Sunday, November 19, 2017

Ловът на холивудски вещици и изнасилвачи




Всеки истински ценител на свободата тези дни би трябвало да се намира в хронична депресия. Пред очите ни основният източник за забавление на Западния свят Холивуд се превръща в аналага на страховита психиатрия, която е останала без лекарства и медицински персонал, а пациентите се разхождат по прашните коридори, говорят си сами и вият към луната, когато падне здрач. Последната новина, която отстреля мозъчните клетки на половината човечество беше потресаваща - Кевин Спейси бе "изрязан" от новия филм на Ридли Скот "Всички пари на света" и спешно бе заменен с актьора Кристофър Плъмър, който трябваше по спешност да идва на помощ и да снима наново вече заснетите епизоди. Последните няколко седмици бяха кошмарни за Спейси. Всичко започна на церемонията за театралните награди "Тони", където според мнозина с танци и държане Спейси бил дал ясен знак, че е гей, но без да го обяви публично. Четох дори текстове как мълчанието на актьора навреждало на непризналите гей-мъже по света. И ако си мислите, че това не е достатъчно депресивно - трилърът продължи няколко дни по-късно. Актьорът Антъни Рап, днес на 46 години, изведнъж се сети, че като 14 годишен бил задяван сексуално от Спейси и носил мълчаливо травмата в душата си толкова дълго време. Носителят на "Оскар" се опита да реагира като едновременно обяви, че не си спомня за този случай и че бил избрал да живее като гей. В по-спокойни времена това самопризнание сигурно щеше да му осигури имунитет, но за Спейси вече беше късно. Обвиненията в сексуален тормоз се посипаха върху него като дъжд от камъни. За кратко време 16 души се сетиха, че били тормозени от него. И това беше достатъчно - Спейси изгуби работата си в сериала "Къща от карти", а се стигна и до изрязването му от филма на Ридли Скот. В разгара на този скандал мнозина направиха удивителни аналогии между мрачните времена в Холивуд днес и сталинската епоха. По време на чистките същото е било правено и със снимките в Съветска Русия - подложени на постоянна цензура, от тях една по една са отпадали основни исторически фигури. Оруел също стига до подобен сценарий в мрачната си фантазия "1984", където в голямото Министерство на истината има отдел, който се занимава единствено с това да пренаписва вестниците от миналото съобразно последната политическа линия. Не е наша работа да оценяваме дали Спейси е виновен или не, но от години насам ни захранваха с розовата идея, че всеки е невинен до доказване на противното. Големият актьор обаче беше лишен от това върховно демократично право. Той беше медийно линчуван, стъпкан страховито от журналистическото цунами, а в създадената свръхистерия истината просто престава да има значение или поне никой вече няма да я научи в нейния чист и автентичен вид. Заради това Спейси трябва да бъде доволен, че все още не е надупчен с вила или обесен в центъра на Лос Анджелис, за да могат гневните тълпи да получат морален катарзис насред това торнадо. 

