Sunday, July 23, 2017

Нашето европредседателство - домакинство на кухите фрази и нищоправенето




Още в момента в който министърката в немилост Лиляна Павлова се появи на малкия екран и с патос достоен за съобщаване на новината, че краят на света идва, обяви приоритетите на нашето председателство на ЕС, настана време за всенародна комедия. Всичко бяхме очаквали, но това ни дойде като паве коварно стоварено върху черепите ни. Нашите приоритети били, дръжте се за столовете и пийнете малко валериан, за да се успокоите - консенсус, кохезия, конкурентноспособност. Трите К. Вярно е, че доста евроскептици из социалните мрежи веднага преведоха тези три К като корупция, кражби и кинти. Което е доста по-точно описание на социалните стремежи на ГЕРБ от кухите им бюрократични фрази с които се опитват да удавят своята неспособност да предложат реална визия не само за България, но и за цяла Европа. Именно рекламираните ни три К-та показаха, че нашето европредседателство май ще се запише единствено като бележка под линия в историята. Нищо повече.
И, да, наистина няма да ни вземат председателството. Такава процедура няма. Но ние вече сме се простреляли в стомаха и нашите шест месеца, гарантирам ви, напук на медийните бардове и десните шамани, ще минат формално, повърхностно, кухо и няма да оставят следа. И това не е национален нихилизъм. Това е болка, че моята страна има управление, което не само не е способно да организира едно председателство, то дори не е способно да постави реалните си интереси на дневен ред и за едни кратки шест месеца да се опита да ги защитава яростно, непоколебимо, последователно. 

Консенсус? Консенсус за какво, по дяволите? Ако говорим за съгласие в целия ЕС, то виждаме, че на този етап подобно нещо е не само неосъществимо, но абсурдно. Ако говорим за консенсус за това, че Западните Балкани трябва да са в Евросъюза, то на думи съгласието отдавна е постигнато, но преди 2020 година процесът нито ще стартира, нито ще получи реален напредък. Тогава за какво да имаме консенсус - че Ердоган е свестен образ щом Бойко Борисов толкова често го посещава?
Кохезията не е лоша цел, особено като се има предвид, че това е основната битка на левицата в ЕС тези дни - кохезионните фондове да бъдат запазени и да отпадне проектния принцип, въведен от Жан-Клод Юнкер, който направи така, че големите пари отиваха в големите страни. Типично дясно светоусещане. Само че, ако толкова много държаха на кохезията от партия ГЕРБ може би трябваше отдавна да са поставили въпроса пред ЕНП, а не да размятат тази дума като празна опаковка от бонбони. Тоест, ако формулираш цел, то е добре тя поне веднъж преди това да е била в радара на твоите интереси. Иначе се получава леко фалшиво.
И най-накрая стигаме до конкурентноспособността, друга от митичните брюкселски планктонни фрази, която никой не знае какво точно иска да каже. Най-неконкурентноспособната държава в ЕС иска конкурентноспособност на целия ЕС? Е, това не е ли виц, кажете ми?
А понеже не е добре да оставаме само на ниво критика, ще споделя само един конкретен момент, който трагично бе изпуснат от българското управление. Цяла Европа се тресе в ужаса на тероризма. Тоест, ако искаме председателството ни да е съобразено с реалността и големите предизвикателства, нямаше ли да е по-добре да поставим като голям въпрос сигурността? Именно това е тревожната пукнатина между европейския елит и граждани, която се възпалява при поредният атентат и така и не получава решение. Но ние сме избрали да търсим невъзможния консенсус пред желаната сигурност. Няма начин нашето председателство да не е величаво. В своята тъпотия. 

Чух и много хора да се опитват да запушат другата кървяща рано по въпроса за председателството - бездънното блато НДК и скандалите, които показаха, че в два клана в ГЕРБ са се хванали гуша за гуша. НДК осветли нещо, което ние знаем отдавна, но сега го имаме пред очите си като доказателство от огън. За ГЕРБ всичко е схема. Магистралите са схема. Санирането е схема. Дори европейското председателство се оказа схема, където потъват милиони, докато интелектуалците на хранилка ръкопляскат, а дежурните по любов медии се опитват да заобиколят гангрената и да се правят, че я няма. Но фактът си е факт. Нашето първо председателство на ЕС завинаги ще се свързва с дворцовите интриги около Боршош и и факта, че ГЕРБ не успяха да запазят тази сфера встрани от вътрешните си скандали и интриги. Не напразно един от най-трайните слухове за това, че в крайна сметка Боршош се "оттегли" е фактът, че европейски посланици са ходили при Борисов, за да му кажат, че е пълен абсурд срещи по време на европредседателството да се провеждат на място, което се свързва с толкова тежки корупционни афери. 

