Отричането на 9-ти септември постоянно ражда неонацизъм

На 9-ти септември сутринта Братската могила в Асеновград осъмна осквернена. Нощните хулиганчета си бяха свършили добре работата - паметникът посрещна утрото с хитлеристка свастика и с надпис "Умрете, боклуци" (запетайката разбира се отсъстваше, защото очевидно фашагите смятат синтаксиса за свиреп болшевизъм). Неизвестните поругатели бяха оставили и други следи за присъствието си в още един "поздрав" - "Честит празник, мърши" (запетайката пак отсъстваше) и две цифри - 14 и 88. Това е неонацистки код. 88 идва от осмата буква в латинската азбука и трябва да се чете "Хайл, Хитлер", а 14 отправя към 14-те първи думи в един неонацастки манифест, които се отнасят за това, че основната задача на последователите на германския мустакат сатрап е да подсигурят бъдещето на бялата раса.

Четири дни преди 9-ти, този път в Пловдив поругана осъмна плочата на легендарната Лиляна Димитрова. Там ръката на неонацистите бе оставила друго послание - "Хитлер беше прав". Атаката е целенасочена. Димитрова е от легендарната група на петимата от РМС, група от съвсем млади хора, загинали в съпротивителното движение. Обградена от полицията Лиляна Димитрова се самоубива. Едва на 25 години. И на нейната плоча да напишеш това за Хитлер е повече от гавра. Това е безнравствен цинизъм.

Разказваме тези две истории от 2017 година, защото има не само символична, а съвсем пряка връзка между неонацистката бесовщина и 27-годишният опит датата 9-ти септември да бъде омърсена, принизена и изличена от историческата памет на хората. Всъщност свастиките са са естественото продължение на рестутските стонове пред Паметника на съветската армия, духовното продължение на делото на Асен Генов-Пикасото и на цялото психодясно, което счита битката с паметници за оргазмичен смисъл на своето политическо битие. Проблемът обаче е, че след обикновените хулигани винаги идват нацистите, които изразяват това, което умните и красивите си мислят, но не смеят да си признаят. Реабилитацията на фашизма във всичките му форми може да ражда само чудовища. И днес чудовищата са нападнали Братската могила на Асеновград, утре ще се появят на други места, защото никой не се опитва да ги спре, напротив - толерират ги, глезят ги, флиртуват с тях и ги карат да се чувстват значими. Че нали след 1944 година всичко било кошмар, гадост и ужас. Това означава, че жандармеристките зверства преди тази дата трябва да са били нещо символно, демократично, смислено и направо европейско. И днес точно това настроение дава своите отровни плодове. Нека бащите на неонацизма у нас да му се насладят хубаво - техните наследници вървят смело по стъпките им. Сигурно останалите живи легионери в момента се хващат за сърцата от радост, че таквизи юнаци продължават делото им...

Поради тази причина много харесвам обясненията на лицемерното дясно за 9-ти. Тази година то звучеше така: "Девети е дата, която дели хората". Ама, разбира се, че ще ги дели. Нали от 27 години обединените усилия на грантови анализатори, десни шамани и публицисти водят към това разделение и то с патологична страст. Никой не е насочил пистолет към слепоочията на адептите на прехода да приемат управлението след 9-ти септември или да го венцехвалят с патоса на пролетарския поет Спас Гърневски. Но когато откажеш да признаеш, дори и само пред себе си, че преди 9-ти България е една немодерна държава, затънала в геополитическо блато, станала съюзник на Хитлер, обявила война на САЩ и Великобритания, преследваща хората с леви идеи и плащаща за отразяните им глави, тогава трябва да поемеш отговорност и за възраждането на ненацизма или поне да си купиш тениска с надпис "Хитлер беше прав", за да ни автентичен пред света. И като казахме Гърневски нека да припомним, че само ден преди 9-ти септември той и негови колеги се изтъпаниха в парламента, за да пръснат поредната порция отровни слюнки за историческата дата. Очевидно Гърневски и сие са били чути и разбрани. Осквернената братска могила в Асеновград е доказателство за това. А отровата продължава да се лее - в началото се твърдеше, че комунистите са избили хиляди след 9-ти, после десетки хиляди, а днес вече се говори за стотици хиляди. Знайни и незнайни стари седесари от канавката на историята в която са попаднали твърдят, че 45 години комунизъм били по-страшни от турското робство, че Вапцаров правилно бил разстрелян като терорист и какво ли още не. Вече живеем в свят на подменени стойности и ценности. И да 9-ти дели България, но причината е в този злостен хор на оплювателството, който реабилитира фашизма напълно и даде свидетелства за невинност на не едно и две чудовища от нашата история. А истинското отношения не се формира с хорър-поезия, а с ясна сметка за това какво се е случило и каква е промяната тогава. Някои я наричат революция и аз съм склонен да се съглася с тях. Революциите винаги са полярни, но обществата помъдряват, когато се научат да ги разбират. Всичко останало ражда неонацизъм.

