, или каквото там иска да прави, но да спре да занимава публиката с персоната си? Защо му е пак да се вре в телевизионните светлини и да се присвоява политически заслуги? С какво са заслужили измъчените електорални единици в отечеството да не могат да се нарадват както трябва на факта, че изритаха този човек на политическото бунище? И съвсем доскоро нямаше отговор. Всичко изглеждаше като нелепа импровизация, опит на един провален политик да убеди някого, че е имало нещо смислено в неговия мандат. Само че на хоризонта се появиха факти, които не карат да смятаме, че телевизионният тероризъм не е бил случаен, нито пък импровизиран. Всичко е било част от схема, която да държи Плевнелиев на изкуствено дишане, за да може той да бъде изтупан от прахта, реанимиран набързо и пуснат като нов десен лидер из напатилото се българско политическо пространство, което достатъчно често е карало това венерическо заболяване, наречено "нов десен проект". 
 
Находчиви медии засякоха в Гърция как експрезидента пирува на една маса с Иво Прокопиев, който много мрази да бъде наричан олигарх, медиите му страшно се пенят срещу всеки, който си позволи да го направи, но когато си храненик на чужди фондации и си изплел една паяжина между бизнеса си и такива напарфюмирани политически фигури като Плевнелиев, как точно да те наричат? Всъщност още по време на президентския мандат на милионера се знаеше, че той е много гъст със семейство Прокопиеви, а техните медии в замяна му изграждаха имиджа на политически иноватор, което разбира се звучеше като як виц. И нека да припомним още една позабравена подробност, защото тя е важна за по-нататъшните ни изводи. Още във виновното лято на 2013 година, когато протестите на умните и красивите заприличаха на клоунада на екстази, тръгна слуха, че Прокопиев се опитва да гради про-президентска партия, която да израсне от основите на президентството и така да се сътвори прословутата нова десница. Разбира се, като всяко лабораторно начинание и това рухна в пепел и пламъци, но е ясно, че зализаната олигархия отдавна се опитва да си учреди дясна партия, която да е структурирана около кинтите на "Америка за България", персонална вярна на Прокопиев и неговите тъмни бизнес-интереси. Единственото, което отсъстваше от сцената беше фигурата на лидера. От едни много интересни стенограми, които циркулират из медийното пространство от няколко месеца насам научихме, че политическите отпадъци на десницата отдавна се опитват да се структурират като един проект, но още по времето на президентските избори идеята се разпада като радиоктивен елемент, защото никой няма топки да понесе огъня върху себе си. Очевидно онези дискусии са били посветени основно на Лозан Панов, но шефът на ВКС напоследък позалезе, защото така и не е измислил нова акция с която да привлече вниманието върху себе си и почти съм сигурен, че е в абстиненция. Днес на хоризонта е изплувало името на Плевнелиев. Само си представете - Росен Плевнелиев лидер на формация, която щяла да носи името "Новите десни". Това звучи като мозъчно самоубийство. Но медийната активизация на лицето, както и опитите му да се върти край ГЕРБ говорят, че има план за разделение на дясното пространство и за кражба на избиратели. В последните дни на юли видяхме Плевнелиев няколко пъти да се върти край Бойко Борисов. Целта не стана ясна, но запивката с Прокопиев издава, че има някакъв план за действие, въпреки, че всичко, което е родено на алкохолен запой на олигарси е обречено да е мъртвородено, но това ще си го говорим по-нататък, когато родилните гърчове на недоносчето започнат да стават очевидни. Още отсега чакаме цяла серия от моралистични есета по страниците на "Дневник" за това как нуждата от нова десница е станала крещяща като оргазъм и е крайно време прогресивните сили да излязат от фейсбук-безвремието си и луксозните кръчми, за да удостоят с доверие Росен Плевнелиев и новият му статут на политическа мариоенетка. 
 
