Sunday, September 16, 2018

Je suis превратаджия



"Службите засекли сигнал, че ще има опит за преврат", гърми от вчера "24 часа". От дописката, издържана в добрите стари традиции на Дан Браун, разбираме, че всевиждащото МВР било засякло коварен план - въоръжени нападатели щели да нахлуят в президенството днес като използват деня на отворените врати. Там коварните аферисти щели да принудят президента да обяви извънредно положение. В комплота били намесени русофилски организации, фейсбук-провокатори и мотористи от "Нощните вълци", очевидно пратени лично от Путин. Трепери, отечество!
Когато човек обаче реши да провери доказателствената база разбира, че тя е на ниво "highely likely" и е базирана изцяло върху съвсем публични публикации във фейсбук. Не смея да твърдя, че съм печен експерт в превратите, но съм чел фундаменталния труд "Техника на преврата" на Курцио Малапарте и знам, че ако такъв заговор има, той едва ли ще бъде обсъждан открито в социалните мрежи. Което не пречи на медиите да пускат имена на превратаджии, да замесват Цветан Василев, задгранични центрове и всякакви други форми на политически халюцинации. А и крайния резултат нещо е твърде разочароващ - 500 души пред Народното събрание. Уважавам всеки протест, ама този упорито не прилича на преврат.
Ако МВР наистина е "засякло" такъв сигнал, то министерството доказва абсолютната си безполезност. Това ли е работата на органите за сигурност - като Антон Тодоров да мишкуват из фейсбук и правят скриншоти на радикалните мнения? По тази логика всеки, който иска оставката на Борисов е превратаджия, а това превръща 80 на сто от българския народ в потенциален престъпник.
Тази медийна истеризация е изключително противна, но издава паника, която е необяснима, ако властта вярва на собствената си пропаганда, че всичко е стабилно, икономиката цъфти, България е станала геополитически фактор, а Ангела Меркел през час се съветва с Бойко Борисов накъде да върви Евросъюза. По този начин четвъртата власт доказва, че не е независима, а основен пропаганден рупор и крепител на безвремието. Значи МВР успя да засече "преврата", но не успя да засече, че Маринела и Ветко Арабаджиеви отлитат за чужбина? Успяха да разконспирират "аферата", но когато трябваше да пресекат корупционна афера арестуваха разследващите журналисти?
Органите за сигурност и медиите в България вече приличат на нещо, което Спас Гърневски и Мумията са създали в своите сънища и ми е чудно какво ли ще обясняват утре, когато "превратът" не се състои? Подозирам обаче, че оттук до оставката на Борисов това ще е най-често появяващата се тема из публичното пространство. Всеки, който пише срещу Борисов е част от заговор за преврат. 
Je suis превратаджия :))))