Датата 9-ти е добър повод да сетим и за 7-ми септември. Тогава е рожденният ден на Тодор Живков. Историята тепърва ще го оценява истински. Тодор Живков обаче се оказа най-големият късметлия в българската политическа история. Не стига, че беше най-дълго управлявалият лидер в през 20-ти век, ами в края на живота си видя как много хорат които проклинаха неговото управление, горчиво съжаляват, че той не управлява България. За мен датата 7-ми е добър повод за преоценка на всичко край нас. Както и за формулирането на най-големия парадокс, на най-големия кошмар на десния ум в България - защо много хора до днес си спомнят с носталгия за Живков. Отговорът е катастрофично прост.

Ако новият елит не бе така крадлив, арогантен, маниакален и бесен, никой нямаше да се сети за Живков. Хората обаче го извадиха от мрака на историята. Не е ли иронично – авторитарният лидер да бъде по-голям морален авторитет от демократичните управленци? Какъв е размерът на това падение? Кой ли може да го опише наистина?

Ето защо човек не трябва да се заиграва с историята по маниакален и злобен начин. Тя винаги намира начин да му избухне в лицето и да се повтори като много черен виц. Ако днес направим социологическо проучване за най-известния български лидер като едното нищо Живков ще бие цялото съвременно котило. 

Това трябва да е най-категоричната присъда на прехода, нали?

Смешният плач на самоназначените съвести на нацията

Имаме проблем, имаме огромен проблем със замръзването на историческото време, когато съвременен човек види определена ситуация, а единственото, което има да каже отдавна е написано от Христо Ботев и то с унищожителна страст, великолепна ирония и киселинен сарказъм. Вероятно точно така се е почувствал всеки случаен читател, когато в дълбините на социалните мрежи се е натъкнал на смешния плач на протестърското натегачество по казуса "Анна Цолова". То не бяха вопли, стонове, размазани сополи и банални статуси, то не бяха и упражнения по истеричен морализъм и лексикални писъци, стигащи до нелепо кресчендо. Ако човек не познаваше ситуацията в детайли може би щеше да си каже, че в България e настъпило някакво катастрофично бедствие, криза в неподозиран размер. А всъщност...така и не разбрахме какво е всъщност, но случката има много повече измерения, отколкото ни представят редовните производители на виртуални вопли.

Миналата седмица Нова телевизия обяви, че Анна Цолова повече няма да е водещ на сутрешния блок на Нова телевизия, а колегата й Виктор Николаев ще го води сам. Едва ли и самата журналистка е подозирала, че има толкова много скучаещи фенове, които веднага почнаха да леят сълзи за нейната липса и, разбира се, да сочат КОЙ за виновник на това остраняване. Между другото яко ме кефи тази безстрастна стилистика и страхът да казваш имена. С КОЙ е много лесно, защото, когато няма име един проблем може да бъде продължен безкрайно във времето. КОЙ твърдят те бил модел и това щеше да е прекрасна обобщение на олигархията, ама неясно защо името на Прокопиев никога не присъства в него. Тогава, дайте да бъдем честни, ти не водиш борба с олигархията, ти просто участваш в корпоративна битка и то по подъл начин. Но това е отделен въпрос. И така - стигнахме до това, че КОЙ бил махнал Цолова. И се заредиха едни мелодраматични възклицания, ум да ти зайде. Ден по-късно се оказа, че отстраняването не означавало уволнение, защото самата Цолова обяви, че ще води ново предаване. И изведнъж всички стенания се оказаха смешен плач. Пародия на протест. За пореден път. И този смешен плач отново разкри един отвратителен процес в нашето общество, който гнои от години, но е крайно време да не го заобиколяме повече. Проблемът за самоназначените съвести на нацията, повечето от които са тесногръди сноби, пълни до задух с високи самооценки и катастрофичен нарцисизъм. И смешният плач за Цолова за пореден път го доказа.