Нека да припомним - всичко започна с посипалите се обвинения към легендарният и мастит продуцент Харви Уайнстийн, който бе обвинен в изнасилване, а десетки актриси изведнъж си припомниха, че са били преследвани сексуално от него и са жертви на домогванията му. И тук също е важно да уточним - един изнасилвач няма как да бъде оневинен, особено някакво властолюбиво прасе като Уайнстийн, но и голяма част от обвинителките също няма как да бъдат причислени към графата "невинни ангели". Тук имаме предвид например италианската актриса Азия Ардженто, която обвини Уайнстийн за това, че я изнасилил. Всичко щеше да повече от идеално, ако след това изнасилване Ардженто поне 5 години не се беше водила официално гадже на продуцента. Такива дребни подробности обаче не се забелязват в голямата буря. Социалните мрежи се наводниха с коментари, мнения, проклятия, с кампанията "me too" за демонстрация на солидарност и какво ли още не. В огъня на тези медийни страсти след това попаднаха още Дъстин Хофман, който неизвестна писателка обвини, че в началото на 80-те години на миналия век се държал цинично с нея, Стивън Сегал, Джефри Тамбор, Ричард Драйфус и кой ли още не. При всички казусът е един и същ. Все са описани случаи от далечното минало, погребани дори и от юридическа давност. Тоест в повечето от случаите изобщо не би се стигнало до съд, но и едва ли някой, с изключение на Уайнстийн ще бъде разследван. Всичко останало е медийна кампания, яростна буря от обвинения, колективен спазъм, който води до поредната обществена лудост. Точно заради това аз лично намирам паралела със сталинова Русия за поетичен, но не достатъчно идеен. В самата американска история можем да открием поне два други случая в които САЩ са ставали жертва на подобни масови лудости - горенето на вещици в Салем и маккартизмът.
През 1953 година великият Артър Милър (в един период от живота си той е женен за Мерилин Монро) пише пиеса за случая със салемските вещици. Това са годините на зловещия маккартизъм, проникнал като отрова във върховете на американската политика. Маккарти, който смесва алкохолните си видения с параноя успява за кратко да превърне обществения живот в САЩ в едно безкрайно гонение на комунисти. Което показва едно - САЩ винаги са били подвластни на такива колективни хистерии, които излизат от всякакъв контрол и бързо се превръщат в метафора на буйстващата лудост. Милър удивително точно улавя сходството във времената - преследването на въображаеми вещици в Салем и преследването на набедени комунисти, което се стоварва като стоманен чук върху Холивуд. Точно по това време Чарли Чаплин си взима довиждане с Америка и се преселва в Европа. Разбира се, днес иронията е Холивуд се гърчи в мрежата, която сам изплете и става жертва на идеологията, която налагаше в последните години с неистова страст. Тази идеология има различни имена - някои я наричат "либерална", други хващат един от нейните елементи и я кръщават на нея - "политическа коректност". Не ме разбирайте погрешно, аз смятам, че политическата коректност не е отрова сама по себе си, но тя е само един от необходимите елементи за лекуването на едно общество. Да заложиш само на нея и да я доведеш до практически абсурд е все едно доктор да предпише антибиотик на болен от грип и да го накара да изпие всички хапчета наведнъж. Резултатите от такъв експеримент могат да бъдат единствено и само потресаващи. Холивуд щедро ръсеше звездна пудра върху тези идеологеми и днес основни фигури в него се оказаха задушени от тях. Преди 15-тина година, спомням си, имаше друг пик на лудост. Куцо и сакато от селебритата си припомняше как бащите им или чичовците им са ги изнасилвали като малки. За много от случаите след това се доказа, че са фалшиви спомени и то меко казано, но научаването на истината постфактум не е лекарство, дори не е и мехлем. Същото стана и със сегашната истеризация. Тя създава атмосфера в която никога няма невинни. Всички са еднакво виновни, всички се пържат на една и съща клада, всички биват подпалени в медийните пожари само по слухове и отдавнашни спомени. И няма кой да навдигне глас срещу това, защото междувременно са били създадени йерархии, възникнали са морални есесовци и срещу тях не може да се рита. Учудваща е готовността с която Холивуд реагира на развихрилата се буря. Животът на Спейси бе напълно съсипан, вероятно същото ще бъде с всички останали, които бяха посочени с пръст и заклеймени брутално. Машината за либерални удоволствия и глезотии много бързо се превърна в месомелачка тази граница бе премината толкова лесно и просто, че зъбите ни могат да затракат от ужас. Критериите за тормоз падаха все повече и повече в разгарянето на огъня и скоро няма да е никак чудно, ако се появи някоя актриса, която да се оплаче, че колегата й е дишал твърде шумно край нея и това я е накарало да се почувства осквернена. Оказа се, че фабриката, която ражда фантазии може да роди и кошмари, поднесени с усещането за тотална праведност и непоколебимост. Убеден съм, че тези, които са хвърляли съчки в кладите в Салем са били също така убедени в своята правота и битката си срещу помощничките на дявола. Оказа се, че там, където трябваше да либерален рай и извор на хедонистични удоволствие зрее някакъв псевдоморален авторитаризъм, който се появява като древно чудовище, за да изпепели напълно всички огнища на здрав разум, които са останали. Въпрос на време е вероятно Кевин Спейси да бъде изрязан и от старите си филми. Не знам как се заличават хора, но виждаме, че опитите за това не спират.

