България беше заплашена да се удави в риалити-политиката

 

Eдно не може да се отрече - в последните две години българският парламент вероятно е най-мощното средство за телевизионно забавление на ядосания, отчаян и вбесен електорат. Дори и тези, които се правят, че не се интересуват от политика и като надрусани интелектуалци обясняват, че тя не ги засяга по никакъв начин, най-вероятно не са издържали на изкушението да си пуснат безкрайната сага по тричането на ГЕРБ на старта на 48-ото Народно събрание. Всички телевизии сякаш знаеха, че не могат да конкурират това риалити и заради това го излъчваха от край до край, с всички паузи, почивки, парламентарни маневри и коментарите на дежурните всичколози. Телевизионният карнавал продължи близо три дни и нека да си признаем - беше класическо удоволствие да гледаме как се променя поведението на ГЕРБ. От партия, която си мислише, че е пожънала фурор на изборите и е преобърнала политическия терен, в крайна сметка най-накрая повечето и депутати заговориха като протестантски проповедници за мир, разбирателство, търпение и диалог. Слушах дори реч на Десислава Атанасова. Тя няколко пъти употреби думата "помирение", а това беше достатъчно да си помисля, че съм се събудил в различен крачол на времето, ако цитираме ефектният израз на Тери Пратчет. Българският народ е гласувал на избори така, че в парламента нито една ос на политическата система не успя да вземе мнозинство, за да наложи своя кандидат. Така изгърмя кандидатурата на ГЕРБ Росен Желязков, оттеглен уж в името на диалога. След това обаче започна дълга позиционна война, която превърна Народното събрание в кално поле от постоянна битка и в обект на много шеги, вицове и откровен хейт от страна на избирателите. След втория ден шоуто приключи и остана усещането за грандиозен политически провал, който като дамоклев меч надвисна не само над ГЕРБ, а над цялата идея за парламентарна демокрация. Това се усети и, защото из студиата като инсекти плъзнаха всякакви анализатори да говорят, че може би вече е време да мислим за президентска република. А вероятно не се съмнявате, че в български условия това означава еднолична власт. Еднолична власт под аплодисментите на всеки фейсбук-лумпен, който се е уморил от сложността на политическия процес и иска всичко да е едноизмерно като статус с много удивителни.

И заради това трябваше да се намери политическа сила, която да прекъсне този самодостатъчен цирк и да върне политиката в руслото на взимането на решения, тоест да я извади от състоянието на риалити-програма, която беше придобила. Многократно се видя, че "консенсусна личност" в този парламент няма. Май няма и в цяла България. В епохата на социалните мрежи всеки има история, врагове и минало, което може да се върне като бумеранг към него. Заради това лидерът на БСП Корнелия Нинова излезе и предложи решение, което е изцяло в съзвучие с духа на конституцията - най-възрастният да бъде избран за председател на Народното събрание. В случая - Вежди Рашидов от ГЕРБ. Авторите на основния закон, между другото, са знаели какво пишат и приемат - в политиката опитът е безценен. Възрастта е качество, а не минус. И заради това има логика при явна политическа криза всички да се обърнат към доайена на парламента. И така БСП, ДПС, ГЕРБ и "Български възход" поставиха край на парламентарната криза. Искам отново да обърна внимание на това - на третия ден кризата не беше гербаджийска, тя се превърна в тумор за целия парламент. Важно е да се отбележи с оглед на медийния хейт, който се изля като водопад.

Изведнъж БСП за пореден път беше поставена на прокрустовото ложе и всеки полуинтелигент и градски либерал започна да се упражнява на гърба на социалистите. Отново беше извадена любимата опорка на полуидиотите - БСП била партия на статуквото и щяла да влезе в коалиция с ДПС и ГЕРБ. А особено цинично е, че това го говореха хора, които за разлика от БСП наистина са били в коалиционната спалня на ГЕРБ и са били политически държанки на Бойко Борисов. БСП може да бъде обвинявана за много неща, но това е единствената партия, която никога не влезе в коалиция с ГЕРБ, не се изкуши от това да управлява с Борисов и с години беше единствената опозиция на порочния модел на кюлчетата и чекмеджетата. БСП беше гърчена по абсолютно същия начин и в течение на цялата 2021 година, защото новопоявилите се партии виждаха в битката с нея начин да се утвърдят. Между другото и двете партии, които го правеха вече са извън парламента. Просто припомням. Левицата системно е в превръщана в мишена на много медийни удари, но сега абсурдното е, че БСП нито клекна на ГЕРБ, нито подкрепи техният автентичен кандидат. БСП просто даде шанс на парламента да заработи. Толкова. Убеден съм, че депутатите социалисти прекрасно са знаели за медийната бомбардировка, която ще се изсипе над тях, но въпреки това не се поколебаха да помагнат на парламентаризма. Това е дефектът на фейсбук-демокрацията у нас. Всички крещят, че България има нужда от държавници. Но щом някой постъпи държавнически всички почват да сипят плюнки срещу него, че е предател.