И заради това не разбирам всички европейски мислители с розови очила, които ни призовават да не сме броели плочките пред НДК. Всяка наша мисъл за бъдещето трябва да минава през безпощадното ни намерение да изкореним корупцията, а двете страни в конфликта се обвиняват в чудовищни неща. Тоест - НДК е разваленият зъб на България, гнойната пъпка, която се превръща в тумор. Никакъв консенсус, още по-малко кохезия могат да спасят страната ни, ако не се отървем от това брутално схемаджийство, което се очертава да бъде истинското лице на Борисов-3.
От началото на този мандат ГЕРБ се държат като човек, който има нужда от хапчета, за да поддържа илюзията, че интелектуално и политически потентен. Само че, когато подобен проблем те разтърси в политиката, лекарства просто няма. Очаква ни една очарователна кухина, един брутален формализъм, защото ГЕРБ отдавна не са в състояние да предложат нещо повече от собствената си корупция на българското общество. Тъжно, болезнено, но сами се докарахме дотук. Консенсус, кохезия и конкурентноспособност, братче.


Опитомяването на рекетьора




Напоследък аптекарско-петролния бос Веселин Марешки изпита цялата прелест на екстремното удоволствие да бъдеш вечен клиент на българската прокуратура. Парламентът е голям, но него обвиненията го преследват отвсякъде. Миналата седмица Марешки се сдоби с нов повод за преследване - бил изнудвал конкурентни аптекари. Така колекцията на бизнесмена се обогати с още една прокурорска проверка. Имунитетът му веднъж бе поискан за телесна повреда и изнудване във Варна. Очевидно ловният сезон е открит. Рекет срещу рекетьора. Изобщо българската действителност наистина се сринала до нивото на много черен виц. Марешки се опита да се държи като герой. Заплаши, че е на път да поеме курс за сваляне на кабинета, което не звучи иронично, както се опитаха да го представят медиите. Това е последният коз на аптекаря. Той се опитва да представи нещата като сделка, да припомни на ГЕРБ, че в определени моменти неговата група държи ръка на спусъка и от заповедта му зависи дали някой законопроект няма да бъде оставен вовеки в гробището за юридически призраци. Тоест - ние виждаме Марешки в неговата роля на бизнесмен, който се опитва да се отърве от данъчна проверка по един или по друг начин. Уви, историята показва, че когато обвиненията се натрупат в геометрична прогресия, то пътища за постигане на компромис не са останали. ГЕРБ са зинали с мрачната си уста и искат като акула да глътнат малката рибка, каквото и да им струва това. Хищническият инстинкт винаги бие здравия разум. Иначе цивилизацията нямаше да е в това окаяно състояние. 