Да ни би досега Нова телевизия да е била свободна или пък идилия на честната и почтена журналистика? Не казвам нищо скандално, нито пък неизвестно, ако съобщя, че точно тази медия перфектно обобщава подлостта на времето в което живеем - винаги вървяща след управляващите, а в миговете в които не се подмазва на властта залага на катастрофичните сюжети, които да доведат доверчивата публика до състояние на кататония. Давам ви пример за сюжет, който никога няма да срещнете в Нова, а нека да бъдем честни, нито в една телевизия. Например даден министър да е не сам в студиото, а да има за компания някой опозиционер, който поне да се опита да го сгърчи с другата гледна точка. Нима това не е нормално - когато каниш управленец  на такова ниво, то няма начин той да бъде възприеман като независим експерт и да бъде оставян сам в студиото. Напротив - всеки министър е политическа фигура и ако не е в състояние да отбранява своите действия при наличието на опонент, значи мястото му отдавна е някъде в пенсия. Въпреки това обаче министрите редовно са оставяни сами в студията и имат безкрайното време да повтарят и предъвкват скучните си тези и пошлите си бездействия. Това е окончателното диагностициране на една клинична смърт. 

Много е интересен и избирателният плач за цензура у нас. Значи като дават на Цолова да води някакво друго предаване, това е крещящ пример за посегателство на свободата на словото и на медиите. А когато Бетина  Жотева се правеше на фюрер и съскаше на журналистка, че ще я съди и, че ще й стовари целия си институционален гняв, ако продължи да пише за нея, това сигурно е висша проява на вътрешен демократизъм. Ако вътрешно преместване на Цолова е ботуш в лицето на журналистиката, то поведението на Жотева е като откос на картечница. Но едното ни дразни и ни кара да се пускаме сополи, а другото го подминаваме, защото Фюрерката е от нашите, а ще стане едно такова неудобно да се обаждаме. Ето този разяждащ двоен стандарт ражда ботевските страсти в душата на страничния зрител. Защото смешния плач винаги е знак за особена подлост на времето. Поради тази причина Ботев навремето пише едноименния си фейлетон, посветен на кървавото потушаване на Парижката комуна. "Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач!", пише той с огненото си перо и само със заместване на събитията и лицата изречението може да получи толкова актуален контекст, че да стане страшно. Все едно Ботев е жив тук край нас и не може да сдържи гнева си, когато вижда уникалната подмяна на ценности, когато вижда извратения свят на псевдоморалистите от десните сайтове и фейсбук, които си подбират все едни такива чистички каузи, които да не им нарушат храносмилането и удобното  жълтопаветно битие.

