Биографията на една политическа хлебарка

Хлебарката е коварна буболечка. Оцелява при всякакви условия. Нечистотията на каналите е естествената й среда. Изследователите дори твърдят, че ако някой луд американски президент гръмне атомната бомба, то след човечеството ще оцелеят само хлебарките. Следователно - тези буболечки не са за подценяване. Да, разбира се, нормалната реакция към тях е да ги преследвате дълго и изтощително с джапанка в ръка, но никога не бива да забравяте, че биологическият вид, който преследвате е досаден, упорит, устойчив и вече май е привикнал към перманентната химическа война, която водим с него. След всяко пръскане с химикали има няколко дни спокойствие, но после гадините пак плъзват из канала, сякаш сляпата сила на еволюцията си има домашни любимци и бди никога да не им се случва нищо.

Опасявам се, че всичко казано по-горе може да бъде прочетено и като политическа метафора. Има един такъв политически вид - кресливия конспиратор, интриганта на мръсотии, господарят на подлите схеми, вярната болонка на силните партии, който успява да пасне точно на българското безвремие и да бъде фактор в обществения живот. Разбира се, лидерът на РЗС Яне Янев отговаря най-точно на описанието, но в случая чрез него ще се постараем да опишем този странен политически вид, който има толкова много лица, че вече страда от разтроение на личностите.

Лицето Янев се появи тези дни отново на политическата сцена. Това е малко като призрачен роман - изборите убиха и унищожиха неговата партийка РЗС, до партийният лидер очевидно новината не е стигнала още. Янев, с помощта на ГЕРБ все още се опитва да дава признаци на живот и да продължи с интригите на свободна практика. Освен знаменателната си среща с ГЕРБ, Янев се опита да бъде и трибун на народен протест, който се състоя срещу правителство, което едва е навършило три дни. Така де - Орешарски още не е успял да изучи бюста на секретарката си, а вече се намира някой, който да му иска оставката, защото, този, който иска оставката, лицето Яне Янев не успя да се домогне до така мечтания парламент и сега сигурно просто не знае с какво да запълва дните си.

Съвсем не се опитвам да обиждам всички, които са били на този протест. Сигурно на него е имало 25 души, които искрено мразят Орешарски, а и партиите, които го подкрепят, но тяхното недоволство бе стъпкано в калта от платените агитатори на РЗС с оранжево-сини знамена (ако някой познава гласоподавател на РЗС моля да доведе до моето знание този факт, защото искам да изуча това създание подробно).

Янев е политически вид предвиден за саботажи, активни мероприятия, дългосрочни и краткосрочни интриги и за изпълнение на мръсни поръчки.

Точно преди около 11 години журналистът Руслан Йорданов в списание "Тема" е написал потресаващ потрет на Яне Янев. Статията е озаглавена "Аграр-конспираторът" и в нея са уловени всички онези отблъскващи черти, които по-късно Яне Янев усъвършенства в себе си. През 2002 година той все още беше земеделец, но още тогава става ясно, че в прокуратурата той се чувства в свои води, получава достъп до секретни документи, вечно обяснява някакви грандиозни афери, които никой след това не доказва. Изобщо младият тогава земеделец е бил предвиден за грандиозни дела, за политическа еволюция, която да го изнесе от вида на политическите хлебарки и да го паркира в елита, за да е подръка на всяка партия, която се нуждае от килър със свободно парламентарно време и собствена група в НС.

Статията на Руслан Йорданов трябва да бъде четена като наръчник по задкулисие, като въведение в политическата наука за създаване на картонени лидери, защото именно такъв е Яне Янев - човек успешно минал през всички политически пространства. Нека да припомня - малко след като се отказа от земеделската идея и престана да гледа на себе си като на реинкарнация на Александър Стамболийски, той се преоткри като политически консерватор, а това му даде билет да бъде нещо като гражданска квота в групата на СДС в 40-ото Народно събрание. По-късно станаха известни скандалните думи на тогавашния лидер на БСП - София Румен Овчаров: "Кой реши, че създаването и поддържането на РЗС ще ни помогне?". В 41-ото Народно събрание Яне първаначално подкрепи кабинета на Борисов, после му стана върла опозиция (нали си спомняте, че щеше да го уволнява), а след президентските избори преоткри в себе си такава любов към ГЕРБ, че да го гледаш как говори за Бойко Борисов създаваше усещането за неудобство и порнография.