Десницата у нас има един траен проблем, който е толкова очевиден, че те май не го забелязват. В момента в който позволиш един очеваден олигарх като Прокопиев да стане сив кардинал ти заприличваш на порноактриса, която отчаяно се опитва да мине за монахиня. Всички приказки за почтенност, правила, морал заприличват на песен на Азис, когато до тях се допре босът на кръга "Капитал". Прокопиев е жаден за власт, иска реванш, иска да кадрува. Очевидно вече апетитът за озлочестяването на съдебната власт не му е достатъчен, сега си въобразява, че ще получи нов шанс чрез своята марионетка Росен Плевнелиев. Един провален бизнесмен и един провален президент ще правят "Новите десни". Трябва да се ощипя, за да се убедя, че не сънувам някой сюрреалистичен кошмар. Прокопиев е раковият тумор на дясното пространство, защото той не е в състояние да сътвори никакъв нормален политически проект. Всяка партия, която му дойде наум ще последва я съдбата на "Каолин" - безславно продаден, за да може олигархът да спаси своята кожа, защото такава ситуация неизбежно ще дойде. С лидер като Росен Плевнелиев новият десен проект е обречен на дива скука, смъртоносна паяжина от гафовете и най-важното - на нулева последователност. И още един генерален проблем - Прокопиев може да мисли само в схеми, но хората с които ги изпълнява са удивително едни и същи. Бъдете убедени, че край "Новите десни" пак ще се развъртят Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов и други позабравени величия, автори на исторически компромиси и батални кариеристични сценки.
Този път обаче Прокопиев, струва ми се, не е преценил нещата докрай напълно. С лидер като Плевнелиев, който има мощта на атомна бомба в областта на политическата клоунада, автентичната десницата може да бъде напълно заличена като обществено явление. На мен отдавна не ми е ясно как десните избиратели, които иначе винаги кресливо се изкарват основен мотор на модернизацията у нас, постоянно позволяват да ги третират като зомбита и да им пробутват всеки път поредния буламач с капиталски подправки. Изваждането на провален президент на терена е знак, че кризата в дясното е дълбока, болестта дълбае костите и основите и винаги ще е така докато един подсъдим, човек уличен в достатъчно на брой далавери като Прокопиев продължава да се държи като съдържател на бардак, който е толкова стиснат, че даже не иска да смени момичетата, въпреки напредналата им възраст. Българското общество се е нагледало на всякакви дивотии в годините на прехода, успяло е да преглътне достатъчно на брой извращение, но прокопиевско-плевнелиевска десница - това ще е нещо за "Гинес". 
В частта за кошмарите. 
Или за най-големите глупости.

Sunday, August 06, 2017

ГЕРБ май означава Граждани за Европейско Развитие на Бавария




Едва сега намерих време да се запозная с изявите на журналистката Кристина Кръстева, авторка на хорър-трилъра "Бойко, който винаги се завръща". Бай дъ уей, това заглавие зловещо ми напомня на разказа на Стивън Кинг "Понякога те се завръщат", в който се казваше, че когато един път призовеш демоните от мрака, след това те винаги се завръщат и това е стряскаща референция към ББ-3, но няма да се караме за литературни подробности.
В своя изява пред "Бългерия он еър" обаче Кръстева казва нещо много интересно и озадачаващо. Според нея, ГЕРБ е партия, която е замислена в Бавария. Не съм чел книгата, но ми е чудно дали е нормален фактът, че българска партия е замислена и начертана на чуждестранна чертожна дъска. Тоест ГЕРБ е чужд организъм, привнесен отвън, за да има Германия своя марионетка тук, кукла с дистанционно управление.

След това приказките, че Меркел вярвала на Бойко придобиват съвсем друг смисъл. Това е точно доверието, което немска аристократка има, че икономът й ще й донесе чая навреме, ще й сервира закуска и ще й лъсне с парцалче обувките. Доверието е политическа категория и се прилага към независими субекти. А Замисленият в Бавария не се вписва в нея. Но с оглед на новата информация вече, почвам да подозирам, че ГЕРБ означава Граждани за Европейско Развитие на Бавария :)))

Политиците със сесия за "Плейбой"...