Всъщност може би е крайно време да спрем да анализираме въпроса от моралната му страна. Защото в целия казус има и много силен политически момент. Много хора се чудеха каква ли е крайната цел на ПП с блокажа на работата на парламента. Според мен тяхната цел беше Народното събрание изобщо да не заработи. Това щеше да изпрати Промяната с надути мускули на следващите избори - "виждате ли, макар, че ГЕРБ ни победиха, ние направихме така, че те да не могат да управляват". Това е ефектен подход, силно медиен, но издава изключително незрялост. Защото по същество е рязане на крехкия клон на парламентарната демокрация. Един изгърмял парламент е коз в ръцете на всички нездрави сили, които искат нова конституция и промяна на модела на управление. А това е танц на ръба на бездната. ПП обаче са млада партия. Те не могат да видят капаните и се опияняват от силата и мускулите. Между другото играта им е полезна и в друга плоскост - те форматират цялото политическо пространство по оста - ПП срещу ГЕРБ. В този двубой няма място за никого другиго. И е добре ДБ да го имат наум, когато се опияняват от моралистични анализи днес.

С своя ход Нинова не просто върна БСП в играта, а показа, че в битката срещу ГЕРБ трябва да се действа с разум и мисъл за хората. Левицата и без това пострада доста от факта, че ПП буквално изсмука всички социални послания и направи предизборна кампания с тях, тежко удряйки избирателите на БСП, но и сега социалистите трябваше да стоят в миманса като зрители на спектакъл в който не е предвидено място за тях. Всъщност цялата злоба срещу БСП вероятно ясно демонстрира, че социалистите се върнаха мощно в играта. Те показаха отношение към парламентаризма, защото функцията на БСП като пазител на конституцията, винаги е била от изключителна важност. Играта на конституционни кризи не е от полза за никого в държавата и БСП ясно демонстрира, че няма да търпи такива авантюри. Може би заради това Асен Василев и Кирил Петков изглежда доста нелепо, когато председателят на парламента мина на гласуване. Те разбраха, че не просто игричката е свършила, а че някой друг показа държавническите мускули.

Сега разбира се всичко това ще бъде прикрито и удавено в два милиона интриги, фейсбук-статуси, злоба и тайни парламентарни маневри. Очевидно е, че 48-ото Народно събрание няма как да заработи на пълни обороти, защото в българския политически климат санитарният кордон около ГЕРБ продължава да работи. Вероятно страната върви към нови избори, но преди тях е необходим бюджет, необходими са нови социални мерки, необходима е помощ за бизнеса и хората. Без това политиката става куха, смешна и може да роди още много чудовища. Нека, който иска да се упражнява на гърба на БСП, но социалистите свършиха за пореден път най-важната работа - накара политиката да работи за хората. Дали това ще бъде оценено ще видим на изборите, но е добре, че още има партии, които осъзнават основната мисия на политиката и отказват да се впишат в риалити-дневния ред на партиите-еднодневки.

 

 

Кой се страхува от Елеонора Митрофанова?

 

Българският политически живот е най-доброто потвърждение на изстраданата максима, че дъното е само философски образ. Тоест - дъно няма. В момента в който човек намръщено изругае: "е, по-лошо не може да стане", като че ли цялата абсурдна природа на реалността се амбицира да го опровергае и смаже морално и психически. И така след като две години гледахме телевизионни циркове и къчове, разбити парламенти, парламентарни скандали, интриги и мелодрами, 48-ото Народно събрание ни показа, че българската политика продължава да е в процес на свободно падане. В окото на на перфектната буря от висока инфлация, замръзнали доходи, скачащи цени на електоенергията и горивата, съчетани с кипящото геополитическо напрежение около войната в Украйна, изведнъж се оказа, че тема номер 1 на новия парламент е дали трябва или не трябва посланичката на Русия Елеонора Митрофанова да присъства на откриването. В нея като вампири зъби впиха представителите на Демократична България, при силната конкуренция от страна на ГЕРБ и Продължаваме промяната. Изобщо в един момент се оказа, че живеем насред лудница, която е вдигнала бунт, надзирателите са избягали, а пациентите са оставени без хапчета.