Това е биографията на една политическа хлебарка, която е със заложен ген за оцеляване и винаги успява да пробие своя път за живот през най-големите нечистотии, които е възможно да предложи политиката.

Заради това е повече от странно, че именно Яне Янев се опита да гради образ на РЗС като на антикорупционна партия. Кое в описаните горе схеми е антикорупционно е въпрос отговорът на който сигурно ще ви донесе Нобелова награда за икономика. РЗС е не антикорупционна, а канализационна партия, защото може да съществува единствено на сенчестата територия на недоизказаните истории, на компромата като средство за виталност, на интригата като инструмент за въздействие.

Янев е инженерен продукт, който обаче най-вероятно отдавна е избягал от замисъла на своите създатели и в момента живее несамостоятелен живот като партиен паразит, хранещ се от някоя партия-майка, която е засмукал.

Политиката има своя канализация и РЗС може да витае като партия единствено там, а видяхме, че Яне Янев усърдно играе ролите, които му дават за собствена изгода и вероятно за парично облагодетелстване.

Едва ли има друг политик в историята на България (дори Бойко Борисов не може да стигне тези висоти) на който да му са се разминавали толкова много лъжи, компромати и отново и отново да получава медийна трибуна, сякаш всичко му се е разминало безвъзвратно.

Но, ако си помислите то и с хлебарките е така. Гониш ги с чехъла, гониш ги, а най-накрая, когато тя се свре в някой тъмен ъгъл, на теб ти писва и се отказваш. Ето това е политическата тактика на Яне Янев.

В това отношение изборите на 12 май бяха като политическо откровение, защото най-накрая избирателите наказаха жестоко РЗС, праснаха ги със своята джапанка от бюлетини и замразиха усмивката на Вечния интригант. Разбира се, Янев не е човек, който може да признае своя грешка, той е като насочено камикадзе и само ден след изборите бе пуснат като програмирано зомби да върши своята черна мисия по осигуряването на шумна дестабилизация и истерия от радикален порядък.

И изведнъж видяхме как хлебарката от политическия канал се самовъобрази като народен водач на гневните маси, въпреки, че тези маси съвсем не бяха така внушителни, както му се е искало.

Разбира се, всяка кауза, оглавена от Яне Янев е обречена да бъде сравнявана със сметище, защото, ако алтернативата е Орешарски или Янев, май дори и десните с радост ще тръгнат да подкрепят кабинета. С което не казвам, че алтернативата е това, а, че когато хлебарките изпълзят от канала е много важно дали ще успееш да се разграничиш от тях или ще ги оставиш те да бъдат в първите редици.

Факт е обаче, че партията на корупцията - ГЕРБ и партията на канализацията - РЗС днес го играят в толкова топли роднински отношения, че човек и да иска да не може да види в такава опозиция нещо смислено. Едните са пълни с потенциални затворници, другите са пълни с момчета за мокри поръчки.

Ако това ще е лицето на чистото, новото, различното - ще го карате без мене. И всъщност май проблемът е, че политическото пространство е така задръстено от паразитни видове, че човек вече не може да се зарадва истински на изборна победа, не може да изпадне в еуфория от нещо. Българската политика доказа, че може да създава хлебарки с невероятна скороск, а хлебарките доказаха, че могат да се правят на хора с чест по начин, достоен за "Оскар".

И още няколко такива политически сезона, спокойно можем да отпишем страната. България ще е страна на буболечките.

Сега вече искам да ревизирам мнението на учените по-горе.

Очевидно е, че ако един ден атомната гъба блесне трагично и драматично в небесата, след нея ще оцелеят хлебарките и техния първи братовчед Яне Янев.

Да му мислят потомците в тези атомни дни.