За да не слагаме излишен ореол на Марешки обаче нека да припомним, че той сега се намира в трудния етап на опитомяването на опърничавия. Това е сложен процес в който неизменно са забъркани и тоягата и морковчето. Защото независимо от стържещия опозиционен тон на Марешки днес той изпапка като добро момче всички морковени кашички, които му бяха приготвени. Първо, преди изборите никой не го пипна с пръст. Всички обвинения за които прокуратурата се сеща днес бяха налице и тогава. Но в онзи момент тактиката беше съвсем друга. После властта на драго сърце разреши Марешки, независимо от скандалната си слава, да стане заместник-председател на Народното събрание. Това беше сериозен морков. Марешки трябваше да разбере, че ако е послушен ще напредва по стълбата към управленските висини, дори и висини да означава "диванчето в кабинета на Бойко Борисов". След това аптекарския бос бе пришит към делегацията на президента при папата на 24 май, независимо от негативните коментари в социалните мрежи. Това са морковчетата на властта, която знае кое и как да даде. Марешки обаче май не схвана посланието. А то е точно като в романа "Кръстникът" - не разбереш ли какво искат от теб се събуждаш една красива лятна сутрин с главата на скъпия кон между чаршафите. Парламентарната група на Марешки за една бройка щеше да отстреля шефа на парламента Димитър Главчев. Едва четири гласа го спасиха при гласуването след дебатите по исканата от БСП негова оставка. Цялата ВОЛЯ стреля като един срещу председателя на НС. И заради това днес виждаме другата част (тоягата) от технологията групата на Марешки да бъде превърната в придатък на ГЕРБ. Хората на Борисов се нуждаят от тези гласове като наркоман от поредната си доза. Гласовете на Марешки са залогът за по-дълготрайното управление, макар и натикано в тинята на стабилността и безвремието. Политиката на тоягата е последният етап от придърпването на блуждаещи парламентарни души към огнения котел на ГЕРБ, който бълбука все едно в него е натикана вещерска отвара. Отцепилият се от ДПС Ангел Исаев отдавна вече е на котлова храна при Цветан Цветанов. Но партията на Борисов се нуждае от по-голям ордьовър и заради това започна танцът на моркова и тоягата с Марешки.
Технологията по опитомяване обаче има други причини за съществуване. Тя е възможна там, където партиите нямат реална социална основа, а съществуват заради свръхраздути медийни имиджи. Това са формации, които се захранват от едно колосално его, а не от идеология и следователно, ако тръгнеш с прокурор по следите на егото, ти си започнал вече процеса по опитомяване.
Великият сирийски писател Закария Тамер има един култов разказ "Тигрите на десетия ден", който препоръчвам на всеки. Това е жестока притча за това как властта опитомява един тигър. В края на текста се разбира, че тигърът е метафора за модерния гражданин. Този разказ обаче може да бъде четен и като притча за опитомяването на партиите, които нямат корен и естествени основи. ВОЛЯ просто е Марешки. Ако той отлети с ракета за Марс, от ВОЛЯ няма да остане дори една молекула, коята да напомня за своето съществуване. А ГЕРБ са партия, която прекрасно надушва това политическо ГМО и го смила на малки части в своя парламентарен търбух с кротко примляскване. 

Трудно е да се преразкаже как ще се развие сюжетът с Марешки в бъдещето. Но, ако вземем за отправна точка към него някои минали събития в политическото съществуване на ГЕРБ, то можем да направим едно много основателно предположение. Това е прокурорския флирт на Борисов в опита му да си намери парламентарна стабилност и прогнозируемост. Нека да си припомним 41-ото Народно събрание, онова, което бе избрано през 2009 година. Тогава в парламента попадна група от 10 депутати на забравената и покрита с отровна плесен партия "Ред, законност, справедливост" с лидер Яне Янев. Две години Янев и сие бяха яростна опозиция на Борисов. Скандали, ритници, пърформанси, неудобни въпроси. РЗС беше достойна конкуренция на "Атака" в периода от 40-ото Народно събрание. Така се стигна до кулминационния момент - президентските избори през 2011 година. Кампанията на РЗС беше яростна и агресивна. Тя остана в историята с идеята, че след нея Янев и компания ще уволняват Борисов и ще го натикат там, където слънце не огрява, тоест в глуха опозиция. Вотът мина и кандидатът на ГЕРБ победи. Изведнъж по волята на финансите, ох, на фуриите де, Янев и РЗС станаха най-вярната болонка на Борисов. Тези, които щяха да го уволняват изведнъж го загледаха любовно в очите и започваха да пъшка сладострастно при всеки негов по-втренчен поглед. Историята в България рядко е виждала такъв процес на брутална трансформация. Това подпечата обаче политическата съдба на Яне. Партията му се разпадна като некачествен силиконов бюст, историята ги изхвърли на бунището. Самият Янев известно време оцеля в политическия живот като съветник по неясно какво на премиера Борисов-2, но на всички беше ясно, че това е краят. Днес Яне води живот като фермер, който влиза в новините с това, че нападнал с нож някой от работниците. Очевидно образът е експериментирал с по-качествени начини за уволнение.
Огледален на РЗС образ беше партия "Атака" в същия парламент. Противно на яростния си опозиционен нрав Сидеров тогава влезе почти като негласен партньор на Бойко Борисов. Но и неговата група бе разтърсена от мощните подводни гербаджийски фронтове и след две години в кротка кома, нарушавана единствено от нахвърлянето, но само от време на време върху стюардеси от "Луфтханза", Сидеров се пробуди като опозиционер, но вече беше късно. Под една или друга форма той бе загубил контрол върху някои от своите народни представители и дори цирковете не спасиха положението. Борисов загуби Волен, но спечели Яне - ето ви на практика какво се нарича "политика на плаващи мнозинства", което днес ни подсказва, че в онези години Бойко-1 е бил доста по-смел от пихтията, която днес, наричаме Борисов-3. Но в онези години лидерът на ГЕРБ още не бе повярвал напълно на любовните ласки на медиите.
И, за да дадем пример, че всичко се връща трябва да припомним, че по времето на кабинета Орешарски, в 41-ото НС - новосформираната партия на Николай Бареков, която сега той нарича палаво "моите тюфлеци" откъсна депутат от групата на ГЕРБ - Светлин Танчев. В следващото НС ГЕРБ отмъстиха жестоко, защото така изсмукаха кръвчицата на ББЦ, че в края на НС от партията витаеше само някакъв неясен призрак, с неизяснен произход, формация от която дори нейния лидер се беше отказал. 