България има нужда от президент, а не от поредния партиен лидер



Обръщението на президента Румен Радев преди началото на новия политически сезон предизвиква цяла серия от буреносни реакции, страсти, оплаквания, оплювания, откровени ругатни, жалвания и медийни писъци. Може би това е знак за качество в държава като България. Няма смисъл да казваш неща от които никой не се засяга. Загуба на време е да хабиш енергия за мнения, които оставят обществото равнодушно. Но някои от посланията на Радев бяха недвусмислени и болезнени. Той обяви, че към момента в България няма алтернатива и че предсрочните избори не са решение. Също така в думите му се появи намек, че ситуацията може да изиска нова промяна, ако хората я пожелаят, а това веднага породи поредната доза подозрения, че около "Дондуков" 2 се прави нова партия. Това не е нов слух. Само преди няколко месеца пред студенти от УНСС президента отново беше намекнал, че нещо такова е възможно като разбира се не формулира това като категорична позиция, а го опакова в цяла серия от условности. Шаманите на ГЕРБ се видяха в чудо. От една страна темата за нова формация им е удобна, за да се опитват вбият клин в отношението на левицата към президентството. От друга страна обаче, ако това пророчество се окаже самосбъдващо, то първата и и гръмогласна жертва на процеса ще бъде именно Бойко Борисов. Ето защо в бурята от реакции, интриги и откровени тъпотии така и не се чу някакъв смислен анализ или поне опит за тълкуване на бъдещите действия на президентствата институция.
Преди да се опитаме да усложним проблема нека да кажем очевидното. Фактът, че толкова много хора гледат с надежда към нова формация и виждат ген. Радев като неин лидер е очевиден симптом за изчерпване на това, което имаме като политически модел. Той отдавна се задъхва, кара на последни инженерни усилия, но запасът от шамани, чудотворци и кандидат-спасители започна остро да привършва. На хоризонта се мержелее един-единствен Слави Трифонов, а повечето нормални хора като го видят изпитват повик за гадене, а не на прилив на надежда. Политическите партии в България не представляват реално своите избиратели, кризата на доверие се задълбочава от избори на избори и резултатът е някаква тъпа безнадеждност и взривоопасно мълчание. На този фон е съвсем естествено хората да се оглеждат за нови лидери, които им вдъхват смисъл и надежда в бъдещето. Така съвсем естествено стигаме до Румен Радев. Откакто е на президентския пост той не само не загуби доверие, а го увеличи. Държавният глава усети крещящата нужда от алтернатива на безвремието "ГЕРБ", което не винаги означава политически проект, а понякога може да е просто съпротива срещу узаконените безумия, срещу ненормалното с което вече сме привикнали като с постоянна тъпа болка в черепа.
Eто защо идеята за политически проект около Радев предизвиква политически киселини на ГЕРБ. На теория подобно нещо би обединило лявото пространство и центъра срещу Бойко Борисов, а това е кошмарът на всички телевизионни шамани, които постоянно ни уверяват, че има стабилност. Това е причината и от началото на кабинета "Борисов" 3 много ресурси и енергия на ГЕРБ да бъдат отделени за атака срещу президентската институция. Само че политическият момент е избран неправилно. А и както преди време отбеляза д-р Николай Михайлов "когато Цветан Цветанов говори срещу теб, това не само не понижава, но дори повишива рейтинга".
Всичко това обаче е само теория. На практика интригата "президентски проект" не е от полза за нито една парламентарна сила. За БСП това означава обезценяване на всичките усилия на левицата за остро опозиционно поведение, създаване на алтернативата "Визия за България" и опит за отмъкване на електорат. Една от линиите на напрежение, която може да се появи между социалистите и Радев е именно това, че в своето обръщение той дори не ги забеляза, когато говореше за липсата на алтернатива. За ГЕРБ проект на Радев ще е кошмар на живо, канализиране на мощна протестна енергия, която сега няма изразител, детонатор, който сериозно ще разклати шансовете им за пълен мандат и светло бъдеще. Патриотите, които се държат все едно темата не ги засяга всъщност ще бъдат пометени от такава вълна, защото техният електорат е сред най-упоритите фенове на президента. Ако се появи партия около "Дондуков" 2 мигом "Атака", НФСБ и ВМРО ще останат без членове, някакви исторически сенки без смисъл. Дори извънпарламентарната опозиция ще пострада, защото Радев няколко пъти показа, че има теми на градското дясно, които с удоволствие поставя в дневния ред на обществото, но доста по-смислено и последователно от тях.
С други думи - все още никой не може да каже решил ли е Радев да прави партия, бълбука ли нещо около президентската институция, ще има ли пренареждане на политическите играчи и система, но трябва да сме слепи и глупави, за да не видим, че такова очакване всъщност има. И тук вече опираме не до политическа ситуация, а до личностни качества. Борхес навремето беше казал за един писател: "той не издържа на най-елементарното изкушение в литературата - да бъде гений". Същото може да го приложим и към президента. Ще успее ли да издържи на елементарното изкушение да бъде спасител, символ на надежда, носен на ръце от хората или ще предложи по-смислена, задълбочена и упорита промяна, която няма да се изчезне като морска пяна с прилива, а ще остане. Такава промяна може да дойде единствено през връщането на смисъла на институциите, през утвърждаването на политическите правила като закон и изтръгването на простащината от парламентарните отношения. С други думи България се нуждае от силен президент, а не от поредния партиен лидер или сив кардинал в сянка. През страната ни като торнадо минаха цяла поредица от кандидат-спасители и чудотворци и резултатите са като след цунами. Политически процес в руини, доверие никакво, безнадеждност и мрачност и ГЕРБ вече 10 години на власт. Ето това трябва да бъде променено, но един държавен глава има много повече козове в ръцете си отколкото поредният партиен лидер.