И като заговорихме за морални подлости и двуличия май е време да поговорим и за темата, която днес никой не иска да коментира, за да не би умните и красивите да му скочат. Обаче е крайно време да осветлим цяла поредица от катарзиси, които се случиха в това налудничаво пространство, защото те добре ни демонстрират как 4 години едни и същи хора ни продаваха купчина лъжи, опаковани в лъскави грантови опаковки. Преди десетина дни медиите гръмнаха около един статус на Асен Генов - Пикасото, който в лафонтенов стил се опитваше да обясни как част от колегите му протестъри са кеширали сериозно (тук не говорим само за финанси, но и като обществени позиции) своите подскоци и пърформанси от виновното лято на 2013 година. И понеже нас не ни е страх да говорим с имена - основната му мишена беше всъщност Ивет Добромирова, която след 2013 година успя да разпростре пиар-паяжината си и върху "Америка за България", както и очевидно върху верига от ресторанти, където пък президентската ни двойка заведе за угощение френския държавен глава Еманюел Макрон и съпругата му. Асен Генов от 2017 година вероятно би наритал сериозно в мутрата Асен Генов от 2013 година, че вярва на такива ефирномозъчни създания, но проблемът отдавна не опира до самопризнанията и късното късане на ризи. Още преди четири години беше ясно, че протестът на умните и красивите е една огромна подмяна. Много хвърляне на къчове за морал, които бяха продадени в името на едно-две заместник-министерски кресла. Още тогава си личеше похотливата страст за власт и позиции в очите на уж най-вдъхновените от тях. Отново и отново на бял свят излизаха доказателства за ужасяващо лицемерие и абсолютна липса на идейни стойности и подплата и точно заради това днес късните покаяния също са смешен плач. Те са начин за бягство от отговорност, за прилагане на най-древния десен номер у нас - бягането от отговорност. Много е лесно да напуснеш местопрестъплението, но отпечатъците остават. Така че нито Асен Генов, нито който й да е друг е освободен от отговорност, защото те кадиха тамян на иветките, те станаха хранителната среда за техните паразитни амбиции, те бяха необходимата тор, където да изникнат отровните бурени. Нима ви трябваха цели четири години да прогледнете? Нима не беше достатъчно да се види как госпожа Ивет прави шеметна кариера, как Христо Иванов става министър на Бойко Борисов, как Антоанета Цонева и сие като мухоловки унищожават всяка кауза до която се доближат. Ето заради това у нас не е възможна нормалната публичност. Защото важните проблеми се подменят с второстепенни, защото закоравелите майстори на смешния плач отново и отново си мислят, че с няколко крокодилски сълзи могат да пледират за невинност. И как човек да се не обърне към Ботев отново. Именно той в "Смешен плач" формулира един от най-значимите въпроси, които можем да зададем на майсторите на виртуалните хлипания - спомнете си гениалното прозрение: "Кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?". „

И наистина - хермафродити ли сте, мама му стара, че постоянно се опитвате да минете за жертви и страдалци, за неспокойни съвести на епохата, докато се държите като крайпътни кралици? Смешният плач отдавна вече звучи отвратително и време да се научим да го разпознаваме. Защото след някоя и друга година тия същите пак ще твърдят, че са целите в бяло, непорочни като девици...Аман вече.

Геополитическия слугинаж пак изпълзя от блатото

Дори и най-алкохолизираният десен интелектуалец в миговете на чудовищен махмурлук и усещането за безсмислие на битието, е наясно, че Русия няма никакво намерение да нахлува в България, за да тъпче евроатлантическите му ценности и да заплашва безценните му грантове. Даже и най-надъханият пронатовец у нас, специализирал "борба с хибридната война зад бюро", когато си взима заплатата изпитва тайна вина, че му плащат за тоя дето духа. Какво ви говоря - дори и Иво Инджев като остане насаме със себе си и се сети за революционното си минало в службите сигурно си вика: "егати, какъв мошеник съм само, ама дано не ме надушат скоро". Тоест идеята, че Русия представлява основна заплаха за България е порочна и нелепа в самия си зародиш. И това, убеден съм, го осъзнават всички, които са се докоснали до новия доклад за състоянието на националната сигурност, който Министерския съвет тези дни прати в парламента. Не напразно повечето от замесените в доклада почнаха да се огъват като стриптизьорки, когато ги притиснаха да обяснят какво точно имат предвид. Тази теза е толкова налудничава, че всеки, който се опита да я вербализира ще заприлича на пациент в Карлуково, точно като фейсбук-всезнайковците, обсебени от теориите на конспирацията.

Заради това е пълна глупост човек да се опитва да оспорва това твърдение. Авторите му знаят, че е безумно, а пък да спориш с кресливото куку-дясно, което така или иначе никога не е в мир със себе си, е кауза пердута. Там е необходим халоперидол, а не дискусия. Но все пак можем да кажем няколко думи за лудостта в която се опитват да ни потопят и в глупостите, които се опитват да ни продадат като висше геополитическо знание. 