Именно на тази база можем да предположим, че ВОЛЯ върви към своя край като самостоятелна формация. Марешки едва ли някога е имал битие на ангел и това допълнително ни дава основания да твърдим, че трудно ще издържи на парламентарната преса на ГЕРБ. Изобщо българската политика напоследък ражда твърде много плява и заради това отново и отново наблюдаваме риалитито с превъзпитанията и опитомяването. Един ден, ах, един ден, ако се размечтаем, нещата няма да стоят по този начин. Тогава ще имаме партии с идейни основи, с ясна социална база, достатъчно силни да устоят на бурите и достатъчно морални, за да не допуснат ГМО-плевелите. После обаче се събуждаме, разтъркваме очи и продължаваме да гледаме сериала в който Марешки се опитват да го опитомят...
Досадната и болезнена българска действителност.

Поетът на вечната пролет




23 юли 1942 година. Един куршум отнема завинаги живота на Никола Вапцаров - най-чистият и светъл глас в българската поезия, поетът на вечната пролет, на неугасващата и в най-мрачните времена надежда за различен свят. Сърцето ми се сгря от факта, че по стотици стени във фейсбук видях неговите стихотворения днес. Това е голямата полза от социалните мрежи - те са нашата болка, но и нашата лавинообразна памет. 

Днес битката с паметта на Вапцаров продължава с неочаквана жестокост. Всяко безличие на прехода се опита да мери сили с него, да влезе в битка с неговите идеали. И, разбира се, провалите им бяха шумни, жестоки и трагикомични. Какъв ли не го изкарваха - комплексар, предател...
Вапцаров не е нито лузър, нито предател. И това си личи по разтърсващото стихотворение "Борбата е безмилостно жестока", писано часове преди смъртта му. В него не срещаме уплашен човек, нито треперещ пред неизвестното литератор. Точно обратното е - то е израз на невероятна смелост. Вапцаров е приел смъртта си и не съжалява за себе си. Усещаме горчивината от идващия край ("Разстрел, и след разстрела – червеи"), но и онази велика надежда за светло бъдеще, която го превръща в поет отвъд времето:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Това е позицията на несъкрушен човек. На човек, който знае, че бурята ще се появява отново и отново, когато този народ бъде смазан от бедност и потопен в море от несправедливост, и че винаги трябва да се намерят хора, които не бягат да търсят подслон, а са готови за съпротива.
Вапцаров бърка само в едно. Не е прав за "какво тук значи някаква си личност?". 

Ако можеше днес да стане от гроба си щеше да види, че личността е от огромно значение, че тя задава размера на битката и и формира историческите обстоятелства. Заради това битката с един поет продължава и до днес, а на моменти става по-ожесточена отколкото преди. Защото идейната сърцевина на тази поезия и до днес е знак какво историческо насилие се извършва над българското общество - как демоните получиха документи за ангели, а чудовищата сертификат за невинност. Заради това гласът на Вапцаров трябваше да бъде смазан, омаловажен, натикан в коловоза на постмодерната пустота и куха словесност. Не се получи. Думите му са твърде истински. Идеите също.

Но слушай как в студеното звънтят
през тази нощ антените отчетливо.
И аз не спя, и те не ще заспят,
и ти не ще заспиш, човечество.