Лятото е коварен сезон. То е подло, разхайтено и има воайорски уклон. Лятото не само скъсява до тревожна невъзможност полите на жените, но и променя политическият микроклимат. Ако през другите сезони битките се водят между костюмари, които изглеждат така все едно едвам си поемат дъх от стегнатата вратовръзка, то това лято със сигурност видяхме политически битки в областта на модата, лайфстайлинга и други светски джунджурийки. Не, че и преди не се е случвало, но сега политическото прет-а-порте доби острота и в комбинация с колективната лудост на социалните мрежи, България заживя в такова риалити от което се излиза единствено с усмирителна риза и конски дози халоперидол.
Всичко започна от една снимка на президента Румен Радев. На нея той позираше заедно с жена и две дечица за които семейството се грижи в момента. Това, което българското психодясно и тайната секта на русите пиарки-снобки не успя да приеме бяха няколко детайла на фотото - президентът беше бос (о, какъв космически ужас!) и също така по потник. Очевидно нещо в тази модна комбинация разтревожи отвътре посетителите на луксозните столични ресторанти, които заляха фейсбук с протестни лиги, съчетани с моралистични очни блясъци и критически стенания. Оказа се, че заради ходенето бос Румен Радев трябва едва ли не да бъде окачен на клада, да бъде екзекутиран пред очите на гневните адепти на скъпите обувки и техните веган-спътници в живота. Всъщност, ако дебатът около снимката се бе концентрирал в темата за отговорностите на президентската институция, за посланията, които излъчва държавния глава сам по себе си, то дебатът щеше да има някакъв смисъл, защото щеше да стигне до идейна сърцевина. Градското дясно обаче никога не позволява дискусиите да са смислени - за тях Радев е льотчикът, някакъв случаен селянин, който смущава душевното им фън шуи. Чух пиарки, които ужасено говорят какво нарушение на протокола е това, а моят култов виртуален любимец Иво Инджев (това е по-силно от мен, фен съм му, защото в този наш преходен свят отделната личност твърде рядко има възможност да надникне в такава политическо-окултистка лудост) направо сътвори конспиративна теория. Според него на терена на популизма се е появил нов играч и с босите си крака Радев не само е дал знак към лузърите ("вие сте боси и аз съм бос", цитатът е дословен), ами подал заявка за това, че ще остане на терена дълго. Как може да се измъкне такава дълбочина от една ваканционна снимка знаят единствено хардкор психодесните, които започнаха да слюноотделят съглашателски дори и с подобна теза. Други разчетоха в нея евразийско послание - Радев се опитвал да подражава на Путин, да показва неговата виталност. Споменаването на Путин е достатъчно, за да включи в дискусията ново стадо от хора, които до утре да виждат в два боси крака началото на преврат срещу евроатлантическите ценности и опит за саботаж на гордото НАТО.

Интересна подробност е, че Бойко Борисов не се включи в хора на лайфстайл-критиката, а реши да го дава ларж. " Бил бос президентът и по потник – еми, у къщи си е", каза той в характерния за него хулигански стил. Между другото това едно към едно повтаря стилистиката на тези, които защитиха снимката. В края на краищата, обявиха те, президентът показва, че не е по-различен от другите хора. А това е големият смисъл на властта в 21-век. Тя не е нещо сакрално, божествено и мистично, а става толкова по-силна, колкото по-близкото до хората стои. Разбира се вкарвам философски намеци там, където отсъстваха такива, но горе-долу единствено по този начин може да се отговаря в епохата в която здравият разум трайно е излязал в дисиденство.
Всъщност тази вметка на Борисов дойде точно навреме, защото само десетина дни след фотото на президента Радев и той лъсна гол до кръста на снимка, направена след тенис-мач с приятели. Ще оставим настрани факта, че един от "приятелите" е Георги Харизанов, бившият шеф на "Напоителни системи", който днес се изживява като идеологическо гуру на ГЕРБ и на нещо, наречено Институт за дясна политика. Всъщност именно от него тръгна снимката, но хората предпочетоха да не се взират в детайлите от пейзажа, а да скочат на самия Борисов, който си е позволил да се увековечи така неглиже. В България, това е траен дефект на колективното несъзнавано, винаги можем да сме убедени, че обект на тежки спорове ще стане най, ама най-незначителната подробност, която ще бъде хиперболизирана до такива размери, че да заживее собствен живот като интелектуален Франкенщайн. Същото се случи и със снимката на премиера. Пак се получи казус - трябва ли министър-председателят да позира така, че и фотото му да заживее собствен живот. Обичайните гракания на парламентарно непредставените няма да ги описваме. Те са поразително едни и същи. Имаше и съмнения, че Борисов е завидял на пиар-успеха на Радев и е решил отчаяно да го догони в състезанието по популярност. И трябва да констатираме, че в претръпналото от скандали и интриги българско общество, очевидно единствената форма на вълнения идва през голотата - било на крака, било на бицепси. Но това е опасен и лъкатушещ път през долината на сянката, закото така не е далеч деня в който вместо кампания кандидатите за висши държавни постове ще правят голи сесии за "Плейбой". И ако можем да адмирираме такъв подход за жените, то битката на голота при мъжете оставя нееднозначни усещания.
Според някои в битката на голи тела се е включил и Волен Сидеров, но мисля, че него спокойно можем да го дисквалифицираме от състезанието, защото той бе сниман по бански на плаж, а там голотата си е официален дрескод.

