Sunday, May 21, 2017

Националпопулизмът и катастрофата на кремавите чорапки




Миналата седмица телевизионната история на България бе обогатена с величествена сценка. На диванчето в "Шоуто на Слави" седна председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. От естетическа гледна точка това беше катастрофичен моден трилър. Камерите постоянно акцентираха на чорапките на Цветанов, издържани в кремав цвят, който сигурно би докарал сърдечен пристъп на някой моден гуру от луксозно списание. Прет-а-порте апокалипсисът вероятно е попречил на много хора да осмислят политическото значение на този пърформанс. И сигурно са пропуснали репликата на Цветанов, че от 10 години не бил сядал на диванчето на Слави. Значи човекът брои, очевидно обстановката му липсва. Връщаме 10 години назад и попадаме в годината 2007. И можем да се сетим как точно тогава Слави Трифонов бяха първи съюзници, приятели, които заедно мечтаеха за политическо бъдеще и управленски хоризонти. Нима тогава "Шоуто на Слави" не бе станало един от инкубаторите, които да бабуват на крехката организация ГЕРБ и да разширяват нейното медийно влияние като го впръскват като екзотичен токсин в общественото пространство. Десет години по-късно Цветанов пак кацна в позната обстановка. И то, за да говори за инициативата на своята партия по внасянето на законопроект за мажоритарните избори в два тура, както и за намаляване на партийната субсидия до 1 лев на глас. Тоест ГЕРБ решиха да се представят като говорители на всички онези българи, които подкрепиха референдума на Слави. Това е тяхната любима поза - "ние чуваме народа, въпреки, че се возим в луксозни коли и не можем да си преброим парите". 

В резултат на всичко това Цветанов получи възможност да демонстрира кремавите си чорапки докато Слави Трифонов му задаваше максимално удобни въпроси, за да не подплаши новия си съюзник вероятно. И така от откровенията на лидерата на гербаджийските депутати чухме, че те никога не били подкрепяли мажоритарното гласуване, но сърцата им не можели да допуснат гласа на 2,5 милиона души да не бъде чут. И заради това се нагърбили с тежката парламентарна мисия да предложат тази идея и тя да бъде разгледана от депутатите. Простата сметка обаче показва, че ГЕРБ нямат мнозинство да прокарат законопроекта си. За него подкрепа освен от партията на Бойко Борисов са заявили единствено от "Воля". Депутатите от ГЕРБ и "Воля" заедно обаче правят точно 107 души. Към тях спокойно можем да прибавим независимият Ангел Исаев и сметката спира до 108 депутати. За приемането трябват 121. И тук всъщност е големият политически номер на ГЕРБ. Защото от Цветанов изобщо не чухме дали партията му възнамерява да проведе разговори с Обединените патриоти по темата, за да ги убеди колко е важно "гласът на 2,5 милиона българи да бъде чут". Нещо повече - коалиционното споразумение, което управляващите подписаха по никакъв начин не предвижда или задължава ортаците във властта да имат съгласие по такива ключови теми. Дори напротив - там ясно е отбелязано, че по някои идеи отделните партии сами ще трябва да си търсят мнозинства и да ги формират. Цветанов обаче заобиколи тази тема отдалече, а и Слави Трифонов, сигурно замъглен от неистовия кремав цвят на чорапите, не го попита изобщо за нея. Вместо това го остави да произнесе изречение като: "Не можем в момента да гадаем, но действително с гласовете на ГЕРБ и Марешки няма да успеем с референдума". И точно тук пиеската за чорапки и доволни кимания започва да заприличва на сценарий и то по един отвратителен начин.
ГЕРБ изобщо нямат намерение да прокарват идеята за мажоритарен вот през парламента. Цветан Цветанов може да се кълне във всичките си апартаменти в обратното, но схемичката е твърде плоска. Всъщност замисълът е темата да бъде използвана като политическа пиротехника, като пиратка, която да разбуни духовете. Защото, когато законопроектът се срути в зала - ГЕРБ със сигурност ще твърдят, че само те са мислили за хората, а всички останали са искали да изнасилят народната воля. Не бих се учудил дори, ако речта на Цветанов вече е написана, а той нетърпеливо да чака момента в който да я прочете с фалцетни нотки и металически патос. БСП, ДПС, Патриотите отдавна са обявили позициите си срещу изцяло мажоритарна система, така че моментът на сблъсък е предсказуем като в некачествен филм. ГЕРБ обаче искат точно това. Те вероятно напълно са отписали този парламент, освен като средство максимално да си надуят имиджовите перки и да се надрусат до край с политически допинг преди да се опитат да играят на избори пак и да се освободят от досадната необходимост да имат каквито й да е партньори. Всичко е замислено прецизно и се разчита на една протестна кулминация, която да покаже върховната екзотика - че ето на, управляващите са на страната на хората, а проклетата опозиция души крехката свобода и порива към мажоритарен вот. 