Повдигането на темата "Митрофанова" е израз на болезнено политическо безсилие и идейна импотентност. Всъщност присъствието или неприсъствието на един посланик в Народното събрание е въпрос на дипломатически протокол. Политизацията на такъв технически въпрос всъщност е остър симптом за мозъчен дефицит. Защото от 48-ото Народно събрание се очаква да вземе мерки за укротяване на цените, да седне и да приеме бюджета за следващата година, да предложи реална антикризисна програма за икономиката. Вместо това още преди да е започнал работа парламентът в неговия креслив евроатлантически сегмент шумно се простреля в крака и си преряза театрално вените.

Фиксацията на голяма част от политическия спектър в Елеонора Митрофанова обаче не е израз на морална сила и големи геополитически топки, както си фантазират много хора. Точно обратното - дори в това биене на чучелото се издава един изключително голям провинциален комплекс. Защото откакто започна войната в Украйна Митрофанова е превърната в някакво универсално плашило. Нали си спомняте, че Кирил Петков твърдеше, че тя е свалила неговото правителство. А знайни и незнайни графомани се упражняваха по нейния гръб сякаш от това им зависеха грантовете и начините за мързеливо съществуване. Всеки психодесен в нета се опита да се зъби на руското посолоство и не неговата ръководителка и още тогава осъзнах, че те наистина не знаят какво правят. Това си пролича и при тежката политизация на политическия протокол. Демократична България в тяхната свещенна простота направиха така, че всички да разберат - Митрофанова е незаобиколим фактор в политическия процес в страната. Ако не беше щяха ли всички да се занимават с нея, да хабят толкова много енергия в обругаване, възпиране, прикрити ругатни и постоянно ръмжене. На само забележете нивото - цялата държава воюва с една посланичка. Даже не воюват с Путин, а с Митрофанова. Това е атрофия на всеки политически смисъл. Още преди да стартира новият парламент показа, че е обречен на безплодие. Защото нито една от важните теми не стана обект на реален дебат, а всички кипящи страсти се концентрираха върху крехкия гръб на Митрофанова. Тя едва ли някога си е мечтала за по-добра реклама.

Казусът обаче стана още по-абсурден. Защото някъде по пътя, очевидно изтърван от контрол, доайенът на новия парламент Вежди Рашидов (който има всички шансове да остане на поста председател на Народното събрание доста по-дълго отколкото му се иска) обяви, че няма как да не поканим Митрофанова на откриването, защото противното би означавало да обявим война на Русия. Рашидов има право на мнение - все пак той е творец, свободна душа, а и е известен с това, че никога не се е съобразявал с условностите. Този път обаче уцели своята партия ГЕРБ директно в десетката, защото ги уязви в необявеното, но реално състезание по евроатлантическо лакейство, което разтърсва българската политика като сифилистична треска. Бойко Борисов даде специална пресконференция на която да се отрече от Рашидов. Но очевидно това не му беше достатъчно, защото битката за сърцето на американското посолство тече с невидимо ожесточение. И заради това ГЕРБ обявиха, че искат да поканят Владимир Зеленски да направи видеообръщение към българския парламент. Това също се превърна в голяма политическа тема. И този процес очерта един много взривоопасен вакуум в българското общество - неговитге реални проблеми срещат единствено идеи като тази Зеленски да адресира парламента. Все едно всеки български гражданин ляга и става с тайното желание да чуе какво има да ни казва украинския президент.