Великолепно.

Monday, July 17, 2017

Паяжината на Цвета Караянчева




Кърждали е красив град. Топъл. Гостоприемен. Китен. Живописен. 
Но от много години насам е оплетен в една паяжина от тотално кадруване, стигащо до фанатизъм, безогледни интриги и безмилостен реваншизъм. Това е паяжината на Цвета Караянчева. 

Госпожа Караянчева е нещо като бюро по труда за гербаджийски кариеристи, безпрекословно верни единствено и само на нея, защото тя оперира по модела на Кръстника от прословутата книга на Марио Пузо. Всяка държавна служба - от областния управител до чистачките в държавните дружества трябва да бъде одобрена от госпожата. Всеки, който си позволи да я заобиколи бива съсечен на мига. Разказваха ми случай за член на ГЕРБ, който е приел да бъде назначен на работа, но от областния управител на временното правителство. Веднага след изборите той също пада жертва на модела "Цвета". Защото е направил непростимото - не е съгласувал действията си с нея. Тази паяжина е усмирителната риза, която държи по-малките градове в диктата на гербаджийските феодали. Ако си социалист - забрави за държавна работа. Ако си социалист, който вече е на работа, готви се да бъдеш съкратен, пенсиониран, уволнен. Управляващата Партия не допуска инакомислещи. 

Днес имах поредна приемна в Кърджали. Остатъците от косата ми се изправиха от ужасяващите истории, които чух. И те винаги са съпровождани от жалния стон: "Ама, моля ви, не замесвайте името ми. Имам семейство. Деца. Тя ще тръгне след мен и ще ме преследва докрай". Абсолютно разбирам хората. Защото там, където паяжината на Цвета има власт демокрацията е отменена напълно. Ако не си гласувал по правилния начин за теб няма никакъв шанс да си намериш работа, да просперираш, да изплуваш от блатото. Госпожата бди за кадровите досиета на всички, защото този местен авторитаризъм разбира властта като радикално кадруване. Всички трябва да са персонално благодарни на госпожата, да знаят, че са получила хляба от нейната ръка. Почвам да събирам данни за всички случаи. Няма да прецаквам хората, ще запазя имената им в тайна, но в името на здравия разум един ден някой трябва да проучи неудържимия възход (по Брехт) на явления като Цвета Караянчева, ако искаме да говорим за истинска свобода в България...

Sunday, July 16, 2017

Финансовите скакалци на ГЕРБ и техните розови бонбончета




ГЕРБ са партия, която има поведението на библейско ято от скакалци - налитат като биологично оръжие накъде, унищожават каквото могат, обвиняват за провала всички, които са управлявали 50 години назад, а когато реколтата бъде напълно покосена, подозирам, че колективно ще отлетят към други земи, където ще могат да запазят вредните си навици и кошмарни привички. 

За да не бъдем голословни ето малко цифри за това. През 2009 година ГЕРБ завариха фискален резерв от 8,200 млрд. лева. Само 8 месеца след началото на управлението им той се сви драстично до 6,300 млрд., а година и нещо след това много специалисти твърдяха, че резервът е паднал даже под изискуемите нива от 4,5 млрд. лева. Което показва само едно - ГЕРБ могат да функционират най-добре, когато имат готови пари, които да харчат. Защото тези пари са хранителната среда за политическата корупция, от тях потоците отиват към партийните фирми, местните феодали и други форми на кариеристична зараза, които партията на Бойко Борисов натресе по нашите географски ширини. След като и този купон свърши ГЕРБ се оказаха във финансова абстиненция. Тогава на хоризонта като злодей от холивудски филм се появи Симеон Дянков, официално назначен за финансов касапин на ГЕРБ и извърши нещо, което все още би трябвало да принадлежи на финансово преследване - той отклони 1,4 милиарда от резерва на Здравната каса към бюджета. Между другото НЗОК и до днес не може да се възстанови от тази финансова афера, а къде точно и за какво отидоха парите е мистерия с данбрауновски тип. ГЕРБ няколко пъти се опитваха да хвърлят канчета вода в този огън, но съдбата на финансите, както и връщането им остана само на красиви приказки.