А подготовката за уличния пърформанс върви с пълна енергия. Част от нея бяха нелепите пориви на Слави Трифонов и сие да протестират пред парламента с около 50 души фенове. Но всъщност идеята никога не е била точно тези протести да са масови, нали ГЕРБ трябваше да изиграят своята роля на загрижени за пряката демокрация либерални талибани. Големите масовки ще са запазени след като законопроектът изпуши драматично в пленарна зала. И, да, вярно е, че политиците изпуснаха момента да обясняват какви са опасностите на 100-процентовия мажоритарен вот и какво може да причини той на страната, но очевидно и много хора изобщо не искат до избирателите да стигне подобно обяснение. Националпопулизмът не допуска дори за миг рационалното мислене, защото ще рухне като кула от карти. А Слави Трифонов в случая е просто една пешка, използвана в игра по-голяма отколкото е в състояние да осмисли. Поради липсата на ясни и ярки идеи за бъдещето, българското общество системно е вкарвано в псевдодебати от типа "дали да не минем към мажоритарен вот, който ще разреши всичките ни проблеми". И тази постоянна дъвка ражда безвремието, което дави всеки опит за различен смисъл и за различно бъдеще. А зад тези логически постройки се крие нещо досадно и банално - Слави Трифонов ще бъде използван, за да подсигури на ГЕРБ максимално политическо влияние. След цели десет години историята се завръща към виновното минало. А после се чудим защо българите емигрират. Ами защото тук политиката е сведена до банален и интригантски сапунен герой, където чалгата е заменила идеите. Това е хранителната среда на ГЕРБ. Те са партията на антимодернизацията, организирана дееволюция, която може да ни върне единствено сред маймуните. 

Всъщност подобен модел на поведение не е някаква новост за ГЕРБ. В 43-ото Народно събрание партията на Бойко Борисов по същия начин екзекутира именно въпроса за мажоритарното гласуване, когато парламентът гледа въпросите от прословутия "референдум" на Росен Плевнелиев. През юли 2015 година обаче ГЕРБ изобщо не искаха да им се приказва за мажоритарно гласуване, нито пък смятаха, че "гласът на народа трябва да бъде зачетен". И макар да бяха стегнали групата си почти до възможния максимум (79 гласували "за" от 83 депутати общо), те изобщо не бяха потърсили разговори по темата със своите коалиционни партньори или присъдружните им партии. Така темата беше улучена фатално в десетката и то преди още Слави Трифонов да я превърне в своя телевизионна дъвка и любима политическа дрога. Онзи вот ще се запомни с култовото отсъствие на по-голямата част от Реформаторския блок в залата, предизвикало доста киселинни гърчове из кръвоносните системи на психодесните анализатори. А всъщност не е изключено точно в това да е бил смисълът на маневрата. ГЕРБ печелят имиджа на партията, която слухти за народната воля, но всички останали са много лоши и прецакват добрите им усилия в полза на по-хармонична вселена. А пък реформаторите се спасяват от тежката шизофрения да лягат и стават с името на Плевнелиев на уста, а същевременно да не могат да дишат идеята му, която би ги оставила безкрайно дълго извън парламента. Всъщност и пропорционалната система ги остави там, но това, както се казва, е тема на отделен разговор.
Тоест ние вече този филм сме го гледали. Офф, по-скоро - този филм вече го живяхме. България очевидно не е в състояние да преболедува своите детски политически шарки и продължава да вярва, че Слави Трифонов е лечител вместо да види сатъра, който той крие зад своя гръб. Защото през него ГЕРБ искат напълно да хвърлят опозицията в нокдаун и да трансформират политическия модел у нас в среда в която съществувават само те. Същият ефект ще има и субсидията от 1 лев за глас. Да, парите за партиите сигурно трябва да бъдат намалени, но един лев за глас е подигравка. Защото формацията на власт винаги ще може да се насмуче с пари по редица познати начини, но опозиционните партии ще бъдат изправени на ръба на оцеляването. Някой много иска партиите да станат пряко зависими от олигархичните паяжини, защото точно това ще е ефектът, който ще видим. Всеки олигарх с партия. Като брошка на скъпия му костюм. И най-лошото е, че опитът да се съпротивляваш срещу това безумие ще бъде наречен "незачитане на волята на народа". А, когато безумието напълно вземе връх и националпопулизмът се намърда навсякъде като раково заболяване, само едни кремави чорапки ще ви останат за утеха. 
Естетично някак си така.