Friday, September 14, 2018

Общественото харакири на Цветана Манева



Азис отново се доказа като умел чалга-провокатор. Новият му клип само за няколко дни събра стотици хиляди гледания и предизвиква експлозивни обществени реакции. При това съвсем основателно - в лигава песен, посветена на различните, господарят на чалгата успя да привлече за участие и легендарната Цветана Манева, а това взриви общественото мнение. Гневът нарасна с толкова лавинообразна скорост, че много от големите медии прибягнаха до услугите на дежурните лъскачи на имидж, които да посветят дълги и умозрителни текстове на актрисата и нейните призиви за световна хармония.
Статиите в защита на Цветана Манева до една са издържани в патетично-сълзлив стил. "Ама прочетохте ли какво точно се опитва да ни каже Азис?", стене една журналистка и цитира с умиление декларативния текст на песента. "Тъпаци", съска друга, "вие знаете ли колко холивудски величия се снимат в музикални клипове, о дървени фейсбук-философи! Трета набляга с размахан пръст, че посланието на Азис било апел за толерантност към различните, а Цветана Манева е усилила този апел и го е адресирала и към други групи от населението. Получи се дори и известно пренареждане на културни и политически пластове. Либералното дясно, което посвети цялото начало на август да пръска фейсбук-плюнки срещу Нинова, че била танцувала на песен на Брегович, изведнъж в лицето на Азис откри своята културна икона. В кръга на шегата дори си представих бъдеще в което "Демократична България" бие шута на ген. Атанас Атанасов и Христо Иванов и увенчава Азис с лидерската корона на градските сноби. Може би това е единственият начин те да попаднат в следващия парламент, знае ли човек. Но понеже новите трубадури на чалгата много държат на текстовете, за да откриват в тях вселенски послания и призиви за световно добро, аз дори съчиних цял куплет от бъдещия им партиен химн. Той може да звучи по азисовски ето така:

"Чака рака, бум-бум, башки-башки -
искам съдебна реформа и нови прашки!
Дзак, дзак, въргал, въргал -
обичай различния бе, парцал!
Цингара-мангара, рути-рути
Напипай гооо и долу Путин" :)))))

