Лятото на 2013 година се оказа
лятото на едно мое отчаяние. Нека да обясня нещо. Аз съм ентусиазирано
политическо същество. Вярвам с възторг в идеите и не мога да приема позицията
на вечен скептик. Аз искам да вярвам и смятам, че това не ме прави чак такъв
вечен наивник, за каквито е прието да бъдат смятани вярващите в идеи.
Но назначаването на Делян Пеевски за
шеф на ДАНС ме прекърши душевно. Не си спомням друг ден от своя живот в който
да съм се чувствал така. С гласовете на моята собствена партия БСП начело на
тази агенция бе поставен един от най-мрачните олигарси на прехода.
Преживявал съм раздели и
разочарования, но това, което изпитах в този миг направи разделите и
разочарованията едва ли не приятна разходка из парка.
И тогава установих нещо друго. Аз
рядко съм отчаян. Но при мен отчаянието се оказа не меланхоличен, а гневен
процес. Бях толкова гневен, че можех да строша всяка витрина край която
минавах. Имах чувството, че кръвта плиска като водопад в моя мозък. Просто бях
бесен.
И тогава разбрах, че това ще е
съдбата на възторгнатите политически същества у нас – протест след протест.
Протестираш ли значи все още не си се отчаял напълно или си превърнал
отчаянието в смисъл да промениш нещата. Протестираш – следователно съществуваш.
Не е чак толкова зле.
Днес отидох
и да протестирам. Не съжалявам за това. Точно обратното. Прегракнах от виконе.
Ама си трябваше. Протестирах - следователно съществувам. Недоволен съм -
следователно съм жив. Гневен съм - следователно съм българско политическо
същество...:))
-----------------------------------------------------------------
Още една
причина да мразя Пеевски: заради него цял петък не мога да пусна статус за голи
блондинки! Анатема! :))))
--------------------------------------------------------------
Давам ви
един пример колко е зле, колко е тъпо, колко е противно, колко е гнусно, колко
е отвратително, колко е болезнено да сложиш Пеевски за шеф на ДАНС - след
такава постъпка Цветан Цветанов вече може да говори като защитник на
демократичните права в страната...
---------------------------------------------------------------------
Абсолютно
незащитимо! Абсолютно позорно! Пеевски - шеф на ДАНС? Това е все едно да сложих
Гьобелс за шеф на Комитета за следвоенно възстановяване на Германия. Аз бях
упорит фен на управлението, те направиха всичко възможно да ми издухат кредита
на доверие. Факт. И само един въпрос - да не би да има таен клуб на дебелите,
които се уреждат по поставе. Цацаров - прокурор. Пеевски - щеф на ДАНС? Алоооо,
ако ние дебелите си имаме таен клуб, настоявам веднага да ми дадете членска
карта за него...:))))
------------------------------------------------------------------
С годините
ставам сантиментален. И заради това чета само сантиментална поезия.
Възхвала на
комунизма
Бертолт
Брехт
Разумен е той
и понятен за всеки. И лесен.
Не грабиш
ли, ти го разбираш.
Ще сториш
добре да питаш за него.
Глупаците
глупав зоват го
и мръсните
— мръсен.
А той с
глупостта и със злото се бори.
Злодеят
зове го злодейство.
Но знаеме
ние:
не е той
злодейство,
не е той
безумие,
а край на
безумие.
Той не е
загадка,
а
разрешение.
Той е
простото,
което да
вършиш е тежко.