Saturday, May 20, 2017

Мария Габриел и диктатурата на кумиците




Без време отишлият си Виктор Пасков в една от ранните си повести, излезли някъде в края на социализма, когато историческото време почваше да да мърда конвулсивно с крака и да излиза на бял свят, беше направил култово наблюдение. Главният герой в един от текстовете наблюдава своя колежка, която просперира благодарение на красотата си и дългите си крака. И тогава той стига до извода, че хората се движат по различен начин през живота. Колежката му например, забелязва той, се движи със задника напред, защото именно този задник е най-силното й оръжие, еволюционното й преимущество в един застинал свят на мъже и началници. Най-накрая той стигаше до извода, че ако един ден някой трябва да й направи паметник, то е необходимо бюстът да бъде на нейния задник, защото той е бил пътеводната й светлина. 

Разбира се, това е огрубен литературен образ, който трудно ще наместим в постмодерната ни реалност, но се сетих за него, когато чух новината, че новата българска комисарка ще се казва Мария Габриел. И че Бойко Борисов я е номинирал след като лично лидера на депутатите от ЕНП в Европейския парламент Жозеф Дол се е обадил да лобира за кандидатката. Жозеф Дол лично аз завинаги съм го запомнил от една друга култова сцена. Бяха го докарали като маймунка със звънче да присъства на рязането на лентичката при откриването на кръговото на Лъвов мост и там фотографите го запечатаха как палаво е сложил ръката си на евроатлантическото коляно на Йорданка Фандъкова и не я маха от там. Та в историята на Габриел той е намесен пак по романтичен начин - просто е кум на нашата нова еврокомисарка, защото съпругът й е близък негов сътрудник. Не ме разбирайте погрешно - не искам да кажа, че Мария Габриел е като героинята на Пасков и пробива европейските институции с описаната по-горе част от тялото, нито съм склонен да отричам нейните качества. Но тези роднинско-политически връзки толкова приличат на предишните времена, че човек започва да си мисли дали времето наистина е мръднало напред или просто са му направили бюрюкратичен лифтинг, но отдолу нещата са абсолютно същите.

Загадката "Габриел" се задълбочи, когато чух европейски мнения за нея. Кадър на ЕНП от българския ефир обяви, че приветства българската номинация, защото тя била "млада и жена". Това ли е най-доброто, което може да се каже за нея? Значи дори и колегите й виждат в нея единствено възрастта и пола й? Дотам ли се е докарала Европа? Тогава значи ние спокойно можем да я наричаме "Снахата" без да бъдем обявявани в сексизъм. Защото, когато човек се зачете в биографичните справки за еврокомисарката, както й в текстовете посветени на нея, ще види, че три четвърти от тях се въртят около сватбата й с французина Франсоа Габриел. Имаме си снаха на висш пост в ЕК. Величествено.
"За мен тази номинация е израз на доверие и отговорност да прилагам опита си в полза на България", обяви Габриел, когато стана ясно, че Борисов напълно ще се подчини на исканията на Жозеф Дол. Красиво и напълно банално откровение, което обаче по-късно бе замърсено с нейното изявление, че щяла да приеме какъвто й ресор да й дадат. Оказа се, че ресорът е "дигитализация". Но и младата гербаджийка и европейска снаха продължи една мегадразнеща традиция в българския политически живот. Тази на универсалните специалисти. Така се получи, че пред очите ни израсна едно поколение от кариеристи, което смята, че е подготвено за всичко, защото така или иначе разбира работата си единствено като подчинение на външни заповеди. Рекордьор в този процес стана бившият министър на икономиката Божидар Лукарски, който преди да получи заповедта за назначение последователно обявяваше, че е готов да поеме кеф ти министерството на спорта, кеф ти министерството на правосъдието. Габриел се записа в същия списък. Снахата иска да е еврокомисар, пък с какво ще се занимава ще уточняваме после.

Признавам си, когато се появиха първите фейсбук-кипежи срещу нея, не ги разбрах напълно. Защото Габриел наистина е дотолкова политически безцветна и скучна, че идеално се вписва в бюрократичното статукво, което днес задушава Евросъюза. Мария Габриел е метафора за това как България възприема мястото си в ЕС. Защото, когато човек види и другите еврокомисари отчаяно осъзнава, че те са ходещи копия на "тя е жена и е млада". ЕС се нуждае от визионери, а получава госпожа Габриел. Това, ако не е симптом за болест, не виждам кое друго може да е. Така че воплите срещу нашата кандидатка са обречени - тя е родена за такива постове. И е знаела кой да й стане кум. И това не е бъркане в личния живот. Проблемът е, че в България тя е известна единствено със своя брак, съпруг и близост с Жозев Дол. И какво послание отправяме към отчаяния електорат тук - женете се по сметка, че това е единственият начин за бърза кариера. И така пак си имаме кандидат за който до последно ще потим в притеснение ще мине или няма да мине през допитването в Европейския парламент. И не е като да си нямаме обица на ухото.
През 2009 година, нека да припомним, първото правителство номинира позабравената вече, но тогава много силна външна министърка Румяна Желева за еврокомисар. През януари 2010 година обаче тогавашната любимка на Борисов изгърмя на прослушването. Депутатите в ЕП я разбиха с въпроси. Стигна се до ситуация, че английският език на Желева се разпадна и тя мина на български, за да отговори на всички питания. Прочу се и с това, че постави въпроса за броя на палатките като ключов за европейската солидарност и щеше да умори много специалисти от кикот. Оказа се, че и географските й познания са доста приблизителни. Госпожата така и не успя да посочи къде се намира Аденския залив, а май дори и не разбра защо я питат за него. Резултатът беше пълна катастрофа за България. И тя беше предсказуема и логична, защото страната ни не се постара да потърси специалист или кадър с познания. Идеята беше една-единствена - да уредим Желева с висок пост. Нищо друго. Нямаше визия, нямаше стратегия, нямаше дори елементарна идея. Тя трябваше да бъде трудоустроена, но шамарът след нея вероятно още се помни. 