Това, разбира се, е в кръга на шегата, а се въртим край смешното, защото всичко останало в тази история е тъжно като депресивно стихотворение. Всъщност участието на Цветана Манева в такъв клип не е обикновен избор, нито може да бъде тълкувано като нещо случайно или странично. Тя подписва легитимация на чалгата не само като култура, но и като социален и морален коментатор. А това е пълно замъгляване и размиване на ценностни стойности, които получават последен ритник в слабините. Азис изведнъж бе повишен до статут на говорител на различните, на обществен авторитет. Чалгата получи върховното си алиби и десните папагали, които се надпреварват да крякат по темата всъщност го подсигуряват.
Ако смятате, че господарят на маането може да бъде говорител на морала, тогава спешно трябва изтичате до най-близката болница и да си запишете час за психиатър. Казвам го не, за да обиждам. Това е апел на загриженост. Защото в епохата в която живеем освен посланието е важен и неговият автор. А Азис никога не е бил защитник на различните. Точно обратното. Той превърна различието си в комерсиална дейност и забогатя от него. Пред нас стои не точно певец, а рекламен продукт, един голям артист, който никога не е спирал да играе роля и напасна към нея целия си живот. Това не е активизъм, това е търговия с имидж. И да приемете един търговец да отправя морални послания е все едно създател на концлагер да пусне песен за коледния дух на добротата. Изслушах само първите няколко стиха от песента. Дори текстът е написан стратегически. Той покрива всички стандарти за джендърство, милозливо стене за съдбата на различните, за това, че хората не са зли, а просто са забравили, че са добри. Нито посланието е особено стойностно, нито авторът му може да се похвали, че е Димчо Дебелянов. Но в съвременната епоха това не е важно. Видиотената публика вече се лови на ключови думи, точно като риба в развъдник тя захапва само очевидностите и започва да слюноотделя като перфектният консуматор на телевизионни послания и елементарен тв-морал.
Но в крайна сметка това не е текст за Азис. Защото той си е един и същ. Същият човек, който си беше изложил голия задник на плакат срещу паметника на Левски днес се изправя пред нас като носител на висшите стойности. И фактът, че тази подмяна е възможна показва в каква морална криза живеем. Но големият въпрос опира до съучастието на Цветана Манева - свръхпопулярна актриса, една от малкото със статут на легенда. Тя едва ли е подозирала, че извършва публично харакири като е приела да участва в клипа на Азис. Доста хора се заблуждават, че сетивата на българския народ са окончателно притъпени и унищожени и никой няма да реагира в такава драматична ситуация. Само че от началото на годината досега обществото даде достатъчно знаци, че не приема джендър-идеологията, която се опитват да ни инжектират под формата на Истанбулска конвенция и фалшива загриженост за насилието над жени. И всъщност клипът на Азис и Цветана Манева е последен и отчаян опит България да бъде убедена в нещо, която тя категорично отхвърля. Тук вече е хвърлена тежката артилерия. Най-мощният автор на маанета и една от най-популярните актриси. Двойката е сглобена абсурдно и това е белег за отчаяние. А шумът който се вдигна е ясен признак, че поне по тази тема обществото има имунитет. Но след като Цветана Манева се ангажира с подписването на алиби на чалгата тя вече е длъжна да обясни своето поведение. Въз основа на какви ценности тя предприе тази колаборация? И познава ли лицето Азис, знае ли за неговите нарцистични изхвърляния и комерсиални забежки? Това ли ще обяснява на своите студенти - че е съвсем нормално да хвърляш гюбеци и да крещиш за справедливост и равно отношение? Всъщност оголен до брутална честност този клип изобщо не внушава уважение към различните. Той предизвиква отвращение от продажните. От тези, които смятат, че българският народ е така затъпял, че не може да познае автентичната почтеност от престорената социална загриженост. Знаете ли какво е да си почтен? Това означава да си последователен. Да отстояваш една линия колкото и да ти струва това. Да не жертваш принципи в името на конюнктурни интереси. И това е обвинение не към Азис. А към Цветана Манева. Никога не е късно човек да стане за резил. И не знам дали госпожата осъзнава, но тя направи така, че колаборацията с Азис ще остане като нейно морално наследство. Всички ще си спомнят само за него един ден. Цялата й друга кариера с всичките й върхове и стойности ще бъде спомената в едно изречение. Но за песента с Азис ще говорят дълго и напоително.
Този текст може да спре дотук. Но си струва темата да бъде усложнена малко повече. Защото маането в подкрепа на различните поставя един още по-дълбок въпрос. Какво по дяволите става с нашата интелигенция? Какво се случва с онези имена, които можеха да бъдат обединители на цялата нация с творчеството и авторитета си, но вместо това избраха да служат или на банковите си сметки или на задкулисни и тъмни интереси. Защото с оглед на новооткрития си статут на подръжник на джендъризма Цветана Манева осветява цялата си биография и път. Как се взима разстоянието от член на ЦК на БКП до участник в чалга-вахканалия? В името на какви морални основания? В името на какви ценности? Тези въпроси трябва да бъдат задавани до втръсване, защото все някой трябва да им отговори. Без тях България никога няма да има автентична култура, а тя ще бъде задръстена от умно-красиви хлебарки, които ще слюноотделят дори пред Азис стига той да отправя правилните послания и да ги гали нежно и либерално по бретончетата.
Въпросът тежи и може да бъде отправен и към Антон Дончев, който открихме, че е част от борда на злополучната фирма "Трейс". И така се оказа, че този, който е давал мъдри наставления за бъдещето и постоянно демонстрираше загриженост за хорското положение всъщност е уредил прекрасно себе си, а пък посланията за единение са просто странична дейност. Ето този разрив между културен статут и отровно настояще е разял отечеството. Оказа се, че тези, които трябва да ни учат на стойности са обикновени продажници, търгаши на дребно и нямат гръбнак да се противопоставят. И след това не се учудвайте, че на хоризонта се задава зловещата сянка на Слави Трифонов. Тя е прякото следствие на колаборацията между Азис и Манева. Той е тяхното духовно дете. Бъдещият чака-рака спасител. Кючекчията на отечеството. Краят на онова, което познаваме като държава. И не си мислете, че пресилвам. Дори се опитвам да пощадя чувствата ви. Нещата са много по-ненормално. Но хей - имаме си нова песен на Азис, а умно-красивите я обичат. 
Дали това ще ни топли в тъмното и буреносно бъдеще?