Точно тук можехме и ние да изпаднем в морални заклинания и размахани пръсти, но когато човек живее в държавата разтърсена от "Суджукгейт", то изведнъж скандалите около някакви снимки на бос президент и полугол премиер изведнъж му идват освежаващо. Приятно разнообразие е да се караме за естетика, а да не гледаме гнусотиите, които животът ни сервира ден след ден, както и геополитическата буря, която се кълби и святка над света и май набира страховита сила. Да, това е моят опит за ирония. Знам, че не е много успешен, но след като цяла България изгуби толкова много енергия в спор за политическия лайфстайл, то поне можем наистина да се опитаме да разберем какво ни вкарва постоянно в тази задънена улица на историята, или, ако отново свием израз на известен писател, този път на Тери Пратчет, в "грешния крачол на времето".
Обяснението, опасявам се, няма да е комично, макар че много ми се иска да изтръгна поне някоя черна шегичка в него. Всъщност големият проблем на страната е липсата на реални визии за бъдещето. Политиката в своята идеален и прелестен вид е сблъсък на идеи и от този конфликт се ражда онова, което наричаме управление. Управление на идеите винаги е автентично и смислено, дори и когато бива жестоко оспорвано. Но именно през идеите политическите сили откриват своята социална база, това са онези хора в името на което се води голямата битка, които са смисълът на всичко и солта на земята. Когато обаче идеи отсъстват политиката се превръща в интелектуален маразъм, в агония сладка, ако перефразираме стихът на Константин Павлов. В България няма сблъсък на идеи или поне той е в много начален стадий. Заради това у нас има битка на имиджи. Сблъсък на опаковките. Поради липсата на ясни идеи изведнъж значението на отделната личност пораства до небесата, което понякога води до явно изразени психически отклонения. Личността концентрира всичко - власт, апарат, медийна сила. И заради това битката се превръща във война на лайфстайл, защото, уви, политиката у нас друго не може да предложи. Тя е сведена до формата на отделно его и поради това работи единствено през образите, а не през идейния смисъл. А образите са като дрога - за да бъдат въздействащи тяхното количество трябва да се увеличава, контекстът им трябва да бъде все по-шокиращ, особено, ако искат да се вмъкнат в дълбините на мозъка на отделния избирател. Проблемът е, че точно този двубой не води до никъде. Това е опит за вечно статукво, което имитира движение в някаква посока, а посока няма. Бъдещето също е отменено. Останало ни е само да смиламе визуалната плява и да се чудим кой да напише по-яростно мнение, пълно с гняв, страст, а даже и мирис на кръв. А на мен ми напомня за класическата ситуация при която край българския казан в ада не е нужно да се слага пазач. Не, че българите ще се заети с мисли за бягство и ще се дърпат едни други. О, не. Те ще се заети да се карат дали цветът на огъня е достатъчно интересен или е нагло посегателство срещу Европейския съюз и така нататък...