А след това последва розовия балон Кристалина Георгиева. Защото Кристалина дойде на мястото на Желева и много време всички я смятаха за топ-звездата на българската политика. Социолозите й се мазнеха с проучвания, където тя имаше рекорден рейтинг. Под път и над път нейното име се спрягаше я за премиер, я за президент, а най-накрая и за шеф на ООН. Резултатът също беше вид катастрофа. България имаше заместник-председателско място в ЕК, но Кристалина бе решила на всяка цена да стане шефка на ООН. В опита за чесане на егото й бяха впрегнати огромни медийни и финансови ресурси, които да дискредитират официалния кандидат на страната Ирина Бокова. Стигна се дотам, че кабинетът Борисов 2 свали доверие от Бокова и номинира Кристалина. Но балонът изгърмя като пиратка. Ирина Бокова се представи достойно, освободена от каменната прегръдка на правителството, а Кристалина се превърна в черен виц за световната дипломация. Сега нито един социолог не мери нейния рейтинг, защото сигурно все още не е намерила начин да обхваща отрицателните стойности.

А преди тях в Европа наш представител беше Меглена Кунева. Като и до днес в биографията й тежат тъмни петна за връзка с банки, а след това и опитите й за политическа кариера на местна почва. Кунева беше ту либерал, ту консерватор и осъществи детската си мечта да стане вицепремиер без портфейл, а след това и министър на образованието, но както казваше майка Тереза "повече сълзи са пролени от сбъднати молитви". Защото естествения ход на българската политика остави Кунева извън историята и политиката, нещо, което можем да приемем като стрели и прашки на бясната съдба, която не обича да оставя ненаказани такива самоуверени и самозабравени хора. Между другото още една ирония. Кунева също е известна като Снахата. Снахата на секретаря на ЦК на БКП Иван Пръмов. Снахи, кумици, близки приятелки, душеприказчици, кариеристи - списъкът е безкраен, а България не може да изплува от това блато и да предложи някаква алтернативна визия, нещо различно и вдъхновяващо. Все уж имаме големи цели, приключваме с Мария Габриел. Или с Кристалина. Или с Кунева. Или с Румяна Желева. Диктатурата на кумиците. Май наистина трябва да направим паметник на задника. Не че те пробиват с него.
 А че България винаги се опитва да покаже точно тази своя част на света, а след това се чуди защо е получила червен картон за хулиганство и ексхибиционизъм едновременно.

Sunday, May 14, 2017

Александър Симов: В БСП има и стотици герговчета на ръководни постове




Прекаляваме с фиксацията върху Корнелия Нинова. Но няма да станем лидерска партия

Интервю на Таня Джоева за грешките на БСП в кампанията, българските олигарси и почитателите на Айн Ранд, забогатели с обществени поръчки за списание "А-спекто"

- Ще ми позволиш да говорим на „ти”, защото отдавна се познаваме като колеги. Сега обаче ти си от страната, която трябва да дава отговори. Как един журналист свиква с подобна промяна? Бил си в кулоарите с микрофон, сега изведнъж – в парламентарната зала!

- В кулоарите, и то десетки години. Тъй като дълго съм обикалял там, мислех, че преходът ще е лесен. Но той е и смислов, и политически, и всякакъв. Заставайки от другата страна, вниманието е концентрирано върху теб. Всяка изтървана дума може да бъде превърната в голям скандал. Както правят някои. Един прогерберски сайт например –vevesti, се опита да създаде скандал от това, че харесвам и подкрепям Меланшон. Това, разбира се, издава непознаване на европейската политическа обстановка, но показва също, че всяка твоя дума може да бъде обърната срещу тебе.Не че като журналист не са се карали с мен. Но са се карали с Александър Симов. Сега през мен ще атакуват БСП. Има и един процес на дисциплина, с който най-трудно свиквам.