---------------------------------------------------------
Хората се
обичат. Бойко ще се усамотява с Лили, твърдят агенциите. БСП и ДПС се обичат
(Бойко твърди, че това приличало по-скоро на изнасилване, ама нали знаете -
може пък просто да експериментират с нови пози. Да не говорим за това, че
според мен Бойко доста завижда). "Атака" се обича самичка. Веселин
Маринов обича Цветанов. Очевидно сме в сезона на любовта. Само аз стоя без
любов и се чудя как не се намери поне една банкерска щерка да ми прати любовен
есемес. Или хайде липсата на любовен есемес ще я преживея, ама поне да ми прати
достъп до банковата си сметка...:)))))))
-------------------------------------------------------------
Гледам, че
Института за пазарна икономика се хвалят, че са поканени от Орешарски днес на
разговор за подобряване за бизнес-средата. Леле!!! Как да го изразя по-ясно -
да поканиш ИПИ на такъв разговор е все едно:
- да
поканиш комендант на концлагер на дискусия за хуманизма
- да
поканиш масов убиец на среща за ограничаване на престъпността
- да
поканиш закален пияница на сбирка на Анонимни алкохолици
- да
поканиш изнасилвач на събиране на асоциацията на "Младите и невинни
ученички"
---------------------------------------------------
Попаднах
тези дни на текста на великото църковно песнопение "Душе моя" и бях
разтърсен от философска абстиненция (тоест от склонността си да говоря надуто,
без да разбирам какво казвам). В тази песен лирическият герой се обръща към
душата си и й казва, че "конец приближается", но е ценното не е това,
а самата идея да говориш на безсмъртната част от теб като на отделно същество.
Аз съзирам трагичност в тези песен - тялото говори на душата за края, само, че
е прецакано, понеже душата е получила шенгенска виза за небето, а бедното тяло
ще се уреди най-много с малко по-милостиви червеи. С други думи, хубаво е
песента да се казва "Душе моя", но тялото е това, което в крайна
сметка трябва да преживява един след друг няколко рожденни дни на Бойко Борисов
и да се чуди няма ли този да му падне на къс пас, че да бъде изритан в областта
под гръбначния стълб :)))
--------------------------------------------------------------
Таксиджията
ми разправя: "За къде бързаме, братко? В крайна сметка всички ще се върнем
при пръстта, от която произлизаме. Няма нужда да ускоряваме нещата?. Как? Как
да му обясня, че във виртуалното пространство времето никога не спира и, че
човек е жив от статус на статус, от стена на стена...:))) Изобщо въпросът за
смъртта във виртуалното пространство има други измерения. И общо-взето той
опира не до въпроса дали бързаш, а до въпроса - дали в Рая има уай-фай, че да
пуснеш статус на кой облак кибичиш :))))))
---------------------------------------------------------
Чета
заглавие: "Сидеров бил на амфетамини". Прелитам покрай друга новина:
"Фолкиконите смъркат кока". И тогава ме осенява разбирането, че в
очевидно трябва да си друсан, за да успееш в тази държава. Вземаш амфети -
ставаш депутат. Смъркаш кока - и "Пайнер" подписва договор с тебе.
Което е несправедливо към нас - обикновените пияници. Само ние не се развиваме
политически и културно :)))))))))
-----------------------------------------------------
Реших, че
драмите около Цветанов са идеален източник на лирично-романтична поезия и реших
да видя какво ще се получи:
Мъчи ме,
скъпа с поглед бистър,
тормози ме
без култура -
аз съм
ексвътрешен министър,
а ти си
моята спецпрокуратура :)))))
А може и
така:
Тормози ме,
драга, бавно,
бъди моята
отрова,
аз ще съм
Цветан Цветанов,
ти ще бъдеш
ли Ася Петрова?
:))))))))))))
-------------------------------------------------------------------------
"Вещиците по принцип са големи
почитателки на туршиите, но най-любимата им храна е безплатната". Тери Пратчет,
"Зимоковецът". Нормално ли е да си стоя самичък и да се подхилквам
като Бойко Борисов, който току-що е бил обявен за невинен. Та реших да споделя
с всички :)))
--------------------------------------------------------------------
Гледам
небето в края на работния ден, смръщено като лицето на фолкпевица пред плакат
за представление на опера, и си казвам философски, че винаги трябва да вали.