Наблюдавайки този скандал обаче изпитах някакво усещане за балканска изостаналост. Вярно е, че българското кино съществува само на фантазия, но няма и ли тук някоя мома да изохка, че режисьорът я е гледал похотливо, докато тя репетира наум сонетите на Шекспир, за да се настрои за ролята си. Време е и ние да участваме в световното време, да хванем влака за голямото шоу на лудите, че иначе пак ще си стоим такива едни самотни, провинциални и нетормозени...

Войната срещу Радев носи мирис на суджук




Ако човек не следи изкъсо българската политическа фауна като нищо ще си помисли, че получава остър пристъп на шизофрения, примесен със зрителни и звукови халюцинации. Само преди около месец заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се появи пред медиите, за да обяви помпозно: "Премиерът се разпореди да не споменаваме президента, а да говорим за нещата, които действително могат  да водят до издигане на авторитета на институциите". Тогава дежурните политшамани на властта побързаха да разтълкуват това като обявяване на мир, смиряване на партийното начало в ГЕРБ и всякакви други дивотии. Разбира се, всичко се оказа една опашата лъжа, политически спектакъл за конюнктурна употреба. Защото само месец по-късно Цветанов не само пак спомена президента, ами го обвини, че търси институционален сблъсък. Това било недопустимо. Нещо повече - ексвътрешният министър разкри и вижданията си за това как трябва да функционира българската държава: президентът и всички политици трябвало да подкрепят "централния нападател" Бойко Борисов, защото той получавал признание и можел да легитимира много по-добре страната в Европейския съюз и извън него. Странно нещо, мама му стара, когато Цветанов говори за мир винаги след това следва война. Това създава усещането за постоянна шизофрения, за някакъв задкулисен сценарий на подлости, интриги, забити в гърба ножове, политика на сенките превърната в култ. Дори идеята президентът и политиците да подкрепят "централния нападател" пак е агресивна сама по себе си, защото по Конституция единствените по-силни пълномощия на президента са в сферата на външната политика, а Цветанов се опитва да ни убеди, че трябва да оставим премиера да играе в това поле, а всички останали само да му подават топката.

Поводът за поредната бойна операция този път беше интервю на Румен Радев пред "Панорама" в което той сериозно разобличи поредният кьорфишек на пропагандата на управляващите, а именно помпозната идея за цялостна ревизия на приватизацията. Още щом чух за нея - веднага разбрах кой е автора. ГЕРБ трябва сериозно да са го закъсали с интелектуалния потенциал след като са оставили Антон Тодоров да е разработчик на политическите им инициативи. Холивудското чудовище (той сам се оприличи на Мумията, така че не приемам обвинения за обида) отдавна играе на тази тънка струна на електората удобно пропускайки, че той беше част от партията, която превърна приватизацията в глобално престъпление, а именно СДС. Президентът беше безпощаден в своята критика - че всъщност предложението на ГЕРБ реално няма да преследва никого, защото хората, които са във властта подават от години имуществени декларации и към тях досега не е имало никакви претенции. А тези, които са извън властта не подлежат на удари и могат да харчат натрупаното. Само с няколко изречения Радев унищожи цялата медийна митология за това как ГЕРБ ще тръгват да нищят несправедливостите по време на прехода и заради това Цветанов тръгна да се прави на интересен. Именно през такива идеи става ясно, че ГЕРБ в третото си издание на власт са обхванати от толкова голяма политическа импотентност, че вече се чудят какъв спецефект да измислят, за да замъглят безвремието си. ГЕРБ отдавна е партията на спечелилите от прехода и няма никакъв начин те да тръгнат срещу себе си. Защото, ако разследването на прехода е автентично и истинско, то партията им трябва да се саморазпусне моментално.
Та именно покрай това прехвърчане на искри стана ясно, че институционален мир няма да има. Не е ясно дали той ще премина в открит бой, но че вече има студена война е повече от ясно. Заради това единственият въпрос, който трябва да изясним е - кой започна вледеняването на отношенията и благодарение на кого институциите се превърнаха в бойно поле със задълбочаваща се интензивност.
Отношенията между ГЕРБ и Румен Радев никога не са се отличавали с особена топлина. Още в момента в който полагаше клетвата си като държавен глава Радев показа характер със станалата култова реплика: "Остава ви още една седмица". ГЕРБ тогава избраха да се обидят, да обикалят намръщени телевизионните студиа и да обясняват как президентът още в началото се опитал да превиши пълномощията си. Може би в онзи момент част от по-смислената маса на партията на суджуците разбраха, че президентът в миговете на гняв знае как да говори с гласа на недоволните хора, а това е политическа сила, която не може да бъде подценявана. 