- Извинявай, нали не казваш на нашите читатели, че журналистите са недисциплинирани хора?

- Не, не! Искам да кажа, че журналистът има свобода, когато не е ограничен от капиталско-прокопиевски, пеевски и прочее инструментариуми. Свободният журналист може да бъде и хулиган, и аналитичен, и мъдър. Депутатското поведение изисква строга етикеция. Моята душевност е по-импулсивна. Казвам го самокритично. Аз съм човек, който скача, взема думата, влиза остро, когато се ядоса. А в парламента се цени по-дипломатичният тон, заобикалянето, английският хумор, а не бруталният конфликт. Не е лесно да се свикне. Затова не съм склонен да се откажа от журналистиката и все още пиша, за да не губя реактивния инстинкт.

- Не се ли раздвояваш по този начин?

- Има известен интелектуален дискомфорт, признавам. Но никой не очаква от мен свръхобективност, защото съм задал параметрите – аз съм ляв, социалист, бесепар. Никой не може да очаква от мен апологетика на дясната политика. Но дори когато пиша за БСП, се опитвам да се отдалеча от себе си, да видя нещата от друг ъгъл.

- Случи ли ти се вече колеги от БСП да ти направят забележка, че си остър?

- Не.

- Виждам, че ходиш с костюми.

- Да, купих си и вратовръзки. Дрескодът е уважение към институцията. Подразних се първия ден на колеги от други парламентарни групи, които дойдоха с дънки. Някои от тях струваха колкото четири костюма от моите, но все пак подобно облекло не е за парламента.

- Спомняш ли си как откриха 39-ото Народно събрание? Парламентът, в който царската партия имаше 120 депутати и всички те – нови лица.  

- Спомням си. Раздаваха „Приказка за стълбата” на Смирненски и свършиха като в „Приказка за стълбата”. В това събрание се родиха първите корпоративни групи по интереси. „Приказка за стълбата” е гениален текст. За съжаление, всеки парламент завършва като тотална гавра с него.

- И с 8-10%  доверие… Как ще се чувстваш, ако и този приключи така?

- Аз съм убеден, че ще завърши с ниски нива на доверие. Казвам го сега, за да ме упрекнат после, че говоря от злоба. Последните три месеци ме правят песимист. Народното събрание роди вече правителство на голямата подмяна, на голямата лъжа, на безвремието. Роди около 60 потъпкани обещания от страна на патриотите. Отделно имаме един ехиден полуполицейски стил на управление. Този парламент трудно ще роди смислена политика, смислено управление, което да одухотвори българите и да ги накара да го обичат. 

- Новите депутати не сте ли шанс за парламента? Макар че от 240 депутати само 27 са юристи.

- В предишните парламенти нали имаше повече юристи? Юристът сам по себе си не е гаранция за качеството на законите. Особено когато е взел пари, за да превърне законодателството в корпоративен миш-маш. Трябват хора с иновативни политически идеи, а работата на юристите около парламента е да ги превърнат в законодателен текст. Тук обаче опираме и до другия въпрос – новите сами по себе си отговор ли са на проблемите? Според мен – не. Те са бърз и лесен отговор на проблемите, които има българската политическа система с изхабяването на политическите образи. Когато новите са от типа на тези, които бяха в 39-ия парламент, те не са решение. Убеден съм, че ако направим анкета на улицата, запитаните граждани няма да се сетят за повече от двама-трима депутати от НДСВ. Някогашните нови лица станаха част от виновното минало.

- Аз веднага ще ти кажа името на един представител на НДСВ от 39-ото Народно събрание – проф. Огнян Герджиков.

- Фигура от виновното минало, която бе възкресена за нов политически живот. Той направи безобразията като същински полтъргайст и сега отново ще бъде забравен.

- Да уточним, че оттук нататък ще разговаряме с депутата Александър Симов, а не с журналиста Симов. Споменах името на Огнян Герджиков неслучайно. Защо БСП не излезе с оценка за служебното правителство? Защо се измъква?

- Не се измъква. Националният съвет на 14 май ще даде оценка. Аз лично мога да кажа, че то не свърши нищо от това, което трябваше. Основна задача бе да даде началото на една качествена ревизия на Борисов-2. Вместо това, те заметоха скандалите на предшествениците си, не извършиха необходимите кадрови промени, за да спрат герберската корпоративна машина. Резултатът е, че имахме служебен премиер, който самодоволно обяви, че е гласувал за Реформаторския блок и тръгна в последния си ден да обвинява, видите ли, БСП в тежък вътрешнопартиен егоизъм, че не пуснала Деница Златева в третия кабинет на Бойко Борисов. Хайде, моля ви!

- Ако БСП не се беше дистанцирала от реденето на служебния кабинет, резултатите от парламентарните избори вероятно щяха да са други?