Безвремието на ГЕРБ връща призрака на мутренските времена




Гордостта на Борисов-1, която и до днес е трайна легенда в политическата митология на ГЕРБ, е битката с престъпността. Борисов се появи на обществената сцена като ангел на отмъщението. Той трябваше да въздаде справедливост на всички политически елити, тормозили сцената дотук и с тежка ръка да премаже организираната престъпност. Обществото не е длъжно да се съобразява с реалността. А тя (реалността) сочеше, че Бойко Борисов като главен секретар на МВР бе просто един регистратор на трупове, манекен за медийно воайорство. Нито едно от големите мутренски убийства станали по негово време не бе разкрито. Но това някак си остана на втори план. На преден план изпъкнаха снимките на Борисов на местопрестъпленията на които той изглеждаше разтревожен, мрачен, нахъсан...

През 2009 година ГЕРБ направиха уникален медиен пърформанс след като взеха властта. Започнаха да снимат арестите си, превръщайки баналната работа в шоу. Хората трябваше да получат своето телевизионно бонбонче. И какво от това, че всичките им големи операции се оказаха пълен провал, много шум за нищо. Това не спира партията и до днес да пъчи мускули колко много е направила за обществената сигурност. Тази митология обаче бе съсечена до кокал от една много интересна и вълнуваща книга. По ирония на съдбата нейният автор Антон Тодоров днес е депутат именно от ГЕРБ и доколкото разбирам там е в някаква мини-секта, която се е нарекла "Радикално крило". В годините в които беше на свободна практика обаче Тодоров съчини бестселъра "Шайка" и се опита да разкрие цялата мрежа от престъпни зависимости в които се е оплела гербаджийската върхушка. Още в предговора на книгата Тодоров си признава, че е можел да употреби за ГЕРБ думата "мафия", но тя му се е видяла твърде благородна. А вътре в текста има много определения за Борисов. Аз лично харесвам най-много - "каудильо". Което си е директен намек за диктатурата на Франсиско Франко, въпреки, че Франко произлиза от военните среди, а Борисов...Е, той принадлежи, които можем да наречем "паравоенни" и да спрем дотук, че знае ли човек новопокръстеният гербаджия Тодоров дебне из социалните мрежи като копой на този, който ненавиждаше преди и е готов да пише до ранни зори сигнали до главния прокурор.

Истината обаче е, че ГЕРБ не управляват. Те създават видимости на управление, което не е едно и също. Точно както магистралите им са само видимости, защото от момента на окончателното рязане на лентичката до първия ремонт я ими, я няма само две седмици. Точно заради това при Борисов-2 легендата за желязната ръка и битката с престъпността се разпадна напълно. В края на 2015 година и началото на 2016 година нова вълна от престъпност разтърси тревожната България - убиха шефа на модна къща "Агресия", стреляха с гранатомет по Алексей Петров, започнаха крупни обири на банки, бензиностанции, а убиха и свързания с ВИС Веселин Стоименов. Още тогава на много хора им се стори, че призракът на 90-те години, на мутренските времена се завръща и има намерение да остане завинаги. ГЕРБ бяха инсталирали сюрреалистичната социоложка Румяна Бъчварова за вътрешен министър, а на всички беше ясно, че тя е само ръцете чрез които управлява Борисов. Резултатът бяха изстрели, хаос, тревога...
Борисов-3 не изкара и 100 дни преди да стане ясно, че мутренските времена наистина не са си тръгвали, а само са чакали удобната хранителна среда, за да се развихрят отново. Дайте да видим какво се случи в период само от около месец - брутално пребиха нотариуска и нейната дъщеря, непознати нападнаха журналиста Иво Никодимов, пловдивски бизнесмен бе намерен мъртъв в парк. Последният случай е особено драматичен, защото МВР обяви случая за самоубийство, но така и не успя да намери оръжието с което е извършено то. В разрез с всякакви правила побързаха да обявят, че имало оставено предсмъртно писмо и резултатът от всичко е, че никой не вярва на полицията. Мутренско време, че отгоре. Арестуваха местна лидерка на НФСБ за нелегален трафик на емигранти, а побоищата над учители и лекари се превърна в част от кошмара на ежедневието. На този фон не можем да не посочим и поведението на членка на СЕМ, която заплаши със съскане журналист, все едно генезисът й не е от медиите, а от средите, които превърнаха 90-те години във филм на ужасите.
България е потопена в същия казан от ежедневно насилие, политическо интриганство, бездействаща държава и мускулеста олигархия, точно какъвто беше фона на 90-те години, време запомнено със сиви цветове и потискаща атмосфера и усещането за радикално отчаяние.
На този фон повече от цинично беше изявлението на вътрешния министър Валентин Радев (новата пионка, пратена да функционира като марионетка на друг), че "мутренските времена са останали в историята". Радев достигна до ново ниво на абсурд. За агресията в обществото той обвини телевизията. Постоянно давали филми с престрелки и оръжия. А после обяви, че лично той гледал "Анимал планет". Безсилието им върна мутрите, ама иначе в чувството за хумор много ги бива. 