Никога няма да забравя срещата на НАТО във Варшава миналата година. Костюмари от всички страни се събраха на помпозна дискусия, решиха да дислоцират още военни части в граничните на Русия страни и гордо обявиха, че сигурността на Европа е гарантирана. Дежурните по любов медии се опияниха от платена любов. Срещата беше определена като "историческа", "знаменателна", "водоразделна" и така нататък. Знайни и незнайни експерти ни обясняваха, че НАТО вече единно гледа към светлото и безпроблемно бъдеще. Само няколко дни по-късно обаче стана атентатът в Ница. Не видях някой да заподозре руснаците за него. Нито един от изплашените европейци не изригна в проклятия към Путин. Нито един от роднините на жертвите не обвини Москва...Всички знаеха, че заплахата е другаде.

Разказвам тази история във връзка с извода в доклада за състоянието на националната сигурност, че Русия е основна заплаха за България. Това твърдение е толкова сюрреалистично, спорно, изкуствено и неподкрепено от общественото мнение, че веднага възникват съмнения, че е написано под външна диктовка. Българската власт е на подчинение на чужди интереси и това най-ясно се вижда именно в такива моменти, когато ни предлагат политически буламач с идеята, че ни сервират смел и новаторски специалитет. В България поне от няколко години насам външните интереси дотолкова са овладели институциите, че опитът Русия да бъде изкарана основен враг на страната се появяват отново и отново с настойчивостта на психиатрична криза.

Нека да ви припомня, че през 2014 година по време на служебното правителство на Георги Близнашки се появи един документ на име "Визия 2020", където Русия също беше изографисана като пряка заплаха за страната. След като се вдигна шум, а и след като авторите на текста нямаше как да защитят фактологично твърдението си, самият Бойко Борисов, макар и в качеството си на господин "Никой" тогава се намеси и пасажът отпадна. Всички, които следят процесите у нас обаче бяха наясно, че твърдението за Русия като заплаха рано или късно ще се появи отново като си има предвид колко много кадри на чужда хранилка щъкат из държавните институции с цел да обслужат най-добре политическото статукво. Три години по-късно имаме нов опит тезата за заплахата да влезе в официални документи. А оттам-нататък механизмът е ясен - Русия е заплаха, то значи рано или късно България ще трябва да си купи оръжие за милиарди, за да се пази от този въображаем враг и ще се раздават едни тлъсти комисионни и едни хонорари, направо ум да ти зайде.

Когато през 2014 година направиха опит за лъскаво опаковане на безумието написах един текст - "Визия 2020 - идеология на слугата". Не се отказвам от нито една дума в него, днес просто процесът продължава с пълна сила – геополитическият слугинаж отново изпълзя от блатото и разнесе отровните си изпарения из въздуха. И това е траен проблем на българската политика. Тя днес не е в състояние дори да опише не интересите на България, а поне заплахите пред нея. И се оказваме в ситуация в която Русия е посочена като враг, а ИДИЛ не. Утре освен да очакваме брадатите главорези да си отворят посолство у нас, а?

Слагачеството винаги е било отвратително, особено когато се опитва да мине за висша смелост. За мен обаче истинската заплаха за сигурността на България никога не е била Русия, а онези групички по политически интереси, които се опитват да минават за гражданско общество, щедро финансирани отвън, защото именно те са основните автори на налудничави тези. Същите групички имат медийно влияние и връзки в официалните институции, така че дори и този път тезата за Русия като заплаха да падне, то бъдете убедени алчните лапачи на грантове отново и отново ще се опитват да я прокарват, унищожавайки напълно идеята България да реализира автентичните си национални интереси, без да пада на колене и да подменя историята си. И всичко това става с гръмогласното говорене за "суверинитет". Какъв суверинитет - това е едно безкрайно предателство към всички българи, което се случва отново и отново, и то пред погледа на Бойко Борисов. А Борисов, време е да го признаем,  никога не е бил самостоятелна фигура във външната политика. Той е една кукла на конци. И всъщност е част от истинските заплахи пред България...