- Това беше фундаментална грешка на БСП. Това беше грешка и на Корнелия Нинова, но и моя. С радост приех нейната идея БСП да се дистанцира от служебния кабинет. Смятах, че е правилна. Но това ни изигра много лоша шега. Ние пропуснахме един малък факт: да, ние няма да се месим, но в тази политическа среда все ще намери някой, който да се меси. И се намесиха.

- Тази грешка не е ли едно удобно обяснение за загубата на парламентарните избори? Бяхте на гребена на вълната, водехте според редица непубликувани проучвания и изведнъж – втори с цели 5% разлика. Впрочем, в последната седмица отчетливо се усети спихването на вълната.

- Не знам дали е удобно, но това е само едно от обясненията. Причините са комплексни. Не е една, която да посочим и да кажем: ето, това ни прецака, иначе ние бяхме чисти, вълшебни, невинни, небесни, но хората не ни разбраха. Все пак служебното правителство бе тежка стратегическа грешка.

- А другите?

- По-голямата грешка е разминаването между декларираната политика и лицата, които трябва да я правят. Хубаво е да кажеш, че започваме голяма промяна, ще разградим ГЕРБ-ската държава, ще демонтираме модела "Бойко Борисов", ще дадем ново начало. Но в същото време хората питат: "А какво прави Георги Гергов в Изпълнителното бюро?" Това е необорим аргумент, който може да съсипе и най-добрата заявка за различно бъдеще. Разлика между Бойко Борисов и Георги Гергов няма. Аз ги възприемам като един и същи човек, разполовил се в двете части на политическото пространство. Ненапразно след изборите Гергов беше основният лобист за това БСП да приеме Данайските дарове – и председател на парламента, и оставането на вицепремиера Деница Златева в кабинета на Борисов.

- Само Георги Гергов ли бе лобист за връзки с ГЕРБ? Той ли е единственият, който компрометира партията?

- Той е символ на един процес. Няма да споменавам имена, защото наистина става дума за процес и той е важен. Слизайки надолу по местните структури, човек вижда, че има стотици други герговчета, които са на ръководни постове. Те нямат неговите финансови възможности, не могат да поканят главния прокурор на кафе с мастит бизнесмен, но имат абсолютно същото разбиране за политическия процес. В резултат на това, много от местните структури на БСП са капсулирани. Те не само не произвеждат политика, но не могат да произведат каквото и да е друго. Те разчитат на стар, носталгичен вот, който да превръща местния лидер и близкото му обкръжение в общински съветници.

- Може ли да обобщим, че обявената война на паралелната държава бе на думи, докато на практика избирателите не видяха реална битка с олигархията и с олигарсите? Оттук накъде?

- БСП постави важната тема за паралелната държава. Но БСП не успя да отговори на въпроса къде е паралелната държава в нашите собствени редици и кои я символизират.

- Одобряваш ли идеята БСП да направи правителство в сянка?   

- Да. Това е идея, по която постигнахме консенсус. Министрите в сянка трябва да следят всяко решение на титулярите и да предлагат алтернатива. Така ще е ясно на избирателите, че това ще са хората, които ще поемат управлението, ако се смени мнозинството.

- Има ли достатъчно кадри БСП за правителство в сянка? В кампанията се видя, че Корнелия Нинова лидираше дебата, а екип около нея нямаше. Това според мен също бе една от причините за отлива на гласове.

- За част от хората от екипа й може би беше по-добре да не се показват. Всяко тяхно появяване може да отнеме гласове, а не да допринесе за победата. Казвам го малко пресилено, разбира се.
БСП за втори път изгаря с концентрирана лидерска кампания. Все пак сега не бе неуспех, тъй като резултатът бе удвоен. През 2009 година партията допусна аналогична грешка, създавайки силен акцент върху тогавашния лидер Сергей Станишев. Резултатът тогава се превърна в интелектуален и политически крах за БСП. Сега също прекаляваме с фиксацията върху Нинова. Разбирам, че тя е енергичен и мощен политик, но е добре да бъдат вадени вече и други лица с други отговорности. Тя даде уверение, че на 14 май ще създаде Изпълнително бюро, в което ясно са разписани отговорности, със заместник председатели и секретари. Тоест – лицата, които трябва като нея да понесат политическата отговорност на своите плещи.
Аз не вярвам, че БСП може да бъде превърната с лидерска партия. Колкото и да е закърнял инстинкта на много социалисти, те нямат да позволят подобно нещо.

- На 14 май избраните за депутати трябва да напуснете Изпълнителното бюро.

- Част от нас трябва да напуснат. Може би един-двама ще останат, за да не се губи връзката между партията и парламентарния процес. Идеята е максимално много хора да бъдат ангажирани в управленския процес на БСП. Дали ще сработи или не, времето ще покаже.