И заради това след като спечелиха изборите за трети път ГЕРБ решиха, че президентът трябва по всякакъв начин да бъде отстранен от политическо поле, за да не пречи на шуробаджанашките корпоративни схеми и клиентелистките кръгове. Лично Цветанов мобилизира целия парламентарен ресурс, за да създаде комисия, която да разследва избора на боен самолет за българската армия, която беше насочена изцяло срещу Радев. След няколкомесечно мъдруване тази комисия излезе с един постен доклад, пълен с намеци и недомлъвки, защото ГЕРБ така и не откриха нищо за което да се хванат. А да припомняме ли как същия този Цветанов искаше да влезе непоканен на среща между кмета на Свищов и Радев, а след това публично се жалваше, че бил изолиран от нея. Пред очите ни изстрелите следваха един след друг, все по-злостни и маниакални и принудиха Радев да произнесе друга култова реплика: "Ако ГЕРБ искат война ще я имат". С други думи войната е в ход, сблъсъкът е налице, но той в нито един момент не е бил провокиран или започван от Румен Радев. Войната носи мирис на суджуци, които така и не разбраха, че времето им е преброено и никакви битки няма да ги спасят.

Monday, November 13, 2017

В състояние ли са ГЕРБ да бъдат ангели-отмъстители за приватизацията?




ГЕРБ искат да ревизират Конституцията, за да разследват приватизацията. Човек трябва да се ощипе няколко пъти, когато прочете такава новина. Тя звучи като нещо родено в творческата лаборатория на сюрреалист, който се е събудил със зловещ махмурлук и бурен порив на скоротечна мизантропия. ГЕРБ да разследват приватизацията? Това е все едно Йозеф Менгеле да напише наръчник за въведение в хуманната медицина. Такава книга би имала известен кръг от почитатели, но като цяло основното й приложение ще бъде да плаши малките деца нощем, че ако не заспят бързо, нейният автор ще се появи с торба и клещи и ще ги отнесе в мазето си със странна апаратура. Същото е с ГЕРБ и приватизацията. Всъщност поставянето на тази карта на масата категорично доказва едно - партията на Бойко Борисов вече по никакъв начин не може да роди някаква идея за бъдещето. Каузата с магистралите потъна в безвремието. Идеята, че успехите на ГЕРБ можеш да ги пипнеш напълно изчезна в огъня на корпоративно-роднинските мафиотски кръгове. А дори и геополитическите завоевания на кабинета, така щедро поръсвани с любовна слюнка от медиите, не топлят по никакъв начин народа, защото въображаемият авторитет, който Борисов трупал в Европа не се връща под формата на реални завоевания за страната. И понеже напълно са изпушили откъм идеи за развитие ГЕРБ решиха да завият и да се върнат към техните корени. 