Борисов-3 е апогеят на безсилието, съсредоточие на безвремието, което изсмуква силите на държавата и създава корупционни ракови клетки като НДК и кой знае какво още. В онези, мутренските, дни имаше една инициатива "Не на страха", формулирана от певеца Дони. Днес вече страхът действа като мотор за емиграция. В държавата на шайката няма как да просперираш, ако не си част от нея, от нейните паяжини и корупционни механизми. Държавата на суджука няма как да приндлежи на друг освен на мутрите. Това е тяхното блато и те много държат да си остане такова. А междувременно може да ни къпят колкото си искат със светли обещания за европейско председателство и геополитическо балансиране. Мрачните мутренски времена търпят светлината само под формата на обещания. Все едно си участник в безкраен филм на ужасите.
Между другото в последната парламентарна седмица заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов сътвори най-краткия разказ на ужасите "Може да има и Борисов-4". Това прозвуча доста деведесатарско. Доста мутренско.
Как да не му настръхне кожата на човек от ужас?

Sunday, July 30, 2017

ГЕРБ отдавна са политическа партия СУДЖУК




Като торнадо през социалните мрежи в края на миналата седмица мина потресаващата новина, че добричкия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов получава прокурорско обвинение заради това, че е изнудил търговец, за да получи 4 тона суджук, както и 60 килограма телешка пастърма и филе "Елена". Основният инструмент на политическия кулинарен екстремист за натиск е било използването на името на премиера. Цялото това количество мезета, твърдял Мартинов, било за Бойко Борисов. Новината накараха хората да ахнат от изумление. Информацията за суджука е толкова абсурдистка, така битова, че е просто готово доказателство, че живеем в някаква извратена версия на "Бай Ганьо", където алековият герой се е клонирал, превзел е администрацията и е посегнал с алчните си ръце към парламента. Четох много интелектуални подмятания, че тази новина била пусната нарочно, за да се замъгли скандала КТБ, да се дадат на простоватия народ елементарни страсти, но подобно мислене е път без изход, тоест нещо като прясно ремонтирана от ГЕРБ магистрала. Защото темата е от изключителна важност. Тя е гръмка метафора за състоянието на България. 