- Колко човека, освен Георги Гергов, не подкрепиха Корнелия Нинова в категоричното й решение БСП да не влиза в голяма коалиция с ГЕРБ?

- Мога да кажа това, което съм видял с очите си в Изпълнителното бюро. Имаше гласове за влизане в Голяма коалиция. Основният говорител на тази тенденция беше Георги Гергов. Корнелия Нинова вече каза, че около него е имало достатъчно голяма група, която да я подложи на натиск. Спомням си аналогичен процес пред 2014-а, когато на същия огън бе поставен Михаил Миков. Тогава, освен Гергов, имаше други лица, които настояваха за коалиция с ГЕРБ. Предполагам, че някои от тях и сега са били от този кръг за натиск. Но като цяло Изпълнителното бюро, в три четвърти от своя състав, категорично прие идеята, че с ГЕРБ колаборация не може да има. Това ще унищожи партията, политическия процес и няма да донесе нищо добро на българските граждани.

- През 2014-а обаче имахте два пъти по-малко депутатите и унищожението на БСП бе сигурно. Сега увеличихте броя си, толкова голям риск не съществува.

- Не, това и сега ще унищожи БСП. Винаги съм се удивлявал на анализатори, които с лека ръка говорят за тази голяма коалиция. На каква база?! На какви принципи?! Платформите ни се различават чувствително в някои отношения. БСП трябва да се откаже от своите идеи, за да приеме тези на Бойко Борисов?! Не виждам форма и начин за подобна стъпка. Погазването на идеи, както става сега с патриотите, щеше да означава, че БСП за пореден път предава своите избиратели. Е, не можем да си го позволим. Ние по най-тежкия начин – с избити зъби и плюене на кръв - си научихме урока. Две години БСП беше между живота и смъртта и имаше признаци, че няма да й се размине този път. Позволявахме си компромиси с базисни ценностни разбирания на нашите избиратели. Хората в ръководството си бяха въобразили, че те задават политическата инициатива, а електоратът като овце трябва да ги слуша. През 2014-а този процес изпуши. Левият избирател каза – не! "Не" на много от нещата, които направи БСП в управлението и особено – във външнополитическата сфера. Спомням си какво стана след прословутото посещение на тогавашния външен министър Кристиан Вигенин в Киев. На европейските избори през 2014-а левият електорат не отиде да гласува.
Сега ни предлагат да повторим грешките си от 2013-а и 2014-а, когато БСП се беше запътила към гробищата. Слава Богу, политическият инстинкт се оказа по-силен.

- Не се ли изправя Корнелия Нинова срещу твърде много противници в партията? Едни са по-ляв курс от сегашния, други теглят надясно, трети – като Михаил Миков или Янаки Стоилов, бяха изпратени в запас. Ще успее ли да води битки на няколко фронта?

- Вярно е, че има много противници в момента. Ще ти кажа моето виждане, макар че вероятно ще изглежда наивно. На първия пленум като лидер Нинова каза: Спираме разговора за левия курс! Не защото не е важен, а защото БСП вече е социалистическа партия.
Според мен не беше така. Разговорът трябваше да бъде продължен, тъй като той е важен и смислен за бъдещето на БСП. Михаил Миков има заслугата, че го постави на дневен ред. Може би неговата грешка е в това, че, отдавайки се на разговор за себе си, БСП забрави, че трябва да бъде активна опозиция на ГЕРБ. А това е много важно в очите на хората, които не харесват Бойко Борисов. Оттук нататък смятам, че тя може да превърне левите хора в Националния съвет в свои естествени съюзници, поставяйки темата "Гергов" не на личностна или сапунена основа, а на принципна. В БСП не сме приключили темата за милионерите в партията. Корнелия Нинова само ще спечели, ако преоткрие левицата в БСП. Тя може да й даде идеологическата основа за истинска битка, а не просто за временни размествания и маневри, които ще й свършат работа за няколко месеца, а по-късно проблемите отново ще се възпалят при следващ скандал, подобен на ЦУМ-гейт.

- Громиш патриотите сега. Но можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че ако вие бяхте спечелили изборите нямаше да правите коалиция с тях?