През 2009 година партията на Борисов дойде със заканата да отмъщава, да бъде политическото оръжие за възмездие срещу лошите политически елити. Моделът сработи и ГЕРБ станаха първа политическа сила. Разбира се, те не изпълниха нищо от заканите. И никога не са имали намерение да го правят. Битката беше за овладяване на схемите, а не за тяхното разрушение. Модел, който Борисов приложи в Столична община в кратките си 3 години като кмет. Припомнете си - някой да е отишъл в затвора? Някой да е бил изобличен? Някоя схема да е била извадена на бял свят? Абсолютно нищо. Борисов 1 си отиде под напора на народния гняв и високите сметки за ток, Борисов 2 изчезна от сцената заради хазартните залози на премиера, а сега Борисов 3 се чуди откъде да изцеди политически ресурс, за да получи още малко време, да хване още малко от историческата прожекция, преди безмилостният поток на времето да го отнесе в канализацията. И тогава се ражда идеята - да разследваме приватизацията. Имам предположение кой я е родил - авторът на бестселъра "Шайка", който отдавна рита старите си десни приятели като вади документи какви крадци са били. Тодоров-Мумията е наясно поне с тази черта от българската психология - дай на този народ да води битки за историята и той повече никога няма да попита защо всички цени скачат, а заплатите трагично не помръдват като мъртвец, постоял повече дни в моргата. ГЕРБ смятат да направят точно това - да извадят старите документи, а бога ми, приватизацията у нас мирише зловещо, неприятно и гнусно и така да си гарантират поне още една година докато моралистичните ефекти от такова нещо биват консумирани с нелицеприятно удоволствие. Но истината за един човек не е в социологията, а в биографията, казваше Робърт Пърсиг. Заради това не гледайте какво говорят ГЕРБ, а какво са правили дотук. Антикорупционните им активности са пълен провал. Стратегически провал дори. Партия, която е възникнала въз основа на клиентелистки кръгове няма как да роди антикорупционно усилие.

ГЕРБ са на власт, само с малко прекъсване, от 2009 година насам. Интересно е защо чак сега решиха да обърнат поглед към приватизацията? Защо чак сега установиха, че тя е несправедлива, а и защо им трябват промени в Конституцията, за да водят битката за установяване на истината? Давността може да е пречка за присъди, но не и за изваждане на фактите на бял свят. Кои факти досега са извадили те? Няма и да го направят. Този инструмент им трябва за удар срещу политическите противници. И не е само Корнелия Нинова, която е очевидния повод за идеята, въпреки, че опитът за капан на ГЕРБ е толкова елементарен, че даже дразни. Вероятно заради това бяха пуснали като говорител Десислава Атанасова, която заучено си повтори фразите, които са й набивали три часа в главата. Идеята е да бъде наритана и остатъчната десница, която е пълна с призраци на приватизатори. Никога не забрявайте, че Антон Тодоров мрази БСП по служебна характеристика, но с автентична романтична страст ненавижда старите си съпартийци. Можеше да ги унищожи в кладата на досиетата, но сега има възможност да ги изпържи в пещите на банковите им сметки.
Идеята за ревизия на приватизацията е стара като гнева към всичко, което се случва край нас, но ГЕРБ са партия на хората, които спечелиха от прехода и заради това те никога не могат да ревизират с гняв. А и какво правим като разследваме? Национализираме ли обратно? Търсим ли постигането на справедливост или само шумим, за да можем да се изсулим от този мандат с минимум поражения? Ето защо аз категорично не вярвам на ГЕРБ и на техните исторически пориви към справедливост. Всеки път, когато палач в концлагер ти предложи приятна разходка до банята, трябва да си наясно, че тя ще приключи в газовите камери. Справедливост може да бъде постигната единствено отвъд ГЕРБ. А знае ли човек това може да е по-скоро отколкото си мислят всички. Още нямат година на власт, а вече посегнаха към пърформансите. 
Яде ги нещо отвътре, бъдете убедени. 