Дъждът е поне три в едно. Замества общинската власт като мие улиците. Замества
МВР като кара престъпниците да си стоят вкъщи. И направо замества
правителството, защото му решава проблема с пушенето на открито или закрито. В
държава с повече дъжд и поезията щеше да е по-плодотворна. Че на слънце пише ли
се поезия? На слънце се пие бира, а поезията е изтощително занимание патент на
дъждовните следобеди, нали? Какво се получава - дъждът е политика, култура и
кеф в едно. Какво толкова реват срещу него? :)))))
-----------------------------------------------------------------------
Само
няколко възмутени думи. Гледам сега, че по форумите разкостват Тезджан Наимова
със същата ярост с която допреди няколко месеца пуснаха нейни снимки с надпис:
"Сподели това, ако се гордееш, че си българин". Съвсем не искам да
оправдавам грешката на девойката, това, което ме дразни е българската реакция.
Тук от "Осанна" до "Разпни го" разстоянието е половин
милиметър. Когато някой победи - цялата нация му се слага като куртизанка.
Когато някой загуби е подложен на такъв унищожителен присмех, примесен с гадна
ирония, че загубилият може да се гръмне от ужас. Струва ми се, че това е част
от голямата лудост на страната - абсолютната липса на баланс в емоционалното
възприемане на света. Това е израз и на провинциален комплекс - обожаването на
победителя и тъпченето на сгрешилия. Дразни ме това. Не казвам, че Наимова не
заслужава тежки думи, но в никакъв случай не е заслужила подобна помия. Особено
от тези, които споделяха снимките й в израз на истерично патриотарство.
---------------------------------------------------------
Гледах
последния клип на Мария Илиева и стигнах до универсалното правило на българския
шоубизнес. Колкото повече застарява една попзвезда, толкова повече почва да
показва от тялото си :))))
--------------------------------------------------------------
От половин
час дращя, а дежурният офицер от ЦРУ не ме чува. Хей, янки, два хамбургера,
студена кола и голи снимки на Дженифър Лопес, ако обичаш. Че ако не ми ги
пратиш, почвам да пиша оди за Бин Ладен и тогава да те видя как ще мързелуваш
:))))))
---------------------------------------------------------------------
Америка
наистина е различна държава, мама му стара. Обама ги подслушва, ама те основно
хейтят знаменитости. Но пък са перфектни в това. Тяхният хейт е надминал
простащината и вече се е превърнал в изкуство. Ето един коментар, който
завинаги ме спечели. Това вероятно е нов жанр - ФБ-хейт-графит:
Meanwhile
in Justin Bieber's ass.
~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~• ~•.
---------------------------------------------------------------------
"Дъждът
е най-невинното състояние на вселената". Аз :))))
----------------------------------------------------------------
Известният
дизайнер Карл Лагерфелд, чета из пресата, искал да се ожени за котката си. Пред
Си Ен Ен Лагерфелд изразил разочарованието си, че досега не е имало “сватба
между хора и животни”. Еее, тука не е прав пича. Жената на Яне Янев със
сигурност няма да се съгласи, че досега такъв брак не е имало :))
-------------------------------------------------------------
Като гледам
каква медийна акция е организирана за изкарването на Бойко Борисов чист като
ангел, непорочен като монахиня и благ като водещ на детско предаване, а също
така и за изкарването на Цветанов черен като катран, зъл като булдога на
Фидосова и ненаситен като депутат от ГЕРБ в управляващо мнозинство, се питам
единствено - дали на Цецо му е леко вътрешно сега, а? Като гледам от днес до
сряда има доста време и ако тази акция с очерняненето на Цецо като опит за
спасение на Боко продължи, изведнъж да не се окаже, че опънатият политик с
гей-компромата е самия Баце :))) Аз не съм склонен да подценявам чернотата на
мозъка на един милиционер, задникът на Бойко Борисов също не бива да го
подценява :)))
--------------------------------------------------------------------
Слязох на
"националния протест" пред "Позитано", който може да мине
за национален, ако народът се състои от 200 души, защото викащите бяха толкова.
Изкефих се на плаката: "Гербери, 2 000 000 души се гордеят с вас".