- Не мога да го кажа. Ние щяхме да търсим патриотите за разговори. Разликата щеше да бъде, че нямаше да искаме от тях да потъпчат социалните обещания от платформата си. Според мен това беше тяхната сила - че освен на патриотични послания, заложиха и на ярка социална политика. Между нас щеше да се стигне до много по-социална програма.
Сега обаче въздъхвам с облекчение, че не ни се наложи да водим преговори. На ГЕРБ сега им се разминават "умните и красивите". Те си мълчат все едно са в будна кома. Ако ние бяхме спечелили, сега щяха да са площада и да твърдят, че евроатлантическите ценности са на път да бъдат публично изнасилени от парламентарната трибуна.
От първия ден срещу БСП щеше да има чудовищен корпоративен и политически отпор, за да не управлява реално. Българската олигархия – независимо от това, че обичаме да наричаме една част от нея червена - се чувства прекрасно с този разграден десен експеримент, наречен Република България.
Най-лошото от всичко е, че БСП в своята програма не е посочила пълно лечение, не предлага нов социален проект. Тя не иска да лекува България от капитализма. Тя искаше само да запълни някои от очевидните рани и пукнатини. Това е и другата причина, поради която на нас не ни повярваха. Според много доброто определение на Валентин Вацев левите партии са проектни партии, а не зидаромазачи – тук запушат дупка, там сложат керемида. Те трябва да дават план за цялостна реконструкция. Но дори и с план за кърпене на дупки, БСП беше неудобна на олигархията.
И да подчертая – олигархията прекрасно приема Бойко Борисов и патриотите. Дори Слави Трифонов сега едва вади на площада 50 души. При БСП щеше да е различно. Но това ми дава и повод за оптимизъм, че БСП е партията, която статуквото счита за истински опасна за себе си.

- Спомена корпоративни протести. Кои имаш предвид?

- Фигури като Кирил Домусчиев, който е начело на организация, обявила, че не приема, видите ли, програмата на БСП.

- А вие защо при първите заплахи за корпоративни протести се отказахте от темата за промяната на плоския данък?

- И това е тема, по която ние тепърва трябва да си поговорим. Отказът ни донесе черни точки пред леви хора. Дебатът в ИБ по този въпрос беше честен. Хората, които защитаваха отпадането на идеята казваха: ние разбираме колко е важно за левицата да я поддържаме. Но навсякъде, където се срещнем с работещи и предприемчиви хора, те ни предупреждават: само данъците да не пипате.
Аз също се срещам с хора и никога не съм чул някой да каже "данъците са най-важното нещо." Може би се движа в различни среди и се виждам с различни хора. Не можем да абсолютизираме данъците сами по себе си. Но ние трябваше да дадем знак, че БСП е разбрала своята грешка. А дадохме обратния знак: че се срамуваме от последните две години, когато говорехме за ревизиране на плоския данък. За мен това е голям проблем.
Проблем е, защото прогресивният данък отразява проблема за растящото неравенство и за нуждата от солидарност. Хората с по-големи доходи плащат повече и това се приема като напълно нормално в развитите страни, където богатите отделят значително повече.
Разбира се. Затова разговорът за плоския данък прецаква БСП, особено когато тя го защитава. Ние сме партия, която е обявила солидарността за своя ценност. В същото време действаме антисолидарно. Българските богати хора, оставени на самотек, започват да се самовъзпитават в изключително егоистичен корпоративен дух. Повечето от тях се правят на безмозъчни фенове на Айн Ранд, обявила егоизма за върховна ценност. Те смятат, че всеки процент по-висок данък е бъркане в техния джоб. Не, не е така! По-високите данъци осигуряват солидарността в обществото и показват, че ти осъзнаваш своята отговорност. Това общество ти е позволило да забогатееш. Имай доблестта да признаеш, че и ти имаш отговорност към него.
Кой е този богат човек, който може с леко сърце да приема факта, че живеем в най-бедната страна на Европейския съюз? Как може да се чувстваш добре в общество, което се разкъсва от неравенство? Да си богат в общество, където се е приело за нормално, че заплатата може да е 600 лева? Въпросът вече е морален.
Освен това богатите българи, които се изживяват като говорители на този егоизъм, не са забогатели от иновативна идея, която да промени обществото. Повечето са забогатели от държавната софра и обществените поръчки. Това роди българският капитализъм като феномен. Негов представител е човек, който не е спечелил лев извън от държавните поръчки, но рекламира Айн Ранд и обяснява, че държавата е изключително вредна.

- Дано в БСП си отговорите на въпросите, които ти поставяш. Впрочем, как Корнелия Нинова приема критиките?

- Преди да ти отговоря, трябва да подчертая особеното си положение по този въпрос. Когато Нинова говори с мен да стана член на ИБ, тя официално ме оторизира да бъде човекът, който ще критикува. Имам лиценз за критик. На мен не реагира.
Но носи на критика. Тя е емоционална, спори, отстоява своите позиции. В същото време търпи, ако й кажеш "тук трябва да направим нещо различно". С това си обяснявам някои от добрите й действия като лидер. Класическият пример е решението й БСП да се яви без АБВ на президентските избори. След тежка и нагорещена дискусия в БСП, Корнелия Нинова излезе и заяви, че спираме разговорите с АБВ, Румен Радев е наш кандидат и никой не ни го е сложил. С този ход тя спечели президентския вот.