Бойкот на търговското крило на ИДИЛ

Eдна снимка минава като горски пожар из социалните мрежи тези дни. Тя представлява пародия на логото на търговската верига "Лидл" и то е преиначено на "ИДИЛ". Тази анаграма като всяко обществено изкуство нацели проблема точно в десетката. Нека да припомним - голямата търговска верига, която като паяжина е проникнала в големите градове заличи от опаковките на своите стоки кръстовете от църквите в Санторини. Всичко това стана по време на шумно рекламираната "гръцка седмица". Самата Гърция се вбеси, защото прие това като посегателство срещу своето културно наследство, в Чехия призоваха за бойкот, а темата стигна и до нашите ширини и накара много хора да се възмутят от посегателството. Нека преди да коментираме детайлите да изясним най-важното. Действията на "Лидъл" са абсолютно малоумие и заслужават всяка обида, която може да се роди в съзнанието на човек. Да заличиш кръстове от пейзажна снимка говори за идеологически фанатизъм и наистина се родее с действията на Ислямска държава. Брадатите терористи обичат да взривяват храмове на чужди религии и да унищожават културно наследство. Същото направи и рекламният отдел на голямата търговска верига. Обяснението на скандалните действия пък се родее със сюрреализма - "Лидъл" избягвали да ползват религиозни символи по опаковките си, за да не притеснявали потребителите си от алтернативни вероизповедания. Значи готови сме да направим всичко в името на голямата печалба, включително и да заличим основни културни белези на страната, чийто продукти продаваме. И, разбира се, почнаха едни заклинания как "Лидъл" се гаври с християнската идентичност на Европа, в което има доза истина. Но това не се прави в името на мултукултурализма или свръхтолерантността. Просто големите търговци искат свръхраздути печалби. А очевидно културната идентичност пречи печалбите да станат големи и резултатът от това е махнатите кръстове. Иронията е, че 27 години новоизпечените антикомунисти се плюнчеха, че комунистите водили битка с църквите и кръстовете и заради това трябвало да горят в ада. Сега виждаме, че и капиталистите започват същата борба. А черният хумор в ситуацията е, че мнозина от тези, които и до днес късат ризите си за това как червените изверги избивали свещеници и поругавали църкви, застанаха на страната на "Лидъл" в този скандал. Че нали е много мултикултурно и либерално да си част от комерсиалното крило на ИДИЛ, пардон на "Лидъл". И чудото стана - нашите умни, красиви и богати влязоха в клуба на хората, които гордо обявяват, че пазаруват в голямата търговска верига. Всеки, който е светнат обаче знае, че "Лидъл" в Германия е магазин за пролетариата, тоест да превърнеш пролетарската гордост на Германия в свое буржоазно удоволствие в провинциална България е толкова парвенюшко, че чак кърти пломби. Това е все едно да заемеш страната на талибаните в Близкия изток. Не, че нашите не го правят като вдигат лозунги в подкрепа на "умерената опозиция" в Сирия, но в този казус вече е съвсем открито. Защото, ако един човек има национално и културно достойнство, той не само нямаше да се фука, че пазарува в "Лидъл", но повече никога нямаше да стъпи в магазините им. Бойкот до последно за всички, които си мислят, че могат да цензурират реалността и историята. В Чехия ядосаните потребители облепиха витрините на магазин на "Лидъл" с жълти кръстове. Тази история не бива да бъде забравяна, защото в нея се крие ахилесовата пета на Европа. Европа е готова да отрече себе си само и само да докопа някое и друго евро. Там, където стремежът към печалбата е по-силен от уважението към културното наследство и историята, предстоят само задънени улици и катастрофи. Ситуацията има и библейски измерения, макар, че за тях ще говори атеист - едно от най-символните действия на Христос е прогонването на търговците от храма. Още той е разбирал, че търговията и религията не могат да имат нищо общо, защото са в ценностен конфликт. Нормално е днес сектата на търговците да си връща заради камшика с който Христос ги гони от храма. Ето защо да повторим - не ходете в "Лидъл", не купувайте от тях, не правете оборот на алчни маниаци, които и без това ви пробутват боклучавите стоки на Европа. Не е нужно бойкотът да е шумен, патетичен и медиен, просто помислете дали искате да давате парите си на хора, които така ламтят за тях, че утре може да изтрият и герба от българското знаме, за да им върви по-бързо стоката в чужбина. Не съдействай на ИДИЛ, пардон на "Лидъл".