Авторът му, активист на ГЕРБ, това си личи по погледът на конспиративно ченге
го буташе пред всички камери, за да не би някой журналист да се обърка кой
точно стои зад това мероприятие. Друг плакат също ме впечатли: "Масоните в
затвора". Великооо. Човекът протестира не само срещу Орешарски, но и срещу
световната конспирация, която не му позволява да го вдига вече. Веднага си личи
това, че ГЕРБ ръководят протеста, защото окото на опитния митингаджия веднага
вижда хората с мегафоните и с предварително подготвените лозунги. Това, което
лично на мен не ми дава мира е - ако народът е наистина толкова недоволен, защо
протестират пред БСП в неделя, когато в централата няма никой освен охраната.
Ако толкова много държат Станишев да ги чуе, защо не протестират в понеделник
например? Изобщо това партийните протестни обиколки на София се превръщат май в
любимо занимание за уикенда. Да не говорим, че тълпата беше разнородна. Една
част от нея почна да вика "Не на "Белене", другата част обаче
беше "за" и протестно замълча. Погледах, погледах, погледах, пък
реших да се върна във ФБ-то. Неделните политически реалности са ми твърде
измислени, за да са ми интересни :)))
------------------------------------------------------------------
Леле, ако е
истина, че Люба Кулезич е обърнала палачинката за Бойко Борисов (или започва да
я обръща, както твърдят агенциите), Боко има само един полезен ход - да си
събира нещата в куфар и да изчезва зад граница, защото медийните й вещерски
отвари съвсем скоро ще го обезкосмят абсолютно и ще го депилират мозъчно. Това
е рискът да разчиташ на вещици - никога не е ясно кога може да ти сипе отрова в
яденето само, защото не си оценил новия й лифтинг :)))
------------------------------------------------------------------
Преди
няколко дни попаднах на изключително мракобесното мнение на дежурния
исторически луд на десницата проф. Пламен Цветков. Според него 9 юни 1923
година бил началото на възстановяването на демокрацията в България. Охооо,
десните разбират под онова истинска демокрация, значи не бива да се учудваме за
всичко, което направиха по време на прехода. Очевидно за истинския десния (а
лудите са автентични) демокрацията идва с море от кръв и убийство на
министър-председатели.
Аз лично
смятам 9 юни една от най-мрачните и проклети дати в нашата история. И не, че
Стамболийски е бил съвършения министър-председател. Но него го сваля
политическата върхушка, която вкарва страната в авантюрата на Първата световна
война. В този смисъл на мен Стамболийски ми е симпатичен (въпреки, че
традиционната политическа линия на моята партия по онова време е била съвсем
друга. Смирненски никъде не нарича Стамболийски по друг начин освен с
презрителното Сандо). И понеже това е началото на истинската дясна демокрация -
тоест потоците от кръв и убийства, човек поне е длъжен да си спомня за тази
дата. А, и да, казвал съм го няколко пъти, ще го повторя пак - точно на този
ден винаги съм изпълнен с мрачното желание наистина да има ад и в него
огньовете да са силни и мощни. Защото е успокоение за мен, че Александър Цанков
отдавна се пържи в някой казан и така ще бъде поне още една вечност...
-------------------------------------------------------------------------
Наскоро
четох една статия за "ловците на торнадо" - хора, които бродят из САЩ
с надеждата да снимат и видят торнадо. А сега ние в България колективно сме
станали ловци на скандали - бродим из сутрешните блокове, за да видим къде
най-шумно се карат и кой се държи като най-голям клоун. В което няма нищо лошо
де. Само, където ми си струва, че ловът на скандали е по-опасно занимание от
ловът на торнадо. Торнадото най-много да те отнесе нанякъде, а скандалът така ти
препрограмира психиката, че човек в даден момен може да почне да открива
еротика дори и Люба Кулезич. Тогава само торнадо ще е спасението от това,
хахаха :))
No comments:
Post a Comment