Именно в такива мигове си личи, че България в много отношение е похитена държава. Държава, която вече дори не е в състояние да дебатира по своите реални проблеми, да им търси решения и да подобрява живота на хората. Битката у нас се сведе до недопускането на Митрофанова в парламента и горещото желание Зеленски да ни ощастли с мъдрост. Това е интелектуална и политическа катастрофа и вероятно добре демонстрира защо България е попаднала в свредела на несвършваща политическа криза, която изтощава и без това крайно измореното общество. Още по темите, които развълнуваха депутатите трябва да съдим, че през нас е поредният къс парламент, който няма да успее да произведе жизнеспособна управленска алтернатива. И всъщност голямото бродене из лакейството е тема-капан, защото единствената партия, която може да извлече реални ползи от превиването на гръбнак пред геополитическото статукво е партия ГЕРБ. Темата "Русия"е техен капан. Задъханото състезание по коленопреклонен евроатлантизъм поставя ПП и ДБ в много кофти ситуация. Защото те вече няма да борят корупцията, няма да се бият със схемите, чекмеджетата и кюлчетата, а ще борят Митрофанова. И дават възможност на Борисов да обяви, че евроатлантическата коалиция е готова, просто е необходимо време на някои от партиите да осъзнаят нещата. И виждам, че една част от електората на Демократична България вече е готов да захапе тази кукичка с радостно наслаждение и зле сподавен оргазъм. Не напразно точно техните политически представители решиха, че едно от първите неща, които новият парламент трябва да приеме е гласуването на военна помощ на Украйна. И това е големият проблем - за да се натягат на външни господари част от партиите са готови да набутат България в епицентъра на все по-ожесточаваща се война. Страната ни е пълна с полуинтелектуалци, които вече ходят и бълнуват за кръв, защото си представят военните действия като някакво фентъзи, а не като реален и кошмарен ужас. Ето заради това май ни трябват много бързи избори, защото България трябва да бъде извадена от това кошмарно колело на лакейството, на интелектуалците-пуделчета, на икономите на геополитическите господари, защото те вече са вредни за страната и я водят към дъното. Тези хора така и не разбраха, че не Митрофанова, а те се реалният проблем на държавата. На Митрофанова утре ще й свърши мандата и тя ще си отиде в Москва, но ние тук ще трябва да делим една държава с безкрайното лакейство, което от ден на ден става все по-противно в своя слугинаж и извит гръбнак.

 

БСП доказа, че е държавническата партия на България

 

В България от години се забелязва една много трайна тенденция. Всеки фейсбук-философ, кръчмарски политикан, градски полуинтелектуалец и всичколог постоянно подсмърча, че в България няма държавници. В момента в който обаче същият този типаж види държавнически акт той веднага с вой го обявява за предателство. Такива са подлите времена в които живеем.

Точно това е обяснението за поредната политическа кална буря, която определени сили се опитват да стоварят върху гърба на БСП след като левицата се оказа силата на здравия разум и отблокира процедурата по избор на председател на парламента. Сега отвсякъде хвърчат обвинения, насочени пръсти, злобни анализи и обиди, че БСП пак е влязла в порочния списък на партиите на статуквото и е обезличила всичките си постижения в последната година. Нищо не може да е по-далече от истината. Но за целта се иска да поемем дъх и да погледнем нещата в перспектива – назад и напред.

Още в началото ситуацията в 48-ото Народно събрание излезе от контрол. Безмилостната аритметика на изборите не позволи на ГЕРБ да наложат своят кандидат Росен Желязков за шеф на парламента, а хленчовете им, че имало неписано правило за това първата политическа сила да овладява този пост изпълниха медийното пространство. Такова неписано правило, разбира се, няма, но патовата ситуация в течение на два дни не позволи да бъде избран и друг председател. Просто парламентарната конфигурация не го позволи. БСП до последно участва в битката със свой кандидат – Кристиан Вигенин, вероятно човекът най-подготвен да поеме поста, доказал своите качества в рамките на предишното Народно събрание. В пряката битка обаче с другите му конкуренти, дори и когато остана на балотаж с Йордан Цонев, Демократична България не го подкрепи. Припомняме това, защото днес точно от ДБ са големи майстори на насочените пръсти.

Признавам си – два дни политическото противопоставяне беше изключително забавно. Безсилието на ГЕРБ и тяхната изолация абсолютно също. Тя си пролича по кристален начин. Първата политическа сила се оказа в безизходица и всичките тупания по гърдите, че са спечелили изборите, се стопиха в грубата политическа реалност. И вероятно трябваше да минем през това, за да се видят изходните позиции на всяка партия в парламента.

Когато шоуто обаче се проточи от един момент нататък жертва на безизходицата не беше просто ГЕРБ (това може да се изтърпи), а парламентаризмът в България. По телевизионните студиа плъзнаха шаманите, които започнаха да повтарят как се вижда нужда от промяна на начина на управление на страната и президентската република бил единственият възможен отговор. Колкото повече беше продължила тази криза с невъзможния избор, толкова повече тези гласове щяха да се усилват. Ако Народното събрание не беше заработило, не беше намерило решение на тази ситуация, това щеше да е най-големия аргумент за всички, които си представят някаква форма на еднолично управление у нас. В крайна сметка хората чакат от парламента решения, а не риалити шоу.

И в тази ситуация ключът за решението беше намерен от БСП и от Корнелия Нинова. При това напълно в духът на Конституцията – след като не може да се намери друга фигура, която да обедини по-голямата част от депутатите, нека да бъде подкрепен най-възрастният народен представител. Не напразно авторите на основния закон са предвидили точно той да открива първото заседание на всяко ново Народно събрание. В случая се оказа, че това е Вежди Рашидов от ГЕРБ.