След това първото правителство на Борисов бе свалено от власт от най-големите социални протести, които са разтърсвали България. И на власт се появи съвсем за малко кабинетът на Пламен Орешарски, който поиска да актуализира бюджета на страната със заем от 1 милиард лева. И досега не омръзва да се четат реакциите на ГЕРБ от краткото им пребиваване в опозиция. На 1 август 2013 година Бойко Борисов помпозно обявява: "Всеки ден се опитваме да обясняваме колко е пагубно това, което правят, но те си приемат, лъжат си. И следващото правителство ще казва: дайте 1 млрд. лв., дайте още 1 млрд. лв. И като изхабим дълга с няколко милиарда, ще станем гръцкия сценарий". Значи 1 милиард е равен на гръцки сценарий. Нещо повече в медийните си реакции след това Борисов задълбочава апокалиптичните описания. В тях страната върви към жанвиденово време. "Вместо да се стегнат и да събират приходи, и да работят, те тръгнаха по най-лесния начин – с кредити", продължава с вайканията той.
Всичко тово е иронично, защото само две години по-късно кабинетът "Борисов" 2 изтегли 16 милиарда заем. 16 милиарда, които ще висят на шията на всеки българин още много време, да не говорим за това, че и до днес има твърде много неясноти около него - кога точно бе взет, при какви условия, от кои банки и през кои консултанти.

ГЕРБ са партията на големите заеми. 
И тази истина, слава богу, стигна до всеки българин. Няма как да излъжеш хората, че 1 милиард е повече от 16 милиарда. Но бойкоборисовците постоянно се опитват да продадат тази перверзна математика като свой успех. Същото наблюдаваме и тези дни - ГЕРБ се похвалиха, че са платили дълг от близо 2 милиарда лева и отчетоха това като свой успех. Значи взимаш дълг, после го покриваш и това трябва да е знак, че финансовата система цъфти и благоденства. Това е мислене от различно измерение. Ако нещата бяха наистина толкова розови - щеше ли правителството да тегли заем от близо половин милиард, като една част от тях почти сигурно ще отидат за бежанци. Кое семейство, което има влог от 50 хиляди лева например ще тегли заем да си купи нов телевизор? Организираното медийно промиване на мозъци за това колко е добре държавата във финансов смисъл е лош знак. Защото някой много се опитва да скрие истината. Да не говорим, че само, когато човек види кои са певците на България като финансов рай, започва да се изпълва с подозрения.
Не съм наясно защо ГЕРБ са пуснали хора без никаква финансова култура да описват "успехите" им. Лично аз най-много се забавлявах с мнението на Георги Харизанов, което прилича на продукт на соцреализма, но в гербаджийски условия. Само забележете идиличния тон и приповдигнатия патос - "Външният дълг намалява, фискалният резерв расте, растежът и кредитния рейтинг се качват...". Няколко души се опитиха да обяснят защо подобно представяне на нещата е безумно, но нека да се опитаме и ние да се намесим в тази тема. Да приемем, че фискалния резерв е като бюджета на едно семейство - съставен от заплатата на съпруга и съпругата, както вероятно и от джобните пари на детето, което ги изкарва като мие прозорците на коли на столично кръстовище, където минават щедри богаташи. Семейството обаче дължи едни пари, които е взело с идеята, че може някога да му потрябват. Тоест фискалният резерв е 3000 лева, но майката, бащата и синът дължат 1000 и трябва да се разплатят. И ето тук математиката става елементарна - като върнат дълга резервът им намалява или се увеличава. Според ГЕРБ като извадиш два милиарда от нещо то става по-голямо. Това е божествена дясна математика. Очевидно някъде има институт за финансово пиратство, където се предава специална дисциплина за бъзикане на мозъци.
Защото връщането на дълг само по себе си не винаги означава финансова стабилност на държавата, а просто е изпълнение на договор. Само да напомня - правителството на Жан Виденов също остана в историята с това, че върна 2,8 милиарда лева дълг, ама ГЕРБ и до днес се опитват да се заиграват с него и да го връщат като голяма вина на БСП. 

И така - намираме се в ситуация в която е ясно едно. Борисов-3 пак почва със заемите, пак върви по финансовата спирала надолу. Хвърлят ни розови бонбончета единствено да не забележим тази истина. Но тези бонбони в бъдеще ще горчат със страшна сила. Време е да изчислим какво ни струва ГЕРБ и техните управления. 
Цифрата със сигурност ще изправи колективно косите на цялото отечество.