Sunday, November 12, 2017

Викайте полиция за Румен Радев




Претенциозността на сноба е най-кошмарното състояние на българския провинциализъм. И това си личи всеки път при сблъсъка с външния свят, който ни доказва отново и отново в каква наша самозатворена и кофти реалност живеем - място, където не проникват слънчеви лъчи и се носи политическа смрад на талази. В такава среда единствената възможна форма на живот е имитацията, а истеричният крясък и слюнките основен начин на комуникация. Което като минимум означава, че историческото време у нас не помръдва и е застинало в някакво токсично безвремие, което е размило границите и е коронясало претенциозните фукльовци. Георги Марков в "Задочните репортажи" с убийствена ирония е написал за враждата на двама режисьори, предизвикана от спора кой от тях да бъде наричан "българският Фелини". Спорът е за имитацията. Никой от тях няма какво оригинално да предложи. Те настояват да бъдат уподобявани на света, въпреки, че са интелектуални микроорганизми. Същото уви наблюдаваме и днес. Като миг на просветление това най-ясно си пролича на 1 ноември - празникът на будителите. Датата на която обикновено се сипят дежурни послания и от килера на българския език се вадят всички втръснали клишета и обилно се поръсват по белия лист. И точно тогава се чу един внезапен прилив на хълцания и виртуални киселини от ужас. Президентът Румен Радев бил казал, че "будителят не е интелектуалец по европейски образец".
Кошмар! Викайте полиция! Уведомете ООН! Алармирайте Жан-Клод Юнкер! Сезирайте Тръмп! Накарайте САЩ да обърнат ядрените ракети към нашата територия! Тука се ражда чудовищно посегателство срещу ценностите на градският лумпенаж, който се изживява като жълтопаветна космополитна буржоазия. 