Добре, че бяха суджуците, за да понаучим кой е Живко Мартинов. Това е единствената възможност за запознаване с неговата дейност, защото за два парламентарни мандата същият е взимал думата нула пъти. Нито един път. Говорим за представител на онези анонимници, които са избрали послушното натискане на бутони за свое основно житейско кредо. Гледах някакво интервю на този кадър. Като типичен представител на ГЕРБ той веднага заподозря световна конспирация срещу неговата личност. Атаката била отляво, защото подлите социалисти от 11 години не били помирисвали победа в Добрич. Само че кратко ровичкане из местните сайтове разкрива и причината за тази трайна поредица от победи. Мартинов е представител на най-съществената част от политическата паяжина на ГЕРБ - местен гаулайтер, който контролира, назначава, меси се в работата на държавните учреждения, кадрува и съответно притиска до стената местния бизнес да се отчита където трябва. И тук, убеден съм, 4-те тона суджук са само капка в морето, незначителна подробност от политическото рекетьорство.
Бойко Борисов веднага реагира като ужилен. Даде наставления цялото ръководство на ГЕРБ в Добрич да бъде отстранено. От първия до последния. Живко Мартинов бе натирен и делеч от парламента. Действието е умел пиар, който цели всички да зяпнат от тази решителност, но уви личи си, че е паническо. Защото мрежата за натиск, политическата паяжина е изградена и следващите просто ще наследят функциите на своите предшевственици. Защото този гербаджийски модел на удушаване на свободата не функционира само в Добрич. Той може да открит във всеки град на страната. Любителите на суджук са навсякъде. Можете да ги откриете в офисите, където задължително има портрет на Бойко Борисов, който е върховното божество на десните почитатели на мезета. И, ако Борисов иска да разгради корупцията, той просто трябва да закрие партията си, защото тя отдавна е станала параван на всякакви нечисти интереси, интриги и схеми. Или поне да я прекръсти от ГЕРБ на партия СУДЖУК, за да бъде в хармония с автентичните страсти на своите марионетки. И това е тъжната истина. Новините и прокурорските обвинения го доказват.

Точно така стигаме до най-важния въпрос на нашето преходно битие - "кой изяде суджука?". Това е голямата тема на нашите дни. Сами разбирате, че въпросът е много по-дълбок и болезнен от неговия повърхностен, сатиричен план. 27 години пред очите ни разни политически нищожества узурпираха цялата обществена власт и започнаха да я упражняват в името на собствения си търбух. България е пълна с живкомартиновчета, които като вирус се вмъкнаха в обществения организъм и започнаха да се държат като местни донове на мафията. Цяла България е стегната в усмирителната риза на "суджука", защото такива като Мартинов има във всеки по-голям град. Те кадруват, те интригантстват, те разпределят, те решават, те командват, те тропат по масата, офисите им са превърнати в бюра по труда за гербаджийски кариеристи, сътрудниците им обиколят като шпиони с големи носове, за да слухтят да не би някой да има наглостта да каже нещо срещу ГЕРБ. Това е алтернативната властова мрежа на суджуците. И точно тази мрежа отдавна е унищожила демокрацията, задушила я е с мазните си ръце и пръсти, погребала е правото на мнение и държи в страх местните общности. Защото господарите на суджука подобно на тлъсти паяци или на холестерол във вените са задръстили входовете и изходите на големите градове. Това е една от причините младите хора да махват отчаяно с ръце и да избират входа на Терминал 2 като вариант за своето бъдеще. Защото по пътя на антиподбора България се управлява от средностатистическия анонимник, който се е сдобил със заветната членска карта в ГЕРБ, декларирал е патетично вяра в ценностите на ЕНП, дал е поне интервю в което плюе комунистите и бие глава пред евроатлантическите ценности. А всъщност единственото, което го интересува е суджука. Центърът на политическия живот, основния смисъл за действие. 

В началото скандалът ми беше смешен, сега ми звучи ужасяващо. Защото показва докъде е деградирало мисленето на тези, които би трябвало да са мотор на развитие. Някъде там, зад границите, хората мислят за 21 век, за посоки на действие, за геополитически вектори, за нови технологии, за развитие на младите кадри, а у нас всичко е останало на някакво средновековно битово ниво. Гледаш го - сложил костюм за 5 хиляди евро, говори като брюкселски папагал, а в мозъка му само суджуци, мезета и филе "Елена". И този примитивизъм отново и отново биваше потвърждаван на избори, и то с гласовете на "умните и красивите", защото, нали знаете, комунистите са най-голямото зло. Ето какво роди демокрацията у нас. Ето кои ядат суджуците, докато останалите мислят как да бягат от тази радиоактивна зона, която вече не е ясно дали може да роди качествена идея за бъдеще.