Sunday, September 09, 2018

Моите хора на 9 септември



Честит празник!

Честит 9 септември! 

Смърт на фашизма!

Свобода за народа!

Нали знаете, че кипящите страсти са най-добрият признак за живот? Питали ли сте се обаче - защо девети септември събужда такава изумителна злоба, толкова отровни плюнки, беснеещ десен джихадизъм и емоционална бесовщина? Защото комунистите им унищожили държавата? Моля ви - егати държавата е била царство България. Неиндустриализирана, немодерна, затънала в кал страна. Цяла Европа е електрифицирана, а в Царството електричество имат в столицата и още три-четири града. Всичко останало е тъмно. Селата си светят със свещи. Живеят реално в 18 век. Ужасяваща бедност и поголовна мизерия. А и дайте да бъдем честни - именно "елитът на нацията" си унищожава държавата. Със садистично наслаждение. Правят държавата ни съюзник на мустакатото фюрерче, дават я курбан на неговите расистки обсесии и мегаломански тъпотии. По-сигурен начин за самоунищожение на мен не ми и известен.
Гневът обаче идва от друго. Тия мракобесните биха си простили всичко, дори и това че са целували ботуша на Хитлер. Но 9 септември дава шанс на власт на дойдат хора, които в техните представи винаги е трябвало да бъдат на дъното. Идват бедните, унизените, идват онези, които никога не би трябвало да имат мнение, които е трябвало цял живот да бъдат закотвени в безпросветна тъмнина и социален мрак. Идват ударените, измъчените, лишените от глас, лишените от права, онези, които не се пречупиха...И не само дойдоха - създадоха една държава за чудо и приказ. Една държава, която още продължават да крадат и да пиратстват. Именно тази държава е източникът на кошмарите и гнева. Защото, особено днес, тя е светъл спомен в мрака на прехода. Хората си я спомнят с носталгия, а не с гняв. Защото онази държава е единственото смислено нещо, което България постигна през 20-ти век.
Ето заради това е битката срещу 9 септември. Тия новичките полуфашистчета продължават да сънуват кошмари, че промяната пак е възможна. Девети им показа на практика, че хората от низините имат не само идеи, но и воля да ги реализират. Заради това им треперят гласчетата и статусите им фалцетно истерясват.
Днес обичат да изкарват комунистите изверги. Това също го приемам като комплимент. Толкова страст за нещо, което е останало в миналото е невъзможна. Но ние имаме на разположение поезията и в нея можем да видим истинският образ на хората, които се пожертваха за техните идеали. На всеки 9 септември се сещам за стихотворение на един от любимите си поети Давид Овадия. Неумолимо честен, нежен, лиричен и дълбок поет. И той е написал ето това:



Помня, вдигаше прах побеснелият вятър
по смълчаните улици, пусти съвсем.
Беше пролет, тревожна и страшна, когато
ние отивахме да умрем.

Помня, газехме тежко и с мъка в нивята
(с упоителен мирис на млад чернозем!)
Бе студено, беззвездно небето, когато
ние отивахме да умрем.

Помня, крачехме дълго, безкрай през полята,
все така, все така, цяла нощ без да спрем.
Бяхме пълни с предчувствия мрачни, когато
ние отивахме да умрем.

О, завидна съдба! Да творим, да работим,
безвъзвратно отхвърлили всеки ярем!
И врага победили, да видим живота,
за който отивахме да умрем.


Ето това са моите хора. Завинаги.
Честит празник!