Какво скандално точно каза Румен Радев? Той просто посочва нещо, което е време да изясним поне пред себе си докрай, за да разберем истината за миналото си. Днес сме се научили да злоупотребяваме с прилагателното "европейски", но е крайно време да се освободим от тази хипноза, особено, когато мислим историята си. В противен случай рискуваме да заприличаме на Росен Плевнелиев, който обяви Паисий едва ли не за родоначалник на Европейския съюз, докато Хилендарският монах си поставя много по-голяма задача - да пробуди своя собствен народ, да го впише в световната история, но с ясно съзнание за собствена значимост. Между другото, когато Плевнелиев тръгна да осъществява тази историческа гавра си направих труда да прочета "История славянобългарска" отново, но с конкретна цел, за да видя среща ли се там прилагателното "европейски". Няма го нито веднъж. Говори за Европа, но никога за нещо "европейско". Което е съвсем нормално за времето си - епоха за национално пробуждане на отделни държави, а не общностно осъзнаване на цял континент. Заради това днес да търсим назад в историята си и да откриваме модели на европейско поведение от днешна дата, е не само смешно, то е нелепо. Това е старата травма на българската душевност - да не би пък да има някаква самобитност, която да я отличи от света.
Всъщност будителите са ценни именно, защото не са по европейски модел. Те са наше самобитно явление, ярък знак за това, че в миговете на най-голяма чернота и безвремие българският народ е успял да надскочи веригите на робството и да се роди такива хора. В най-мрачната епоха да пробудиш един народ за собствените му корени, за собствената му култура, за собствената му вяра - пред нито един европейски интелектуалец никога не е стояла толкова голяма и мъчна задача. И едва, когато осъзнаем това можем да търсим своите начини да ги впишем в Европа, но не като повлияни, а като интегрална част от нея. Толкова е простичко, но може да бъде осъзнато единствено от хора, които не се срамуват да бъдат българи. А опасявам се, че една голяма част от тези, които днес рият с крак ненавиждат до дъно етническия си произход и всичко онова, което постоянно им дава знаци за него.
Балканската литература от началото на миналия век, почти до неговата среда, с удивително постояннство ражда един и същи сюжет и то много пъти. Хванете "Търновската царица" на Емилиян Станев или пък „Завръщането на Филип Латинович“ на Мирослав Кърлежа, или произволен роман, създаден на Балканите в онова смутно време и ще видите за какво говорим. Разказът винаги е за човека, който е отишъл в Европа да учи с надежда и мисъл за бъдещето, а връщайки се в родната си среда всички светли идеи рухват под мизерията на еснафската действителност. И този конфликт се дължи не на това, че балканските страни не прнадлежат към Европа, а че задачите на интелигенцията тук, на будителите е била съвсем друга. Привнесените отвън модели не работят, чуждите схеми се трошат като клечки за зъби, опитът да съществуваш в имитация се проваля с гръм и трясък. Това е сюжет за велика литература и повод за лирична драма на не един и двама. И всъщност можем да прочетем думите на Радев като призив за отстояване на идентичност, като порив за памет на хората по потретите и истинския смисъл на техния живот.
Между другото, ако тръгнем да натоварваме историята със съвременен контекст ще се получи доста странно упражнение, защото една голяма част от будителите ни са натрупали знания не в Западна Европа, а в тогавашва Русия. Христо Ботев учи в Одеса, Любен Каравелов минава и през Одеса, и през Москва, Добри Чинтулов учи в Одеса, Найден Геров - в Одеса. Примерите са много. Защото днес градския буржоазен лумпен си позволява да мисли Русия като страна вън от Европа, противопоставена на Европа, а чудо - тези за които настоява така отчаяно, че са европейци всъщност са получили образование там. Това е и добър отговор на всички, които днес се опитват да изкарат вечен враг на България. Тогава как така - най-светлите ни умове, онези, които посветиха живота си на възраждането на страната, получиха своето образование там?
Когато говорим за будителите може би винаги ще се налага да се връщаме към великолепната книга на Тончо Жечев "Българският Великден или страстите български", текстът, който по най-великолепен начин е описал трепетите и копнежа на онези дни. Един от величавите мигове на това Пробуждане е датата 3 април 1860 година, когато Иларион Макариополски чете службата на български език и изхвърля името на гръцкия патриарх от нея. Това е събитие само българско. В него не са намесени външни сили, няма чужди влияния - всичко е порив на българската душа. Не мисля, че има смисъл да описваме това като "европейско". Днес може да използваме спомените за онези дни като част от европейската ни идентичност, но ще е много пошло да прилагаме аршините на ежедневната политика от настоящето към толкова съкровени мигове и личности. Заради това беше добре, че някой се осмели да каже - будителите са си наша местна направа. Това е началото на българската интелигенция в нейния най-чист и смислен вид. Интелигенцията, която не презираше своя народ, а искаше да го изкара от мрака на духовната нищета и да му покаже различни исторически хоризонти. Интелигенция, която не се държи като елитен клуб на богоизбрани, а тръгва сред хората, за да им предаде своите пориви и знания. Именно тази връзка спасява нацията ни. И днес тези, които са обратното на будители, участниците в пърформанси, платените лакеи на чужди интереси и спонсорираните с грантове, нямат никакво право да пипат с мръсните си ръце в историята и да оставят мазни и потни отпечатъци там.
Всъщност, когато говорим за будителите винаги трябва да си даваме сметка, че днес повечето от тях щяха да бъдат потресени от тази неясна консуматорска плява в която се е превърнала една от част от българското общество. Будителството настояваше България да бъде равна на другите европейски народи не, за да изгуби опорите на своята идентичност или страната да се превърне във вечен изпълнител на чужди интереси, а да има народ с усещане за собствена значимост и смисъл. Паметта за тях изисква усилия и всекидневно посвещаване, защото твърде измамни са гласовете, които ще ни повтарят отново и отново, че патриотизмът е отживелица, а усещането за исторически корен трябва да остане на бунището на историята. Между другото - съпротивата на българския дух започва именно от противопоставането на размазването на идентичност. Тоест - винаги е време за будители. 
Особено сега.