И тук, разбира се, започна поредната бомбардировка. БСП се била продала. Левицата, видиш ли, влязла в коалиция с ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Новата управленска формула била намерена. Партиите на статуквото се обединили. Преди около година тези клишета вероятно работеха повече. Сега вече звучат кухо.

Още от април месец миналата година редовно някой обръща огъня срещу БСП и се опитва да я разпъва на кръст, всеки път, когато БСП покаже характер, гръбнак, идеи и смисъл. В 45-ото Народно събрание, когато левицата бойкотира заседание заради отказа на Ива Митева да сложи в дневния ред темата за пенсиите, медийната слуз беше абсолютно същата. "О, ужас, БСП и ГЕРБ и ДПС ще влязат в коалиция!". И както винаги най-шумните дихатели по тази тема бяха точно онези, които са се гушвали под мускула на Борисов нееднократно.  После през юли пак същото - БСП, тази проклета партия на статуквото, пак беше обвинявана, че дебне градските съвести да се разсеят и да направи коалиция с ГЕРБ. Този път пък защото проклетите социалисти настояваха за повече социални мерки в актуализацията на бюджета и не позволиха НС да се превърне в арена единствено за псувните между ИТН и ДБ.

Всеки път сценарият е един и същ и той става все по-плосък. Защото в случая е повече от очевидно, че БСП няма никакво намерение да прави коалиция с ГЕРБ. БСП спаси парламентарната демокрация, а не кожата на Бойко Борисов. Бойко Борисов тепърва ще има да плаща за своите политически престъпления, но в тази битка не можем да рискуваме да изгубим дори и малкото постижения на демокрацията, които сме постигнали.

А дайте и да бъдем честни за друго. Ходът на Нинова е силен, защото разко дръпна БСП от орбитата на ПП и ДБ. ПП се опитаха да формират този парламент по оста – те срещу ГЕРБ. И няколко дни спектакълът беше точно това – „Продължаваме промяната“ срещу Бойко Борисов. В този театър няма място за други герои и лица. А битката представена по този начин прекрасно устройства Асен Василев и Кирил Петков. От една страна те изземват всички бойни действия срещу ГЕРБ, а от друга страна засенчват БСП в социалните послания и действия.

Нинова рязко прекъсна това политическо пиратство. В ситуация на върховно изпитание единствено БСП се оказа държавническа партия. За пореден път. Именно заради това беше концентриран толкова много медиен огън срещу нея. В ситуация на криза си личи кой мисли за държавата и кой просто преследва своите лични цели без да си дава сметка за разрушенията. Но това е голямата разлика между партиите-тийнейджъри и партиите, които имат след себе си автентична история.

И само забележете най-шумни в истерията за това, че БСП тръгва да се коалира с ГЕРБ са всички онези, които в годините назад в един или друг момент са се гушвали палаво под мускула на Борисов. В годините в които БСП беше Опозицията. Единствената опозиция. И плати тежката цена за това, защото какво ли не й беше сервирано заради ината да отстоява своите идеи и да не бъде изкушена с власт.

И разпадът на тази опорна точка се видя – социалистите не отидоха да разговарят с палячовците Соломон Паси и Росен Плевнелиев за правителство с мандата на ГЕРБ. Просто, защото БСП е последователна в две неща. В битката си срещу модела „Борисов“. И в своята защита на парламентарната демокрация. Но ми е жал за всички политически сили, които нямат какво друго да споделят преди новите избори, че избират да се давят в стари конспиративни теории и безсилия.

Може би вървим към нови избори. Патовата ситуация в парламента го доказва. Но заради това, което направи БСП може пак да се яви гордо на тях. Защото за пореден път в своята история левицата показва, че е държавническата сила у нас. Вероятно това няма да спре да предизвиква злоба, интриги, конвулсии, жлъч и ярост. Но те са просто част от пейзажа. Политиката трябва да има хоризонт отвъд поредния фейсбук-статус и колективната кръчмарска политология. Именно това дави всички останали партии.

Ако утре Народното събрание успее да продължи помощите за хората, гласува нови социални мерки, приеме бюджета за следващата година, за всичко това вината ще е на БСП, защото пренебрегна себе си, за да може парламентаризма да има шанс. Едва ли социалистите трябва да чакат аплодисменти. България не е държавата на овациите. Но мислещите хора ще си дадат сметка за това.