Темата обаче става много по-голяма, ако я погледнем в още по-широк мащаб. Обществото ни отдавна трябваше да си даде сметка, че пускането на такива големи търговски вериги на нашия пазар без никаква защита за местните производители, беше все едно да пуснем гладни акули в басейн с цаци. И днес берем горчивите плодове на това решение и добре, че няколко скандала един след друг започнаха да отварят очите на обществото. Драмата със заличените кръстове стана толкова шумна, че може би мнозина са изпуснали друг не по-малък скандал. Шефът на "Кауфланд" - България Димитър Спасов пред "Дойче веле" незнайно как си призна, че не е ясно как някои от продуктите в хипермаркета влияят на здравето на децата, съгласявайки се с извод на организацията "Активи потребители". Думите му разтърсиха доста хора, защото потвърдиха това, което мнозина емпирично са разбрали - големите вериги пробутват некачествени стоки. Само два дни по-късно "Дойче веле" изтриха точно този пасаж от статията си. Изтриха го и окото им не мигна, показвайки грозна, гадна и гнусна автоцензура. И съм убеден, че проблемът изобщо не е в това, че са предали думите на шефа на "Кауфланд" грешно. Проблемът е, че са го цитирали твърде точно, а той дори не е подозирал, че с това признание ще пусне тока на електрическия си стол. Нека да обобщим дотук - имаме търговски вериги, които нагло заличават символи и които си признават за некачествените стоки, а след това още по-нагло извиват ръцете на журналистите да трият пасажи от статиите си.

Очевидно натрупаното обществото недоволство и изплашило търговците и заради това се наложи те спешно да пускат лакеите си от Института за пазарна икономика на коляно да пишат доклад, че големите търговски вериги имат само 26 на сто пазарен дял, не пречат на дребните търговци, а дори ги подпомагат и, дръжте се за столовете си, продавали основно, около 70 на сто, български стоки. Лъжи за наивници. Самите ИПИ свършиха поръчката доста некадърно, защото в началото на доклада бяха написали, че той става възможен с помощта на Сдружението за модерна търговия. И като си направим труда да видим кои са в това сдружение откриваме имената "Кауфланд", "Лидъл", "Била" и още много други. Заличителите на кръстове кешират, за да бъдат изкарани ангели. А картината е напълно противоположна от описаната в розовия доклад на стоновете.

Разговор с български доставчик веднага ще ви отърве от красивата илюзия, че големите вериги подпомагат производството. Три-четвърти от тях веднага ще ви се оплачат, че стоките им се продават под производствените цени. Това, че 70 на сто от общия обем на стоките е български пък е информация без никаква реална доказателствена база. Зачудих се кога ли сме успели да изтървем тази промишлена революция в страната и се зарових в Гугъл. И попаднах на статия от септември 2016 година в която шефът на "Кауфланд" оревава света, че трябва много внимателно да се борави с терминологията, когато се говори за 50 процента български стоки и влиза в йезуитски пързаляния за това, че имало разлика дали се говори за 50 на сто от оборота или артикулите. Което винаги е знак, че нищо от това не е изпълнено. Да не говорим, че когато стана дума за закона за БСП да има фиксиран процент български стоки, медийното крило на ИПИ вестник "Капитал" излезе с яростното заглавие: "БСП вкара антипазарен закон в услуга на българските стоки" и статията е от 28 май...Как път тогава никой не се похвали, че големите търговски вериги са такива мощни стимуланти на българското производство, че шиткат 70 на сто български стоки...

Едва ли някога ще има по-слугинска и по-гнусна организация от ИПИ. Да им приседнат хонорарите дано!

Тази статия стана пълна с проклятия, но за съжаление се докарахме именно дотам. България се превърна от страна в производител в експлоатирана страна откъдето постоянно се изнасят средства. Нашите психодесни много обичат да се присмиват на Русия, че е страна, която е зависима от продажбата на суровини, но пропускат да отбележат, че и ние сме се докарали дотам. Наскоро стана ясно, че чехите заливат Европа със своя марка кетчуп, която се произвежда от български домати. Тоест ние не сме в състояние да получим нещо с принадена стойност от тях и заради това ги продаваме евтино. И хората правят хранителна индустрия, а ние се гордеем, че евроатлантически купуваме боклуците на Запада и пеем песни във възхвала на светлото бъдеще. Пък било и то с изтрити кръстове и тонове консерванти във вените на верноподаническите бардове на статуквото.